Юнското юначе вече стана първолаче- в яслата се забавлява и за мама хич не плаче

Кори, така по книгите съм чела, а май и тук из форума, но нещо не мога да го приложа на практика...

Не мога да кажа, че Любчо е злояд, но ако не го занимавам с нещо започва да се върти, маха с ръце, търка очи, вика... Та по този повод знаем къде са жабите, патетата и прочие твари из книжките  
Единствено, когато му сложа в паничката плодове или доматки се справя сам с виличката или с ръка. Тогава разсейване не му трябва  

Привет, момичета 

Благодаря за пожеланията и за комплиментите за Марти И аз гледам все едни красиви дечица на снимките, всичките са просто страхотни 

По повод яденето - Мартина може да яде постоянно и всичко  Направо ме хвърля в шок понякога това дете. Но въпреки това, и ние като седнем да се храним, трябва да гледаме нещо на компютъра. Има няколко песнички със сладурски клипчета, които тя много харесва. Ето това й е любимото. Гледа като хипнотизирана и се наяжда за 5-10 минути

Мимче, сега видях за какво конче си писала... На Марти кръстникът й подари точно такова за рождения ден. В началото се плашеше много от него и се страхуваше да се качи, но да я видиш сега... така се залюлява, че имам чувството, че ще изскочи и самото конче се придвижва по малко напред, защото подскача от люлеенето  А тя с една доволна физиономия само го стиска за ушите, защото така то цвили  Също да не забравя да ти благодаря за прекрасния колаж    Още предния път го видях, но просто забравих 

Иначе и ние сме от отбора на художниците, но за сега рисуваме само с моливи, чат-пат с някоя химикалка. Ограничаваме се до листата. Все още няма поражения по стените  Баща й веднъж реши да й купи фулмастри, но Марти си игра с тях точно 2 минути и той ужасен ги прибра 

Хайде, целувки на всички  Болните да се оправят бързо, че още малко хубаво временце ни остава   

Благодаря ви за съветите    и благодарение на тях реших, че ще го оставя така в чувалчето без ръкави и без одеала, за това че момчетат искат по хладно, определено е така ... малко по  топло да е и е вир вода целият.

Докато се храним и когато има апетит никакво занимаване от моя страна не е необходимо, но като се прави на французин и неиска да яде дадена храна и циганско колело може да направя   иначе и ние основно книжки и телевизор ползваме.

Алекса е номер 1 с тия наденички    

Аз в момента бърша прозорци    

Привет приветски!

Нещо се позагубихте, май още не се е появила новата тема, която юе ви активизира:)
Предложение?
Тя Вери май преди известно време даде тон...ама за имунизациите и аз няма да се влюча...

---
Моят мил син, беше с хрема 2 дни точно, но днес вече е с бронхоспазъм.
Вчера чисти гърди- днес свиркат отдалече...и пак инхалатора, Вентолин. Излиза,че всяка хрема ще "слиза надолу" Нашто мило Джипи дойде да го види, каза на 6 часа инхалации и Зиртек и ПулмонХистамин... Дробът реагирал алергично към хремата.
А и преди да дойде сама мислих да почвам инхалациите, антихистамините....Научих се, да го познавам, да знам с какво ще се лекува, да му го купя предварително, да му го дам....но се тревожа, тревожа се....и се тревожа.

Кое не е дошло , то не е минало!
Макар и с тревоги...

---
Пращам поздрави на всички ви!
Хайде доскоро! Отиваме да си играем с колите.

ааа и храним се заедно с книжки, почти винаги четем, разглеждаме и ядем....казваме стихотворения или си говорим какво ще правим след малко. Сега на следобедната закуска, говорихме, че отиваме след малко да правим инхалацията, Той сам пуска инхалатора, сам си слага маската...и докато го говорихме показваше с жест и бебешки звуци какво ще прави. Хубаво или лошо обикновено разсейването по време на хранене в някаква възраст става задължително, а и аз не мисля,че пречи стига да не се правиш на шут, а нормално да общуваш.

Герданът от наденички много ми хареса!!

И ний сме така. В яслата постоянно я хвалят как чудесно се хранела... А резултата е само 10 200 с все дрехите...

marvele като каза яслата и се сетих - а там как ги хранят толкова деца  . Още са малки да се хранят съвсем сами 
Или там гледат едно от друго и отварят устата... едва ли там има време да им се правят на маймуни, да разказват приказки и пр.

Благодаря ви, момичета

Ина, в яслата не всички деца са на 1г и 4 месеца, повечето са от 2г нагоре и могат сами да се хранят доста успешно. Затова и лелките се занимават и хранят основно по-малките дечица

Сега може и да ме обявите за ужасна майка, но пък аз не пея песнички, не разказвам приказки, не давам играчки, не пускам телевизор като не иска Диди да се храни /което напоследък май е честичко /. Обикновено пробвам да й дам нещо друго, пък било то и кисело мляко или сух хляб, домат или круша, стига да го иска. Ако и така не иска да яде, просто приключваме с яденето
Иначе само се изнервям, че не яде, че иска да се занимава с нещо друго и й повишавам тон понякога . Затова за мен горният вариант е действащият

Ами хранят ги. Повечето, казват, не искали да ядат, и предполгам не ги молят особено. Но нали не дават достъп вътре - само гадая. Ама 4 човека за 20 деца  - как се справят незнам. Поне като се взимат децата казват яло ли е, не е ли - да му додаваш вкъщи евентуално.

О, и ние се занимаваме докато ядем. Мисля, че е нормално за децата, на такава възраст са, всичко им е любопитно и интересно, бръщолевят си и ръцете им са все заети с нещо. При нас забавленията са различни - ту книжки, ту играчки, които нареждаме на таблата и ги храним. Филмчета пускам само в краен случай, ако нищо друго не действа. Ако и филмчето не действа, викам баба да храни - тя ми е последния коз. Впрочем щях да споделям, че Йоана се научи да се качва на кухненските столове и все по-често е наредена на такъв един стол на масата, отколкото в нейния.

И за чувалчетата щях да казвам, пак. Йоиния е без ръкав обаче си мисля, че няма нужда от ръкав. Тя и така се поти, па камо ли с ръкав. В тази връзка, Кори ме изуми с това боди дълъг ръкав и хавлиена пижама. Йоана е гола по памперс, отгоре памучна пижама без пети и отгоре чувала. Чорапи ако обуя задължително се изпотява. Засега това е оптималния вариант без потене и я намирам приятно топличка сутринта. От тоя чувал най-доволна съм аз - както я оставя, така я намирам. Изобщо не се върти като преди, и слава богу, че ми беше писнало току да получавам по някой ритник в чутурата.

И малко отчет за отчетната. По последни данни Йоана е 11.7 кг. и 81 см. Най-новата дума в репертоара й - на вуйчо и чичо казва "чучи". Най-последно усвоеният навик - като се приберем от улицата сама отива, взима си малкото столче и го носи в банята пред мивката, качва се на него и си пуска водата. Само чака мен да й насапунисам ръцете. Най-последната беля - сутринта закусваме, взела тихомълком една солничка със шарена сол от масата и хубаво поръсила целия апартамент. Разбрахме по миризмата.

Хайде, лека!

Аз да ви кажа за Дея.   Преди викаше на татко си - тате. Сега от две седмици много сладко му вика "тату, тату".   Когато и пея песничката за "Мила моя мамо...", тя доста често по някое време на текста започва да казва: "тату, тату", тоест иска в песничката да се пее и за тату.   Иначе докато и я пея, тя така нежно ме гледа миличката ми звездичка, така силно ми стиска ръката, невероятни моменти са това, ей...  

Ни в клин, ни в ръкав   да ви разкажа какво направих днес. Нали съм си по спонтанните идеи, на които се връзвам за секунди понякога, след което започва едно яко преследване на идеята.   Преди 5 години след една такава мигновена идея аз стигнах дотам, че в един прекрасен ден имах визи и самолетни билети за Доха, Катар. За да направя филм за развитието на спорта в тази страна. Разбира се, по това време Батистута играеше футбол в арабския свят в края на кариерата си.  
За това лично начинание, аз взех със себе си един много близък приятел от телевизия Евроком, който да бъде оператор. Той не можеше да повярва, че това му се случва.
Престоят ни в тази малка богата арабска страна беше като една истинска приказка. Специални гости на Al Jazeera, личен шофьор с Lexus, достъп до всичко, което искахме и то в самата "кухня", изпълняване на всяко желание, което само трябваше да бъде съобщено предварително... Личен мой проект, изцяло спонсориран от Al Jazeera, изпълнен от тяхна страна на високо професионално ниво. Една лична мечта, осъществена по толкова приказен начин...

След завръщането ни в България и излъчването на филма по 2 български телевизии, заради личните ангажименти на всеки от нас и затрупаното ни ежедневие стана така, че с този мой близък приятел не сме виждали вече 5 години.
Днес той имаше рожден ден и аз реших да му направя символичен подарък. Извадих няколко снимки от това приказно пътуване, както и няколко настоящи снимки на моето семейство, в което вече присъства и малката ми звездичка Деяна.
Купих рамка, сложих всичките снимки, като отбелязах периодите - 2004-та: "Една мечта... една приказка... Катар..." и 5 години по-късно: Аз и Батистута отново, аз с мъжО и прекрасното ни дете... Разбира се, пожелания за рожденият му ден.
Занесох и оставих подаръка в телевизията, където той работи с молбата да му го предадат.
По-късно този човек ми се обади адски развълнуван и впечатлен от този жест казвайки ми: Мариела, това което ти ми подари днес е нещо невероятно. Ще си го закача в спалнята и ще го гледам цял живот! Спомените, Мариела са нещо, което никой не може да ти вземе! Благодаря ти!

Та, мисълта ми беше, че е много яко, когато можеш да направиш някого толкова щастлив!
Дай Боже много такива спомени и мигове на всеки от нас!

Спокойна нощ!

Скъп приятел си ти Мари, щом подаряваш впечатления и чувства....
и да създадеш Смислен подарък, който е ценен и за теб...

Смисъл се влага, а не се търси...какво по-хубаво от смислен жест на приятел!
Браво!
Поздравления!

Вече е 12ч. и мога да кажа:

Хепи бърдей ту МИИИИИИИ

ставам на 25

ето и една почерпка от мен,па макар и виртуална







да ви е сладко

ех ех ех ех

Хепи да ти е!
хепиииииееееееееееееей!
 

любов да прелива в теб и света около теб, за да я даряваш и получаваш обратно!
Прекрасен празник от сега и утре цяяяяяяял ден и още 3 дни да пиеш, ядеш и да се веселиш!

Рони, Честит Рожден Ден, скорпионче!
Да си жива и здрава, обичана, щастлива и безгрижна. Пожелавам ти поне още 4 пъти по 25 да празнуваш! Весел празник!

        

Честит рожден ден, Рони!! Жива, здрава и щастлива!

Доскоро не го занимавах с нищо Кристиан, докато го храня. Но откакто реши "да храни" освен мен и кончето, и кучето и другите си играчки, вече не е така. Сега сам си избира с коя книжка ще сяда на масата и храни всички герои.  Но вече цяла седмица отказва да се храни в столчето си, сяда при мен на масата. И дори току-що да се е нахранил види ли, че приготвям масата, веднага е нареден вече на стола. 

И да ви разкажа тази вечер какво стана... Мъжа ми купи риба и приготвяйки я показва на Криско. (А той последния път, когато ги видя да плуват в магазина беше сиииилно впечатлен. Отделно, че си има играчки рибки, с които си играе в банята, а и в книжките има. Когато веднъж му споменах, че яде рибка, много странно ме погледна и веднага тръгна да слиза от стола и ме заведе в банята да ги търси. Оттогава не споменавам, когато яде риба. ) Веднага му обърнах внимание да не му показва така рибата, но късноооооо. Сядаме да вечеряме, Криско си хапва салатка, нашата чиния с парченца обезкостена риба - не му прави впечатление, но чинията на тати - с цяла рибка без главата. Вижда я и потресен започна да сочи рибата и да вика - "биба". И познайте - не хапна дори едно парченце, яде само салатка. Аз също.