Веганството - да споделим опит

fotinaklaros  явно сме писали заедно ,абе чета аз етикетите ...ама така ми се яде,всичко покрай мен дъвче...и често се подавам,вкусно ми е,а после...ми се реве и се обвинявам,точно ,както ти казваш като знам какви гадорийки съм погълнала
Май наистина трябва да правя повече домашни неща...ама нямам време(ето това могада правя вместо да пиша и чета ,да готвя).Трябват ми бързи и лесни рецепти. Не знам вие как се справяте с 4-5 ядения на ден,аз не смогвам ,а и все има недоволни,не смея и много да експериментирам с нови неща,че е свързано със средства,а ако не се хареса и не се яде...А и гледам да прекарваме колкото може повече време навън с малчо и така ми е още по-трудно.Даже като се оправим и закусим сутрин и излизаме,едвам го пребирам по обед и има сили само да сучи и заспива,та затова ядем и банан навън,общо взето напоследък не обядва,а аз ям докато спи....И това бързо ядене , аз направо гълтам,времето е кът,сега се сещам какво каза Вери...а на реалист направо се възхищавам за бавното дъвкане,100%  така ще ям и по-малко,ама аз гледам да се натъпча набъро...Най-много бързам за да излезем навън,това за мен е почивка

Норчи, за е-коли по кълновете знам ли...може и да има разни бактериики. Но те са навсякъде включително и в нас (е-колите също, живеят в дебелото черво). Плакна ги с обикновена вода.

Много добре те разбирам. това са все едни такива моменти ,които те объркват. Ами просто можеш да промениш малко нещата. Винаги има гъвкаво решение.  
Ще ти кажа аз какво правя.
Първо. На детето преди годинката цели парченца НЕ съм му давала. просто за себе си прецених, че има достатъчно време да се научи да дъвче парчета и няма защо да форсирам и да рискувам. Хем може да се задави лошо, хем и стомахчето му все още е неукрепнало за предизвикателства като сурови парчета от каквото и да било.
Затова или му пасирах, или настъргвах, или намачквах. Според - както преценя.
Така бях сигурна, че се усвояват по-ефективно хранителностите, а и никога нямаше тразнитно преминаваща храна.
Хем детето си получаваше фибрите, хем не ги изхвърляше неразнищени.
Краставицата в началото я пасирах, после настъргвах на ситно. Чак след това /някъде след година и половина/ започнах да давам малки парченца. Кълнове цели НЕ СЪМ ДАВАЛА дълго време.
В началото всички кълнове ги бланширах. Прецених, че бланширането е по-малкото зло от евентуален риск от задавяне, храносмилателни растройства и т.н. Повечето от суровите кълнове за бебета и малки /според мен/ са агресивни.
Вярно е, че при бланширането някои полезности си отиват, но и много остават/минерали, микроелементи, хлорофил, белтъчини и др./Остава дори и част от витамин С, който е чувствителен на високата Температура.
Така че в това отношение педагогическото ни захранване го отложихме за по- късно. /моето мнение е, че педагогическото захранване е по- подходящо за изключително кърмените деца, а моето не е сред тях по ред причини/
Сурова настъргана краставица ядеше към годинка и 3 месеца.Сурови броколи му предложих чак на 3 навършени годинки. Моркови - на 2 и нещо, нарязани на тъъъънки филийки. Суров карфиол - някъде след 2.5 годинки. Виж, суров лук /направо стръкчето/ обожаваше още преди да навърши 2.

Покълването с буркани е доста досадно,разбирам те!  вземи си машинка.
Когато имаш голяма реколта и няма кой да я изяде, просто си направи дресинг/песто или смути с кълнове. Или ги сложи в супата кълнове не съм замразявала , но сигурно и това е решение за случаите с големи количества.
 
Кълновете ги преплаквам с обикновена чешмяна вода. Когато детето беше малко - с изворна.За количеството - нямам никави дози. Понякога са си като е основно "ястие"-например 3 вида кълнове и авокадо на салата с кедрови ядки и чушка, понякога е само добавка.
аз добавям кълнове към песто, дресинги, сурови /и готвени/ супи , смутита....слагала съм дори и в кюфтетата.

Норчи, на първо място спри да се обвиняваш след като си хапнала сладко, каквото и да е. Вече си го изяла и не може да го върнеш. Заминало е, свършило е. Намери начин да си кажеш спокойно следващият път ще хапна по-малко или по-друго. Може да пробваш да ядеш плодове, сушени, пресни, с ядки, сладък хляб със стафиди и т.н. Ако още ти се яде сладко, тогава да ядеш купено. Като си се натъпкала преди това с други захари, може би няма да ти се яде толкова от другото.
Аз преди бях така за сладкото. Много се обвинявах като ям, а и много се изкушавах. И сега се изкушавам като има хора, които да дъвчат около мен. Аз не купувам, но както казах половинката е спец по тази част, а и тук с тези промоции е доста изкушително (последно Линдт за 50цента) как да не се изкуши човек. Отделно пазарувам в такива магазини, в които за да ида до плодовете, зеленчуците, млечните, въобще не се минава през сладките.

Иначе сладкиши аз много рядко правя. Предпочитам да купя нещо  от био магазина, отколкото да се занимавам 2 часа и накрая пак аз да си го ям само. Преди много си правех сурови торти и сладкиши, но сега някакси не ми стига времето.
За готвене гледам винаги прости и бързи манджи. Понякога е проблем обаче, че аз искам да си направя нещо сурово, което детето не харесва. Тогава готвя и за двете ни, но пак нещо супер набързо. Ако някой може да ми даде съвет как да я накрам да яде повече неща, ще съм му много благодарна.

За кълновете не знам защо се тормозиш да ги миеш с вода от каната. Мий ги на чешмата. Така или иначе водата по тях остава в минимални количества. Има хора, които я пият в крайна сметка.
Аз ги плакна преди ядене в една голяма цедка на силна струя вода и готово.
Деси каза, че онзи препарат е разтвор на кислородна вода. Така че може и с него да дезинфекцираш.

За храненето на детето и пасирането се присъединявам към Реалист, поне от гледна точка на моето дете и проблемите му със стомаха. На вашата възраст е нормално е да има несмлени частички. При моята дъщеря все още има, но не толкова много, колкото преди. Дискомфорт може да му създава несмляната храна, която излиза цяла, ако често получава колики, газове, ака по 2-3-4 пъти на ден, изпражненията са неоформени и редки, има слуз. Ако ги няма тези симптоми, значи всичко е наред. Както беше казал един гастро лекар-и в нашите изпражнения има несмляни частици, но просто никой не се вглежда в тях, за да ги види
Някои по-агресивни храни може да ги пасираш. Ако се притесняваш, че ще се научи на пасирано, пасирай само трудносмилаемите или тези, трудни за дъвчене и ги смесвай с непасирано.
Кълнове аз също бих давала бланширани в началото и после сурови. Въпреки че като гледам не при всички деца предизвикват проблеми. Навремето бях споделяла и повечето от момичетата писаха, че при тях няма такива реакции на разстройство като при нас. При малката ако яде кълнове два-три дена подред акото става едрозърнесто и рядко, тоест излизат полусмлени.

Вкъщи също в повечето случаи аз си  ям кълновете. Мъжът ми го няма почти по цяла седмица и е много трудно да му променя храненето. Беше започнал да яде по-алтернативн манджи, но покрай пътуванията пак се върна към някои стари навици.
Също така трудно е да се синхронизираме дали е ял някъде, дали не е, аз колко да сготвя и т.н. После много мразя да хвърлям храна, а като остане за другия ден никой не я яде. Затова готвя супер мини количества, а той се спасява някакси ако е гладен. Надявам се като мине тази фаза на многото командировки да го вкарам поне малко в "правия път" Дано не ме прочете какви ги пиша Така вече хич не се ядосвам, че някой не яде нещо.

Ами, аз май затова съм общо взето спокойна, защото мисля, че и при мен се забелязва понякога, така че не е толкова ненормално при децата. Вече съм писала тук, но пак в тази връзка, ще кажа, че открай време имам много газове по принцип (без колики). Имах си ги и преди да започна да ям сурови зърна, кълнове и т.н. на закуска. Може би пречистването ще помогне . Така или иначе ще е след като отбия.

Четох, четох и не помня вече въпросите, които ми възникваха - много сте се престарали тоя път, поспрете се малко, наспете се, който има нужда.     Аз съм от тези, които не спят, мисля, че е заради депресия от една страна, но и от друга, просто искам да прочета много неща, а няма кога, освен нощем. От това, обаче, се чувствам твърде зле денем, дори се обажда понякога гърло, едно друго, но слава богу не се влошава, а като се наспя, отшумява.

Palia, сподели моля те по-подробно рецептата с киноата.

Мег (и към другите), това калоферче (сега го погледнах в гугъла как изглежда), откъде мога да го намеря? То не само за твоята рецепта, която както винаги ме привлече, но и по принцип ми се иска да си обогатя салатите (гледам и в салати сурово се слага по малко, че иначе горчи).

И аз искам да изразя радостта си от общуването с вас - Вери, Soleil и въобще всички, които ми помагате! Много интелигентни и положително заредени хора срещнах тук! Буквално ми е мъчно, че не ми стига времето и се налага да си губя от съня, но такова детенце ми се е паднало - не е лесна и само това, че е толкова сладичка и чаровна (има и такива моменти все пак ), я "спасява".

Днес не зная какво и стана - започна да реве, да ходи в другите стаи, и баща и дори се опита да я извика да я успокои, но тя ни беше адски обидена за нещо, голяма истерия удари. Притесних се, че може да е болна - тя по принцип е много ревлива и инатлива, сама не стои, затова и не мога да седна на компа денем, а следобяд съвсем отскоро започна да спи по-дълго. Доскоро спеше по час, час и нещо максимум, но не защото се наспива от толкова, а се събуждаше с рев, в едно такова объркано истерично състояние и трябва да легна до нея да и дам да сучи, че да заспи пак да си доспи. И затова в следобедните часове, докато другите вършат толкова работа (домакинска и т.н.) аз едва успявах да поразтребя набързо и да ям. Та, днес, като се събуди още беше много странна, настоя да излезе, изведох я, но после като се прибрахме се случи това с истерията. Кърмих, успокои се, но трябваше да стана да я нахраня и да си приготвя и на мен и след като приключих пак я кърмих - то друго не помага да се успокои, особено в такива моменти, а те са ежедневни, просто днес за първи път така и не разбрах какво е станало, защо така се разстрои. По принцип говореше с баща си в този момент, а аз бях на мивката, но и той не знаеше какво и е станало. Днес дори и навън не се държа добре, а пак както преди "си грабна шапката и отпраши" и аз дълго ходих след нея и се опитвах да я убедя да се върнем, че бяхме с количка, оставена без надзор. По принцип тя си е такава, но уж от седмица-две забелязах, че е започнала да ме слуша, да ми обръща повече внимание и да успява (с моя помощ понякога) да се заиграва с деца на мои познати, с които да можем да си кажем някоя приказка, а не да ходя след нея на далечните и "походи". Като по-малка бяха тези походи, постепенно започна да стеснява периферията им, а отскоро започнах да успявам да я накарам да тръгне в желана от мен посока, дори да ме държи за ръка! То това не е за тази тема, но не зная къде другаде, с кои други хора да го споделя - да си изплача болката, защото си мисля, че детето ми не е много щастливо, в смисъл заради тези нейни кризи, така тежко приема като не става на нейното.  Вече и говоря като на възрастен - Настя, всичко правя каквото поискаш, не си ли доволна (изреждам - това искаше, направих ли го, дадох ли ти го - да и т.н.), но стига вече, престани, това не е за теб... Но най-вече вършат работа залъгванията, обещанията, които и се нравят (но които не изпълнявам - примерно ела да купим бонбонки, сладолед, солети и т.н., страх ме е, че така няма да ми вярва и за друго, но засега тя самата забравя за къде сме тръгнали и мисля, че не разбира, че аз нарочно я лъжа). И така, все повече се усъвършенствам да измислям разни съблазнителни за нея предложения, за да я контролирам, да и усмирявам инатите или да я накарам да тръгне или направи нещо, а преди се чудех как другите майки на по-големи деца имат такава пълна торба с манипулацийки и мислех, че на мен никак няма да ми се удава. Но неволята учи, дори и тези, без талант се научаваме покрай зора. Въпреки трудностите, съм що-годе спокойна някак, че засега се справям с възпитанието общо взето. Нещо, в което бях много неуверена преди да ми се наложи да го прилагам. С течение на времето като расте, сигурно ще се науча да разрешавам спонтанно и много по-трудни казуси - при общуването с други деца навън примерно и т.н. въобще житейски ситуации. Съжалявам, ако съм ви досадила.

Деси , това е първото ми ястие с киноа. Направих го по спомени от всички рецепти, които съм чела за приготвяне на киноа и съобразно наличните продукти. Сварих киноата от вечерта. На следващия ден накъсах зелена салата, сложих домат, добавих киноата и овкусих със зехтин. А, сложих и кълнове от люцерна и маслинки за вкус. Обичам много маслини, но не от тези черните, а от леко киселите на вкус и зелено-лилави на цвят. Това е.
Отделно сложих киноа за покълване - бързо покълва. Може би ще направя мляко с нея. Засега ми допада на вкус повече сварената.

desi_sunshine ,
имам чувството, че всяка майка, която подхожда с любов и старание към детето си минава през подобни усещания и затруднения, за които си разказала. Аз съм била в подобни задънени улици. Мисля, че в темата за хармонията ще срещнеш добър отзвук ако споделиш и там своите проблеми/ако мога  така да ги нарека/
Понеже все пак става дума и за храна, си позволявам да ти напиша тук.
Първото нещо е да бъдеш спокойна и ТЪРПЕЛИВА. Децата имат нужда да ги разбираме,  а това става с търпение и се потопиш в техния свят. Опитай се да видиш света през нейните очички.
Тя сега теъпърва се ориентира. Когато си в нейния свят, не усещаш, че ТРЯБВА  да стане това и това.
Не си казваш: ето как детето не ми дава възможност да направя това или онова. И че заради това правиш компромиси.

 Ами нещата ще станат, но малко по-късно и малко по - различно.

Другото- опитай се да не обещаваш нещо, което не можеш или няма  да изпълниш .
Така тотално губиш доверието на дъщеря си. Сега върши работа, но ще е за кратко и ще ти отвори голяма бездна между вас за в бъдеще.
Не й обещавай сладолед и солетки.
 Кажи й  например, че ще й прочетеш любимата книжка на дивана или любимото столче у дома.
Или че ще й покажеш навръщане красиво цъфнало цвете.
Кажи й "хайде, да отидем да видим  цветето или новата картинка на ../от витрина или рекламно табло/или кой ще стигне пръв ей до там.и се състезавайте...просто измисляш задачки, които да ги превръщаш в игра. Задачки, които са интригуващи за дъщеря ти. Ти я познаваш най- добре.
Това с превръщането в игра на мен ми върши страхотна работа.  И до ден днешен/ вече сме почти на 4/
За спането - просто лягай и спи. Сънят е здраве. Най- доброто за нервите ни и здравото ни самочувствие.
И аз откакто родих и се включих по форуми си промених режима. И това не ми се отрази добре на тонуса. Но си давам стопери, защото знам, че няма кой да ми ги даде. Животът си върви и ще продължи да се върти. Въпросът е дали аз мога да се съхранявам, за да участвам в него пълноценно. Но със сигурност когато не си доспя съм половин човек.

в каъв смисъл повече ? като разнообразие ли?

Деси, калоферчето от бабите от пазара го взех, но в зеленчуковия магазин имаше по 6-ти, било отлична подправка за агне.. (простете споменаването) Преди време в готварсикия го обсъждахме и откъде може да се намери да се посади, но се оказа че трябваше да прибегнем до услугите на дамите от цветарския форум - там си го гледат по градинките за цвят

Да похваля детето Баща му няколок пъти се опитва да му пробута месо, но той опитва и веднага изплюва с една отвратена изиономия

Мег, блазети! Аз не мога да се похваля със същото........

в чинията на баща си не рови, като кажем това е на тати и толкова, но на баба си.........
на Гергьовден обядвахме заедно.....поканих я да седне до мен/както обикновено/, но каза, че иска до баба си...добре ....
но се почна едно ровене в чинията на баба й .....всъщност не ровене, а яднене на пържола/не беше агнешко, а свинско за празника, важното е да е мръвка..../.....баба й си реже, а тя си бодва с вилицата и хапва 

и преди това един път я засяках....бях оставила в една чинийка месо на печката уж далеч от погледа за баща й.....до печката стой едно малко столче, на което тя се качила и набива........чак не дъвче.......кво да я правя  мойта вегетарианка......само конфликти ми създава

По отношение на захранване, кълнове и т.н.- при Ясен приложих ПЗ; той прояви интерес към нашата храна след 9-я месец и до към годинката ядеше главно плодове; другите неща пак до годинката бяха: зелен нектар, някоя сготвена маджа, крекер, крем; изключително кърмен е, дори и сега бая си посуква, особено ако сме си вкъщи, а юни става на 2годинки; около годинката ядки, ядкови млека, мед; м/у 1 и 2 годинки: сурови зеленчуци и разни кълнове под формата на топчета. Пълни порции рядко има и яде, когато е на кеф.

Как се справяте с половинките, ако настояват детето ви да яде месо?
Ние с моя се караме още от сега и то при положение, че бебето има реакция към животинските продукти в частност кравешките.

моят съпруг когато се женеше за мен знаеше, че съм вегетарианка. Уважава кухнята ми и никога не е ставало дума, че на бъдещото ни дете ще се готви различно от това, което винаги съм готвела. Когато се роди детето, той  довери захранването и изхранването му изцяло на мен.

ето това беше и нашето положение-не е лесно да се обясни на месоядни/в това число съм и аз -още не съм съвсем вегетарианка  ,/,но е важно да има единомислие по въпросите за отглеждането на децата.
В моят случай-таткото е на едно мнение с мен,макар самият той  да не може без месо.

По мои наблюдения-ако има напрежение по даден въпрос-детето го усеща,и се получава ниша за изнудвания на родителското тяло/визирам майката,като натоварена с отглеждането в общия случай/ 

Мъжа ми е на едно мнение с мен - месото не е жизненоважно, напоследък все по-рядко и по-рядко консумираме, пък сина ми никога не го е харесвал особено, проявява интерес още по-рядко и от нас. Обаче имаме сериозен проблем с бабите и дядовците му и въобще родата. Те хич не вдяват нашите "садистични" методи. Непрекъснато ни натякват, че го ЛИШАВАМЕ (?!) от месо, бял хляб и сладки работи!  Ужасни са! Тикат му в устата без разрешение, дават му тайно, абе нямам думи. Добре, че поне не е особен фен на тия така "жизненоважни" храни и прекарва с родата доста малко време. Но ужасно ме вбесяват в незачитането на принципите ни. Всякак им обяснявахме, ама не та не, те тяхното си знаят, пък ние нищичко не сме били разбирали от гледане на деца... 

И при мен е нещо подобно. Нямам деца, говоря за себе си. Майка ми онзи ден споделила на наша приятелка, че "Моята дъщеря май ще става вегетарианка." И приятелката като ме видя: "Ти добре ли си, как така ще отказваш месото?!" Ама с такъв тон все едно е някаква моя прищявка или каприз.
А майка ми не пропуска да ми купува вафлички като ходи да пазарува, че не можела да ме мисли как издържам без сладко /купешко сладко/