Искам си мъжа обратно,но този в когото се влюбих!

Здравейте!Аз отново съм тук(за съжаление...) Бях писала преди около месец ( "Да го зарежа ли")  много от вас ми отговориха и даваха съвети и аз като удавник за сламка се хванах за тези съвети и изпълнявах! А сега всичко е по-зле от преди! Моля ви,помагайте отново!!!  Омъжена съм от година,имаме бебе на 6 месеца и мислих,че всичко ни е наред(защото не страдаме от липса на пари,и двамата със съпруга ми изглеждаме добре,детенцето ни е здраво) и на пръв поглед идеалното семейство! И в един момент приказката свърши-мъжа ми стана студен,замислен,не го интересуваме с бебето-редовно ми казва "Оправяй се сама,другите жени как го могат" и т.н.  Уж оправихме положението...но само за седмица-след това стана още по-зле :работи нощна работа,а сутрин не се прибира,понякога и през деня не се прибира!"Къде беше?"-питам,а той "Пихме в бунгала" или "ходих на рожден ден" или "спах в приятел" и т.н. Ревах(ама не пред него),тръшках се,отказах се да питам каде е бил,защо не се прибира! Очаквах поне към детето да не е студен,а той все едно не го забелязва! Малкия като види баща си започва да се смее,маха с ръчички и крачета,но онзи нищо! Питам го какво има,преследвам го из стаите за да говорим,пиша смс-и и пак нищо! И един ден ми казва "Нищо не ме радва от живота,не съм щастлив,искам да се изнеса и да видя дали ще ми липсваш и тогава да се върна" И аз ей такива очи ококорих   Стана ми много убидно и тъжно-той да си починел? От какво? Аз правя всичко,опитах се да му прехвърля някои задължения,но като остави малкия гладен(без мляко) и уж отиде да му купи,а не се върна 1ч(отишъл в пикадили да пазари за вкъщи)а бебето реве гладно! Щеше поне пода да мие в къщи,но щяхме да се заринем ако го чаках...и така де-аз правя всичко! И се поддържам,изглеждам добре-не съм се занимарила...а все едно не съществувам! И той всеки ден ми говори как искал да се изнесе,аз се правя на ударена(защото го обичам и не искам това),усмихвам се мило,говоря му все едно нищо не е станало,опитвам се да правим секс...но нищо! Той си знае неговото! Онази вечер вече ми писна и му казвам(пак мило)"Ок,слънце,щом ще си по-щастлив се изнеси докато си оправиш депресията,аз ще те чакам...!" И той казва добре. Излиза за работа и аз като ревнах-вече не издържах на напрежението:ред сълзи,ред сополи и му написах смс"край,вс. между нас приключи,обичам те,но те освобождавам да си намериш щастието другаде" И се надявах да ме разубеждава...а той 2 дни не се прибра,аз рева като магаре!!! И ми пише една вечер "обичам те" и се прибира на сутринта.Питам го защо не се изнесе и очаквам да ми каже,защото ви обичам,а той ми казва" Ми как да се изнеса като ти нямаше да ми позволиш да се върна след това" и на следващата сутрин пак не се прибира...(много ме обича понеже и не е намерил пътя към вкъщи) И така-не си говорим,разминава ме се,аз се чудя какво да направя за да обърне внимание на детето и вчера му го връчвам и му казвам да отидат двамата на разходка...той го взема и излиза. Звъня аз след 30 мин.,че ми трябваше нещо и около него тишина,а нали уж се разхождат...И го питам-къде си? А той"на центъра,къде да съм"  С кого си"А бе ся с кого съм..с майка ми съм" Питам го дали е сигурен,че е с нея,а той ми вика "абе няма да ти кажа с кого съм и ми затвори телефона!   Аз звъня на майка му-тя не вдига,след 1ч ми се обажда тя ,за да ми каже,че разхожда детето,пък мъжа ми тъкмо е видял приятел и се е спрял и затова не е до нея!   На балама ме правят и двамата!!!!!! Полудях направо!   Прибира се той вечерта,подава ми малкия без да ме поглежда,изкъпва се с вода и парфюм и изчезна...и днес никакъв го няма пак!!! Дори количката на детето не остави-няма как да го изкарам!!!     Господи,толкова много се набучих с този мъж,че няма на къде повече...не знам какво да правя,всичко опитах...          Моля ви,ако имате идеи помагайте пак,защото ми иде да си сложа въжето,но заради детето се държа...искам си мъжа обратно-но онзи,в когото се влюбих,онзи,който даваше всичко за нас а не този безскруполен непознат и студен човек!!! А сега на къде????????