Имам проблеми със социалната работничка.

Не мога да разбера от малък град си по произход или там е постоянният ти адрес по лична карта? Ако е второто, трябва там да си подадеш документите и там да извършат проучването.

И защо контактуваш само с една социална работничка след като още си в процес на събиране на документите?  Те се въртят на дежурства в приемните по общини, на телефона също отговарят различни. Аз имам опит с 3 общини в София, навсякъде беше така.

Минах през нещо такова.Много е неприятно,за радост обаче соц.работничка която ни създаваше грижи за второто осиновяване не работеше вече там,на нейно място имаше друг човек на който от сърце благодаря за моралната подкрепа,която ни оказа.
Та един съвет,тази соц.работничка все пак си има шеф нали?Уговаряш си среща със шефа и разказваш всичко.Ако шефът и или шефката и е разбран/а ще направи нещо по въпроса.Ако ли пък не.....отиваш по нагоре.....Винаги има начин.
Не оставяй да се държат с теб по този начин и действай.
Gankata Не знам как е във големите градове,и аз като авторката съм от малък град....ти знаеш де..... но...... и при двете осиновявания аз контактувах само с една единственна соц. работничка.Няма при нас такива екстри на смени и контакт с две,три соц.работнички.
Соц.работничка беше една единственна,която контактуваше с нас.
Така,че може момичето наистина да няма избор,но както писах по горе,всяка социална служба си има баш шеф,с който можеш да се срешнеш.

Ивка, 

Аз явно не съм разбрала първия пост на авторката. Останах с впечатление, че е от малък град, но живее в София и иска да се мести тук в друг район.

Неда, ако имаш питания за някои документи можеш да споделиш и тук (ти си преценяваш дали искаш). Много хора по значително по-любезен начин ще се опитат да ти помогнат. 

Защо не се свържеш с директора...

Ужас! Пълен отврат!  За съжаление болшинството "соц. работници" са на това подпосредствено ниво и кепазят тази толкова хуманна професия от спектъра на подкрепящите дисциплини. Тази псевдо работничка, камо ли пък социална трябва да ти помогне много в процеса на осиновяване; да те разбере, да те подкрепи... А тя!
Гадното е, че си зависима от нейната "работа"- тя ще ти изработи социалния доклад. Възожно е после да ти е наблюдаваща в следосиновителния период и тогава пак ще те тормози (две години). Пък и била главна на други две!?

Имаш един изход: трябва да я разкараш и на всяка цена; да подадеш сигнал за стила и на работа й- по иерархичната стълбица. Аз съм привърженик на писмените изложения- хем можеш да си събереш мислите и спокойно да изложиш всичко; хем може да го препрочитат, хем и го извеждаш (т.е. не могат да потулят)
Ако попаднеш на човек с капацитет да изслушва (такива трябва да са баш в социалните служби), ще го докоснеш и с автентичността на емоциите си и няма да остане безучастен...

Няма да се страхуваш и мълчиш- ще се бориш: не можеш всеки път да се преселваш, когато се срещнеш с подобни хора!

 Кураж, проговори където трябва, действай и успех! :hug:
---------
Апропо и на мен (макар и в голям град) ми назначиха единствен социален работник и с него си карахме от начало до края. И той беше случайно попаднал в сферата (инак беше завършил туристически мениджмънт) и не беше особено компетентен, но поне беше човек и направихме добра връзка(всъщност той беше пасивната неконфронтираща се страна и ме остави аз да съм водеща в процеса). Което никак, ама никак не е редно, но е за предпочитане пред твоя вариант.

Не й се бой! Дай и отпор и ако не се смири ще продължиш докато си намери майстора!

Някъде те чака твоето дете и трябва да извървиш пътя до него, въпреки или напук на всички препъникамъчета.

Не съм убедена, че подаването на сигнал на по-високо ниво ще помогне. Дори предполагам, че ще навреди. В малките градове хората се поддържат и всеки е човек на някого или поне са изградили близки връзки един с друг по време на работата си именно защото са малко. Най-вероятно шефката ще и каже, че има направено оплакване от теб и това ще обтегне допълнително отношенията ви.
Аз също съм от малък град. След един разговор със социалния ми работник, при който се опита да ме убеди в нещо, което беше напълно погрешно, се обадих за информация в друга област. Честно казано се страхувах, че ако питам в нашата област на по-високо ниво, ще се разбере и това ще ми създаде допълнително конфликти.
Аз също съм си мислила за смяна на адреса, но тъй като съм приемен родител, това е невъзможно. Ако си сменя адреса, ще изведат детето. За това и понякога ми се налага да стискъм зъби, за да не кажа каквото трябва и да се примирявам със ситуацията.

Знаеш ли с такива хора трябва да се действа по друг начин. Като започне да ви вика се развикай и ти и и кажи , че следващия път ще я запишеш със скрита камера и ще я изпратиш в министерството и по всички медии и където още се сетиш. Сигурна съм че ще има ефект или се съберете няколко семейства и пуснете оплакване като се разпишете всички. Аз съм много против това да стоим и да си мълчим.А и колкото и да ти крещи се обаждай и си събирай документи има срок в който е длъжна са ги придвижи.

Хора, вие все едно сте забравили, какво е когато си в период на проучване, как се страхуваш да не ти откажат, да не ти напишат кофти доклад и др. подобни, как заради действията ти може да не ти дадат дете, всякакви страхове има.

Аз съвет не мога да дам - нямам опит, а от сегашното си състояние сигурно също бих се оплакала "по-нагоре", но не знам как бих постъпила преди 2 години. Най-вероятно щях да й се усмихвам и да се надявам да приключи с проучването колкото може по-бързо, така че да не я виждам повече.

Връзки е вълшебната дума, която работи в малкия град. Да намериш познат, който да е човек на неин човек, та да станеш и ти неин човек./. Гадост.
Сега сериозно. Опитай се да се успокоиш, да "изключиш" крясъците й. Може това да и е маниера на общуване, може да е добронамерена, все пак. До къде стигна със събирането на документите?

И аз се присъединявам към мненията, че трябва со кротце и со благо да се действа.

Щото ако се тръгне по йерархията да се оплакваш, не знам какво може да стане. Ние като си имахме проблеми с постоянен и настоящ (ама без да сме регистрирани) адреси социалната раборничка ни прати при шефката си (на отдела "Закрила на детето"). Говорихме с нея и и тя не посмя да вземе решение как да се разреши проблемът и ни прати при още по-големия шеф - на РДСП. Отиваме в приемния му час малко по-рано и почти на калъп ги хванахме с въпросната шефка на отдел "Закрила на детето". Та ако трябваше да пускаме жалби по неин адрес едва ли бихме имали някакъв успех....

 

Неда,
според мен трябва да напишеш подробна жалба, съдържаща всичките и безобразия, всички случаи на които си свидетел, всички думи, които е изрекла.Жалбата напиши до началника и, но с копия до много други инстанции, като регионалната в София, министерство на правосъдието, дори до премиера.Нали знаеш как се пускат, изписваш " копие до" в десният горен ъгъл и изреждаш вдички инстанции до които пращаш копие.Така като се получи въпросната жалба и шефа види до колко места си писала, няма да рискува да те отсвири с лека ръка и да защити подчинената си, ще се изплаши и ще извърши качествена проверка.Ако навиеш и други потърпевши да пишат като теб-ето ти резултата ще е налице.
Не се оставяй така, такива лежачи на държавна служба не бива да ги оставяме да ни ядат парите и да ни късат нервите.Бори се до край за детето си и за правата, които имаш.

Не е много по темата но ми се иска да споделя. Нас социалните работници ни забравиха от момента в който решихме да осиновим Мая - вече 10 месеца.  Това ли е нормалният ход на нещата?