Много съм ядосана!!!

Съгласи се, че за поведението на едно куче е виновен собственика му, а за поведението на едно дете - родителите му.
На никой няма да му е приятно някой да пробива с бормашина, да му хвърлят боклуци на терасата, да му джавка куче, да слуша скандали, но има елементарни човешки правила , които трябва да се спазват, поне така си мисля и които се опитвам да ги правя. Затова искам и насрещната страна да постъпва по същия начин. Детето ми е 10 годишно и сега не използвам памперси, но преди никога не съм ги хвърляла зад пейките, никога и до ден днешен не съм го оставяла без надзор - да мога да седна на пейка , а той да рита на 10 метра от мен с други деца.

Мап, оставяш ме с впечатлението, че само аз пиша в последните две страници по темата.

                     Човекът е най-висшето същество!

Момичето каза ,че е разговаряло сьс собствениците на кучето и се е оказала права ,че с тях не може да се говори.Аз мисля че всички са прави в този случай.И тези които имат кучета и тези на които им пречат.Minimouss пише,че едно куче може много да помогне на едно дете което е с увреждане .Обаче колкото помага толкова и вреди понякога.Моето дете е Аутист.Когато беше на 3г и чуеше лай на куче изпадаше в такава криза плачеше ужасно ,удряше си главата в стената  и това продьлжаваше с дни.Сега е на 7г и умира да си играе с кучета и не му пречи това ,че лае.Не че е пораснал или разбира повече на сьщото ниво си е за сьжаление ,но просто се промени.Аз нашия проблем с кучето на сьседите го разреших, защото хората се оказаха много разбрани тогава.Може детенцето на тази жена наистина да се стресира и това е много сериозно. .Всеки е прав за себе си и и е много трудно да се реши този проблем.В никакьв случай обаче не трябва да се трови животното ,защото е много жестоко, а и някое дете може да попадне на тази отрова.

Като се замислиш, Мап е права, става дума за елементарни човешки правила, без значение дали е лаещо куче или бормашина или памперси по градинките. За кучето от началото от темата е нормално да лае постоянно, защото собствениците му не са го научили да не го прави, още повече, че едва ли не напук го оставят да вдига шум в часовете за сън и почивка. Тук не се спазват именно елементарни човешки правила, и кучешкият лай е проява на човешка простотия.

 Ми нали и аз това обяснявам, че кучетата са зависими от отглеждането и възпитанието, което им прилага човека. А тук ми хрумна да цитирам историята, която бе разказана по-напред от една съфорумка- за децта, които подпалили кашон с малки кутрета. В случая явно на тези деца не им е обяснявано вкъщи кое е редно и кое не. Същото е и с едно малко куче. Ако го отучиш от безпричинния лай, или просто го дресираш добре(защото това е напълно възможно), няма да имаш проблем. Идеята беше, че хората се нахвърлят много яростно към животните, които с нищо не са виновни. Това ме подразни. Явно всичко опира до възпитание и начин на мислене. И както ти казваш, че никога не си хвърляла памперси на улицата, така и аз мога да ти кажа, че съм изряден собственик и никога, ама никога не съм позволила на домашния ми любимец да смущава някого. Друг е въпроса, че хората са ужасно предубедени. Аз водя кремав голдън ритривър, висок окло 50см от земята, който е винаги вързан с розова каишка и мята опашка, дори на тези, които го гледат с ужас и отвращение. Това ме води към мисълта, че хората просто не правят разлика между различните стопани и различните кучета. Ама дай да хвърляме отрова, да мрат гадините. Много е жалко.

Jarrita, и без да се замислям знам, че Мап е права. По отношение на изхвърлените памперси грешка не може да стане.  В случая обаче говорим за нещо съвсем различно. Извинявам се за спама, но вие почнахте първи.

ОК! Аз спирам да споря, но каня всички когато имате път към градинката при църквата "Света Троица" /по горе писах, че редовно я посещавам и за нея говоря/ да се отбият да пием по едно кафе и да видят за какво говаря.  и ще ви чакам!

Така е,по този въпрос няма две мнения,но саморазправата и отравянето на въпросното куче не е решение!Това би била абсолютно аборигенска постъпка.Та това е живо същество!И нали все пак именно цивилизоваността ни различава от животните?!И нека побързам да кажа,че нямам куче,нито пък някога ще гледам животно вкъщи.Мен например миризмата от кучето на комшията просто ме побърква,но животинчето не е виновно,че собственика му не чисти и особено лятото е някакъв ад.Дори и през ум обаче не ми е минало да хвърлям саламчета с отрова или нещо подобно.Ще търся разрешение на проблема по законен ред и чрез нужните инстанции.Смятам,че собственика след като има куче е длъжен да се грижи за него и да не нарушава спокойствието и комфорта на хората.Дразнят ме изпражненията на кучетата по улиците и по градинките поради ред причини и най-вече защото децата няма къде да играят,но пак повтарям,че въпреки това не бих отнела живота на едно невинно куче.Пък да не говорим,че в случая,който ни описва авторката не забелязвам съществен проблем,защото по никакъв начин не е засегната пряко,нито пък застрашено детето й!Кучешкия лай е нещо нормално и присъства неизменно в живота на хората.Поговори с детето си,опитай се да му обясниш.....ако ли не,потърсете професионална помощ,тъй като има опасност да му остане травма за цял живот,но помни,че никой не е длъжен да се съобразява със страховете на детето ти!Всеки има собствените си фобии.

P.S.Бях гледала филм за страховете на хората.Единия случай беше за момиче,което се ужасяваше от движението и шума на колите и не беше излизала с години от вкъщи.Познайте какви алтернативи имаше???Всъщност само една,да се пребори със самата себе си и с фобията си,тъй като колите никога няма да спрат да се движат,както и кучетата няма да спрат да лаят!

Извинявам се,че се намесвам в темата,но да попитам  Golden Queen ,има ли начин да накараме собственика поне да си чисти? Интересувам се,защото и при нас,точно под прозореца ни , тези от съседната къща са оградили едно малко пространство,циментирали са го и буквално "изхвърлиха" 2 кучета уж да ги отглеждат. Отглеждането се състои в това да метнат няколко филии хляб. Понякога филиите се оказват върху изражненията им. Та ядат всичко накуп.Средно 2 пъти в месеца поливат с вода от маркуч.През останалото време се наслаждаваме на миризмата. За лаенето денонощно няма да споменавам,то е ясно.  Не ги водят на разходка,никой не влиза да ги погали или каквито там грижи се им полагат. Нищо,само лаене и голяма смрад. Поне да се грижеха за тях,та да пренебрегне човек някои неща. То ако не са затворени постоянно,няма и да избесняват толкова.
Та се питам, има ли инстанция,към която да се обърна?
Все пак живея в жилищна кооперация в центъра.

Аз не мога да разбера защо хората трябва да се държат цивилизовано и да носят от 9 кладенеца вода, за да бъде добре на кучетата и техните стопани?
Въобще не смятам, че хората сме връхта на пирамидата и обичам животните ужасно много, гледали сме всякакви животини, майка ми все още си гледа животни в къщата и двора, но опре ли се до комфорта и сигурността на дете, пък и възрастен, нещата се променят. Нямам нищо против възпитани кучета да стоят в киното, в магазина, в ресторанта, но ако стопанинът на кучето вижда едно уплашено дете, което плаче и се крие зад родителя си, защото не може да мине от кучето, защо да не го дръпне, да го прибере до себе си, да го върже, ако е отвързано. Не е ли това цивилизованата постъпка? Не е ли това начинът детето да разбере, че кучето не е страшно, че слуша възрастния, че той има власт над него... отговорете ми моля? Правилно ли е просто да гледаш как едно малко дете пищи и се оглежда като гърмян заек, докато твоето породисто куче шества и ти край него със сияеща от гордост усмивка. Това в Европа ли го видяхте или как?

Прочетох го няколко пъти и не разбрах къде е наглостта на майката. Заради такива стопани се предлагат отровни салами из мненията.

Случка от преди 3 дена: Аз, мъжа ми и кучето сме в градинката заедно със стопаните на другите кучета. Майка с дете приближава и поздравява стопанина на едното куче и детето погалва кучето. На нашето му стана любопитно и се приближи на 1 метър от детето, при което то изпадна в шок, започна да пищи и реве. Веднага го прибрахме и мъжа ми отиде да се извини, като казва на "мамата", че сме видяли, че детето гали кучетата и сме помислили, че е ок, като се има в предвид, че нашия хубусник така или иначе не доближава децата много, най-много метър за да види какво интересно става. Та жената видимо засрамена ни казва: "Ами то аз му казах, че това е Голямото Страшко Куче и напада". Та ха сега, от къде идва страха на децата  ???

ПП: От разговора излезе, че повод нямала, ама нали нашия бил по голям а и черен (черните кучета са по опасни от белите, да знаете )

 И като такова същество се преполага, че е и най-разумното ... тук има примери, които противоречат на това твърдение