Момчетата никога не плачат.

  • 9 251
  • 183
# 75
Додо, примерът с неплаченето, когато падне е много добър. Точно това имах предвид в предишният постинг.Смятам, че след време на база на житейски опит момчетата сами отсяват кога се плаче и кога-не или по-ясно казано кое е лиготия и кое-не. Кое поведение е най-правилното.

Наблюденията ми са, че след 4-тата година момчетата (за момичетата не знам Simple Smile) започват да се държат "мъжки", като не плачат за щяло и нещяло (напр. когато не им купиш нещо, не им позволиш или пък паднат). При това деца, на които никога не са им правени подобни забележки, че мъжете не плачат. И така постепенно изграждат характер и поведение. С възрастта ще започват все по-уверено да се справят с препятствията на живота и все по-рядко ще плачат (пак подчертавам -- лигавият плач)

 Иначе за това, което сте подхванали...дали е добре мъжете да плачат? Зависи от плачът. Лично аз съм виждала много мъже да плачат, но го правят по различен начин. Самото излъчване се усеща. Единият тип го харесвам аз, но и за другият си има половинки Simple Smile Мъжете, които обожавам са плакали пред мен не веднъж. И начинът, по който го направиха, и това, което видях  много засили обичта ми към тях.
Виж целия пост
# 76
ами, момчетата не плачат. В Илиадата в половината книга Ахил плаче и се жалва на майка си, а нали е пример за велик войн  Laughing И големите войни търчат при мама, като им е кофти. Това не значи, че плачат пред други мъже, или пред жените си.
Предпочитам мъжа ми да плче пред мен, отколкото да тича при майка си Wink
Виж целия пост
# 77
Аз съм страшно против подобно твърдение и все се чудя как ще превъзмогна това клише във възпитанието. Синът ми не е от ревливите (засега!), но предпочитам да умее да изразява чувствата си - умерено и в подходяща ситуация. Дано успея точно това да му предам!

Баща ми е загубил своя баща когато е бил малък. До ден днешен когато заговори за детството си плаче по същия горчив начин, сякаш току-що е разбрал. Понякога го утешава майка ми, понякога аз, баба ми обикновено се отнася с пренебрежение. Е, много зряло, няма 'що!  Tired
Виж целия пост
# 78
Dodo, доста добре те разбирам какво имаш предвид. Когато попадна в подобна ситуация (да, точно в такава идентична) много се наблюдавам да не казвам: "стига си плакал, излагаме се" например. Защото плачът не е излагане, той е начин да изразиш нещо, вярвам в това. И не всички момчета, които плачат и се страхуват, ще станат женчовци, както и няма гаранция, че биткаджията от съседния клас ще стане най-големия мъжкар, каквото и да значи това Wink. Хората са различни и това е хубавото. Единственото, което ме притеснява все пак е, че живеем в доста арогантно време, в което по-емоционалните са и по-уязвими. И ако плачът е израз на емоционалност, а той е такъв, означава, че на такива деца, ще им е по-трудно поне в началните училищни години от живота.
Да, гледната точка на таткото обикновено е класическата: "Мъжете не плачат", въпреки, че понякога и на татковците им иде да ревнат с глас. Какво да ти кажа, само едно се чудя - този тип емоционалност формира ли се по някакъв начин допълнително или просто се раждаме такива...
Виж целия пост
# 79
По-чувствителните винаги са били уязвими във всички времена. Днешното време не е по-арогантно от това преди сто години или преди хиляда. Не става въпрос да сме емоционално студени, а да си научим децата кога да показват и кога да скриват плача, разочарованието или болката си. Нали затова сме им родители, да сме до тях и да могат да поплачат в нашите прегръдки! Но също така сме им родители и да ги научим да се защитават дори с цената на преглъщане на сълзите.
Виж целия пост
# 80
По-чувствителните винаги са били уязвими във всички времена.

Не мисля, че да си чувствителен означава да си уязвим. Разбира се, зависи какво чувстваш. Ако човек се чувства непълноценен чувствителността му ще го направи уязвим, но ако е в добри отношения със себе си чувствителността ще се реализира като емпатия, способност да се радва, възможност по- лесно да се вдъхновява, да обича. Всяко качество може да бъде и недостатък. нещата са по- сложни, отколкото ги представяш, според мен.

ПП Арогантни са били времената, в които са се водили целогодишни войни, хората са живяли до 35, а всяка съпруга е била потенциална войнишка вдовица. Това са  хилядолетия на войни, а в последните 40- 50 години нещата са доста по- малко арогантни.
Виж целия пост
# 81
Бояна Ламбер, това човек да се чувства непълноценен би ли могло да има връзка с неговата чувствителност? Намирам отговори, които бих искала да прочета в това което пишеш, затова и ще те запитам - а  има ли обратна връзка според теб?
Или - възможно ли е чувствителността да провокира в някаква степен и по някакъв начин непълноценност?
И ако да -  къде тогава е отговора?
Виж целия пост
# 82
Обикновено се казва, че едно дете  е по-чувствително, ако по-лесно се разстройва и показва, че е разстроено, т.е. става въпрос не просто за емоционалност, а за проява на точно определени емоции с по-голяма сила.

Времената днес не са по-малко арогантни от онези, в които са били постоянни войни. Никой на училище или на работа не те гали с перце, сакън, да не би да си чувствителен! Напротив, трябва много да внимаваш пред кого и как си показваш емоциите, защото човекът отсреща те чете като отворена книга. Ти показваш ли на всеки колко си чувствителна? Едва ли! Но това не те прави неспособна на емпатия или непълноценна, нали?
Виж целия пост
# 83
По-чувствителните винаги са били уязвими във всички времена. Днешното време не е по-арогантно от това преди сто години или преди хиляда. Не става въпрос да сме емоционално студени, а да си научим децата кога да показват и кога да скриват плача, разочарованието или болката си. Нали затова сме им родители, да сме до тях и да могат да поплачат в нашите прегръдки! Но също така сме им родители и да ги научим да се защитават дори с цената на преглъщане на сълзите.

Радостина, това което пишеш, звучи много правилно и логично. Но кажи ми, моля. На практика как би го постигнала? Когато детето плаче горко, защото е наранено сърчицето му, или е уплашено до смърт или се е почувствало изоставено, само. Кои са точните думи, които би употребила, така, че хем да го утешиш, хем да го научиш да скрие своята уязвимост, за да не пострада от околния свят?
Точно в този, така съкровен за него момент, какво би казала?
Виж целия пост
# 84
Много е според зависи. Като цяло животът сам ги учи. Но и вкъщи много си обсъждаме разни случки. Винаги съм ги утешавала и съм им казвала, че пред близките си хора и вкъщи могат да си покажат всичките емоции, ако искат да плачат, да се търкалят, каквото искат. Но в същото време като са навън да не се дават и да са твърди, особено при конфликт с някое дете. Дори когато някой възрастен се опита да ги обиди, да стоят с вдигната глава, защото съм на тяхна страна, независимо какво се случва.
Виж целия пост
# 85
Бояна Ламбер, това човек да се чувства непълноценен би ли могло да има връзка с неговата чувствителност? Намирам отговори, които бих искала да прочета в това което пишеш, затова и ще те запитам - а  има ли обратна връзка според теб?
Или - възможно ли е чувствителността да провокира в някаква степен и по някакъв начин непълноценност?
И ако да -  къде тогава е отговора?
Когато човек не се обича достатъчно, когато чувството му за малоценност е над прага на болезненост, всеки поглед, всяка усмивка на другите може да бъде болезнена, защото човека проектира своите ужасни чувства и представи за себе си в погледа на другите. Тези хора са много лесно раними. Другите, особено децата виждат това и ги взимат за лесна жертва.
Естествено, всеки има различни заложби по отношение на чувствителността, но е добре те да се обърнат в позитивна посока. Едно дете трябва да е уверено, че майка му го обича безусловно и ще е прието от нея винаги, при всички случаи. Това не означава да сме безкритични, а да отделим постъпките на детето от самото дете. "Ти си добро момче, мама те обича, но постъпката ти е лоша", например.
Момчетата са много по- уязвими и по отношение на грешките и провалите, и е хубаво, според мен, да се приучват да ги понасят по- лесно, да разберат, че им е позволено да грешат. Така ще имат по- голяма свобода да се развиват, по добро самочувствие / не самооценка/ и ще използват чувствата си за друго, а не за страдание.
За мен чувствителността е дар, а не прокоба. Andariel няма такова нещо като "проява на точно определени емоции с по-голяма сила"- емоциите вървят в комплект и ако можеш да си позволиш да страдаш ще можеш и да се радваш. Така работи системата, за добро или зло. Като забраним на момчето да плаче и да бъде уязвимо му забраняваме и да е щастливо, и да се радва, защото човек или може да изразява чувства си или не.

Ти показваш ли на всеки колко си чувствителна? Едва ли! Но това не те прави неспособна на емпатия или непълноценна, нали?
Щом го показвам тук явно не го крия и другаде. Не мисля, че моментите ми емоции могат да ме направят прозрачна. Да речем, че ме видиш ядосана и си направиш извод, че нещо е много важно за мен, а след пет минути аз дори не го помня. А онзи, който не си позволи да се ядоса и след пет дни продължава да върти случката и да я премисля. По- сложни сме от моментите ни мисли и състояния.
Виж целия пост
# 86
Но ето виж, аз не искам животът сам да го учи. Бих искала поне да участваме наравно с него.
Синът ми е симбиоза измежду чувствителност, емоционалност и същевременно е затворен, не иска да коментира. Аз не мога да обсъждам с него разни случки, защото не споделя. А може би и това да е резултат на неговата чувствителност. Трудно ми е, признавам.
Виж целия пост
# 87
Предпочитам и настоявам да ми обясни проблема ,отколкото да реве.
На 6г стана и тази вечер се разрева чак с хълцане,защото не могъл да намери химикал. #Crazy
Виж целия пост
# 88
Ами, сподели случки от твоето детство. Децата обичат да ни виждат като нормални хора, които са минали през същите проблеми като техните. Нека споделянето да започне от теб или просто да си обсъждате някоя случка на улицата, някое филмче или книжка. То в един момент ще започне да се отпуска.
Ние неминуемо участваме с децата си в това учене, защото сме част от живота им. Няма как животът да не ги научи, защото те не живеят изолирани, а им се налага да общуват. Повечето неща ги научаваме по пътя на опита и грешката. Мисля, че най-важното е да усещаме подкрепата на близките хора през целия си живот.
Виж целия пост
# 89
Благодаря Бояна. Да разбирам ли, че разковничето е в безусловната и неприкрита любов? Т.е. ако аз, ние, му даваме увереността, че е обичан и че е харесван, независимо и въпреки грешките и слабостите, които допуска и които има / защото всеки допуска и има такива/ - това е гаранция? За увереност и самоуважение?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия