Деца с увреден слух-8

  • 61 060
  • 721
# 525
В масовото учлище няма да се справи, а специалното училище е безобразно. Какво да правим ние?
В крайна сметка си принудена да избереш от" двете злини по-малката ",а именно масовото училище, независимо на какво ниво е детето. Тук във Варна  децата са всички в масово училище,някои са на индивидуален план ,други на индивидуална програма а трети си влизат нормално в часовете .
А има и друг вариант по-сложен  ,да напуснеш страната и да се установиш в страна където този проблем е разрешен по цивилизован начин .

Добре, момичета, обяснете ми защо?  имате ясна представа за състоянието на децата си, как така някой ще говори по принцип, и вие ще му повярвате...
Защото в началото когато детето е  имплантирано наистина предствата не е много ясна, не знаеш докъде ще стигнат силите му ,а тогава специалистите казваха че децата ни които си имат дефицит нямат никакъв шанс в масово училище и единствена възможност е специалното училище ,ами тогава проблемите стават  много -а хората от провинцията какво да правят всички ли трябва да живеят в София ,методите има не бяха на ниво и доколкото знам преди там имаше и деца с други увреждания (не че имам нещо против тях )не само деца със слухови проблеми,сега не знам как е newsm78
Много по-късно стана  ясно ,че децата ни и не само нашите а  и с множество увреждания се развиват много по-добре ,когато са сред нормални съученици .
Виж целия пост
# 526
Люси, така казано звучи лесно, но всъщност изобщо не виждам на този етап Йоан в масово училище. За мен не е достатъчно той просто да е някъде и да му минава времето. Аз искам за него училището да е полезно, да е място, където се учи, а не където, ако стои мирен и не пречи, е достатъчно. Вариантът с чужбина за нас не е вариант. Аз бях убедена, че това е единственият добър изход за нас и дори вече бяхме започнали сериозни проучвания за заминаването ни - работа за мъжа ми, пишехме си с едно училище, чак квартирите под наем разглеждах... Мислех си, че така и така едва знае някакви думи на български, няма да е толкова голяма травмата с ученето на нов език. Междувременно го записахме в новото му "училище" и изведнъж той показа знания, за които не сме и предполагали, че има. За много кратко време (първите 2-3 месеца от посещението си там) се научи на повече неща, отколкото в последните години накуп. Това ни отказа - преценихме, че ще загуби всичко това и ще трябва да го учи отново на нов език. Засега и това не е вариант. Може би имам твърде големи очаквания и изисквания, но съвсем честно ви казвам, че засега не виждам никаква светлина в този тунел. Дано за тези 4 предстоящи ни години нещата с Йоан се променят! Искрено се надявам на това!
Аз виждам, че на повечето от вас не ви е ясно какви проблеми могат да срещнат родителите, чиито деца не се развиват толкова успешно след имплантацията и някак си не можете да проумеете от какъв зор ми е да се тормозя толкова за всичко, защо говоря за подпомагане с жестове, защо не мисля, че масовото училище е добър вариант за моето дете и т.н. Но повярвайте ми, не е защото не виждам и не оценявам постиженията му, но и аз, като всички вас, искам повече за него. Не в смисъл, че искам да стане отличника на класа и да засенчва съучениците си, напук на глухотата си - нищо подобно. Просто искам да се научи да се оправя самостоятелно в живота, да се чувства добре и да расте щастлив и спокоен. Не виждам как това ще стане в училище като нашите, поне не на този етап. Може би ще търся някакво частно училище, с по-малко деца в клас и с възможност да съм там и да му помагам... Не знам. Дано ми просветне в идните години, че сега ми е пълен мрак.
Виж целия пост
# 527
     Здравейте, и честит празник на всички!

     Искам да попитам, какви занимания предлагате на децата и какви са впечатленията ви? Ние вчера водихме Венци на пиано, като се изключи първоначалното му нежелание да прави каквото и да е, после се отпусна и му беше много забавно и интересно. Малко по-нататък ще го заведем на някоя конна база, на урок по плуване, на танци. Може би майките на някои от по-големите деца ще разкажат, благодаря предварително!
Виж целия пост
# 528
Здравейте и Честит празник на всички именници да са живи и здрави.  bouquet  bouquet  bouquet                                                                                                                                                           pozor Ние водим Марти на народни танци,ходи със голямо желание, после като се прибере все ни кара да играем раз два три.       
Виж целия пост
# 529

    Добре, момичета, обяснете ми защо? Разбирам, че казаното е могло да обезвери всеки, а може би точно такава е била целта, но защо сте позволили да ви докарат дотук?

И аз да обясня защо... Ще пиша напълно искрено както ги чувствам и виждам нещата.
При нас мина повече от година от имплантацията и мисля, че при Елина нещата се развиват много бавно. Има напредък, но за мен този напредък се случва много бавно.
Да, прави прости изречения, но е на светлинни години от връстниците си. Дори  и от децата с импланти на нейната възраст.
Как да се радвам, че е направила едно просто изречение като виждам колко много говорят другите деца?
Да, не трябва да се сравнява ...Обаче не мога да не сравнявам, не мога да не мисля, не мога да си заровя главата в пясъка.
И след тези мои размисли, смятам, че на Елина ще й бъде изключително трудно в училище.
Няма и помен от нейната слухова памет преди менингита. В момента не говори толкова колкото говореше преди болестта.
Не знам, може би ние не успяваме вкъщи да правим рехабилитация , както трябва, не знам какви са причините.

Но на този етап аз не виждам как ще достигне нивото на връстниците си. Затова се тревожа, затова взех всичко казано много навътре и смятам, че по-горният пост на Илонка се отнася и за нас.
Аз също не омаломаважам постигнатото с рехабилитаторите. Елина работи с тях, има желание да говори, но не знам защо не се получава.



Виж целия пост
# 530
Кате, мило Кате! Hug Прекрасно те разбирам, но също така и прекрасно знам, че единственото полезно нещо е да си поставяме малки цели, които да следваме, а не да се опитваме да прозрем в бъдещето - това наистина може да подлуди човек. Погрешно е да се смята, че всички деца с увреден слух ще развият прекрасна реч и ще се оправят като чуващи хора без да имат каквито и да е затруднения. Нечестно е и спрямо родителите, и спрямо самите деца, да се поставят толкова високи цели, които карат и двете страни да чувстват, че не се справят, да се тормозят и да се отчайват. Което не означава да губим надежда. Просто да се опитаме да живеем с реалността и да отложим мечтите си за по-нататък.Simple Smile Да дадем на децата си повече време и да не ги сравняваме, наистина да не ги сравняваме, с останалите чуващи деца и деца с увреден слух.
Да си кажа и за рехабилитацията вкъщи - не може да има рехабилитация вкъщи, това не е нещо, което ние можем да правим. Никога не съм се чувствала по-несправяща се, както когато съм се опитвала да правя това с Йоан. Ако Елинка харесва книжките, четете си книжки, редете пъзели, играйте си с кубчета - може да имате големи и малки кубчета, да ги подреждате по цветове, да строите с тях кула, да правите влакче, момиченцата обичат куклите - хранете ги с различни храни, разигравайте различни ситуации - слагайте ги да спят (миете им ръцете, зъбите, лицето преди това), къпете ги, заведете ги на пазар, в гората и т.н. Колко съм си мечтала Йоан да има интерес към такива игри и занимания, ама уви... и в това отношение той си е предизвикателство. Използвайте ежедневните ситуации - гответе заедно, мийте съдовете, сортирайте прането - децата обичат да правят такива неща (не и моето, хохо), които хем са време, прекарано с родителите, хем те се чувстват полезни и големи, като помагат. И изобщо - това е "рехабилитацията" в къщи. Да седнете с детето на маса и да пишете и учите - брррррррррррррр... Кое дете на тази възраст прави така?Simple Smile
Катя, вярвай в добрия край на нещата. Просто трябва да се научим да следваме детето, а не да го бутаме в посоката, която ние сме избрали.Simple Smile
Виж целия пост
# 531
Terina, много бързаш скъпа... Grinning Не се притеснявай има време, и тр да имаш търпение. И моето дете много бавно проговори. А сега на моменти ме подлудява с говоренето и Crazy. Но за съжаление повечето от речта и е не е мн ясна за другите. Не използва съюзите, рядко членува, времената бърка....няма паузи м/у думите и изреченията.....изобщо има още много, което да се желае. Но аз а и всички около нас са доволни дори и от това. И аз като теб отначало много сравнявах, питах, ревях, чудех се дали пък аз нещо не правя как трябва. А то се оказа, че вина ние НЯМАМЕ. Всяко дете е различно, всяко постига различини нива на говор на определен етап след операцията. Просто очакванията ни са прекалено голями, защото по друг начин ни беше обяснено предстоящите постижения ....бла бла. Там някъде в началото е грешката на нашите специалисти, прекомерните суперлативи за това какво ще стане, как щели да говорят перфектно  и т.н. Сто пъти го повтарям тук , в този форум, нашите деца са глухи. Няма никак да им е  лесно, но аз се боря да е малко по - добре от тези със СА. Това са ми целите до момента. Колкото по малки, толкова по - добре...иначе всичко се пука като балон. И започваме да обвиняваме себе си.  Naughty
Лони, за писането и ученетео и аз не бях съгласна, но се оказа, че греша. От момента, в който сядахме  и пишехме, тя научаваше много повече неща. Всичко е  постигнато от нея със писане  и учене. Аз просот не намирам друг вариант засега. Това с домашните условия и бит не помага кой знае колко много. Има много други теми, които не можеш винаги да покажеш вкъщи. За самият изговор има голямо значение писането...аз не мисля, че това с писането и ученето при моето дете беше грешка. Че тя самата не го желаеше е истина, хич даже. Но просто се налагаше Wink общо взето си права, че всяко дете е различно и  тр да има различен подход, но не всеки има и времето, и възможностите да налучква правилния път. Не знам - общо взето май пак стигнах до извода, че всеки се спасява сам. Поне при мен е така.  bouquet
Виж целия пост
# 532
Да, напълно съм съгласна с вас, може би аз не съм права и бързам, но това ме яде тук няколко дни
За сравняването си го повтарям всеки път, ама не мога - по-силно е
Вкъщи играем, говорим, готвим, правим какво ли не . Елинка обича да пише, сядаме пишем букви, дори тя сама го прави.
Мисля, че оползотворяваме добре времето, въпреки че е малко.
но като цяло просто си мисля, че нещата се развиват много бавно. Като не съм имала никога свръхочаквания, ние четохме доста за имплантацията, за развитието на децата след нея. Затова не смятам, че съм незапозната. Може би имам големи очаквания като всеки родител

Благодаря ви! Ще се опитам да следвам съветите ви!

Виж целия пост
# 533
Децата ни имат доста добра зрителна памет ,която "компенсира' слуха (те имат очи за неща дори които ние  не виждаме ),моя личен опит е такъв че ,когато започнахме да пишем наистина сина ми дръпна,така се научи да брои числата  ,а сега вече като чете и пише  така научава  и много нови думи и сам се контролира !
Нали знаете как се учи чужд език с много писане ,за децата усещането е приблизително същото ,предполагам че този подход ще работи при повечето не казвам при всички,струва си да се опита  Peace
pozor ,
ние ходим на тенис ,а  и плуване иска много да тренира  ,но може би лятото Simple Smile
Виж целия пост
# 534
Бубе, Люси, Елинка току-що е навършила 4 години. Не може толкова малко детенце да учи по този начин. Всяко нещо с времето си. И да не забравяме, че това време е различно при всяко дете.Simple Smile

Днес качихме в сайта на БАКИ резюме за един от докладите на Руми и Хриси от конференцията. Написа го Гергана, която е от Русе и има 3-годишна дъщеря с имплант. За който се интересува: http://baki-bg.org/?p=238
Виж целия пост
# 535
Лони, не  е малко детето. Иления учеше от по - рано дори...Те не пишат, гледат. Четенето и писането дойде в много по късен етап. А четенето беше на дву и три срични думички - ам, ом, ум.....ава, аво, аву...и всичките такива възможни съчетания.(с различните буквички). А те през това време трупат ли, трупат. Иления проговори в половин година, след това пренатрупване. Казваше думи, които изобщо преди това не можеше.Поне при нас този модел подейства...но с много търпение.   А трябва да се занимаваш, речта се развива до 6-7 година. Ако се пропусне този период, после е много по - трудно. Те дори и да не проговарят, просто запаметяват(пасивен) слухов речник, тренират слуховата памет. А после идва ред на активния.
Виж целия пост
# 536
Бубе, аз не бих спорила за това кой е най-успешният начин за обучаване на дете с увреден слух. Не съм специалист и имам само собствения си опит. Сигурна съм, че Иления знае всичко, което знае, благодарени само и единствено на твоя труд и усилия (и нейните, разбира се). Но никога няма да забравя това, което ми разказа ти веднъж за нея - как като видела тетрадките си, започвала тихичко да плаче - без глас, а само сълзите й се стичат.Sad Колкото и нормално да звучи това за нашите условия, на мен ми се къса сърцето, че децата ни учат по този начин. Доколкото зависи от мен, ще се опитам да намеря друг начин за моето дете. Не го казвам с укор към родителите, които учат с децата си така - просто това не е моят подход. Друг е въпросът дали ще успея. Confused
Виж целия пост
# 537
И Елина с рехабилитаторката й в детската градина прави опити да срича, на нея определено й е интересно. Обича да се занимава с букви и цифри, но и на мен ми се иска да не прекалявам и да не се оттекчи в един момент. Гледам вкъщи да е нещо по-различно.
Ще пробваме и така с  буквичките вкъщи да видим какво ще излезе.

А докладът за Тийнеджърите прочетох с интерес.
Виж целия пост
# 538
Случайно попаднах на това предаване, в което се разказва за младо момиче, студентка по английска филология в Пловдивския университет и нейният брат-близнак - също с увреден слух и студент там: http://bnt.bg/bg/productions/27/edition/6895/predavane_za_hora_s … sluh_26_mart_2010. Момичето е прието и в Gallaudet  University, който е университет в Щатите за хора с увреден слух, но не може да си позволи таксата за първата година от обучението, а за следващите години би могла да кандидатства и спечели стипендия. Много впечатляващо момиче - дано има късмет!
 
Виж целия пост
# 539
      Ох...За тези деца пишеше в брошурата на АРДУС. Моля да ме извините, че не мога да пиша сега, много съм разстроена. Илонка, мерси.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия