Момчетата никога не плачат.

  • 9 251
  • 183
# 135
Едно дете трябва да знае кога може да плаче и за какво. Едно е да плаче, когато се е ударило, друго е да плаче, защото не му е купена играчка. Детето може да покаже емоциите си не само когато реве. Егати ревливите деца в тая тема  ooooh!
Не съм съгласна с теб. Вместо да забраняваме на детето да плаче и да го учим "кога трябва да крие емоциите си" е по- добре да го научим на други неща. За да избегнем манипулативния плач най- простото решение е да не му се поддаваме. Ако едно дете плаче, защото иска да ни се наложи, но види, че не получава нито желаното нещо, нито някакви особени емоции от нас, просто, няма да използва плача като метод за манипулации. Ако едно дете плаче за щяло и не щяло и съответно преживява трагично много дребни неща е по- редно да обърнем внимание на причината за подобни преживявания и да помогнем на детето да гледа по- леко на нещата. Каква е ползата да ликвидираме симптомите на някакви проблеми- били те при нас като родители поддаващи се на манипулативен плач, било при децата, които са свръхраними? Това е все едно да спрем звука на телевизора- получаваме тишина в хола ни, но не спираме звука и в телевизионното студио, в което говоренето продължава. Така е и със заглушаването на плача- ние не чуваме, но процеса в детската глава продължава. Приемливото за нас поведение ще продължи до пубертета може би, може би до друга възраст на лабилност, но тези неща избиват някога.

И какво толкова ви пречи този плач? Разберете, емоциите вървят в комплект,и който не може да плаче, когато има нужда няма да може и да се смее и радва, да изпитва и показва обич и прочее. Кому е нужно това?
Виж целия пост
# 136
Едно дете трябва да знае кога може да плаче и за какво. Едно е да плаче, когато се е ударило, друго е да плаче, защото не му е купена играчка. Детето може да покаже емоциите си не само когато реве. Егати ревливите деца в тая тема  ooooh!

ПРАВИЛНО!!!!!
Почвам да съставям списък веднага, само ми кажи за какво може, че да не взема сбъркам ... моят калпазанин ще го наизусти, да си знае! Ако му се доплаче за нещо неправилно - бам веднага ще се сети за списъка и край с досадния рев.
Също моля да драснеш ред , два и затова как се изразява по друг начин негативна емоция ...правилния начин де.  Praynig
Обучението почвам веднага - само ми кажи
Виж целия пост
# 137
"Кога" да плаче- да, трябва да се научи, това става с годините и с родителска помощ. За това се писа и по темата. Рев навред и за всичко си е чиста лиготия. Особено при по- големите деца. Аз, лично, лиготии не толерирам, нагледала съм се на лигави възрастни /бивши лигави деца/, дето смятат, че с рев / с нерви, с тропане, с викане, със заплахи как ще си посегне на живота, с висока скорост, с насилие и т.н./ ще си постигнат тяхното, а то тяхното си е тяхно, никой няма право да ги огранивача. Тъй ами, а-а-а-, ма ха!
Пред мен нека си реве, аз няма да му навредя, така поне си мисля. Ще говорим, ще го галя по рогцата. Обаче ако писне в училище ще бъде определено първия прицел на по- палавите си съученици всеки път, когато им е скучно.
За "какво", е по- трудно, тъй като хората имат различна ценностна система и ако за мен е от изключителна важност нещо, то за друг то е без никакво значение. Да реве, защото не съм му задоволила каприза и не съм му купила поредната нова и модна джаджа, а е вече в първи клас, за мен е нещо, което се старая и бих се старала да не допускам.
Трябва да се научи и "до кога", т.е. кога границата няма да бъде прекочена, колкото и да се тръшка, реве и вика. За целта родителят трябва да е авторитет някакъв, а не предходният глезльо от предходното поколение, дето прави мечешка услуга на децата си, позволявайки им да се катерят по чуждите глави. Защото ако днес мама е меката Гана, утре нито в градината, нито в училище, нито на работа хората ще са такива. Трагедията на разглезения става наистина голяма.

И пак да вметна- горното важи и за двата пола.

И още нещо- тезите не са само две, подходите не са само двата полярни, напротив, колкото по- центриран подход се предприеме, толкова по- добре за всички участници в процеса. Еднакво кофти е да се накараш и навикаш на детето, защото го е страх, защото му е мъчно, с това, да го гушкаш постоянно и да го пазиш от лошия външен свят. Най- малкото, защото той не е чак толкоз много лош. И защото ние не сме вечни /слава Богу/.
Виж целия пост
# 138
Рев навред и за всичко си е чиста лиготия.
Ама кой спори за това... в темата няма едно мнение, което да толерира плача, с цел налагане ...
Никой не е казал, че си лигави децата и не е строг към тях
За съвсем друго иде реч ...

Благодаря, за мен темата беше изкл. полезна

Със здраве   bouquet
Виж целия пост
# 139
Обсъждаме на тази страница:
Едно дете трябва да знае кога може да плаче и за какво. Едно е да плаче, когато се е ударило, друго е да плаче, защото не му е купена играчка. Детето може да покаже емоциите си не само когато реве. Егати ревливите деца в тая тема  ooooh!
Което означава, че авторката на цитата е права. Именно, защото "кога" и "за какво"- означава детето да се научи, че плачът /и мераците/ следва да имат някакви граници. Не виждам нищо неправилно в цитата. Нещо повече- за мен е правилно емоцията да се изразява  по- често по друг начин, особено при по- големите деца.
Имаме съседче в ІV клас, ами то си реве буквално като дете от яслите за всичко. Не, защото е по- чувствително, а баш защото е разлигавено. И моите деца са чувствителни, всеки човек е чувствителен, особено що се касае до него, самия. Въпросът е кой кога, къде, защо и по какъв начин изразява емоциите си. А това е нещо, което определено се и учи.

За какво мъжете и какво жените се изписаха достатъчен брой страници иначе, да не се повтаряме.
"Аз съм на мнение, че той се нуждае от утеха и разбиране, от приласкаване и сигурност, от време докато придобие увереност и от шанса да има сам възможността да се пребори със страховете си. И ако му се доплаква, нека плаче дотогава.
Противоположната теза е, че момчетата не бива да плачат. "- началото на темата.
Аз поддържам становището, че не са налице само два, и то крайни, варианта на отношение.
Всеки знае, че когато е изплашено, детето му се нуждае от утеха и сигурност. Не виждам някой да мисли друго яче. Въпросът е именно в границите, там са проблемите.
Виж целия пост
# 140
Judy Подозирам, че говорим за едно и също. Но само подозирам. Не казвам детето да плаче непрекъснато докато стане на 30, но не да бъде спирано да плаче, а да се обърне внимание на причините за плача. Ако се разстройва лесно да се възпита в повече увереност, а ако използва плача за налагане да не получава неща, защото плаче. Разбира се, думите също са начин да изразиш емоциите си. Самото подтискане на плача и определянето му като неприемлив на определени места ми се струва безсмислено и резултатите са привидно удобство за всички, но всъщност подтиснатост за детето.
Но ако говорим за различни неща- здраве да е- разни хора, разни мнения. Peace
Виж целия пост
# 141
Аз не подозирам, чета и гледам, това по темите редовно се случва, че общо взето хората си говорим за едно и също, само изразните средства са различни и доста хора си мислят, че понеже не ги цитираш, си на друго мнение.  Laughing
Когато има, а и често на елемнатарна основа е така, два полюса, ако не си по единия, то непременно караш по другия- твърде погрешно.
"Мъжете не плачат"- не видях някой да се е застъпал за правилността на постановката, защото тя наистина е твърде крайна. И авторката го знае, със сигурност, предполагам търси у нас подкрепа. Точно толкова крайна и вредна е тази постановка, колкото другата- "рев навсякъде и за всичко". Нарочно дадох другата крайност. Ако я формулираш, втората, по този начин, и тя няма да намери привърженици. Въпрос на израз.
Ако имаш дете в училище ще ме разбереш със сигурност, подтискането на израза на емоцията на определени места и пред определени хора понякога дори е жизнено важно. До първи клас за детето, не за мен или за някой друг, това е нещо много полезно.
Виж целия пост
# 142
Ако имаш дете в училище ще ме разбереш със сигурност, подтискането на израза на емоцията на определени места и пред определени хора понякога дори е жизнено важно.
Защо трябва да имам личен опит с нещо, за да мога да го разбера? До първи клас децата узряват, така да се каже, и вече не са толкова раними и плачещи, колкото бебетата. Ако някое дете е останало такова е хубаво да се търси причината, а не да му се казва "Не плачи, защото ще ти се смеят"./ Последното като фраза кара децата да правят много неща, за да не им се смеят, включително да крадат, да се друсат, защото групата им е такава и ще им се смеят./
Виж целия пост
# 143
Виж, не ме вълнува имаш ли нямаш ли, не това е важно в случая- попитах, ако имаш просто ще ти е в пъти по- ясно защо за едно дете това е важно. Плачещото в училище дете е не само обект на присмех, а понякога и на по- лоши неща, абсолютно от опит го казвам и то не само личен, разбира се, а и споделен от другите майки и бащи, от учителите в училище.
Имам предвид точно възрастта, за която пише авторката и ситуацията- тръгване на училище.
Виж целия пост
# 144
Виж, не ме вълнува имаш ли нямаш ли, не това е важно в случая- попитах, ако имаш просто ще ти е в пъти по- ясно защо за едно дете това е важно. Плачещото в училище дете е не само обект на присмех, а понякога и на по- лоши неща, абсолютно от опит го казвам и то не само личен, разбира се, а и споделен от другите майки и бащи, от учителите в училище.
Много си права !  Outta Joint Outta Joint
Виж целия пост
# 145
Малко грубичко започваш да се държиш и предпочитам да спра разговора до тук. Имаше препоръка в една тема да се обясняваме в най- много два поста, защото ако след две обяснения тезата остане неразбрана и след двайсет ще е така. Явно и аз, както други, все упорствам да откривам на практика това, което отдавна е известно на науката. Лек ден.
Виж целия пост
# 146
Не виждам да съм те обидила- теб, Бояна или някой друг, но както желаеш.
На какво се сърдиш? На това, че не ме интересува дали имаш дете в училище или не? Ами това си е така, наистина това е без значение, както писах "не това е важното в случая". Ако имаш повод да се засягаш на тази тема, то нито знам за него, нито, предполагам, аз съм го създала. Нищо лошо не виждам в "Ако имаш дете в училище ще ме разбереш със сигурност...", но ако си решила, че това те разсройва, добре. Ако мен някой ме пита дали имам студент просто ще кажа, че нямам, какво толкова.
Ти ме пита, конкретно мен, нещо, аз ти обясних, съжалявам ако не сме се разбрали, но да ме товариш с неудовлетвореността си, в случай ,че не сме, не е добре.
Имала съм съученици, затова и писах "от опит го казвам и то не само личен, разбира се, а и споделен от другите майки и бащи, от учителите в училище", които именно защото лесно можеш да разплачеш, да ядосаш, да ги накараш да се зачервят, да заплашат с майка си и баща си, са ставали обект не само на присмех, а и на физическа гавра. Или ти не си виждала или чувала за такова нещо? В училището на голямото ми дете това става по същия начин. Именно защото имам ученик чета редовно и темите в съответния подфорум и виждам, че това е изключително разпространено явление. Е, аз затова предпочитам да науча детето си да не изразява емоциите си толкова явно на определени места и пред определени хора.

С интерес бих прочела предложения за нещо друго. Признавам, аз не се сещам как мога да толерирам сина си /ако имах дъщеря би било същото/, да се изразява в училище по такъв начин и да не страда от това. Пиша затова, тръгвайки от цитирания пост на Вилико, че е важно да се научи детето кога да плаче.
Виж целия пост
# 147
Плачът не е начин за изразяване на емоциите - не единствения и не правилния, само това мога да кажа. Не толерирам сина ми да плаче, щото имал нужда да си изрази чувствата. Напротив - обяснявам му - че трябва с думи да каже какво му е, не да реве.
Виж целия пост
# 148
Вилико, когато ти загубиш нещо скъпо, човек да речем, няма ли да плачеш? Или сядаш и започваш да изброяваш какво ти е? Колко ти е мъчно, колко го обичаш, колко ти липсва и не отронваш сълза?
Звучи абсурдно Simple Smile А още по-абсурдно звучи да сравняваш малко дете и начинът по който то възприема света, с възрастен човек в същата позиция. Пък и да искаш да изразява с думи какво му е.

Детето трябва само да може да прецени кога, къде и за какво да плаче, но не със забрани от родителя.
Виж целия пост
# 149
Не говоря за реакция на дете, ако баба му почине, егати тъпия пример  Crazy
Едно дете не може само да разбере кога и за какво може да плаче, ако родителя не го научи. Всеки един случай при който се реве - ако не говориш с него и не му обясниш нормалната реакция - то ще си реве винаги  за всичко. Да, искам с думи да ми обяснява, не да цънка и да се гушка и да търчи до полата ми всеки път. Израза на емоции, на чувства и на усещания е въпрос на научаване. Справянето с тях - също.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия