Практикуващи педагогическо захранване (част 7)

Чакаме, чакаме  .  От глад няма да умре, защото би следвало да го кърмиш винаги когато пожелае. На тази възраст количеството твърда храна е за запознаване, а не за наяждане. Плюс това не бива да надвишава 3 микродози според ПЗ. Проблемът е, че цапат, когато се хранят сами, иначе все ще поеме до три микродози от едно облизване на лъжицата. Запознаването с храната не е само вкусово, но се учат и на консистенция, начини на придвижване до устата и т.н
 Естее, щом таткото е против мазането, дръж далеч детето от храна  Може пък да не се спираш на определен метод, а да ги комбинираш. Примерно подходящите храни за хващане да ги даваш в ръка, дребните парчета и кашавите - с лъжица то само, а други пък ти да му ги предлагаш с ръка или прибор. Аз преди да дам да бърника с лъжицата в храната, му я давах да тренира "на сухо" и след това се осмелих. Мазалото отново беше на ниво  Може да забавиш самостоятелното хранене с лъжица, но да я даваш често, за да тренира.

За самостоятелното хранене и научаването да яде без много, много да маже искам да кажа нещо...
гледайки катерина и нейни връстничета, които са захранени с пюрета и не им е давано да мажат мога да заключа че сега тя умее много ефикасно да използва и лъжица  и вилица (за нож още и е рано) в сравнение с тях...
друг е върпоса колко изяжда и кога просто започва да си играе...то така или иначе мазало има, дори и аз да я храня...така че слагам я на място, което няма какво толкова да направи и я оставям да се забавлява...

Не е точно така  Точно на тази възраст децата развиват умението да координират движенията си и да поднасят неща към устата си, казано на прост език за пъхат всичко в устата. Възползвайки се точно от тази способност те започват да се хранят сами невероятно успешно. Едно от условията за успешното и безпроблемно (без задавяне) захранване с  baby led weaning е точно майката да не се изкушава да пъха храната на детето в устата му вместо него. И е ясно, че едно дете научено да го храни майка му ще гладува ако тя не дойде да го нахрани. Детето, което се храни само ще се надигне и ще си грабне нещо от масата 
Ако се доверите на децата си ще останете изненадани колко невероятни способности за възрастта си са способни да развият - да пият сами от чашка, да ядат с прибори, за дъвчат без зъби. Разбира се, ще има малко омазване в началото, но омазване има и когато едно отегчено бебе ти плюе пюре в лицето и се опитва да ти грабне лъжицата от ръката 
Едно хубаво найлоново или пластмасово лигавниче, малко вестници под столчето за хранене, метална купичка, малка пластмасова чашка (да дадеш голяма чаша на все едно да го караш да пие от кофа  ), подходящи прибори и малки количества храна и вода и готово! Моите девойки пият самички от чашка още от самото начало на захранването. Първо им я дадох празна, след това с малко вода и им помогнах да разберат какво има вътре и се научиха невероятно бързо да пият сами. За яденето с прибори е ясно, че ме може да се очаква от малко дете да почне да яде самичко супа, но може да се справя отлично с нещта с по-твърда консистенция и лека полека и с по-течните неща.
Мога да дам като съвет винаги да се дава по малко количество от всичко - така хем на децата им е по-интересно, хем "мазалото" е по-малко. Забелязала съм, че и досега като им дам пълна купичка или чинийка с нещо са по-склонни да ровят в нея и да си играят. Като им дадеш няколко парченца зелен боб (а не цяла купчинка) го изяждат веднага и искат още 
 

И моето 7-месечно не иска да яде самО. Начупвам му полагаемото на масичката, но то дори не иска да пипне храната, явно го е гнус, точно както батко му се гнусеше да пипа храна. Но пък ме подканя аз да му пъхам трошиците в устата. Мисля да му се доверя и да не настоявам да яде с ръце, щом не иска.

Skrech, аз май точно това правя - давам микродози или с лъжица, но също така пробвам да и давам тънко и дълго парче краставица, морков, цяла кайсия (е тука идва мазалото!). Още нямам читави лигавници, само някакви малки, дето въобще не пазят. Ще си взема от тия твърдите, изкривените или тип цяла ризка. Ама то и по панталонките пада. Абе въобще... Иначе съм сигурна, че американският метод много добре развива моториката.

Искам и друго да питам: Като минем 6 микродози какво става нататък? Продължаваме да ситним храната на микродози, просто даваме повече? То значи става почти като класическото хранене - нали и там храната в един момент вече не се пюрира, а се прави с по-едри парчета. И кога храната започва да се смила по-добре? Тя уж прави дъвкателни движения, но по акото виждам, че всичко излиза както е влязло.

А от колко месеца слагате самостоятелна чинийка? Тя още не може да хваща в 2 пръста. Ако не давам големи парчоци като американците, няма смисъл да я мъча сама да хваща микродозите  В статиите пише от 8-10 месеца май...

Не мога да видя колко е голямо детето ти, но след 6те микродози се дава колкото детето иска. Из статиите пише, че до към 8-9 месеца детето е на до 6 микродози от един вид храна(или чаена лъжичка).
 Не съм сигурна, че разбрах какво точно те притеснява за приликата с другите схеми. Миниатюрните дози ги даваме така само в началото. Давам парче, което детето и да не сдъвка да може да глътне. Разделянето на  микродози не е необходимо при по-големи количества(дори при 6 микродизи. Ако смяташ, че детето може да глътне наведнъж, може да дадеш всички 6 наведнъж) Това микродозиране е описано, за да има все пак майката представа за какви количества поета храна иде реч.  А и на детето му е по-лесно да се бори с малко количество храна, отколкото половината му устна кухина да е заета с храна. Когато детето отхапва само, то си дозира храната. Ако отхапе по-голямо парче, вадиш, за да не се задави. Ако храната е кашава, не мерим с пръсти, а преценяваме на око колко да гребнем с лъжичката, за да отговаря на 3-6 микродози, така че и с този начин на хранене не даваме доза по доза. А за приликата с другото захранване, нормално е на малките деца да се дават по-малки парчета, а на големите по-големи. Но не пасираме и не намачкваме.
 
 На моето дете и след годинка виждах парчета храна в акото. И често си е непокътнато кубче, макар да се е правел, че дъвче.

Чинийка давам от началото, за да поставям в нея парчетата храна(когато храната ми има сос или е супа и няма как да бръкне да си вземе). Не съм забелязала, че пише нещо специално за нея в статиите

За дъвченето с единствен зъб в беззъба уста потвърждавам, и понеже му давам и каша с плодове, която понякога пасирам, забелязвам, че и нея дъвче даже!
При Никола мазалото е голямо, започнах да го слагам да яде чисто гол и след това - малка баня, по 15 -тина пъти на ден, не знам до зимата дали ще има промяна
По цял ден дъвче нещо - плодове, зеленчуци, сухари, корички, любимото е краставица, разрязана на две по дължина, гледам остъргва първо семките, но не остава много. От време на време пробвам да раздробя нещо, но резултатът е този:
http://www.flickr.com/photos/yana931/4780777298/

Човекът иска сам да се храни, ето така например:
http://www.flickr.com/photos/yana931/4780143119/

Проблемът с повечето плодове е, че много му се хлъзгат из ръцете, например обелена цяла праскова, и трябва да си държа шепите отдолу оли леко да придържам заедно с неговите ръце.

затова не бели цялата праскова, а само половината...другата да може да не му се хлъзга...аз всъщност само отхапвах по-голямо парче и тя си я смучеше...даже мисля, че в предишни теми съм слагала точно така снимка...

При нас проблема с плодовете е, че ги стиска, силно и... или парчето изскача и се изстрелва нанякъде или се пасира един вид в ръката му, при което потича сок, става му интересно, но не и ядливо. Започва да разтваря и затваря ръчичка и след като свърши интересното, т.е. няма вече сок започва да размахва длан, за да се отърве от останалата материя. И като резултат нищо в устата и голяма цапаница.
Предлагам му плодовете или да си гризе от тях (като аз държа парченцето), или на парченца да ги лапне така. В ръка давам твърди неща, краставица, морков и чушка предимно.

A пробвали ли сте таи мрежа а плод? Парченцата се поставят в мрежата и детето изсмуква сока, без риск семка илои парченце да се отчупи и да го задави.
http://www.facebook.com/photo.php?pid=5376200&id=382228589782

Няма да ми върши на мен работа мрежичката, защото Никола това иска, да си отхапва парче и да дъвче, не да смуче сока.

Скреч, на 6 и половина е бебата.

Не че ме притеснява приликата с други методи, просто констатирах.

А иначе ме успокоява това че до 8-9 месеца е нормално да яде 6 микродози, щото като гледам темпото ни, все ми се струва, че до 5 години ще е на кърма 

Здравейте!
Доста неща изчетох за захранването, защото при нас скоро ще предстои. Бебенце е на 5 месеца и след около месец ще почна да я захранвам по този начин. Таблици за въвеждане на храни има, но май успеха на това захранване се корени именно в подхода. Засега се храня пред нея и я следя, че ме гледа с интерес и съвсем леко започва да примлясква, но отксълечно...

Засега обаче имам проблем в убеждаването на педиатърката ми, а успоредно с това и на една от бабите на детето, че късното захранване е по-препоръчително. Доводът им е, че няма как да си достави витамин C ако не му се предложат сокчета. Това, че все още не може да седи на дупе не било довод. Вие имали ли сте подобни ситуации и как се справихте?

Надявам се да ми отговорите.

Нури, за предлагането на сокове, предлагам да изпечаташ статията от библиотеката на кърмаческия и да я дадеш за сведение на педиатърката и на бабата с въпроса това ли желаят те на детето.
Не ти трябва да убеждаваш педиатърката; просто я информираш как храниш, ако тя пита; ако ти чете лекция как трябва да храниш, й благодариш за споделеното мнение и продължаваш както си намерила за добре. Педиатрите имат конултативна роля, не могат да взимат решения вместо родителите.
Отделно, ако имаш време, може да извадишш един-два материала от сайта на СЗО по отношение на изключителното кърмене до 6 м. и рисковете които по-ранното въвеждане на други храни крие - пак за педито и бабата. Ако не четат английски, проблемът си е техен и е сериозен. Да намерят начин да се образоват, ако имат желание да дават съвети.

Абсолютно съм съгласна с Мег! И моята педиатърка взе да мърмори нещо снизходително като и казах, че ще захранвам педагогически - не беше го и чувала този метод. Но в края на краищата, това само ме амбицира да почета още малко и въобще не ме разубеди. Едната баба и тя е доста критично настроена (щяло да хване рахит детето и други разни подобни), но аз си знам моето. Мислих си и аз да разпечатам за педито малко материали, но май не ми се занимава да я ограмотявам, щом сама няма желание. Може би най-добре е, като те пита, просто лаконично да отговориш, че е захранено детето и че нещата вървят, без да влизаш в подробности.

Яна, много хубави снимки! (Извинявам се за оф-топика.)