Колко от вас за започнали от нулата? Справихте ли се?

  • 6 504
  • 94
Много ми е интересно колко от вас са започнали от нулата.

Аз и съпругът ми мога смело да заявя, че започнахме от нулата.
Оженихме се, и никога не сме получавали помощ от родители,
нито за сватба, нито за апартамент, нито за деца, с две думи
все самички сме се оправяли.
От началото беше много трудно, но се сравихме, имаме си вече и къща,
децата и те пораснаха.
Виждам сега друг феномен, родителите начиито деца са помогнали вече са стари
и очакват да ги гледат, а от нас никой нищо не очаква като младоженци сме,
нямаме задължения към никой, свободни сме /живеем далеч от роднини/,
ходиме редовно по почивки.
И сега като се замисля този живот, който аз го живях е в пъти по-безгрижен
от този, ако бяха ми помогнали родители или свекъри.

Виж целия пост
# 1
Всеки си има индивидуална нула, от която е започнал.
На някой не са му подарили апартамент, обаче друг е трябвало да работи още докато следва.
Според теб сте започнали от нулата, според друг сте имали старт в живота.
Така че мерките и теглилките са различни.

За мен от нулата започват само децата без родители и семейство. Другите не знаят какво е да нямаш нищо.
Виж целия пост
# 2
Това,че сте се справили добре и без помощта на близките ви,
не мисля че отменя грижата и вниманието,което трябва да им
оказвате като хора,които са ви отгледали и възпитали. Peace

Иначе поздравления за резултатите.
Ние горе-долу сме така,макар от време на време да сме имали
финансови инжекции от родителите,но като цяло не сме разчитали
никога на тях.
Мъжът ми се съдира да работи... Naughty
Виж целия пост
# 3
Ние трябваше да избираме между помощ от родители със сигурна намеса в отношенията,
или бягство надалеч и независимост,
избрахме второто навремето.

И ние започнахме от нулата, и аз не съжалявам, свободата не може да се купи с пари.

Виж целия пост
# 4
Здравейте!

Ние също.Аз съм от София,мъжа ми от провинцията.Единствено покрив имахме над главата-живеехме с майка ми(но по-късно си останахме сами),тя се изнесе в друг апартамент.Но от момента от  както сме заедно за всичко сами се справяме.Моята майка печели малко(баща ми почина преди години).Неговите родители са безработни.Годежа сами си спретнахме,даже и аз не работех.За сватбата потребителски кредит тегли съпруга.Много ни беше трудно,ама много-сега като се замисля направо сълзи ми потичат.Аз работа не можах да си намеря,забременях,на една  заплата,после и майчинство не взимах,детски също....уж се осигурявах,но не се знае парите къде отидоха.....Просто думи нямам.Единственото е,че си имахме собствено жилище и поне наем не плащахме.И така 3-4 години докато детето тръгна на детска градина и аз започнах работа.Продължаваме сами да се борим-с кредити-вече няколко,сметки ......опитваме си да си обзаведем апартамента,детето да не е лишено от нищо и да го водим поне веднъж годишно на почивка.Незнам?!Все още ни е много трудно,не печелим много добре,а вече минаваме към трийсетте.Лишаваш от едно,за сметка на друго.
А около мен приятели-мама и тати им помагат и казват:"Вижте,какво си купихме....Ами спестяваме...."Е,как аджеба се спестява?????"

Но да сме живи и здрави-парите какво са???Така е рекъл Господ.Ще се борим докато можем!
Виж целия пост
# 5
Може би повечето от младите семейства започват от нулата.Ние също,да трудно е, да в началото сме, много време има докато се справим с всичко, но смятам че няма непостижими цели за упорити хора.
Виж целия пост
# 6
Ние имаме огромна морална подкрепа от родителите на мъжа ми -  за всичко. Оттам нататък не е толкова трудно човек да се оправи. В този смисъл не мога да кажа, че сме стартирали от нулата, като винаги е имало кой да помогне с гледането на децата и с други неща.

mamanaEmma, не знам какво е толкова затруднително ако имаш готов апартамент, да се оправиш, това е всичко друго, но не и започване от нулата  Simple Smile Представи си, че трябваше и него да си купите, как щеше да е Wink
Виж целия пост
# 7
И ние сме започнали сами от нулата, но и през ум не ми минава, че това е повод да зарежа родителите си, когато имат нужда от мен. Същото се отнася за свекъра и свекървата. От друга страна пък сме подсигурили децата си, но пък не считам, че са длъжни да ме гледат на стари години.
Виж целия пост
# 8
Tess ,"готов апартамент"?Почти необзаведен,без пералня,печка и т.н.Но си е апартамент,както казах-поне него имаме.
Виж целия пост
# 9
Tess ,"готов апартамент"?Почти необзаведен,без пералня,печка и т.н.Но си е апартамент,както казах-поне него имаме.

Едно 50 000 евро сте били пред другите все пак.
Виж целия пост
# 10
mamanaEmma възхищавам се на силата ти.

И ние сме като вас, но нямаме още собствен дом.
Ние със съпругът ми сме от различни религии, и родителите и на двамата се отркоха от нас.
Когато се запознахме с него живеехме в различни държави и аз бях и вече женена за друг.
Единственото за което се молех на Бог е да ни събере заедно,
чакахме 5 години докато успяхме. Родителите ни бяха най-малкия проблем.
Сега още не можеме да се нарадваме един на друг, а минаха повече от 10 години откакто сме женени.
И досега благодаря на съдбата, че ме събра с любовта на живота си.
Имаме две здрави деца. Всичко друго е бели кахъри.
Като се замисля, че човек живее до около 75/80 години, а ние сме вече на по 30,
остават ни около 40/45 години още живот.
Тези години ще ги използвам да се насладя на живота, на съпругът ми, на децата си.
За мен най-важното е да осигуря добро образование на децата, да разгледам света, да осигуря старините си, за да не съм
в тежест на децата си.
Разбира се е добре, ако човек има покрив над главата си.

На мнение съм , че родителите които не са дали старт на децата си, трябва поне да си осигурят
старините, и не съм съгласна че децата трябва да се грижат за родителите си, това е пожелание,
и желанието се поражда от това, колко са привързани те към родителите си,
а привързаността зависи от постъпките на родители.
Виж целия пост
# 11
Абе индивидуална, индивидуална, ама да ти кажа съвсем обективна си е нулата, когато една стотинка никой не ти е дал Simple Smile

Справихме се, да. Живеехме бедно, но щастливо и с големи планове за бъдещето. Сега сме в процес на реализацията им Laughing

Никога и през ум не ми е хрумвало да упреквам родителите си за това, което не са направили за мен. В моите очи са направили достатъчно. Нямаше да се чувствам по-загрижена за тях и да им обръщам повече внимание, ако ми бяха купили апартамент. Тези неща не се измерват с материални придобивки.

И не се смятам за нещо повече от хората с наследствени имоти. Имали - дали, дали им - взели Simple Smile Много са ми смешни някои хора в нашето положение като вземат да се тупат в гърдите - аз, съвсем сам, никому нищо...Голяма работа Laughing Важното е докъде ще стигнеш, а не откъде си започнал Wink Вярно, за едни пътят може и да е по-къс, но ако е вярно, че красотата на живота не е в края му, а в пътя към края, то значи сме късметлии Wink
Виж целия пост
# 12
упс, на по 40 сме,

хахаха иска ми се да се подмладявам май.  Hug
Виж целия пост
# 13
Да кажем Алилуя.
Някои писания направо ме изумяват. "Почнахме от нулата, защото имахме апартамент, ама без печка и пералня".

За мен от нулата започват само децата без родители и семейство. Другите не знаят какво е да нямаш нищо.
Ей това мисля по темата.
Виж целия пост
# 14
Абе индивидуална, индивидуална, ама да ти кажа съвсем обективна си е нулата, когато една стотинка никой не ти е дал Simple Smile

...

Не е необходимо даването да е било в пари. Стига да са ти осигурили възможността да учиш да кажем - това е все едно да са ти дали хляба.
Ама това си е мое мнение де.
Нали виждаш разликите в коментарите - на едни им дали апартамент и така тръгнали от нулата, други са стояли гладни, за да си платят наема.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия