Практикуващи педагогическо захранване (част 7)

Nuriii,
добре си решила. От двумесечния ни опит ми се струва, че по-лесно от ПЗ няма. Ти ядеш и съответно детето яде. Не приготвяш отделни ястия за вас и бебето. Няма отвратени муцуни, няма плюене на каша и обиране с лъжичката изплютото. Детето самО решава какво и колко да яде. А педиатърката не съм уведомявала и нямам никакво намерение, здравето на детето ми, в това число и хранененто, са изцяло моя грижа! Тя е там, за да му предпише лекарство ако аз пр3ценя, че има нужда, няма какво да ми се бърка в личния живот  

аз на педиатърката и заневах материали за ПЗ още от самото начало, като и казах ето така ще захранвам, ако ви интересува четете, ако не не ме занимавайте с глупости, че е опасно без да знаете за какво става въпрос...само ме молеше да и дам по-бързо месо, защото ще и падне желязото, а после ставало страшно...е не и падна..но пък и на мен не ми пукаше, предвид че детето обожава елда...и така...след това само ме разпитваше как се храни и по-точно какво..никога не се сети да ме пита по колко и там и е грешката, щото щеше да полудее, ако разбере, че на година и нещо има дни в които е по цял ден на кърма...

Аз най-накрая си намерих педиатърка, която не ми се бърка, а само дава съвети и констатира, че детето и здраво и добре. Не съм й обяснявала, какво, защо, но знае какво и колко яде и казва, че е за здравословното хранене, не възразява и че не пюрирам храната, напротив, препоръча ми да въведа месо и млечни, но не смятам сега да е.

Не мисля, че тази цедка се вписва в идеите на ПЗ. Храната се опознава по форма, цвят, аромат, консистенция( и с ръце, освен с уста) и т.н. Детето трябва да се научи да се храни като родителите си, като помощните средства от сорта на рязане и мачкане са само при нужда. Ако детето не му идва на акъла да хапне парчето, защото му е по-интересно да го мачка, майката може да му сложи в устата. Но тази джиджавка определено ми се струва безполезна.

Нека се запиша при вас, за да ви следя! 

Здравейте, момичета!
Аз не съм практикувала ПЗ, но в момента дъщеря ми е на възраст,  в която тази тема ми е супер полезна . Ще следя с удоволствие !

Здравейте, записвам се и аз да следя темата. В неделя ставаме на 6 месеца и плавно ще пристъпваме към запознаването на детето с твърдата храна. Още от 4 месец на бебето чета за различните видове захранване на кърмаче и най-логично за нас е ПЗ. Остава само да се справим успешно

При нас идеята за ПЗ малко отиде на кино Оказа се, че Денис е с алергии от какво ли не. Дълго бореният уж АТД, се оказа просто алергична реакция. Първоначално си мислех, че е само от млечни продукти, но в последствие се оказа, че е и към глутен, домати, незнам още какво... Хем внимавах кога какво въвеждам...
Сега я кара на ориз, картофи, царевични неща, елда, правя му питки от безглутенови брашна.  Разбира се, не всеки ден готвя специално за него, но трябва да се съобразявам, а и той не е като да обича всичко.

Но да се похваля, вече като огладнее си казва "Ам", държи сам лъжица, загребва си- понякога сам, повечето пъти с моя помощ, кочинката под стола е в границите на приличното, дрехите са чисти 

Записвам се и аз, че вече сме на 6 мес и почваме полека лека. Само че ние ще сме по-скоро на baby led weaning. Вече пробвахме парченца домат, сладък картоф и морков на пара, ябълка. Голямо цапане пада, много е сладка.  С такова удоволствие си ги пъха в устата, явно и е доста интересно, че тези неща явно стават и за ядене.
Пишете момичета, интересно ми е да чета споделен опит.    От опита на една позната видях как захранването може да се превърне в абсолютен кошмар. Решена съм да не допусна нещо подобно при нас, а напротив - да е удоволствие за всички ни.

(Сега вече ги разбирам хората с тяхното 'Запис'. Направо се изгубих из тези теми. )

Момичета много се извинявам,че така нахлувам в темата ви и най вероятно въпросите ми са повече от глупави .
Далече сме още от захранване, но лека полека се запознавам с темата.Искам да ви питам при Педагогическото захранване разбрах, че основен принцип е детето да стои с възрастните на масата, да ги вижда докато се хранят те, само да проявява интерес да опита от чинията на мама.
Осното което не ми е ясно е:
1.Спазва ли се някакъв ред по отношение на храните които ще подадем на детенцето като микродози? Как се процедира със алергените.Примерно ако детето е на  6 месеца най вероятно не е подходящо да си хапне от свинската пържолка на мама па макар и малко пърченце или пък да отпие прясно мляко с какао и мед
Идята е мама в чинията си да има храни подходящи за неговата възраст или съм в грешка в тези си разсъждения .
2. Ако се избере ПЗ и детето яде от общата храна на възрастните това означава храна без сол,захар, много подправки или........
Четох статиите, но не ми стана ясно при започване на захранване по тази руска схема на ПЗ АБСОЛЮТНО ВСИЧКО ли давате на детето към което то прояви интерес независимо от възрастта или има все пак възрастови ограничения като при храненето по схема.
Дълго стана и объркано.Дано някой ме е разбрал

Ако това на масата ти е полезна храна - можеш да дадеш всичко, даже от свинската пържола. То ще е една власинка месце само. Очаква се количествата да са толкова миниатюрни, че да не получи алергия. Все пак ако смятам, че не е правилно нещо да дам - не го предлагам. Например прясно мляко, ягоди и разни ядки не съм дала. Бира също не му предлагам като пия аз. Но от един ориз със зеленчуци например, детето може да чудесно да се запознае е много вкусове, нищо че манджата е една. Ако имаш и салата - още по-богато меню става. Подправки може да има, но все пак ако ядете прекалено солено и пикантното - сигурно не е добра идея ПЗ.

Благодаря ти Янечек за отговора.Прочетох още и горе долу се ориентирам в схемата.Още не съм решила така или по схема ще захранвам и ще ви следя.
Обещавам да не досаждам много

Ти пък! Аз всеки ден питах за това, което съм сготвила става ли, дават ли другите и т.н. Картинката ми се изясни чак като захраних и чуденките минаха 

Оф, хора, не мога да се преборя със себе си и да не се опитвам да набутам на детето повечко храна!  Знам, че хич не е в духа на ПЗ, ама на! Скоро ще идва едната баба на гости от чужбина, на която, след много въпроси и укори, и казахме "Детето яде.", пък то 

От някои храни изяжда по няколко бебешки лъжички и това е максимум.

Освен това се храним без всякакъв режим - всеки ден по различно време, различно количество, понякога само малко плодове, понякога само на кърма. Дали не трябва детето да свиква с някакви нормални часове на хранене от сега? Имам предвид, че обядът е около 12-13ч. и т.н. А аз често не мога да седна на масата точно по това време, а доста по-късно, или бебето тогава спи и си ям сама.

И все пак, знам, че е тъпо, но вашите деца кога проядоха по повече, кога се доближиха до количествата, които изяждат стандартно захранваните?

Митко не е пример за примерно захранващо се дете, но да кажа как беше с нас. И той нямаше режим на хранене, защото аз нямах  . Дълго време беше на малки количества храна. Даже след година и половина се е случвало някой ден да е само на кърма.(на 2г2м беше 4-5 дена само на кърма, но заради вирус).
 Имало е дни, в които изяжда много храна, а друг път живее на парче хляб и отказва даже любими неща.
 На редовно, но не и обилно хранене започнах да се радвам към втората годинка някъде.(аз редовно казвам на хранене поне два пъти на ден или и веднъж да е хапнал, но повечко )
 Като забременях видях колко много съм му давала от гърдите си  . мляко няма и той започна да се храни повече с твърда храна. Пак не яде колкото наборчетата си може би, но пък хапва с апетит и като се нахрани казва;' Никам повече"

Не мога да кажа кога е започнал да се храни колкото се хранят другите деца, но знам, че масово явление е майки на много яшни деца да казват, че детето изведнъж започнало да отказва да се храни(или обръща менюто на вафли и бисквити, ако му позволят)

за стимулиране на апетита аз правех някои неща; различни по цвят плодове ги набождам на клечки за зъби и хапваме заедно. Режа варени моркови или краставица на пръчки и ядем "солети от еди какво си".Яде сам с виличка(десертна. Хем е малка, хем остра) или лъжичка или с ръце, но на него му е по-забавно с вилица. Предлагам вода редовно, за да не ме търси за водопой. И при всички тактики Митко пак се хранеше по-малко от общоприетото, но сега, когато яде повече, не расте повече  . Явно, че млекцето си го е задоволявало, а не го е залъгвало  (факт е и от допброто му здраве)