Колко от вас за започнали от нулата? Справихте ли се?

Публикувана: 22 септ. 2009, 14:47 ч.
Последно мнение: 23 септ. 2009, 14:14 ч.

6 504
94

Гост

B

# 75 23 септ. 2009, 00:17 ч.

Наистина в Б-я има такава тенденция и неписано очакване децата да гледат родителите си, когато не могат вече без значение дали или не им е купен апартамент, платено образование или гледали децата им. За това разбирам недоволството на авторката, да се очаква от нея да зареже живота си и семейството и да гледа баща си, при условие, че има възможност да се наеме човек за целта.
Лесно е, ако родителят е в същия град, дядо ми лежа в болница преди да почине и всички се редувахме по 3 пъти на ден да му носим домашна храна, а баща ми след работа ходеше всеки ден да го къпе. Баба ми обаче легна болна в селото си и леля ми трябваше да я гледа(майка ми е починала отдавна), няма да ви казвам колко и беше трудно да зареже живота и семейството си, да се затвори с болна жена в малко село и да гледа как този човек си отива. Така, че не обвинявам авторката за тази част от историята и.

Не я разбирам за злобата към родителите си. Мъжа ми не са го издържали като студент,заедно работехме да събираме за такси и заеми взехме, за да завърши магистърска, но нито за миг не ни е хрумнало да обвинявам родителите му. Те обаче са си събрали пари за дом или да се наеме човек при нужда. Въпреки, че имат 5 деца и достатъчно семейство да се грижи за тях, не искат да причиняват това на децата си. Надявам се един ден и аз да успея да подсигуря старините си и да не чакам на детето ми.

Виж целия пост

S

# 76 23 септ. 2009, 01:39 ч.

--------------------------------------------------------------------------------

Цитат на: magarence в Вторник, 22 Септември 2009, 20:26
И кво?
Като не са помагали, дай да ги зарежем ли?
Може пък да е било с възпитателна цел според тях..
Ти би ли искала някой ден децата ти да не ги е грижа за теб?

По повод на горното - съпругът ми е доста ядосан на неговите родители. Нещо подобно на историята на авторката. Много е обиден и му е тежко за отношението, което /не/ е получавал от тях - нито в морален, нито в материален аспект. Понякога, когато ми разказва истории от семейството му и му притреперва гласа. ОБАЧЕ, аз го промених и продължавам да го променям що касае сегашното му отношение към родителите. Карам го да се обажда на майка си през ден, като купува картофи за зимата и на тях да им купи един чувал, да има дава пари.... това последното най му е трудно.

Наистина има родители, които се държат доста "възпитателно" с децата си, толкова много, че ги наскърбяват за цял един живот. Е да, но горното не е причина да ги оставиш без грижи и внимание, тогава, когато те имат вече нужда от теб. Имаме само един живот, за да правим такива глобални отмъщения. А е много вероятно и родителите, вече на преклонна възраст да са разбрали за някои от грешките си. Както се случва ден след ден с родителите на мъжа ми.

Виж целия пост

R

# 77 23 септ. 2009, 02:03 ч.

Аз не разбирам семейни отношения от типа на тези при авторката на темата, защото, слава Богу, никога не съм изпадала в подобна ситуация. Родителите ми са прекрасни и са ми опора и стълб.
Но... колко от вас с ръка на сърцето могат да кажат, че ще зарежат семействата си, съпрузите и децата си, за да бъдат болногледачки на 2000км? При положение, че има по-удобен и работещ вариант?
Аз, макар самата мисъл да съм толкова далеч от родителите ми да е отблскваща, си признавам, че в ситуацията на авторката, ако съм устроила живота си толкова далеч от тях, няма да се върна за неопределено време, за да сменям памперси и да слушам мърморене на възрастни хора, с които не съм много добри отношения. Ако искат да са до мен, по-скоро ще им предложа вариант да ги взема в моя дом, при мен, на моя територия. А те ще решат дали искат.
Мисля, че много се преувеличава цялата история и със синовния, и с родителския дълг. Макар за мен родителският определено да е... как да кажа.. по-дълг, някак си. Децата не избират дали и какви да са родителите им. Но родителите избират да имат дете и как да го отгледат и възпитат. Затова семейните отношения и по-точно това как ще се отнася порастналото дете към възрастните родители е в голяма степен функция на тяхното отношение към него през годините. По-простично - на каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Или, който сее ветрове, жъне бури.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 78 23 септ. 2009, 02:09 ч.

Цитат на: roxanne25 в ср, 23 сеп 2009, 02:03

Но... колко от вас с ръка на сърцето могат да кажат, че ще зарежат семействата си, съпрузите и децата си, за да бъдат болногледачки на 2000км? При положение, че има по-удобен и работещ вариант?

Не мога да кажа, честно. Няма да зарежа семейството, но ще намеря вариант за гледане, какъвто и да е. Определено няма да си оставя родителите да се оправят сами, защото не са платили нещо, което смятам, че ми при принадлежи. Нито ще пускам теми по форумите, за да се хваля колко ми е добре финансово, опитвайки се опитомя гузната си съвест /което според мен е изворът на темата, а другото са вариациии/.

Виж целия пост

X

# 79 23 септ. 2009, 02:30 ч.

От нулата може да каже че е започнала сама жена без мъж и без помощ от никъде. С мъж и баба знае. Когато са двама всичко е възможно. Ние започнахме в една стаичка в изоставена сграда която се ограбваше от шайки през нощта. Лягала съм си с брадви под възглавницата и съм се събуждала в окървавена стая от порязалите се на счупените прозорци крадци които са си вършали около мен. Ако нямаше крадци се разхождаха плъхове. И нищо, оцеляхме. Я опитай сама да почнеш така от нулата да те питам тогава!

Виж целия пост

A

# 80 23 септ. 2009, 08:49 ч.

Цитат на: roxanne25 в ср, 23 сеп 2009, 02:03

... Но... колко от вас с ръка на сърцето могат да кажат, че ще зарежат семействата си, съпрузите и децата си, за да бъдат болногледачки на 2000км? При положение, че има по-удобен и работещ вариант?
Аз, макар самата мисъл да съм толкова далеч от родителите ми да е отблскваща, си признавам, че в ситуацията на авторката, ако съм устроила живота си толкова далеч от тях, няма да се върна за неопределено време...

Това време не е много дълго, така че спокойно. В България лежащоболните не живеят дълго. ... Но не затова не разбирам авторката, а заради доволното й изявление "никой да не очаква нищо от нас, защото те не са ни помагали" и елемента на злорадстване от това докъде са изпаднали родителите й.

ПП изтривам част от поста, за да не се обърка с назидание.

Виж целия пост

Пристрастен

# 81 23 септ. 2009, 09:01 ч.

Цитат на: argun в ср, 23 сеп 2009, 08:49

Цитат на: roxanne25 в ср, 23 сеп 2009, 02:03

... Но... колко от вас с ръка на сърцето могат да кажат, че ще зарежат семействата си, съпрузите и децата си, за да бъдат болногледачки на 2000км? При положение, че има по-удобен и работещ вариант?
Аз, макар самата мисъл да съм толкова далеч от родителите ми да е отблскваща, си признавам, че в ситуацията на авторката, ако съм устроила живота си толкова далеч от тях, няма да се върна за неопределено време...

Това време не е много дълго, така че спокойно. В България лежащоболните не живеят дълго. Аз лично се прибрах от чужбина, за да помагам на майка ми, която напусна работа, за да се грижи. Но не затова не разбирам авторката, а заради доволното й изявление "никой да не очаква нищо от нас, защото те не са ни помагали" и елемента на злорадстване от това докъде са изпаднали родителите й.

Ти си се прибрала БЕЗ деца, ами ако имаш две малки деца, до 5г, които по никакъв начин не могат сами? Ще се прибереш ли да си гледаш родителите? С децата какво ще правиш?
argun много те харесвам, по постовете ти във форума, ама в случая не си права. Като трябва да избирам между децата си и родителите си безусловно ще избера децата.

Виж целия пост

Ветеран

# 82 23 септ. 2009, 09:07 ч.

Ами и ние започнахме от нулата.
Когато се събрахме с мъжа ми и забременях, спрях добре платена, но неосигурена работа.
Нямах нищо спестено.
Мъжа ми смени работата.
Един-два месеца бяхме съвсем без пари.
Жилището ни беше общинско.

И трябва да ви кажа, че падането беше жестоко, защото преди това си живеех доста добре.

Но наистина когато са двама всичко е възможно!

Виж целия пост

A

# 83 23 септ. 2009, 09:09 ч.

Янтра,
не казвам, че това е правилното поведение в този случай, защо ли изобщо го написах това моето. Далеч съм от мисълта да давам тон на който и да е.
А и моето решение няма нищо общо с мотивите ми да не харесвам поведението на авторката към родителите й. Тя някъде беше написала, че децата й май са вече големи и са излезли от дома, така че явно не те я спират.

Виж целия пост

L

Пристрастен

# 84 23 септ. 2009, 09:26 ч.

Нулата, за всеки отделен индивид, е различно измерима.
Като почнат да се мерят кон с кокошка, настава мазало. Crazy

Crazy

И аз съм тръгнала от нула, но различна от вашите.
... Познавам хора, които все гледат собствената си отправна нула и търсят хаир на близките си, що не са им дали еди к`во си в ръчичка. Ами, колкото и да постигнат, все ще им е недостатъчно, щото не гледат в правилната посока. /Лично мое виждане по въпроса/ Колкото по-малко претенции имаш към близките си, толкова по-добре за теб самия.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 85 23 септ. 2009, 09:46 ч.

Трудно ще кажа, че сме започнали от нулата.. вярно жилище сами купувахме, после обзавеждане, коли...всички еснафщинки сами, ама нашите винаги са били до нас, помагали са колкото и с каквото могат. То и един кекс да опече мама, за да има за закуска е помощ, щото на мен ми се събира време за такова нещо два пъти в годината. Но не ми е минавало на ум, че го правят, за да им върна грижите или за да се чувствам длъжна. Правят го от сърце.
И не се чувствам длъжна. Ако правя нещо го правя от сърце и с желание. Вярно е и че с тази мотивация наистина правя много неща за тях. Обичам ги. Не меря в пари.
Авторката пише че си ходи по почивки и си гледа живота. Е и ние ходим по почивки, ама като обичаш някого искаш да споделяш. Изпращаме и нашите на почивки и да знаете каква радост е за тях и за мен, че съм могла да го направя....
Семейството е за това, да създавате радост един за друг, а не да мерите кой на кого е дал... С риск да ме оплюят тук свекървомразките... че аз свекърва ми дето е свекърва я заведох за една седмица във Виена да види свят и тя Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

L

Пристрастен

# 86 23 септ. 2009, 09:51 ч.

Цитат на: atenan в ср, 23 сеп 2009, 09:46

...
Семейството е за това, да създавате радост един за друг, а не да мерите кой на кого е дал... С риск да ме оплюят тук свекървомразките... че аз свекърва ми дето е свекърва я заведох за една седмица във Виена да види свят и тя Simple Smile

Simple Smile

Влезнах да се допълня, но ти си го написала вече. bouquet

bouquet

Като обърна поглед назад, установявам, че нищо материално, дадено ми, не ми топли душата, но любовта и подкрепата, които са ми дарени - да. И в бъдеще ще ме топлят.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 87 23 септ. 2009, 10:05 ч.

Цитат на: xenia в ср, 23 сеп 2009, 02:30

От нулата може да каже че е започнала сама жена без мъж и без помощ от никъде.

Е, значи аз съм започнала от нулата. На 22, сама, без мъж и с кредит равен на 60 на сто от заплатата за жилището, което си купих и в което живеем и сега.

Виж целия пост

търся съвет

Гост

# 88 23 септ. 2009, 10:39 ч.

Пиша в тази тема, защото става въпрос за гледане на родители,
и не ми се искаше да отварям нова тема.

Аз също бих искала да помагам на майка ми /която живее при едната ми сестра. ние сме три едца общо/,
но не мога да си оставя съпругът и децата, живеем далече и мога единствено да си ходя един път в месеца.
Ние сме три сестри, разбираме се много добре една с друга.
Много се зарадвахме на предложението на едната ми сестра преди години, да вземе майка и татко при нея за да се
грижи за тях, те живеят в един град, а и сестра ми и съпругът и са лекари.
Родителите ми си прехвърлиха цялото имуществу срещу гледане, сестра ми го продаде и построиха охромна вила,
ние всички помагахме за строежа.
Сега обаче сестра ми не иска да се грижи за родителите ми, все ни рекетира за операции и лекарства,
а когато искаме с другата ми сестра да видиме касовите бележки, винаги има оправдания,
че лекарствата или операциите са направени на черно, чрез връзки.
Предложих на родителите ми да дойдат да живеят при мен, но тях ги е страх, че сетсра ми ще се разсърди и няма да ги погледне вече, а те много я обичат, и не искат на стари години да си развалят отношенията.
Сестра ми пък не ме пуска мен и другата сестра да видя родителите си, ако не давам пари, а ние сме съгласни , но само ако виждаме касови бележки, защото става въпрос винаги за над 1000 лева операции.
В затворен кръг се въртя.

Затова моят съвет е родителите трябва да помагат по равно на децата си и според възможностите си,
но и да изискват по равно от децата си /ако имат нужда/,
а най-добрият случай е винаги да се инвестира в образование на децата, и след това активно да се подсигуряват старините, защото не се знае, някой деца заминават в чужбина, не мога да изисквам от детето ми да си остави семейството за да е с мен.

Виж целия пост

The Iron Lady

Редовен потребител

# 89 23 септ. 2009, 11:17 ч.

Цитат на: nana77 в ср, 23 сеп 2009, 10:05

Цитат на: xenia в ср, 23 сеп 2009, 02:30

От нулата може да каже че е започнала сама жена без мъж и без помощ от никъде.

Е, значи аз съм започнала от нулата. На 22, сама, без мъж и с кредит равен на 60 на сто от заплатата за жилището, което си купих и в което живеем и сега.

Хайде и аз в същия кюп Confused

Confused

Чак не ми се иска да си спомням какво чудо беше тогава Confused

Confused

Виж целия пост

Препоръчани теми

Имам проблем с пункт за вторични суровини. Моля за съвет!

5 911
19

Нашият дом

Откриване на фризьорски салон

15 047
5

Професионално развитие

Къде да дам за изследване храна, която разболява?

6 357
27

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.