Истанбул

Уморени сме 

Но сме тук

От концерта впечатленията са еднозначно - страхотни. Не знам има ли смисъл да пиша за Ю2 или преживяването Но организацията да се стигне до него беше отвратителна. Как може стадион за 80,000 да се захранва от единствен двулентов път? Никак. Повече от ясно е, че такава маса хора не може да се добере до стадиона по път с ширина на селски третокласен. От центъра на Истанбул до стадиона са едва 15 километра, които ние лично изминахме за 3,5 часа. Часа! Такова невероятно задръстване, в което с часове наред колите се движат по-бавно от пешеходците не съм виждала. Все пак стигнахме почти навреме, изпуснахме Сноу Патрул, но какво да се прави. На връщане успяхме да тръгнем преди основната част от народа на стадиона и се върнахме само за 20 минути.

Самият град ни очарова 4 дена обикаляхме и определено видяхме много, включително неща, които не очаквахме и не бяхме си набелязали в програмата. Например много ни хареса метрото, задвижвано от метална въжена линия, което се качва до площад Таксим - и самото влакче е много интересно, както и огромното метално колело, което го качва и сваля. Голямата и дълга пешеходна улица, която слиза от Таксим надолу (търговска) е също много хубава и трябва да се види. В нея има различни пресечки с пазари - например балък пазар - рибен пазар.

С корабче направихме разходка не по Босфора, а до азиатската страна. Корабчетата дотам са градски транспорт на същата цена - 1,50 лири, и са на всеки 5 минути. По самата азиатска страна не се разходихме, защото нямахме време, ще остане за другия път.

Капалъ чарши, разбира се, която е прекрасна. Атмосферата ѝ е чудесна, часове наред мога да ходя из такива места - не само, че обичам зей пазар, но е толкова красиво, интересно, украсено, струва си отвсякъде. Взех си дребни неща от там. Сега съжалявам, че не се спазарих за едни сребърни обици - ще трябва да ида пак, да си ги взема Шафран си спазарихме също така. И изкупих шаловете на страната - бездруго мисля, че Турция се издържа от продажба на локум, шалове и сини очи (от които също взехме доста). Пред единия от входовете на Капалъ чарши правят най-страхотните дюнери - аз и по принцип мога само на дюнери да карам, много харесвам, но онези определено бяха чудни.

На баш пазарите около Капалъ чарши също бяхме, както и на пазара за подправки (където видях още по-евтин шафран, но какво да се прави). Там има значително по-малко туристи, отколкото около Капалъ чарши, много по-турска атмосфера и забрадени жени.

Понеже в тази тема сравнително малко се коментират цените, аз ще го направя - повечето неща са на съвсем нормални цени, като тукашните. Дюнерът се движи от 1,50 до 4 лири, чаша турски чай - 1-3 лири, бутилка кола - 2-3 лири в зависимост от големината; вода - 1 лира за 1,5 литра; чаша прясно изцеден сок на улицата - 1-2 лири; сувенирите - шалове от 2 до 50 лири (най-често срещаните по-обикновени шалове са 5-10 лири); сини очи с различни орнаменти - най-често на 1-2-3 лири; локум - средно 15-20 лири за килограм и т.н. Общо взето тръгнахме малко наплашени за цените, понеже мъжът ми е ходил и преди няколко пъти, но явно се е движил по други места (по работа) и цените, които ми каза, бяха стряскащи; реално ако човек не се бута по скъпи ресторанти, може съвсем спокойно да се справи с парите.

Това, което не очаквахме и искрено ни потресе, е цената на кафето - средно 4-5 лири. Без значение нескафе, еспресо или турско - 4-5 лири и туй то. А ние сме кафепиещи люде, средно 2 чаши на ден, някак те заболява сърцето от мисълта да дадеш за 2 чаши пари като за едно кило кафе! Все пак се прежалихме и пихме, беше чудесно, но...

Турците, също като арабите, много обичат деца Често закачаха голямата, а малката направо я разбиха - постоянно ѝ говореха, усмихваха ѝ се, пипаха я, щипкаха я, един човек си спря колата насред улицата, за да ѝ пипне крачето, изобщо, страхотни детишари и искрено се радват на деца, много е приятно.

Ще ходим пак.

Сравнението наистина е смешно , но доста се спекулира с това "Културна столица на Европа".
Такива бяха примерно и Ливърпул и Берген.
Особено за Ливърпул това си е жива смешка , но пуста политика какво да правиш...

15 милионен град няма как да опустее, през който и да е сезон.

Блазя ви, на нас концертът ни отне 9 (словом: девет) часа, барабар с трансферите 

Ами дай Боже и някой български град да стане културна столица за 1 година. Това си е реклама на града и държавата отвсякъде. Покрай това, че Истанбул е такава столица, като бях през май там, видях изложби, които нямаше да ги видя сигурно.

На нас ни се наложи просто, че бебето ни чакаше Иначе щяхме да стоим до дупка и щяхме и ние да заседнем във втората вълна задръстване - наобратно. А така - скромно, от 18 до 00:30ч. общо, от които 4 часа - път


Е, Пловдив беше, ама какво от това   Нищо общо между мегаполис като Истанбул и малки градове.

Е, аз нали през цялото време това твърдя, нищо общо.

Момичета, в петък заминавам за три дни за Истанбул. Може ли практически съвет, колкото и елементарно да е питането ми  , с какви пари да тръгна от БГ, какво да си сменя предварително - лири, долари?

Ако си намериш лири - супер. Ако не - вземи си долари или евро, ще си обмениш на границата или по чейнч бюрата в Истанбул.

Бу, откъде се хваща тази въжена линия за площад Таксим? Сега си спомням, че я гледах отбелязана на картата на Истанбул.  Колко струва?
   И въпрос към всички-как човек сам може да отиде до Миниатюрк-музеят на открито?

Знаех си че ще се хванете за сравнението Истанбул -Варна,след като публикувах,не ми се връщаше да редактирам.То е ясно че мегаполис не може да се сравни с нашата хубава Варна/моля Бургазлии нищо лично/
Имам впредвид същата тъпканица ,навалица и шумотевица ли е както го видяхме през май/претъпкани улици пазари,фериботът как не потъна тогава незнам,беше препълнен/.Или е една идея по-спокойно?Ние пътувахме по празниците тогава и просто имаше километрични опашки за Света София например,сега се надявам да е по спокойно и да можем да посетим и местата които бяха претъпкани от народ и не ни се чакаше.

Въжената линия струва 1 лира, жетони се продават на гишета в двата й края. Местните я наричат "Тунел", с това име може да ги питате за посоката.

Едната спирка е в самия край на Истиклял (срещуположния на Таксим), а другата - ще се опитам да я обясня: ако тръгнеш от Еминьон, по моста галата, като стигнеш до края му, тръгваш по улицата вляво. Входа на Тунела е на около 100 метра нагоре.

Хапка, благодаря   Значи излиза,че съм минала покрай двата й края
   Апропо, днес четох пак пътеписа ти и много, ама много ми освежи деня   Особено ме впечатлиха коментарите, толкова колоритни и интелигенти  
   А по въпроса за зазяпването на турците, аз смятах, че това е измислено от жени, страдащи от липса на внимание  
   Едва впоследствие разбрах, че хич не съм права. Бях на екскурзия без мъжа си, само с щерката-няма смисъл да ви обяснявам за какво иде реч  
   Покрай вашата тема в мен назрява еретичната мисъл пак да хукна към Истамбул  , защото много ми се иска да покажа на майка ми нещата, които аз видях. А с една обикновена екскурзия с много хора това не може да се постигне.

От Кабаташ се хваща - струва 1,50 лири, една спирка е