Юнското юначе вече стана първолаче- в яслата се забавлява и за мама хич не плаче

За паметта - аз си спомням моето кръщене. Била съм на 1 година. Верно, като сън ми е, но помня как обикаляме (явно около купела и масата) и наоколо наредени хора и като минехме покрай майка ми и аз плача и протягам ръце към нея. Да отбележа - бях болезнено привързана към майка ми (не ме е кърмила и веднъж дори).

А за фройдистките истории - най-добрата (по масови твърдения) класическа детска хомеопатка в Сф беше казала на една моя приятелка да не отучва насила дъщеря си от смученето на палеца (случая беше направо трагичен), за да не и предизвика сексуални проблеми в късна възраст  Прозвуча ми/ни абсурдно, но факт.

Добро утро

Ами аз какво да го похваля моето гардже  Общо взето прави същите работи като вашите мъници  Жорко постоянно иска да се катери някъде. Много обича  по-големите деца и на площадките бяга след тях, те естествено не му обръщат никакво внимание, но той се кефи и смее. Обожава книжките, постоянно ги разгръща и нещо си приказва. Друга любима играчка е дистанционното на телевизора и непрекъснато го насочква към него и си сменя каналите. Има си една приятелка, наборка, която вече му е любима и постоянно иска да я целува и прегръща    http://korfi.multiply.com/photos/album/16/16#photo=12  (ох, сега докато пиша баба му му извади една кукла и той започна да я целува и направо легна отгоре й  мъжка му работа, снимах го, но нямам кабел за апарата тук, ще пусна снимки по-късно). Друго какво... а, и Жорката обича да танцува, само да чуе музика и вдига едната ръка и започва да се тръска, а от скоро си върти много смешно и раменете, малко на кючек го избива 
Мимче, и Жорко ми взема диадемата и си я слага на главата    Абе изобщо има още тоолкова нови номера, че чак не се сещам сега. Но вие знаете как е 
И най-накрая от няколко дни казва мама  Тази сутрин със ставането  и вика ма-ма  Много е хубаво 

Дариии, какво става с вас? Как е Жожо?

Добро утро! 

Как сте? Надявам се добре. Ние УЖ вече сме добре, баткото малко ни притесни, но вече всичко е наред. Обаче си пропуснахме пьрвите танци(народните, за които бях писала),  нищо де следващия пьт.  А иначе с какво да се похвалим?........... много обичаме да пишем/рисуваме, не тьрпим чорапи и обувки на краката си и вечно шляпаме боси и прочие дребни(но огромни в моите очи ) постижения.

И аз точно си мислех сьщото, всички приятели на мьжа ми са неженени и с едни притенции относно ЕДИНСТВЕНАТА, че и аз май ще взема да ги питам, да не са от дьлго кьрмените 

А иначе, аз не мога да се изкажа за дьлгото кьрмене, т.е. дали сьм за или против, при мен кьрмата спря от самосебе си(вьпреки усилията, които положих този пьт)  и нямам представа дали, ако имах кьрма щях все още да кьрмя.  А за другите..........не ми пука(малко грозничко прозвуча  ) .......... всеки има глава на раменете и прави каквото реши. 

Спомени и аз имам от много ранна детска вьзраст, примерно била сьм около 1,2-3 месечна, когато баба ми ме е завела на море и аз си го спомням, макар и доста мьтно  (но то ще е поради отдалеченоста вьв времето, ей, пусти дьртизьм )

Маристута, не ги ли уредихте тия документи за чужбина?! Явно положението при вас е много, много лошо,  еми трьгвайте вече........ казвам го с най-добри чувства  .........не отива на такьв явно сльнчев човек толкова негативизьм.......чакам с нетьрпение новата, спокойна и постигнала мечтата си Мари. 

Хайде лек ден 


П.П. Дари, изхващаха те, хихихи....

Дубрютруууу
Мойто диване от вчера има пързалка у дома - голяма радост, голямо щастие... Иначе, явно сега е времето на обувките и книжките - започна изведнъж, буквално за три дни "схвана" за какво служат книжките и сега постоянно мъкне, показва, разгръща страниците... гледам през няколко дни да му нося нова книжка, за да поддържам интереса жив; а обувките - постоянно мъкне обувки  намираме обувки дори под покривалото на леглото - крие си ги... И яко танци  Много е гот!
Днес заминаваме при моите родители, там ще го оставим за два-три дни, и ще има нови номера - те обичат да се занимават с него и той попива светкавично; тъкмо ще видим как се справя без мен   Аз лично съм възприела твърдението, че когато детето получава всичкото нужно внимание, в момента когато му е необходимо, то расте много по-спокойно, независимо и самостоятелно в последствие и много лесно се справя в стресови ситуации; с нарочно подтикване към "самостоятелност" в ранна възраст се постига обратния ефект. (за да не остана подгрешно разбрана - не визирам кърменето) 

Вери, не успях да се замаскирам значи 

Сори, че се връщам в темата, ама не се сдържах. Не мисля, че отбиването е отблъскване на детето от себе си. Не мисля също така, че некърмените вече (или изобщо) деца са по-малко привързани към майките си. Може би единствено зависимостта от майката е малко по-малка, но това важи само за случаите като нашия, когато кърмачето наистина е било пристрастено.
Уважавам дългокърмещите мами, може би, ако самото кърмене при нас беше се развило по по-различен начин (не заспиваше само и единствено на цица например) и аз бих я кърмила по-дълго. Но това ще го мислим за следващото

Като сме започнали да си хвалим пиленцата, аз да похваля моето как вече само ме води от една площадка на друга в квартала. Решава, че и е омръзнало на едно място, търси "бичи" - торбичката, прибира играчката в нея, слага я в количката и тръгва, сочейки "там", аз я следвам с количката и се изумявам как точно знае пътя до другата площадка

Другото е, че вече прави изречения - кратки естествено, но си е постижение. Например "бебе паче(плаче)", "мама папа" или като ме види след като ме е търсила възкликва "ети мама(ето я мама)". Също така много обича думичката "няма" - всеки протест го изразява с "няма" и вече се превръща в най-често употребяваната и думичка

И ние храним играчките с "ам бебе, ам пате, ам мечо...", също им даваме да пият с "пий".

Яна също много обича книжките, но това вече от доста месеци. Дори си има любими, които четем сигурно по 30 пъти на ден Даже някой път сама си ги чете, разгръща страниците и нарежда нещо, все едно че чете

Изобщо всеки ден нещо ново и интересно с тези мъници, направо си е наслада да си с тях
Цунки на малките палавници и хубав циганко-летен ден  на всички

Аз четох, мислих, пак четох, пак мислих...и нищо не разбрах. Не ги разбирам тези спорове за кърменето вече 5 години, а съм била и от двете страни. След като не успях да кърмя Маги, си седнах на д-то, четях и събирах инфо, търсих си грешките и за миг не съм ги смятала кърмещите за сектантки, крайни, фанатички. А тези епитети много често срещах и срещам из форума. Безкрайно съм им благодарна за споделения опит. Не мисля, че някое от кърмещите момичета тук сметна темата за болезнена. Включително и аз. Нито съм засегната, нито се чувствам нападната. А и нищо не правя против себе си. Отдавна спря да ми пука кой какво мисли за мен. / СамиКокиМами   /

Другото, което не разбрах е какво общо има кърменето с природозащитничките.   Чувствам тук някаква неприязън.   И какво лошо има да се върнеш към природата? Колкото и да ни се иска да избягаме от нея, в един момент пак към нея се връщаме. Какво лошо има някой да иска да живее по-просто и по-естествено? Модерните технологии на цивилизацията толкова са ни затъпили инстинктите, че всичко естествено ни се струва странно. Пък за модерното...не знам колко е модерно. По-скоро има осъзнати хора. Аз лично не живея в пещера, но толкова други неща съм променила в живота си. Е, вярно ползвам ток, вода, че и интернет   / всъщност вода се е ползвала и по времето на пещерите /. Идеята за гората хич не е лоша, на моменти така ми се е искало да я хвана.... Но живеем в общество, имам деца и с някои неща трябва да се примирявам. Намерила съм си моята златна среда. И правила не ща да спазвам, но се ла ви, мон шери.  

Другото да ви кажа аз е, че кърмя и за да храня, не само, за да успокоявам.   Сега да не си помислите, че фанатичната майка на Ясен го държи само на кърма. Писала съм в други теми как "тормозя" горкото дете.

Цвета, много е пораснала госпожицата ти.
Кори, голям сладур е Жорко.

Това е абсолютно така!
От известно време мисля по въпроса работа, за кариера изобщо не говоря, не това е моята цел в живота. И установих, че не ми се седи в офис, зад бюро по 8 часа. Работи ми се нещо динамично, креативно, да съм си и вкъщи с децата. Още го мисля и ще го измисля.

Не знам моите първи спомени от кога са. Може би 2-3 годишна.

А Ясен: обича много да танцува; като чуе музика, хваща ни ръцете и ни кара да станем, за да танцуваме; носи обувките да му ги обувам; кака му го научи да играят на криеница и е много смешен като кляка да я търси под леглата; обожава водата в басейна, такава радост, не иска да го държа / продължаваме да ходим с него на аква фитнес, но вече 2 пъти в седмицата /; отваря хладилника и си избира какво да яде; с ябълките и бананите е същото- знае ги къде са, взима си, ябълката ме води да я мием, а банана чака да го обеля; книжките и дистанционното и на него са любими; клавиатурата и монитора също; сега е в стихията си да се катери; мрази памперса, но не иска да се научи да ходи в тоалетната или гърнето; в парка се захласва по другите деца и може да седи на едно място като препариран наблюдавайки ги; като му кажем дай целувка, си дава челото да го целунем; ако види някой от нас клекнал, се хвърля върху гърба му и го прегръща; по принцип обича да ни гушка; като пускам прахосмукачката и ако минавам само с тръбата, идва и си вдига крака, за да изчистя подметките на обувките/пантофите (веднъж видя, че с кака му така правя и сега само ме дебне). Ми май това е, друго не се сещам.
Айде че стана роман.  

А да, нещичко ще си позволя да пусна. Съжалявам, ако предизвикам у някои такава физиономия  , но знам, че има тук майки, които се интересуват по този въпрос.
Темата не е против ваксините, а за правото на информиран избор. Има и нова петиция, много добре обоснована

Явно темата за кърменето винаги предизвиква спорове и крайни реакции.

Аз също си кърмя детето не само за приспиване и успокояване,а и за хранене. Даника яде дневно 4 пъти по около 100-тина грама,повече не иска. Освен това на тази възраст децата все още имат голяма нужда от мляко (заради калция и растежа и т.н.) или нещо друго,съдържащо достатъчно калции.Е,да де, ма мойта мома кисело мляко не иска,сирене не обича,прясно не съм предлагала. Не мисля,че би било много  разумно от моя страна да лиша детето си от все още ценната за него храна (кърмата) и да се мъча и чудя как да му пробутам АМ.

 И моя така, даже си потропва   Много е музикален и това супер ме радва, чуе ли музика веднага започва танц.
От известно време съвсем сам катери стълбите на пързалката(а те са с 25 см. дупки разстояние 1 от друго) и се пуска,голяма радост. Веднъж едно дете го притисна изотзад, в резултат дребния се изкриви и си удари бузата в ръба на пързалката,реев...реших,че до тук с парзалките, ама не,като му мина рева пак тръгна да я изкачва  
Научи кое е патка, сега сортира патетата(от един комплект с животни) и вика ''Па-Па"...абе все дребни нещица, които много ме радват!Също обича книжки, аз затова му купих доста, за да го приуча на любов към книгата,така да се каже 
Кори, много ти е хубав плейбоя! Има да разбива женски сърцааа и не си губи времето 
Лъчезар също веднъж се опитваше да си сложи една диадема на главата (на племенницата,явно от нея е видял) обаче като се засмях и го попитах какво прави, той се засрами 

 

Хопалаааа.  Дойде време и аз да се включа. 




Момичета, бъдете сигурни, че съм доста далеч от подобна заблуда. 
Това, което аз имам предвид е въпросът да имаш избор и цивилизовано обкръжение, на което не са му чужди понятията култура и позитивна нагласа. Които според мен са предпоставка за свобода на мисълта. Която от своя страна води до възможност да се наслаждаваш на всеки един аспект от живота си.
Мен не ме безпокои фактът, че ще се налага да работя здраво, напротив! Винаги съм била креативна личност, която търси точно това. Не ми пречи фактът, че нямам собствен дом! Защото всъщност имам много повече от крепост имайки прекрасно семейство!
Но много ми пречи, не мога и няма да се примиря с факта, че трябва да се съобразявам всекидневно с редица неща, които за мен са абсолютно недопустими! И които лично аз виждам и определям като кенеф, на който пише не WC, а БГ!

А едва ли след време детето ми би ме обвинявало за това, че съм го завела в капиталистическия свят!
Защото едва ли биха му липсвали мръсните, кални улици обсипани с купища боклук и мизерия. Едва ли биха му липсвали селяндурите на улицата - било то шофьори на такси, маршрутки или редови шофьорчета, които се опитват да минат през него на зелен светофар, едва ли би ме упрекнало, че съм го "стресирала" като съм го отделила от чалгата, звучаща от лъскавите автомобили на супер прости шкембести чичковци с дебели пачки или пък от лукавите усмивчици на управляващите България безкрупулни престъпници. Едва ли детето ми би ме упрекнало, че не съм му дала "шанса" да има за идеал Галена или Преслава или не знам коя си там още...
А то няма как да не се сблъска с всичко това. И то ежедневно! Колкото и да го предпазвам!
Ако на някой такава действителност му изнася или я приема, то на мен определено не и не бих я допуснала за детето си!

Това е! 


Дани, ама аз и сега съм си доста позитивно настроен и усмихнат човек.  Нито пък сме толкова зле.
Просто съм безкомпромисна към някои неща, които не приемам! 
--------------------------------------------------------------------------------------
Иначе и Дея е доста музикална, засега само куфее с клатене на глава.  Нормално, татко и я е закърмил с доста алтернативна и хард-рок музика.  Е, обича и топките - всякакви видове.  Явно срещата с Батистута докато беше в корема на мама и се е отразила по някакъв начин.  Обича много и книжки, особено с животни, детски списания също. Дава постоянно на играчките на пият водичка и да папкат. А как се кипри и оглежда в огледалото, не е истина.  Обожава да се катери върху прахосмукачката докато чистя, а иначе си има една малка памучна кърпичка с Мечо Пух на нея и като ме види да чистя започва с кърпичката да бърше прах от мебелите. 
Научила е вече думата "моля" и като много иска нещо започва да казва "моля, моля...". 

Хубав ден на всички! 

имаш спомени, когато си била на месец и половина до три  Вие ще ме уморите Сега сигурно някой ще каже, че има спомен от раждането си 

Много се забавлявам като чета за уменията на децата ни 
Благодаря за хубавите думи към Жорката, ще му ги предам 

Аз да питам пак нещо - вие карате ли се на децата, когато не трябва да правят нещо и те въпреки всичко го правят за n-ти път? Аз все се опитвам да му обяснявам нещата и да запазя спокойствие и даже понякога хладнокръвие  , но не винаги успявам и понягока му виквам. После малко ме е яд на мен. Даже едни-два пъти го пляснах лекичко през ръцете.

Аз също не мисля, че отбиването е отблъскване и не съм го казала никъде. Друго изказване провокира моите размисли И по-горе коментирах и полезността на кърмата на тази възраст, и как кърменето може да бъде определящо за.. еди си кои неща. Хайде, спирам вече по темата, че рискувам да бъда криворазбрана. Всеки с мислите и намеренията си.

Вери, съгласна съм с теб по всички точки от последния ти пост.

Мари, и теб както винаги те подкрепям и ви пожелавам колкото се може по-скорошно измъкване от тази грозна действителност. Дерзайте! Няма невъзможни неща!

За спомените честно казано и на мен ми се вижда непонятно някой да помни от толкова ранните си години. Моите най-ранни са от детската градина, сигурно съм била на поне 3-4. Между другото Дани е писала "1,2-3 месечна", което ще рече годинка и 2-3 месеца, а не 2-3 месеца.

Кори, и аз се карам, и тон съм повишавала и съответно съжалявам след това. Иначе се старая да съм спокойна, казвам си, че то е бебе и не разбира и отивам да я гушкам. От голяма помощ ми е и това, че майка ми е винаги наблизо и ако се ядосам много, излизам от стаята и оставам Йоана на нея докато се успокоя.

Не, Кори, когато сьм била на една година и два-три месеца.  ("едно цяло и две-три месечна .... " исках да се получи, но .... )

Искаше ми се да напиша толкова много неща, но ще ги запазя за себе си 

С вас ще споделя, че във вторник Митенцето просто ни изуми - поставиха му тривалентната ваксина (отложихме я с 2мес.) и милото изобщо не гъкна, не ревна, не направи кисела физиономия  Вече си имам голямо момче 

Вече е 13кг и 84см 

През деня си играем в нас, а вечер излиза с баща си по близките площадки, а аз си почивам или свършвам нещо "полезно".

За моите спомени - да имам спомени от първия си рожден ден  Изгорих си ръчичката на свещичката, как да не го помня това 

  за всички.

ох, прочетох само набързичко по диагонал, че пак време липсва

за паметта - не знам какво си спомняте, или по-скоро си мислите, че си спомняте, но човешкият мозък не е достатъчно развит да съхранява спомнени преди НАЙ-РАНО 2годинки
средно спомените на хората започват от 3 1/2 годишна възраст, а по-"гениалните" мозъци около 3г
всичко друго са "спомени" градени от разкази и снимки, последващи случки и с времето се изграждат в съзнанието като истински спомен
сами виждате, че децата научават днес нещо (напр дайчово хоро  ) и след един месец вече не го помнят!
е за какви спомени говорим изобщо


миме (маристута) - в българия НЕ е мръсно
разходи се из париж, барселона, рим, да видиш мърсотия що е и как под половината прочути мостове вони на да не казвам какво 
а в провинцията в българия си е пък съвсем съвсем съвсем чисто, да ти е кеф да се разхождаш
оплаквания от милата си родина аз нямам хубавка си е