Здравейте,
чета темите от последните няколко дни и постоянно се описват различни съдби,
и аз реших да споделя моята.
Ние сме брат и сестра, много се разбирахме, много се подкрепяхме.
Чак сега забелязах, че аз съм предпочитаното дете на майка ми и баща ми.
Ще започна отначало, аз съм по малката , брат ми е две години по-голям от мен.
Родителите ни са разделени и живеят в различни градове.
Аз заминах да следвам точно в града в който живее баща ми и заживях при него.
Майка ми и брат ми живееха също заедно.
Аз имах по онова време сериозен приятел, а брат ми беше сам. Брат ми е много привързан към майка ми
и постоянно и помагаше финансово, а голяма част от нейната заплата тя си я пращаше на мен за да ми помага.
Аз нямах представа, че тя използва брат ми заради мен, мислех че като живеят заедно и си делят разходите и заради това и остават толкова много пари.
/чак сега го осъзнах, когато е прекалено късно/
По-късно брат ми също си намери сериозна приятелка, и майка ми започнала им прави интриги за да се махне приятелката му. Неговата приятелка обаче също е доста злобничка, такива интриги ни направи, скара ни всичките,
брат ми беше като побъркан, изнесе се от майка ми, обади се на баща ми, прекъсна контакт със родителите ми, имаше обидни думи. Брат ми каза, че няма родители, а родителите ми в яда си казаха че ще го унищожат.
Тогава той се е ядосал, че винаги е на второ място, обади ми се по телефона /аз вече точно се бях оженила и живеех с мъса ми/, скарахме се по телефона, той ми каза че съм боклук, съпругът ми взе телефона за да защити, и там паднаха много обидни думи. Съпругът ми каза, че не иска да вижда вече брат ми.
След дълги размисли, вече видях, че най-голямата вина имат родиелите ми.
Предложих им да върнат част от парите на брат ми, но те са непреклонни и не искат, казват че били една кръв и даже и без
извинения той щял да омекне някога.
Аз не мога да си оправя отношенията, защото съпругът ми също е непреклонен заради обидите които брат ми му каза.
Много ми е мъчно, че така се разпокъса семейството ми, не искам да се карам с родителите си, защото те винаги са били много мили с мен, макар и да са много несправедливи спрямо брат ми, но и за неговите обиди няма оправдание.
Много искам да го видя да се сдобрим, но виждам че нямам шанс,
а и неговата приятелка не би допуснала сдобряване, защото между нея и моята майка са паднали много обиди.
Мъчно ми е и се измъчвам, че всичко стигна чак до тук да прекъсваме отношения.
Но наистина не съм знаела, че родителите ни са ни деляли.
Виж целия пост
чета темите от последните няколко дни и постоянно се описват различни съдби,
и аз реших да споделя моята.
Ние сме брат и сестра, много се разбирахме, много се подкрепяхме.
Чак сега забелязах, че аз съм предпочитаното дете на майка ми и баща ми.
Ще започна отначало, аз съм по малката , брат ми е две години по-голям от мен.
Родителите ни са разделени и живеят в различни градове.
Аз заминах да следвам точно в града в който живее баща ми и заживях при него.
Майка ми и брат ми живееха също заедно.
Аз имах по онова време сериозен приятел, а брат ми беше сам. Брат ми е много привързан към майка ми
и постоянно и помагаше финансово, а голяма част от нейната заплата тя си я пращаше на мен за да ми помага.
Аз нямах представа, че тя използва брат ми заради мен, мислех че като живеят заедно и си делят разходите и заради това и остават толкова много пари.
/чак сега го осъзнах, когато е прекалено късно/По-късно брат ми също си намери сериозна приятелка, и майка ми започнала им прави интриги за да се махне приятелката му. Неговата приятелка обаче също е доста злобничка, такива интриги ни направи, скара ни всичките,
брат ми беше като побъркан, изнесе се от майка ми, обади се на баща ми, прекъсна контакт със родителите ми, имаше обидни думи. Брат ми каза, че няма родители, а родителите ми в яда си казаха че ще го унищожат.
Тогава той се е ядосал, че винаги е на второ място, обади ми се по телефона /аз вече точно се бях оженила и живеех с мъса ми/, скарахме се по телефона, той ми каза че съм боклук, съпругът ми взе телефона за да защити, и там паднаха много обидни думи. Съпругът ми каза, че не иска да вижда вече брат ми.
След дълги размисли, вече видях, че най-голямата вина имат родиелите ми.
Предложих им да върнат част от парите на брат ми, но те са непреклонни и не искат, казват че били една кръв и даже и без
извинения той щял да омекне някога.
Аз не мога да си оправя отношенията, защото съпругът ми също е непреклонен заради обидите които брат ми му каза.
Много ми е мъчно, че така се разпокъса семейството ми, не искам да се карам с родителите си, защото те винаги са били много мили с мен, макар и да са много несправедливи спрямо брат ми, но и за неговите обиди няма оправдание.
Много искам да го видя да се сдобрим, но виждам че нямам шанс,
а и неговата приятелка не би допуснала сдобряване, защото между нея и моята майка са паднали много обиди.
Мъчно ми е и се измъчвам, че всичко стигна чак до тук да прекъсваме отношения.
Но наистина не съм знаела, че родителите ни са ни деляли.
По- скоро ми се струва, че всичките ви е устройвало това положение и когато се е променило, сте се нацупили. А сега искате брат ти да се извини пръв, въпреки, че осъзнавате, че сте го използвали /в известна степен/? Не ми харесва това, че прекалено много се говори за пари в отношенията ви, и от двете страни! Но в този случай, ако ще се издребнява кой на кого какво, не трябва ли първо вие да му се извините, че ви е издържал толкова време, а след това той да се извини за думите си? 
...