Лесно е, ако родителят е в същия град, дядо ми лежа в болница преди да почине и всички се редувахме по 3 пъти на ден да му носим домашна храна, а баща ми след работа ходеше всеки ден да го къпе. Баба ми обаче легна болна в селото си и леля ми трябваше да я гледа(майка ми е починала отдавна), няма да ви казвам колко и беше трудно да зареже живота и семейството си, да се затвори с болна жена в малко село и да гледа как този човек си отива. Така, че не обвинявам авторката за тази част от историята и.
Не я разбирам за злобата към родителите си. Мъжа ми не са го издържали като студент,заедно работехме да събираме за такси и заеми взехме, за да завърши магистърска, но нито за миг не ни е хрумнало да обвинявам родителите му. Те обаче са си събрали пари за дом или да се наеме човек при нужда. Въпреки, че имат 5 деца и достатъчно семейство да се грижи за тях, не искат да причиняват това на децата си. Надявам се един ден и аз да успея да подсигуря старините си и да не чакам на детето ми.

