Слава Севрюкова - познатият и непознат феномен

За Левски е доста дълго ще го пусна с по-дребен шрифт. Да, всичко е от книгите на Христо Нанев и от намереното в Интернет...

МИТОВЕ ЗА ЛЕВСКИ. КЪДЕ Е ПОГРЕБАН?
С падането на страната ни под турско робство задълго е потулен лъвът - символ от векове на българската държавност. Но емблематичният му знак не изчезва.
Един предопределен човек пробужда надеж­дата за Възкресение на тънещото в забрава царство. И залага живот, за да го възроди. Един захвърлил расото дякон достига неканоничен ду­ховен ранг - Апостол.
Роден 18(37) г. - Обесен 18(73) г.
Последните цифри на появата му на бял свят и смъртта са огледално обърнати. Дали няма скрити знаци на съдбата в това?
По-важно е друго: с отхвърляне на игото се заема не произволно пръкнала се на мрачната ис­торическа арена фигура, а човек с лъвско сърце. Носител на лъвско име.
Със светлата мисия на този "железен характер" историята ни завинаги ще се промени.
* * *
Знаменитата психотроничка не е покорен слу­га на времето. Непобедена от него, застава над безжалостните му опустошения. Полита с крилата на хилядолетията. Контактувайки със сенки на Ми­налото, надмогва закостенели истини.
"Има хора, чиито живот е толкова безинтере­сен, че сякаш никога не са излизали от смъртта" - ще въздъхне с тъга.
Те не я интересуват. Левски е в другия полюс. Светът е в сетивата й. Изучавайки Човека, готова е за среща с всякакви изненади и предизвикателства.
Ултрасензорната жена не "гледа" от показна­та страна на историческите събития. Стига до ма­трични отломки на личности, оставили духовни следи във "Вселената на Миналото". Прониква в съкровените им мисли и идеи. Затова ли през фе­номеналния й взор те се открояват впечатляващо оригинални?
Нека с методите на психотрониката се до­коснем до Левски - възкресителя на нашата дър­жава, най-съкровения ни Месия. Това ще обогати представата за великия българин. Ще го съзрем и от потайните му страни. А те при него никак, ама никак не са малко.
С риск да срине традиционните представи, Слава разкрива непознати или слабо известни качества на Апостола - най-знаменитият, спо­ред мнозина, неопетнен и неопетним българин за всички времена.
Банална истина е - кристално чисти могат да бъдат само имената на хора, за които почти нищо не се знае. Разширявайки представата за Дякона, владетелката на свръхсетивността не го накър­нява. Напротив, още повече утвърждава нравстве­ната му непоквареност.
Той като, че е единствената личност в родна­та история, за която няма два диаметрално про­тивоположни възгледа.
Кой е подмолният демон на тихата ни национал-ноосвободителна революция?
В търсене емблематичния знак на Левски, Слава се стреми да го идентифицира почти до степен на "пръстови отпечатъци". Представя го "оголен", ис­тински. Без щадене. В натуралната му специфика.
Зрителният ракурс е различен, задължително по-пространствен, отколкото на обикновения на­блюдател. Така прониква в невидимото.
Възможно ли е това?
Създава се странно усещане. Непринудено на­влизаме в духовните измерения на личността.
На въпроси на журналистките В. Колева и В. Бо­жинова за становището й за Апостола ("Попитах Левски как вижда положението в България" - в. "Диалог", бр. от 08. 03. 1991 г), Слава Севрюкова отвръща: "Ще ви кажа, пък вие внимателно пре­ценете. Помислете това може ли, нужно ли е да се пише. Защото така, както аз го виждам, не е като в читанките."
Дали пророчицата се тревожи от резонанса, който проникновенията и биха могли да нанесат на обществената психика? Избягва героизацията, защото е нож с две остриета - преувеличава удоб­ните личностни аспекти и анулира другите.
Забелязва: "Достигналият до нас образ на Ва­сил Левски през годините дълго и съзнателно е филтриран от човешки черти. Постепенно е иде­ализиран до степен на средновековен светец".
Слава възвръща истинските му качества.
Въпреки съществените различия с общоприета­та представа за гениалния практик на национал-ноосвободителното ни движение, журналистките публикуват версията й.
Позволявам си също да я оглася.
Прорицателката неведнъж получава визуали­зации за Апостола. В тях познати и за пръв път от­крояващи се картини и събития оживяват под нови ракурси от мрака на неизвестността.
Първо - съзира го в ранна възраст: "С потурки, сини очи, свилено светла коса и кръгло лице. Яде коматче хляб, топейки го във водица."
По-късно го вижда като ученик - задълбочен, прилежен.
Вече в зрелия период на Левски и се отдава да вникне в мислите му. С уважение констатира: "Го­лям, надарен ум. Води го любовта към племето. По-силна е дори от тази към родната майка. Две чувства го направляват - всеотдайност към на­рода и мъст към потисниците."
Интересно съотношение на паралелните двой­ки: Левски - майка, Левски - Родина.
Уловени са и гениално претворени не от друг, а от приятеля му Ботев. Синхронът в мислите и чув­ствата на тези две сходни натури е поразителен.
И бликат гениални стихове:
"О, майко моя, родино мила..."
Ако Ботев е воден от огнени страсти, при Лев­ски е хладният разум. Там, където ги има, емоцио­налните елементи са силно приглушени, задължи­телно под контрол.
Между двамата национални колоси съществу­ват и немалко свързващи характерологични еле­менти. При Ботев пламенните пориви на духа се изливат в гениална поезия. При Левски, този "не-чут характер" - в сладкогласи песни.
Събирателно звено между тях е изкуството. Обединяващо-любовта към Родината. На Свобо­дата й обричат живота си.
Второ-образът на бъдещия гениален конспира-тор след години се откроява пред прорицателката - вече дякон Игнатий в манастир.
Разкрива: "Много близък е с един възрастен монах. Виждам го - умен старец с големи кафя­ви очи." - Слава забелязва. - "Дал му е извест­на насока за организиране на революционните комитети."
(Благодарение прозрението на пророчицата, това става известно за първи път - б. а.)
Трето - жената с изострени сетива вниква във времето, когато Апостолът обикаля поробе­ните земи, създавайки революционни комитети. Пред нея се изправя елегантен господин с изиска­но облекло и достолепен вид:
"Движел се е всякога изрядно облечен. Много добро впечатление оставя в обществото, особе­но пред непознати и случайни хора."
Този представителен негов образ няма нищо общо с дрипавия прашен шоп от популярния худо­жествен Вазов разказ, продаващ въглища на ули­цата. Слава никъде не съзира Левски като такъв.
(Изложената теза е исторически достоверна - с перфектно одеяние и изтънчени маниери вездесъ­щият демон на империята по-малко би привличал вниманието на армията шпиони, стражари и копои на султанската власт, отколкото, ако бе някакъв дрипльо. В техните очи тогава би изглеждал много по-опасен за режима.)
Предлагайки тази оригинална версия, ултра-сензорният уникат не преобразява историята, а внимателно и отговорно я допълва.
Четвърто - в конспиративните срещи и съза­клятия Апостолът не се заобикаля с кого да е. Преобладават представители на заможните прослойки сред будния народ. Гениално е прозрял - те са двигател за икономическа, политическа и духовна свобода.
Цитирам психотроничката: "А той никога не се е движел с бедни хора - никога, никога. Домове­те, в които влизаше, бяха много богати. Софра­та - препълнена. Людете в скъпи дрехи - потури в тъмносиви, много красиви гайтани..."
С тези люде основава революционни комитети.
От техните списъци се набива на очи - почти навсякъде начело са попът и даскалът, по онова време първенци на града и селото.
Какъв по-светъл и вдъхновяващ знак - коми­тети, поведени в святото дело от просветени духовни лица на народа - свещеници, учители.
Отново - желязна логика.
"Свише му се дава ритуалът на клетвата в името на Свободата - върху Евангелието кръс­тосани пищов и кама" - заговорнически уточнява Слава Севрюкова.
Пето - Апостолът при обиколките из поробе­ната Родина, според психотроничката, е носил у себе си "една тъмновиолетова фъкана кесия, пълна до средата. И все злато".
Налага се преосмисляне на трайно наложения мит за бродещия от град на град, от село на палан­ка беден Дякон, броящ последната лепта за нал-чета на похабените си обувки: "два гроша за хляб", "за илач", "за нощувка"... И съвестно до педантич-ност описващ това в комитския тефтер.
Истината безспорно е такава, каквато е изповя­дана в безпристрастния бележник на Апостола, но той, според прорицателката, "е разполагал с не­малко пари. Те неведнъж са го спасявали от хищ­ните зъби на надвисналата опасност".
Размислим ли необременено, извън насаде­ните във времето канони и клишета, ще осъзнаем - шансът това да е действително така, е много по-вероятен.
В свое писмо до чорбаджиите Апостолът се ар­гументира: "Без пари нищо не може да се направи".
Шесто - пренасяйки се в отминали епохи, го­лямата пророчица съзира в детайли личности с известни, слабо познати или незнайни за нас по­стъпки. Въпреки огромната дистанция на времето, вниква в техните умове. "Чете" съкровените им мисли.
За Левски разкрива:
"Той беше младеж особен, небогат, средна ръка, бих казала. Но в него имаше едно "АЗ". Аз трябва да дам, аз трябва да се издигна."
Възниква въпросът- дали дълбоко в съзнание­то си Апостолът изповядва идеята, така горе­що прокламирана е популярната художествена Вазова творба: "Когато се освободи Отечест­вото, ще ида да се боря за свободата на други поробени народи..."
Тази негова позиция е обоснована и в едно писмо до Филип Тотьо. Там скромно споделя за полагащата му се роля след Свободата: "Аз съм се обещал жертва за Освобождението, а не да бъда кой знае какъв." В подкрепа на това пак там самоиронично подхвърля: "Па ако щат ма нареди патки да паса"...
Според проникновенията на Слава Севрюкова, истината е друга. "Най-големият враг на султана - твърди тя - се е надявал след Освобождението да бъде някой"... Да е сред водачите на независи­ма България."
Не звучи ли това много по-достоверно?
Както ще узнаем по-нататък, тези мисли из­граждат духовната умонастройка на големия българин до сетните мигове на обречения му страдалчески път.
В пълно съзвучие с идеалите и душевните из­живявания на Апостола, според жената, свобод­но пренасяща се във времето, остава безсмъртна­та му сентенция: "Ако печеля, печеля за цял народ. Ако губя, губя само мене си."
Седмо - срива се и друг мит - за абсолютна­та самота и монашеско-аскетичен живот на Дя­кон Левски в съкровен личен план.
"В живота му - забелязва прорицателката -присъства девойка, скрита зад изящен воал. Има­ше една жена, бегло се мерна някаква кокона..."
Не е безразличен към нея. Но е толкова потаен, че и най-близките му никога нищичко не узнават за романтично-интимните увлечения на "тази желяз­на личност".
Една от съкровените тайни на Дякона. Така той изгражда за себе си обаяние на свръхчовек, за ко­гото саможертвата пред олтаря на Отечеството е над личния живот, любовта и абсолютно всичко.
Носител на духовен сан, обяснимо е защо йеро-дякон Игнатий запазва тая своя сакрална връзка в абсолютна секретност.
Коя е избраницата на сърцето му? Монахинята сестра Христина? Вярната сподвижница Мария Сиркова? А, може би, Йовка от село Войнягово? (Има свидетелства, че е бил влюбен в нея, докато учителствал там.)
Без съмнение Левски е бил магнетична личност. Синеок, очарователен, с дар-слово. Сладкогласен певец. С други думи омайвал е хората. Невъзмож­но е да не е привличал трепета на някое нежно сърце.
И така - коя е мистериозната жена до него?
Слава мълчи. Имена не й се дават.
Мълчи и Небето...
Осмо - Апостолът е силно практичен, но как­то неведнъж се отбеляза, твърде бдително и рев­ностно съхранява неприкосновеността на личния си периметър.
"Идеята за мрежата, за конспирацията не я е измислил сам - твърди чародейката. - Аз виждам трима-четирима. Там някъде имаше шепа хора. Тя (идеята) бе на един от тях - ето, гледам го - но не само негова... Разискваха нещо подобно. После Левски започна да събира - оттук, оттук, оттук...
Той бе толкова дискретен... Другите не биваше да знаят кой е, къде отива, какво има в себе си..."
Тази версия съвпада с общоприетата. Апосто­лът е с неудържим размах в борбата. Безкрайно предпазлив в конспиративните дела, строго преме­рен в личния живот.
Пророчицата описва най-близкия му съратник: "Един калугер - много е кръстосвал България. Лице кръгло, червендалесто, немножко више. Ра­менете - малко ей тъй напред.
Той само му помагаше да се настани и отсед­не. В друго нищо не му помагаше."
Досещате се - визира отец Матей Преобра-женски.
Девето - психотроничният взор навлиза все по-дълбоко в мисловно-психологическата съкрове-ност на великия българин.

След разигралата се трагедия в Къкрина Дяко­нът е заловен.
Слава съзира: до сетния час в душата му тлее упование да се отмени смъртното наказание с до­животно заточение.
С прочитане на присъдата беглата искрица на­дежда гасне. Но Апостолът и тогава не изпада в униние. Саможертвено заявява: "Бесете ме."
Моментната слабост е преодоляна. Тя е само в мисълта.
Вездесъщият демон на империята се държи достойно. Навсякъде. И най-вече пред бесилото.
Владетелката на свръхсетивността вни­ква в ума на Левски в сетните секунди, преди да му нахлузят въжето. Пред психотронния й взор се излива съкровената изповед на душата му: "В изтляващия миг на живота съжали, че не е довършил святото дело, че племето му още не е готово..."
Слава забелязва: "След като го залавят и с рехава, почти символична охрана повеждат от Ловеч към Търново, в мислите на Левски се стаи разочарование - нима организираните от него комитети не можеха да го освободят?... Обзе го горчивина - дорасъл ли е народът за Свобода..."
"Всеотдаен борбен дух, подкрепящ онеправдани­те - забелязва пророчицата. - С тая мисия е на Зе­мята. Така ще е и в следващата му поява в плът."
Чий преждевременен край не е трагичен?
Задава се горчива Голгота. Самотен, на брега на своето съвършенство, Апостолът поема към бесилото - извечната българска светилница. До края на пътя си той, според прорицателката, ос­тава вярващ християнин.
Десето - за смъртта на Дякона открай време та чак до наши дни се разпространяват какви ли не версии. Най-сензационната е, че бил обесен негов двойник. Защитава се понастоящем от ст. н. с. от БАН Георги Александров.
Големият наш революционер наистина е имал почти идентичен двойник- Дидьо Пеев (Пощата). Той удивително приличал на него. Левски невед­нъж конспиративно си е служил с личното му теске-ре. Освен това при последната грандиозна хайка на турската полиция, както сочат безпристрастните исторически факти, са арестувани още трима него­ви физиономични двойници.
Интерпретирайки исторически документи от по­следните дни на Апостола (най-вече спомени на съвременници), Г. Александров твърди, че прове-сеният на бесилото, както го описват малцината очевидци на последния акт от биографията му, е "черноок, тъмнокос, мургав". Следователно "е ня­мал нищо общо със светлоокия рус Дякон".
Ако е екзекутиран двойник, редно е да се за­питаме: каква е съдбата на оцелелия като по чудо най-голям враг на султана? Къде се губят оттам насетне следите му?
Той, според посочения научен сътрудник, "тай­но и полека" се бил отново замонашил, но вече в един от Атонските манастири. И повече нищо не се било чуло, ни видяло за него.
Слава Севрюкова никъде не съзира подобна мистификация.
Категорична е: на 19.02.1873 г. (нов стил) е обе­сен самият Васил Иванов Кунчев, наречен Левски.
За радост или не, пророчицата и този път е права.
От документите на съдопроизводството срещу демона на империята, ще забележим - Левски много хитро и ловко се измъква от неудобните въ­проси при съдебното дирене. Това не би било по силите на непосветен в революционните дела не­гов двойник.
Единадесето - предаден ли е Апостолът от поп Кръстьо?
Това е дълго лансирана версия. Дали поради недоглеждане на фактите от страна на някои ис­торици или отново на литературното влияние на Вазов?
Изключително популярна, тя се срасна повече от столетие с народната памет.
На въпроса на Слава към духа на Дякона: "Кой е изменникът? Поп Кръстьо ли?", отговорът е ка­тегоричен. "Мене не издаде попа, а оня, който тегли браздата...."
Левски дълго се е готвил за върховната мисия - да работи за отхвърляне на омразното иго. Ако бе успял в дръзкото начинание, навярно би спомо­гнал за сриване на една от най-мощните светов­ни империи.
Би ли могъл действително да го направи?
Тези и други въпроси като че остро прозират от питанките, които многозначително е поставил след синовно милото, почти интимно обръщение "Народе????..."
Слава споделя събитията такива, каквито се разкриват пред психотронния й взор.
Развръзката на героя е коварна и жестока. Поел след ареста и разкритията на Димитър Общи през мразовитата зима на 1872-73 година да прибере комитетските книжа от Ловеч, извън града среща някакъв непознат. От съображения за сигурност конспиративно променя посока.
За зла участ, пътят му се кръстосва със случаен безпризорен скитник. Бедняк, с опърпана аба и по­тури, цял живот изкарвал мизерна корица хлебец по чужди ниви.
Едва разминал се със съмнителното лице, ве­рният поданик на падишаха, останал без препи­тание през зимата, на часа дотърчава в конака да наковлади мистериозния пътник. Да получи грош бакшиш и благоразположи местните заптиета. Щом предателството се заплаща, значи е работа. Той, техният герой, омерзително се е превърнал в жа­лък родоотстъпник.
"Безкрайно честен,Левски е издаден за пари" - твърди в прозренията си психотроничката.
Изумително. Не съвпада ли в това съдбата на Апостола с тази на един световен Месия?...
(Поеме ли се пътят към апостолството, раж­дат се аналози.
Последните дни на Христос са в еврейската престолнина Йерусалим. На Левски - в бъдещата, още неосвободена българска столица София - б. а.)
Истината за предателя.
Безотказно работи инстинктът на роба. А дали е подозирал кого е срещнал?...
Ако това действително се потвърди, версията на турското заптие Али Хасан Чауш, водач на патрул, хвалил се десетки години след Освобождението, че не друг, а той е забелязал съмнителния пътник край Ловеч и организирал хайка за залавянето му (становище, все по-налагащо се напоследък в ис­ториографските среди), окончателно ще отпадне.
Оказва се, Дяконът не е предаден в точния смисъл на думата. Няма действие като умисъл за издаване на най-търсения в Отоманската империя бунтовник, а на "случайно срещнато подозрително лице" от бедняк, надяващ се на парични облаги.
"Агата, с когото беше накрая, точно му каза кой го е предал" - завършват доводите на прорицателката за издайника.
Слава Севрюкова не се изживява в роля на посланица на душите на мъртвите. Тя контактува с диханието на бездната.
Разтърсващите самостоятелни психотронни разследвания на медиума не спират до тук. На въ­проса към духа на Апостола "Къде ти е гробът?", отговорът е категоричен. И кратък: "Там, където ме погребаха. Никъде не са ме местили..."
Поставя се под съмнение популярната напо­следък, предизвикала немалко научни и журна­листически дискусии версия за препогребване на Дякона в абсидата на софийската църквица "Света Петка Самарджийска".
Голямата пророчица развенчава и тая легенда.
"Може би ще остана неопят и непогребан" - разтърсващи слова. Изречени са от Левски пред майка му в миг на върховно прозрение.
Пророческа изповед.
"Тялото на наказания със смърт, ако не бъде потърсено от близките му, предава се на народа, към когото принадлежи" - гласи турският Наказа­телен кодекс от онова време.
Къде е гробът на Апостола? Не е ли време да се развенчае и тая мистерия?
Слава Севрюкова съзира мястото на бесило­то. "То е там, гдето по-късно е издигнат знаме­нитият негов паметник в столицата."
Хвърлила мост през времето, картинно и живо описва погребението му.
Мразовит, мрачен февруарски ден. Мирната рая се е изпокрила по къщиците си. Знае се - ще бесят демона на империята.
(Но нима не е така и когато Ботевата чета минава Дунава! Психиката на роба е смазана до обезличаване - б. а.)
След екзекуцията трупът на Дякона назидател­но е оставен на бесилото. Зимният режещ вятър злокобно го полюшва.
Най-голямата заплаха на султана, не се ли превръща и след смъртта в страховито махало, не-преставащо да отброява последните издихания на една разпадаща се зловеща империя!
Надвечер мъж-християнин в ямурлук на бели и кафяви ивици с вдигната качулка, в селски дрехи, навуща и цървули, поема към заптиетата. Да измо­ли и откупи за няколко жълтици, като добър христи­янин, провесеното вледенено тяло.
Внимателно полага безжизнения труп в каруца, застлана със сухо сено. В стелещата се мрачина го замъква до близкия овраг. И го погребва там. Набързо. Без свещеник. Без кръст. Без белег дори на гроба.
На молбата да изясни къде точно е положен, живата връзка с невидимото отвръща: „Погребе­нието е на около петдесетина метра от бе­силото. В една естествена релефна вдлъбна­тина. Изкопът в скованата от студ почва е плитък.
Земната повърхност там по онова време -отбелязва прорицателката - е била естест­вено хлътнала и много по-ниска от околния терен. След Освобождението при новия гра­доустройствен план на столицата, за да за-равнят релефа и изправят улиците на София, наложило се на същото място да се струпа много, много пръст - повече от десетина ме­тра. Така погребаният се оказал на значител­на дълбочина."
Относно лобното място, има две различни тъл­кувания, свързани с посоката от бесилото.
Според Л. Златарева, К. Шопова и Ст. Ста­менов, телесните останки на Дякона са дълбо­ко под тротоара на чехословашкото посолство. (Дипломатическите представителства на Чехия и Словакия не са разделени, когато пророчицата прави своите прозрения - б. а.)
Според М. Димитрова и Т. Анастасова, те са под стълбището на МЕИ (понастоящем Худо­жествена галерия).
Слава продължава: „Аз, доколкото виждам, скелетът никога няма да бъде открит и изваден на показ... Защо? А дали народът, ненаправил сериозен опит да освободи Апостола, заслужава да знае къде са костите му?... Виждам ги... Съх­ранени са части от черепа и областта на тазо-бедрието... Не, никога няма да бъдат изкопани и експонирани...
Навеки обаче ще остане делото му - висша благородна мисия на извисен дух, с която идва на Земята."
Слава спомага да се изпълни последното желание на Левски: "гробът ми да се знае".
Дано най-после тази загадка бъде разрешена в името на историческата и човешка правда, която големият революционер заслужава.
На въпроса: "Прероден ли е духът на Апосто­ла?", прорицателката отвръща: "Не - погледът й става куршумен. - След време и това ще се случи, но вече в друго племе. И ще се сбъдне последна­та му молитва преди страдалческия физически край: "да работя отново за Свободата".
Бунтарска душа. И пак ще отдаде живот за нея..."
Не друг, а светлоокият рус мъж с лъвско име, врекъл се в апостолство, подготвя освобождава­нето ни от османско иго. Достолепната му фигура е като изплувала от славните години на някогашното българско величие.
Невзрачното по онова време градче София, по­ело сетния дъх на безсмъртния исторически колос, по необяснимо стечение на обстоятелствата по-късно ще се превърне в столица на вече възкръс­налата държава.
Дали е случайно това?...
* * *

от книгата "Прозрения" за Слава Севрюкова

Много тъжно е че  Бългаскота Духовенсво е разделено и комерсялно. Духовния водач нито един път не застана пред Отца да се помоли и застъпи за племето си.Тежките времена ще продължат.Ще доиде Духовен водач който е Богу угоден. Пред някой от тях се прекланяме . А за други важат словата Държи книгата в ръка но-далеч е от Отца .Написаното във книгите на Христо Нанев е истина но има и премълчани неща.

Nadia Jasem, благодаря за публикацията за Левски! Много ме вълнува неговата личност! Някои неща съм ги чела, а част от тези интерпретации наистина звучат логично- съвпаденията, залавянето, гробът.

Запис. Много интересно!

Отново от книгата за Слава

...
И ето - най-сетне оттам, отдето изгрява Слънцето, ще се яви поредният, жълтият кон. И той предстои да поеме по белия свят. Но вече не толкова с кървави битки и стълкновения. Напротив, ще донесе жадувана Надежда, Разум и Мъдрост на хората.
Жълтият кон ще властва поне хиляда години. Едва тогаз умореното Човечество с облекчение ще отдъхне. И заживее в мир. (Прорицателката в характерния си стил загатва за отговорната роля на жълтата раса и народите на Изток в глобален мащаб. Това ще е навярно в не много отдалечена, вече проблясваща на хоризонта епоха.
Засега, както прозорливият читател се досеща, все още сме в "ерата на сивия кон". Пророчеството подсказва - няма да е много продължителна.
Ако древни прорицателски видения визират конниците от библейския Апокалипсис (ездачите там са с подобни цветове), Слава Севрюкова ги тълкува по своему оригинално. Правилно разшифровани, те абсолютно точно дотук се препокриват със събитията в глобалната политическа реалност, очертавайки и контурите на още неоткроеното бъдеще.
*  *  *
Съдбата, за прорицателката, следва свой върховен замисъл. В друг разговор, споделяйки сакрални проникновения, загрижено въздиша:
- Съветският съюз ще се раздроби на отделни държави. Ще остане само Русия. (Предсказаното още не се е сбъднало, но в републиките на ОНД зре­ят центробежни тенденции към сепаратизъм - б. а.) Тогава предстои да избухне остро стълкновение с Китай. Мъчно ми е за руското племе... - Дълбоко със­традателно въздиша милата леля Слава. - Заболя ме, че и мъжът ми бе руснак, но... ще ги газят китайци­те. Сибир ще бъде отнет от Русия. Виждам, там ще се ширнат и засноват работливи като мравки жълти чо­вечета. Но по-добре да сменим темата. Далече е още времето...
(Какво има предвид? Война? Или съзира задава­щия се икономически колапс, разтърсил великата се­верна страна в края на миналия век?
Не е изключено Китай, разполагащ с колосален икономически и човешки потенциал, да подпомага Русия, за да се избегнат кризите в съседната нему поразклатена, но военно силна респектираща дър­жава. Така да се преодолее опасността от верижни усложнения по света.
Третото тълкуване на предсказанието е свързано с предстоящото икономическо, в известен смисъл и духовно надмощие на жълтата раса. Пророчица-та е категорична: „Времето за това предстои".
В друг разговор пророчицата заявява:
-   Задават се не толкова кръвопролитни интервенции, колкото борби за надмощие. Но... виждам – между Русия и Китай кръв ще се пролее. Ще има сериозно стълкновение.
Аргументирано и внимателно пояснява:
-   Кармата на народите движи света. Малко от тях са лишени от нея - такава е Швейцария. По-незначителна е на Швеция...
-   Колкото до българската национална вековна обремененост - продължава пророчицата, - тя почти е на изчерпване... Но, да продължа с Русия. Русите някога си позволиха чудовищен експеримент с лазерно оръжие срещу Китай. (Касае се за кървавия сблъсък за пограничния остров Халкин хол в седемдесетте години на миналия век - б. а.) За миг там бяха изпепелени земя и хора. Това все някога ще трябва да се плати.
*  *  *
Един единствен път Слава Севрюкова си позволя­ва да изстреля най-тревожното си видение. Съзряла е мрачна угроза:
-....Животът на Земята се подчинява на космически закони. Равновесието между нашия и отвъдния свят отдавна е нарушено - с милиони и милиар­ди души. Пренаселени сме. За да се възстанови балансът, милиони и милиарди трябва да преми­нат в Отвъдното - бързо и заедно...
Апокалиптично видение!!!
За Армагедон ли се касае? Или за предвещания в Библията "втори огнен Потоп"? (Нострадамус не­веднъж с тревога иносказателно подготвя за него.)
-   Как?!... Кога?... Кажи, лельо Славе! – Възкликваме един през друг. И затаили дъх, се умълчаваме.
Сепната от току що изреченото, пророчицата оне­мява.
Вглъбена в неоткроимостта, внезапно отсича. Твърдо, решително:
-   Не питайте!...Не знам... Тишината натежава.
-   И да знаех, трябва ли да споделя?... - Мълви с половин уста.
Вярна на милозливата си природа, състрадалчески нежно ни поглежда. Пред лицето на грозно надвисващите световни нещастия, фината й душа навярно дъл­боко ги изживява.
Тъжно се усмихва. Майчински успокоява:
-   Нима не е видно... Трябва ли да бъде изказано?... Ще ми се да не знаех... Знам...
Съкрушително въздиша:
-   Задават се пагубни катаклизми. Нарушена е хармонията между видимия и невидимия свят. Милиони и милиарди души предстои да отплуват в Отвъдното.
Слава не може да бъде зла орисница. Не е в стила й да поднася черни трънени букети от пророчества. Но последните слова мъчително засядат в гърлото й. Давят я:
-   Виждам, е ония времена трябва да вървите километри и километри, за да се натъкнете на жив човек. Смърт. Страшно много смърт.... Молете се... Молете се за нашето племе. Молете се за Човечеството - да е по-леко... Няма да ни отмине. Каза ми се: „Както Христос не се размина с "горчивата чаша", така и това не ще прескочи бъдните чеда. Прекомерно пренаселена е Земята."
Предсказание - като тънко разрязващо ледено острие.
Наистина ли предстои покосяване на значима част от Човечеството? Какво трябва да очакват армиите обречени души?
Пред Слава Севрюкова навярно се разкриват по­къртителни гледки. Наднича в изненадите на бъдеще­то със сетива, пронизани от болка. Сякаш изстрадва грехове, за които няма вина. Измъчва се от трагедии, които не са нейни. Споделя ги в сподавена скръб, в неизплакани сълзи.
Съзряла уплаха в очите ни, продължава. Не толко­ва накъсано:
-   Не бойте се! Хармонията ще се възстанови след бедствията. Но, казвам ви, трябва да сте готови за тях. Да ги понесете.
И пак повтарям, не бойте се - човешкият род не ще бъде изтрит от лицето на Земята. Виж­дам - унищожения. Неузнаваеми промени. Обно­веното Човечество ще се лиши от една нелепа и страшна своя съставка - озвереността.
В него ще вземе връх Христовата душа. След грандиозни изпитания на границата на оцелява­не ще се оттласне напред. Към позабравената пренебрегвана Духовност. Малцина тогава няма "да виждат" е Отвъдното. Но това ще е плавно, с еволюцията на Духа.

Прочете те книгата наСлава Севрюково  Психотрони Иследвания на Микросвета

Valyo да вземеш да ни напишеш някои интересни неща тука, иначе откъде да я намерим тази книга. Тук влизат хора от цяла България, не всички могат да я намерят, не всички могат да си я купят , а на мнозина ще им е интересно

Надя.С клавиатурата се боря като прасе с тиква. Ще ти е изпратя и сентизираи наи- важното. Подарявам ти е. Когато пристигне в Русе ще ти напиша от къде да е вземеш.

Благодаря Вальо, аз ще се погрижа да я набера и постна тук нещата, които си синтезирал, за другите хора които четат темата
Чел ли си Програмираният Исус Христос (ако не си я писал ти  ?
Защо все още няма много инфо за нещата, които са архивирани от нейните сеанси.... Останах с убеждението, че има много повече информация, страшно много бих казала.....
Радвам се, че има някой тук, който я е познавал лично, защото това е важно, не ореола, а истината....

Аз се казвям Валентин и съм на 51 години. И никога няма да се отрека от Космицеският разум.Цитат от книгата на Иво Лозенски.След  като извънсетивните възприятия на С.Севрюкова в научната област се оказаха ненадежни аз се усъмних и в достоверността на  неините прозрения в духовния свят и нейните тълкуване на библеиските символи.Много е лошо когато си повярваш че си Велик.

Последното изречение се отнася за автора.

Не съм я чела книгата попаднах на инфо за нея в нета и затова те попитах защото в рецензията не се споменаваше името на Слава
Значи това, което има в него (Лозенски) от нея да нямаме надежда да види бял свят

Тук може да прочетете книгите за Слава Севрюкова и да ги свалите мисля
http://tpsy.blog.bg/nauka/2007/08/26/svryhfenomenyt-slava-sevriu … -glasyt-na.103937

Ето и обяснения как да стане това:
http://tpsy.blog.bg/nauka/2008/10/11/kak-da-teglim-failovete-v-bloga.242498