Момчетата никога не плачат.

  • 9 251
  • 183
# 30
Всеки човек има право да плаче, когато е тъжен-всеки, независимо от пола. По този начин се намалява нивото на стрес. Ако същевременно получава подкрепа и среща разбиране в човек, за когото е сигурен, че ще изслуша притесненията му, самоувереността нараства и укрепва. Противното според мен е по-опасно и то нерядко е причина за страхове, дълбоко подтискани с години, които в един момент ескалират и водят до агресия и жестокост.
Виж целия пост
# 31
Естествено, че всеки човек трябва да изкара емоциите навън, особено когато е стресиран, но аз напоследък доста съм набрала на момченцата и на юнашките им майки. Доколкото разбрах в случая става въпрос за разминаване в мнението за възпитанието по принцип между майката и бащата на детето - та в случая не знам каква е позицията на бащата, но аз бих била за малко по-строго възпитание. Не точно в този момент, става въпрос за принципно по-строго възпитание, с по-малко лигавене, поне както разбрах ситуацията.
Интересното в случая е, че това е историята на първото дете в семейството, докато при второто, макар и момче, този проблем не съществува, дали причината е, че отношението на майката към него е леко, съвсем един отенък леко по-различно и не толкова хм... обгрижващо.
Додо, може и да не съм права конкретно за вашия случай, извини ме ако съм те разбрала грешно, но ако има поне капка истина в думите ми, смятам че трябва да чуеш и мнение, различно от твоето. Успех ти желая и дано скоро на училище започне много да му харесва. Пък и някой вече каза - много е важна предварителната настройка на детето.

ПП По този повод имах спор преди година с една майка на момче на възрастта на моето - тя твърдеше, че детето й просто е такова - седи й до полата, дърпа всичко от останалите деца, бие се, дереше се постоянно /комшии са ми, та го чувах по 30 пъти на ден, почти денонощно/ и т.н. /докато за мен беше разлигавено/. Малко по-късно й се наложи да прати детето при баба му и дядо му за 3 месеца, сега момчето не прилича на себе си - комуникативно, играе с другите деца, не се бие, не е агресивно, а на всичко отгоре не съм го и чула да реве... та в случая не знам, дали детето беше такова или майката.
Виж целия пост
# 32
Няма противоречие за мен м-у плачещ мъж и силен мъж,дори обратно-не е лесно да плачеш днес,и за да го правиш трябва да си доста самоуверен и да си знаеш мястото.

анет, човек трябва много да си израстнал, за да разбере това  Hug
Факт,в този случай говорех за пораснали и израснали мъже.
Толкова бели съм сърбала от "мъжете не плачат" и лично и професионално че се боря против това съждение с голи юмруци.Има огромна разлика м-у хленчене /мрънкане и плач ,аз първите не търпя и в малки и големи.Много трудно е да се научи човек на емоционална регулация,години и години се искат,абсурд е да го искам от 5 годишно дете под стрес особено. Разлика м-у момичета и момчета не правя,не е ок за дъщеря ми да хелнчи точно толкова колкото за син ни, ок и за 2та е да плачат ако са огорчени,изплашени или объркани.
Виж целия пост
# 33
Ами да, точно това е - да се прави разлика между хленченето и мрънкането, плаченето от лиготия и другото...
Моето момче го прави често, просто защото е манипулатор, но не е познал.
Виж целия пост
# 34
Как е възможно и най-сериозната тема да бъде обърната на пазарски спор  ooooh!  Малоумните съждения на този вестникар пък изобщо не отговарят на питанката за детския плач, така че не знам какво прави тук този линк.
Мнението ми е, че момчетата и въобще всички хора, трябва да плачат тогава, когато имат нужда да изразят емоциите си по този начин. Да не забравяме и факта, че на 7 първо са деца, а после момчета и момичета. А ако едно дете е чувствително, тогава пък е още по-вредно за него да му се натрапва клишето, че мъжете не плачат. И то не плачат, не защото нямат нужда и не им се иска, а защото им е втълпено, че трябва да преглъщат сълзите си.
Видях веднъж как един татко наковаше сина си "Не реви! Ти нали си мъж, мъжете не плачат. Ще преглътнеш и няма да ревеш, само момичетата реват". Съжалявам, но за мен това е потискане на детето, а не каляване на силен характер.
Никога не съм казвала на сина си да не плаче - щом изпитва емоция, която може да разтовари с плач, тогава има нужда от това. Може да е съжаление, може да е страх, може да е гняв. И въобще не ме интересува дали детето ми ще се види разглезено на някоя мамаша с други възгледи за възпитанието на момчета.
Виж целия пост
# 35
Плачът е израз на емоция: страх, болка (вкл. физическа) тъга, яд, но и радост.
Не бих спирала никой да изразява емоциите си, особено пред близките си. Ако една майка не поощрява споделянето с детето си, то това може да го затвори, отчужди или да го направи агресивно. Споделянето, посрещнато с разбиране е основа на дълбоки взаимоотношения, изграждане на доверие в света, приятелство и т.н.
Синът ми да плаче, защото си е разбил устната или защото са го обидили "големите" и аз да игнорирам проблема му и да му казвам, че "мъжете не плачат"  Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes А кой казва така?  Twisted Evil Всички хора плачат. Това е естествено.
Виж целия пост
# 36
Естествено, че всеки човек трябва да изкара емоциите навън, особено когато е стресиран, но аз напоследък доста съм набрала на момченцата и на юнашките им майки.
...........

Честно казано, не разбрах, ти какво точно си разбрала, но ми направи впечатление, че си набрала на момченцата и майките им  Simple Smile
Говорите за лиготия, без аз да съм споменавала в темата, че имам подобен проблем, така, че да бъде предмет на дискусията. Разбира се, синът ми има своите детски капризи понякога, но в никой случай не бих казала, че е лигав в общоприетия смисъл.
Новостите го затрудняват, това е. Трудно адаптивен е очевидно, както някой бе отбелязъл. И в тези случаи реакцията му не е резултат на лигавене, а единствено и само на съпротива и отричане, следствие на страха от новото.
И понеже постоянно споменаваш тази дума, аз бих те попитала как разбираш лигавенето от страна на родителя и как по-строгото възпитание. Едва тогава бих могла да коментирам поста ти в конкретика.
Относно разликите в двете деца, отношението ми е абсолютно идентично - обожавам ги и двамата. Ако първия е бил по-обгрижван, то това е резултат на факта, че е пръв по време. А първият по време има участта да бъде ракета носител в известен смисъл, ако ме разбираш.
Виж целия пост
# 37

Лигавенето и угаждането до 16-годишна възраст не е подкрепа да преживее страховете си. Не съм казала, че децата трябва да се притискат, казах че трябва да се възпитават по-различно от момиченцата. Улиците и градинките са пълни с малки гамени, чиито майки са ги оставили да се "изразяват" на воля, момчета на по 3,5 - 4 години, които бият момиченца ...........

Знаеш ли, аз пък смятам, че агресията макар и по-често приемана като присъща на мъжете, тя е безполова. Срещала съм ужасно агресивни момиченца, невъзпитани и лигави - също така.
По отношение статията - чела съм я преди и ми е останал спомен някакъв. Има истина, но е написана безвкусно и грубо. Не касае проблематиката, която поставям тук.
Виж целия пост
# 38

А замисляла ли си се за помощ?


Винаги съм търсила при нужда. Засега не съм сигурна, че има проблем, но ако се убедя, че е така - безспорно ще го сторя.
Виж целия пост
# 39
Да, сега разбирам, защо има толкова много лигави момчета по улиците и градинките.
Моето мнение е, че към момчетата възпитанието трябва да е малко по-строго, не мога да си представя моят да е първокласник и да реве като бебе ....

Любопитна съм да науча, а ако все пак първокласника ти се разреве, какво ще сториш? Точно в този момент?
Виж целия пост
# 40
Мда, додо, явно съм бръкнала надълбоко  Simple Smile.
Не знам, какво ще направя ако е първокласник и се разреве, знам какво ще се опитам да направя преди това, преди да го пратя в първи клас. Сега от месец се подготвяме за детската, също като миналата година, и той отиде с огромно желание и без грам сълзи. Знам, че не е същото, но все пак... Най-вероятно ако се разреве ще го гушна и ще му обясня, че е нормално да плаче, когато го е страх.
Въпросът ми беше друг, най-вероятно в грешната тема.

А на първоначалния ти въпрос - ами поговорете пак с мъжа ти, може и той да има добри идеи за възпитанието на децата, още повече че той и те са от един пол.
Няма бяло и черно, няма момчетата никога не плачат, а момичетата винаги плачат, живота е шарен. Самият начин на поставяне на темата, показва че ти разсъждаваш в двете крайности, а може би истината е по средата  newsm78.
Виж целия пост
# 41
Какво значи, че си ми "бръкнала", ситуацията сама по себе си ми "бърка", затова и търся различни мнения Simple Smile
Това, което предполагаш и аз сторих. Бе подготвен какво го очаква, но когато все пак се разплака - гушнах го, опитах се да го утеша и да му обясня.
По отношение на идеите за възпитанието - в първия пост го написах. Не разсъждавам противоположно, а имам ясна позиция.
Тя е, че момчето не бива да расте и на всяка цена под надслова "мъжете не плачат", а баща им смята точно обратното. От там идва и питането ми.
Виж целия пост
# 42
не съм привърженик на това мото, според мен и мъжете и жените плачат когато имат нужда или причина да плачат.
Като майка на две момчета подобни на твоите Grinning ( голям - чувствителен, малък - непукист ) мога да ти кажа как процедираме ние-ако големият е разстроен от нещо питаме за да разберем причината. Следват обяснения и успокояване в случай че детето плаче (много рядко при нас, по скоро очите му се насълзяват). Многократно съм повтаряла че няма нищо ненормално в това да плачеш или да си тъжен, точно както е нормално да се смееш и да си весел. Резултатът към този момент е едно уравновесено и комуникативно дете. За по-нататък ще видим.
Не приемам виждането че момчетата ( уточнявам: децата ) не бивало да бъдат галени от майките си защото щели да се разглезят или нещо подобно. Ако детето се гушва в теб, значи има нужда от това Peace Не бих отблъснала детето си в такъв момент само заради опасението че нямало да стане истински мъж, каквото и да значи това.
Виж целия пост
# 43
Моят син не е страхлив, но това не му пречи да реве, когато сестра му го бие на карти. Плаче и по други поводи и не смятам, че това е неприемливо и несъвместимо с пола му. Той е дете, а всяко дете има право да плаче. Възрастните мъже също могат да плачат, не мисля, че това е главно женска привилегия.
Виж целия пост
# 44
Мда, додо, явно съм бръкнала надълбоко  Simple Smile.
Не знам, какво ще направя ако е първокласник и се разреве, знам какво ще се опитам да направя преди това, преди да го пратя в първи клас. Сега от месец се подготвяме за детската, също като миналата година, и той отиде с огромно желание и без грам сълзи. Знам, че не е същото, но все пак... Най-вероятно ако се разреве ще го гушна и ще му обясня, че е нормално да плаче, когато го е страх.
Въпросът ми беше друг, най-вероятно в грешната тема.

Ама като че ли не може да разберете, че децата са различни.
И реакциите им понякога са такива, желани или не, въпреки нас.
Едни деца са са лесни за едно, други за друго... Това че аз и ти нямаме този момент с нашите момчета, не значи, че няма да имаме някога пак момчета и точно такива да са дилемите ни.
Основното е да се намери пътя към всяко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия