Така е, ако хората с апартамент са тръгнали от нулата, значи има и такива, които са тръгнали изпод нивото на морското равнище 
Виж целия пост
Колко от вас за започнали от нулата? Справихте ли се?
- Публикувана: 22 септ. 2009, 14:47 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2009, 14:14 ч.
# 16
22 септ. 2009, 15:35 ч.
Всъщност постигнатото би трябвало да се мери в изминатия път- от нула до двустайния в Младост или от парцела в центъра на Рим до ...- макар че всъщност си е гадно ти да свършиш като собственик на двустайния, а някой друг на имение в Бевърли хилз. Ама живот, какво да го правиш 
А това за събирането с мъжа какво общо имаше с темата не можахд а разбера, доколкото ми е известно от двеста триста години насам никой не се ражда с гарантирана партия за женене
Виж целия пост
А това за събирането с мъжа какво общо имаше с темата не можахд а разбера, доколкото ми е известно от двеста триста години насам никой не се ражда с гарантирана партия за женене
# 17
22 септ. 2009, 15:38 ч.
Така е, обаче моят път няма нищо общо с това, което си мислех, че ще извървявам, така че не смея да се изказвам.
Виж целия пост
# 18
22 септ. 2009, 15:38 ч.
Това прозвуча малко тъпо. Не смятам, че грижата за родителите е свързана с това какъв старт са ти дали.
Според мен моите родители са ми дали много добър старт. Безкрайно съм им благодарна за това и не забравям да им го кажа. Единственото ми вътрешно притеснение е дали и аз ще мога да дам този старт на собствените си деца. Грижата за родителите ми изобщо не я мисля. Да са ми живи и здрави, да нямат нужда изобщо от мен, а ако имат, разбира се, че ще направя всичко възможно за тях, защото безкрайно ги обичам. Възхищавам се на хора започнали от нулата, но честно казано се радвам, че не съм от тях. А лично май не познавам такива. Явно се движа в среда на привелигировани.
Виж целия пост
Виждам сега друг феномен, родителите начиито деца са помогнали вече са стари
и очакват да ги гледат, а от нас никой нищо не очаква като младоженци сме,
нямаме задължения към никой, свободни сме /живеем далеч от роднини/,
ходиме редовно по почивки.
И сега като се замисля този живот, който аз го живях е в пъти по-безгрижен
от този, ако бяха ми помогнали родители или свекъри.
и очакват да ги гледат, а от нас никой нищо не очаква като младоженци сме,
нямаме задължения към никой, свободни сме /живеем далеч от роднини/,
ходиме редовно по почивки.
И сега като се замисля този живот, който аз го живях е в пъти по-безгрижен
от този, ако бяха ми помогнали родители или свекъри.
Според мен моите родители са ми дали много добър старт. Безкрайно съм им благодарна за това и не забравям да им го кажа. Единственото ми вътрешно притеснение е дали и аз ще мога да дам този старт на собствените си деца. Грижата за родителите ми изобщо не я мисля. Да са ми живи и здрави, да нямат нужда изобщо от мен, а ако имат, разбира се, че ще направя всичко възможно за тях, защото безкрайно ги обичам. Възхищавам се на хора започнали от нулата, но честно казано се радвам, че не съм от тях. А лично май не познавам такива. Явно се движа в среда на привелигировани.
# 19
22 септ. 2009, 15:56 ч.
А какво общо има започването от нулата с липсата на загриженост за родителите? 
Тоест ако майка ти се разболее тежко и няма кой да я гледа - ще се дръпнеш настрана и няма да й помогнеш, така ли?
Виж целия пост
Тоест ако майка ти се разболее тежко и няма кой да я гледа - ще се дръпнеш настрана и няма да й помогнеш, така ли?
# 20
22 септ. 2009, 16:05 ч.
Да се започне от нула , трябва да си сирак или да си израснал по домове. Да са живи и здрави родителите, който ги има. 
Виж целия пост
# 21
22 септ. 2009, 16:08 ч.
Аз по скоро го разбирам малко по иначе. Например имам приятели от малки градове, където е традиция да се вдигне къща на няколко етажа- един за родителите и по един за децата. Съответно децата се изнасят към по голям град или друга държава още като студенти и нямат намерение да се връщат в родния град. А родителите са смъртно обидени на неблагодарнитре деца, че не искат да живеят в това, което са им построили. И се получава много тъп конфликт, който понякога води до абсолютно спиране на комуникацията.
Виж целия пост
А какво общо има започването от нулата с липсата на загриженост за родителите? Тоест ако майка ти се разболее тежко и няма кой да я гледа - ще се дръпнеш настрана и няма да й помогнеш, така ли?
Тоест ако майка ти се разболее тежко и няма кой да я гледа - ще се дръпнеш настрана и няма да й помогнеш, така ли?
# 22
22 септ. 2009, 16:12 ч.
Не е необходимо даването да е било в пари. Стига да са ти осигурили възможността да учиш да кажем - това е все едно да са ти дали хляба.
Ами аз иначе го разбрах въпроса. Като семейното начало. В смисъл - дадено ли е нещо на вече порасналите, изучени деца, когато са започвали живота си със свое семейство Осигуряването на възможност за образование аз го възприемам като част от неизменните родителски задължения, като храненето и обличането, като част от целия пакет, така да се каже Ще дам всичко възможно, за да имат синовете ми най-доброто образование, стига да имат интерес. Точно както са ми дали нашите.
Виж целия пост
Абе индивидуална, индивидуална, ама да ти кажа съвсем обективна си е нулата, когато една стотинка никой не ти е дал
...
...
Не е необходимо даването да е било в пари. Стига да са ти осигурили възможността да учиш да кажем - това е все едно да са ти дали хляба.
Осигуряването на възможност за образование аз го възприемам като част от неизменните родителски задължения, като храненето и обличането, като част от целия пакет, така да се каже Ще дам всичко възможно, за да имат синовете ми най-доброто образование, стига да имат интерес. Точно както са ми дали нашите.
# 23
22 септ. 2009, 16:20 ч.
ние не сме започнали от нулата и СЛАВА БОГУ.ако нямахме опората на родителите,сега нямаше да имаме и 1/3 от това,което имаме сега.
колкото до изказването на авторката относно гледането на родителите-извинявай,но ти ако се чувстваш освободена от отговорност към родителите си,само защото не си получила имоти и пари от тях-съжалявам.
нормално е,човешко е, децата да се грижат за родителите си,без значение дали ли са им нещо или не.
Виж целия пост
колкото до изказването на авторката относно гледането на родителите-извинявай,но ти ако се чувстваш освободена от отговорност към родителите си,само защото не си получила имоти и пари от тях-съжалявам.
нормално е,човешко е, децата да се грижат за родителите си,без значение дали ли са им нещо или не.
# 24
22 септ. 2009, 16:25 ч.
Аз по скоро го разбирам малко по иначе. Например имам приятели от малки градове, където е традиция да се вдигне къща на няколко етажа- един за родителите и по един за децата. Съответно децата се изнасят към по голям град или друга държава още като студенти и нямат намерение да се връщат в родния град. А родителите са смъртно обидени на неблагодарнитре деца, че не искат да живеят в това, което са им построили. И се получава много тъп конфликт, който понякога води до абсолютно спиране на комуникацията.
Рокси, а ако вземат, че останат в "построеното", тогава става истинска сапунка!
Виж целия пост
А какво общо има започването от нулата с липсата на загриженост за родителите? Тоест ако майка ти се разболее тежко и няма кой да я гледа - ще се дръпнеш настрана и няма да й помогнеш, така ли?
Тоест ако майка ти се разболее тежко и няма кой да я гледа - ще се дръпнеш настрана и няма да й помогнеш, така ли?Рокси, а ако вземат, че останат в "построеното", тогава става истинска сапунка!
# 25
22 септ. 2009, 16:26 ч.
Явно има нужда от дефиниция за старт. Аз също в старта включвам и образованието - висшето най-вече, защото според мен то е по желание и в никакъв случай задължителен минимум. Както и всички уроци и допълнителни занимания, които са спомогнали да попадна в желаните от мен учебни заведения.
Виж целия пост
# 26
22 септ. 2009, 16:29 ч.
Ами от нулата почнахме. Това, което имаме, сме си го постигнали сами и на никой за нищо не сме длъжни. Нито апартамента някой ни го даде, нито пък ни го обзаведоха, нито кола са ни купили, нито ни изучиха, нито сватбата ни платиха, нито пък децата са ни гледали. Когато заживяхме заедно нямахме нищо, даже и с какво да се завием. Стояхме и се гледахме умно, чудейки се от къде да почнем. Всички очакваха от нас да се провалим с гръм и трясък и да се приберем по къщята си с подвити опашки. Не познаха.
На някои хора какво и да им дадеш, все ще си останат неудачници.
Виж целия пост
На някои хора какво и да им дадеш, все ще си останат неудачници.
# 27
22 септ. 2009, 16:31 ч.
Да не се подценява и моралната подкрепа. Тя няма как да се измери с пари, но като знаеш, че има на кого да се облегнеш и къде да се прибереш, ако си на зор... пак си има значение.
Пак ще дам примера с децата от домовете - да останеш на улицата на 18 години без семейство и дом, това е нулата. Всички останали сме започнали на плюс.
Виж целия пост
Явно има нужда от дефиниция за старт. Аз също в старта включвам и образованието - висшето най-вече, защото според мен то е по желание и в никакъв случай задължителен минимум. Както и всички уроци и допълнителни занимания, които са спомогнали да попадна в желаните от мен учебни заведения.
Да не се подценява и моралната подкрепа. Тя няма как да се измери с пари, но като знаеш, че има на кого да се облегнеш и къде да се прибереш, ако си на зор... пак си има значение.
Пак ще дам примера с децата от домовете - да останеш на улицата на 18 години без семейство и дом, това е нулата. Всички останали сме започнали на плюс.
# 28
22 септ. 2009, 16:38 ч.
Да не се подценява и моралната подкрепа. Тя няма как да се измери с пари, но като знаеш, че има на кого да се облегнеш и къде да се прибереш, ако си на зор... пак си има значение.
Разбира се, понякога тази подкрепа е от основно значение, когато човек се впусне в ново начинание. Ето, някои споделят, че не само не са им помагали финансово, ами и близките им ги чакали да се провалят. Това не го разбирам.
Виж целия пост
Явно има нужда от дефиниция за старт. Аз също в старта включвам и образованието - висшето най-вече, защото според мен то е по желание и в никакъв случай задължителен минимум. Както и всички уроци и допълнителни занимания, които са спомогнали да попадна в желаните от мен учебни заведения.
Да не се подценява и моралната подкрепа. Тя няма как да се измери с пари, но като знаеш, че има на кого да се облегнеш и къде да се прибереш, ако си на зор... пак си има значение.
Разбира се, понякога тази подкрепа е от основно значение, когато човек се впусне в ново начинание. Ето, някои споделят, че не само не са им помагали финансово, ами и близките им ги чакали да се провалят. Това не го разбирам.
# 29
22 септ. 2009, 16:44 ч.
Ако става въпрос за мен, май не съм се изразила ясно. Не са искали да се провалим, но сме усещали, че ни нямат вяра, че ще се справим. Ние не сме и очаквали да ни помагат финасово. Това не е било критерий за разбирателство и уважение към нашите родители (слава Богу, не сме сираци и имаме прекрасни взаимоотношения с тях). Но фактите са си факти - и без тяхната помощ постигнахме повече, отколкото много други, които са имали къде по-предначертан и уреден старт в живота.
Виж целия пост
Препоръчани теми