След неуспешно инвитро

Първите две седмици, бях супер зле - и емоционално и физически. Веднага се поинтересувах за нов опит, но док ми препоръча да върнем замразените човеци първо  Това което ме накара да се почувствам по-добре е мисълта, че вече съм подготвена. Знам какво ме чака, и няма да го има стресът от неизвестното. Не съм гладувала, въпреки че качих някое друго килце - нямам никакво намерение да си стресирам организма допълнително и с глад 
Така, че момичета, няма нищо изгубено - вече сме напълно готови за новата битка  Знаем кои инжекции, къде и как се боцкат, знаем как протича пункцията, знаем и за трансфера, и всички хапчоляци междувременно, и знаем за гооляяямото чакане след това. Е  по-подготвена и сигурна в себе си трудно бих могла да се чувствам! Много хубава тема   

Първите дни и седмици ми беше много тъжно,мъчно,тежко,просто всичко ми изглеждаше черногледо и не виждах никаква светлинка,просто песимизма ми беше пръв приятел.Но с течение на времето постепенно започнах да излизам от това състояние и след месец отново си бях аз във цялата си прелест и сияние. Мислех положително за следващият път,знам вече,какво и как е и нямам търпение,дори много се вълнувам,и недопускам никакви негативни емоции около мен и хора с отрицателна енергия да ме завладяват,ще и се незнае и злобата и чудото .

В началото ми беше много тежко, плачех всеки ден с продължение на  седмици, изкарвах си всичко на човека до мен, който с нищо не го беше заслужил. Тъй като бяхме финансирали сами опита си ,бяхме решили,че тази година няма как да успеем да отидем на почивка, но след негативния резултат от процедурата преценихме ,че е най- добре да сменим обстановката , да отделим малко време за себе си. Отидохме на море, отпуснахме се, забавлявахме се с приятели и когато се върнах вече бях готова за следващия опит. Днес 3 месеца след неуспешния ми опит съм в началото на нова стимулация, много силно вярвам и се надявам ,че това е нашият щастлив опит и че сме само на крачка от нашата мечта
Най- важното е да се изправиш след бурята и да продължиш по пътя

В момента се чувствам сякаш ми се гади от лекари и клиники, но играта продължава.. Няма как да пропуснем тази част. само трябва да се опитаме да я играем без толкова емоции, да си ги оставим за щастливата част . Но живота учи, нали така!

Няма начин да не сме емоционални  Представи си пък другият вариант - да не ни пукаше  Това просто няма начин да се случи. Така, че е нормално да ти се гади и да не искаш да ги виждаш.  Но за да се сбъдне мечтата ни, трябва да минем и през това 

Ъхъ ... ще минем, колко му е, я колко момичета оттук са се преборили 

Първото ми икси завърши със спонтанен аборт- чувствах се много нещастна.Веднага  реших, че ще направя втори опит и вече се почувствах по-добре.След  2 месеца и половина стартирах стимулация.Вторият ми опит завърши с отрицателен тест, който не очаквах.Бях много тъжна, не исках  да излизам, по скоро нищо не исках.Затворих се.Мъжа ми насила започна да ме извежда навън и лека по лека се оправих.Започнах диета.Поднових срещите с приятели и вече се чувствах добре.Подадох документи към фонда.И от този момент живеех с мисълта, че 3 ми опит икси ще е  последен и успешен.Одобриха ме от фонда.Бях много щастлива.Започнах стимулация, бях спокойна, всичко вървеше повече от добре до пункцията, когато вместо очаквани 15яй-ки извадиха 3 качествени.Притесних се.От тук нататък притеснението си остана.Нямах ЕТ. И така приключи 3 ми опит.Чувствах се ужасно, започна едноседмично главоболие, вдигнах кръвно /аз съм с много ниско по принцип /,  постоянно плачех,  не можех да се зарадвам на нищо.Разбрах, че този път няма как да се оправя сама.Посетих лекар и резултата е, че съм на  антидепресанти до следващия ми опит.Но пък се чувствам спокойна и ми е добре.Сега живея с мисълта, че рано или късно ще стана майка.Стана малко дълго  .

След неуспешния опит се побърках да рева! Опитах се да чета книги и да гледам филми, които да ми покажат как да мисля положително. А то взе че стана още по-зле. Толкова лоши мисли и гадни клипове в главата ми скоро е нямало. И една кофа сълзи сигурно от мен изтече. А аз по принцип трудно рева. Страшен срив.....Толкова мразя да съм в безизходица. Проблемите просто извират от всякъде и няма миг спокойствие. Душата ми е в петите.
Но вчера реших, че ако продължавам така - ще прецакам следващия опит (който още не е сигурен). Знам, че трябва да намеря изход и да излезна от тази дупка. Днес вече съм значително по-добре, доста по-спокойна.
Абе явно си трябва време да се изживее и преживее този неуспех. И после малко по малко човек започва да изплува. Все пак нищо не е постоянно.
Късмет и бързо възстановяване. Трябва да се справим заради това, което ни предстои!

На мен също целия стрес от неуспешните опити за забременяване, влаченето ми по доктори, с мисълта, че проблема е в мен, после убеждаването на съпруга ми, че трябва да отиде на лекар, с големи борби с него за доста от прегледите, разочарованието от неуспеха+целия стрес от процедурата, всичко наведнъж ми излезе и сякаш всичко наведнъж изживях. Един месец и аз стоях вкъщи, нямах сили за нищо, дразнех се от всичките си бременни и родили приятелки, сега вече един месец по-късно от кървенето продължавам. Като феникс, който се ражда от пепелта, но вече по-чист. Ех, и на поезия ме избива. Наистина мисля, че ще оценим детето, което съдбата ще ни даде по-силно, ще сме по-добри майки, отколкото щяхме да бъдем без всичките тези перипетии, ще бъдем по-мили и по-грижовни и няма да викаме с пренебрежение "Я, направи бързо еди-що си, да не ти зашия един шамар". Ще бъдем наистина по-добри майки! Прегръщам ви!

Отначало отказах да приема че опита е неуспешен,още повече че цикъла ми беше оскъден и маркиращ.Приличаше много на описанието на цветна бременност и около 10 дни игнорирах отрицателните тестове,тайничко навивайки се че съм бременна,ама тестовете са дефектни.После отидох на преглед и не само че нямаше бременност,но имах голяма киста 9 месеца след коремна операция на ендометриозна такава и отстраняване на яйчник и тръба.Тръшнах се на земята и рев до побъркване.Вървях по улиците и не можех да спра да плача.Как не ме спряха хората да питат какво ми е,не знам.Два-три дена така-пълно отчаяние,рев,главоболие , после пак рев и главоболие,но вече проучвах нови възможности за втори опит-този път в Солун.Междувременно се обадих на лекарката от клиниката по стерилитет и поисках пълни имунологични и генетични изследвания.Когато пристигнах там /след нощно пътуване от Бургас/ се оказа че тя не е на работа,но ми е оставила бележка да изследвам само 3 антитела.Бях много разочарована,а резултатите дойдоха след повече от месец.Тъй като мъжа ми отиде там за контролна микробиология говорил с нея и тя "разтълкувала" резултата,според който съм имала антиовариални антитела и моите яйцеклетки не допускат сперматозоидите и не могат изобщо да се оплодят без ИКСИ.И това го каза около 40 дни след инвитро при което от 2 извадени навреме яйцеклетки /другите 2 ги изтърваха от не добро таймиране на пункцията/ се оплодиха 2 при много лош материал на мъжа ми и ми казаха че и двете ембриончета са чудесни.Еми аз вече бях решила че ще си самоназнача аспирин протект и ще продължавам с опитите за естествено забременяване,докато подготвяме второто инвитро.Но много държах да направя имунологични и генетични изследвания /чувствах че е важно/ и писах на доц.Конова в Плевен.Уговорих си среща.В последствие се оказа че съм била при нея на 2-я ден от зачеването на сина ми  по естествен път /на втория цикъл след неуспешното инвитро/,а изследванията показаха действително необходимост от терапия с аспирин протект,фраксипарин и имуновенин.Но пък бургаските лекари отрекоха тази терапия и карах само с аспирина.За мой късмет и огромна изненада за Конова бременността се задържа,организма ми реагира на терапията само с аспирин и докрая си го пиех всяка вечер.Просто на мен ми помогна мисълта че правя нещо,че се боря за своето бебе,нищо че правейки го продължавах да се въргалям по килима цялата омазана в сълзи и сополи от неистов рев,крещейки "Докога,господи" и "Защо на мен трябваше да се случи".Няма отказване,не се отчайвайте.Борете се!Стискам палци на всички 

мили момичета, чета, чета постингите ви и плача.
Защо на нас точно трябва да се случва това? Защо ние, трябва да минаваме пез това? Нима не е достатъчно, че не можем по естествен начин да имаме бебе, че трябва и с това да ни наказваш, отрицателни тестове, извънматочна бременност, кисти ...
Аз, засега не мога нищо да кажа, т.к на мен тепърва ми престои процедура, като приключа с противозачатъчните на 16.09 но, от сърце, се моля всичко да е наред, надявам се, че това ... разочарование ще пропусне мен, въпреки, че допускам и отрицателният резултат. Страх ме е от неизвестното, което предстои, страх ме от това, че аз съм много емоциална и при неуспех незнам, къде ще ми избие  . Всъщноост а,з вече имам един неуспех, през април бяхме подготвили всичко, бяхме започнали, когато се установи, че просто трябва да преустановим опита. Чувствах се зле, от небето където кръжах от щастие преди това, паднах на земята и много лошо се ударих  .
Но милички, аз съм тук не като преживяла го, а като, надживяла го.
Моля Ви, не се отчайвайте и колкото и трудно да звучи не унивайте, знайте И ние, един ден ще бъдем мами и ще гушкаме рожбите си. Ще бъдете възнаградени за лишенията, за трудностите, за мъченията. ще бъдете милички ... прегръщам Ви силно и на всяка една поотделно пожелавам повече късмет и успех. Следващият път ще  е Вашият. Аз го вярвам, повярвайте и ВИе! 

Много хубаво си го написала desdemona,няма място за отчаяние,черни мисли и песимизъм,това може само да ни "дърпа"назад,каквото било било,нека всичко остане в миналото,гледаме напред,мислим положително и се усмихваме на всичко.Аз съм убедена че всяко момиче борещо се за рожба ще успее,някои ще го постигнат по-трудно,някои по-лесно(ако въобще има лесно в тази борба но все пак на едни ще се случи от първия-втория път на други от 3-4-5)но накрая всички ще плачем един ден от радост и ще пишем по другите подфоруми,вярвайте го и вие,мислете за успешния опит който ви предстои,а не за неуспешния който преживяхте и спрете с постоянно повтаряне и задаване на въпроса  Защо.....,ами защото така е било писано,това е.
Хайде усмихнете се,радвайте се на човека до вас и мечтайте,защото мечтите се сбъдват
 

Изхлипах и прегърнах ку4ето. После казах на зълва ми и зет ми 4е ми е доШъл цикъла и си направих кафе. Из4истих къЩата все едно 4е Ще я продавам. на следваЩия ден отидох на работа.  Разревах се 4ак след 3 дни. Купих си нови килими, 5 4ифта обувки, нова 4анта и портфейл. В момента планувам ново обзавеждане в кухНята. План за 4 дневна ваканция през октомври. Или съм идиот, или без4увствена. Тъжна съм и не ми се говори. Стои ми се у нас, но ходя на работа, за да не отка4ам от 4ерните мисли, които неминуемо Ще ме връхлетят. Утре Ще се обадя в клиниката за да насро4им нов преглед, разговор с гинеколозите и какво Ще процедираме за в бъдеЩе. Живота ме врътна както само той си знае, като 4е ли не ми остана време да страдам....Макар 4е страдам.
Лепнах си най фалШивата усмивка , която съм лепвала в живота си ... Вярно, изкравам си го на половинката, но с мярка.... В момета пак 4истя и Ще продължа в съЩия дУх до следваЩия опит.
Дала съм си резерв от 3 опита.ПОлсе преминавам към друг подфорум. Нямам време за губене,4акане и фалШивив надежди. След като ми се е слу4ило, зна4и е трябвало да стане. И зна4и Ще отмине, и Ще дойдат по добри, страхотни времена.


Оби4айте се моми4ета, и Ще видите как неЩата Ще се подредят.И Ще сме най страхотните мами на света. Успех. 

Привет и от мен,

след моя неуспешен първи опит (поради ранното раждане) всички ми казваха,че като първия път е станало, ще стане и втория. Но вътре в себе си не бях сигурна, че това е така, бях притеснена, вдигнах кръвно, не бях готова.
Но решихме, направихме го. Е с голямо съжаление видях отрицателния тест (положителен за кратко, но с много нисък резултат). И да ви кажа не се разстроих, махнах с ръка и си казах, че явно не съм готова. Защото не дай си Боже да стане и организма да не е готов, загубата е още по-голяма.

Гледам бременни жени и малко им завиждам, играя си с децата на моите приятели, но малко ми е мъчно.

Но знам, че ще стане. Сега имам много голяма вяра в моите сладоледчета и се надявам те да не ме подведат. Защото е много трудно да паднеш от високо.

Не се отчайвайте, рано или късно ще стане.

Да плачете, да се обвинявате, няма смисъл. Така вредите само на себе си. Бъдете силни, уверени и вярвайте.