Здравейте. И аз пиша, за да си сверя часовника. Казусът е следният:
Върнахме се да живеем в родния ни град с моя съпруг. Родителите му и баба му редовно ни казваха "Защо не се върнете тук. Знаете, че има къде да живеете. Ще сте близо до нас, ще си помагаме." Аз дълго време не исках, но понеже виждах, че той не се чувства добре там където сме, се съгласих да се върнем. Баба му има голям апартамент, а тази година така се случи, че тя щеше да заминава при семейството на сина си (чичото на мъжа ми де факто - У. за по-ясно) за една година. И ни предложи понеже апартамента така и така ще е празен, да се преместим там докато си стъпим на краката. Нямахме избор - съгласихме се. А и тя е много мила жена.
Днес обаче стана ясно, че снаха й (т.е. съпругата на чичото на мъжа ми - Х. за по-ясно) изпаднала в ярост, когато разбрала, че живеем в апартамента. Те живеят в чужбина, имат добре платени професии, голяма и красива къща. Не са лишени от нищо. Много се радвам за тях, за това, което постигнаха с немалко труд. Винаги сме били в много добри отношения с тях. Съпругът ми винаги се е стремил да им помага с каквото може - било то да урежда разни документи в България, било за нещо друго. И в един момент се получава страхотен конфликт, за това, че ние сме се нанесли временно в този апартамент (става дума за година максимум). Искам само да вметна, че ние никога не сме имали някакви претенции към този апартамент. Живеем в него, само защото бабата настояваше и не искаше той да е празен. Смятахме, че така е най-добре и за нас, и за нея.
Просто казвам ви - плаче ми се, защото се почувствах адски обидена. Почуствах се като някакъв натрапник, който се опитва да прецака хората, а повярвайте - ние с моя съпруг сме последните хора, които биха предявили каквито и да е претенции към чужда собственост. Аз лично в семейството си съм имала такива грозни истории и за това съм се отвратила от това как имотите развалят отношенията между хората. Уважавах тези хора адски много, но не мога да приема това, което се случва. Бабата продължава да настоява да останем, а на мен ми е болно и гадно.... Х. дори не знаела, че ползваме целия апартамент. Тя мислела, че е само една стаичка. Скоро се налагало да си идва в България и У. ни предопреди, че трябвало да й освободим спалнята, защото ако разберяла, че ползваме и нея щяло да стане голям конфликт.
Кажете ми как бихте постъпили в тази ситуация?
В момента сме в голямо затруднение, но аз съм готова да се изнеса на квартира само и само да не се чувствам като натрапник и просяк.
Просто се питам как една снаха се разпорежда с дома на свекърва си, сякаш е нейна собственост и тя единствена има думата.
Кажете аз ли не съм в час нещо в разсъжденията си, моля ви.
пп- съжалявам, че стана дълго и объркано с обясняването на тези роднински линии, но се опитах да съм макс. кратка.
Виж целия пост
Върнахме се да живеем в родния ни град с моя съпруг. Родителите му и баба му редовно ни казваха "Защо не се върнете тук. Знаете, че има къде да живеете. Ще сте близо до нас, ще си помагаме." Аз дълго време не исках, но понеже виждах, че той не се чувства добре там където сме, се съгласих да се върнем. Баба му има голям апартамент, а тази година така се случи, че тя щеше да заминава при семейството на сина си (чичото на мъжа ми де факто - У. за по-ясно) за една година. И ни предложи понеже апартамента така и така ще е празен, да се преместим там докато си стъпим на краката. Нямахме избор - съгласихме се. А и тя е много мила жена.
Днес обаче стана ясно, че снаха й (т.е. съпругата на чичото на мъжа ми - Х. за по-ясно) изпаднала в ярост, когато разбрала, че живеем в апартамента. Те живеят в чужбина, имат добре платени професии, голяма и красива къща. Не са лишени от нищо. Много се радвам за тях, за това, което постигнаха с немалко труд. Винаги сме били в много добри отношения с тях. Съпругът ми винаги се е стремил да им помага с каквото може - било то да урежда разни документи в България, било за нещо друго. И в един момент се получава страхотен конфликт, за това, че ние сме се нанесли временно в този апартамент (става дума за година максимум). Искам само да вметна, че ние никога не сме имали някакви претенции към този апартамент. Живеем в него, само защото бабата настояваше и не искаше той да е празен. Смятахме, че така е най-добре и за нас, и за нея.
Просто казвам ви - плаче ми се, защото се почувствах адски обидена. Почуствах се като някакъв натрапник, който се опитва да прецака хората, а повярвайте - ние с моя съпруг сме последните хора, които биха предявили каквито и да е претенции към чужда собственост. Аз лично в семейството си съм имала такива грозни истории и за това съм се отвратила от това как имотите развалят отношенията между хората. Уважавах тези хора адски много, но не мога да приема това, което се случва. Бабата продължава да настоява да останем, а на мен ми е болно и гадно.... Х. дори не знаела, че ползваме целия апартамент. Тя мислела, че е само една стаичка. Скоро се налагало да си идва в България и У. ни предопреди, че трябвало да й освободим спалнята, защото ако разберяла, че ползваме и нея щяло да стане голям конфликт.
Кажете ми как бихте постъпили в тази ситуация?
В момента сме в голямо затруднение, но аз съм готова да се изнеса на квартира само и само да не се чувствам като натрапник и просяк.
Просто се питам как една снаха се разпорежда с дома на свекърва си, сякаш е нейна собственост и тя единствена има думата.
Кажете аз ли не съм в час нещо в разсъжденията си, моля ви.
пп- съжалявам, че стана дълго и объркано с обясняването на тези роднински линии, но се опитах да съм макс. кратка.
Тя е чуждата в случая, а внука си е внук!!! Ама ха!!! Друг е въпроса, че чичото не може да се оправи с жена си, но това си е изцяло негов проблем 
А за развалянето на отношенията, че то вие нямате отношения - когато имат нужда от помощ Ви "ползват" и до там, да си гледат работата 
