ДЕКЕМВРИ №104

Цвете , не се карай така , че съвсем спират да пишат 

Добро утро , времето е ужасно просто ... даже до магазина не можем да идем и да се приберем сухи     Днес може и да се отчете повече активност тук.

Дайв , честито ви бебче и бързо възстановяване на кумата   

Муше , кафенцето да го слагам ли ?

Дарко, що за въпрос 
Темпо, темпо нямам време 
Аз ти предлагам да кажеш на Фил да се скрие и да не мърда докато не му кажеш
и пали. Нищо няма да ти стане ако се намокриш малко 
А ако набереш скорост може и да дойдеш да си изпием заедно кафето.
Дайв, живо и здраво да е бебчето 
И Белослава има същата люлка като на децата на Цвети,
ама е ужасно кекава. Цвети, не те ли е страх да ги слагаш двамата там?
Макс 

Ако забравя и сутиена ... титлата "Мис мокра фланелка" ми е в кърпа вързана 

Иначе за кафето заедно ... към края на месеца, ама не казвай на никого      сега се задоволи с това обаче   

Да, да, да. Ти си мой фаворит 
Бягай Даре, бягай. И по-бързо моля. 

  знам ,че мога да разчитам на подкрепата ти , Муше 

Айде бе ,майкиииииииииии, елате споделете как си забавлявате децата вкъщи като е кофти времето.

Дари трудна работа е това дете вкъщи в лошото време. Ема от сутринта от инат два пъти се напика напук - може да си сваля сама гащите и да сяда на гърнето ама е нА от пуст инат се опика.
Иначе слушаме песнички, четем книжки, голяма игра пада с едни топчета, кубчета, ама вниманието й се задържа до време и после почва да откача. Сега е с хрема и дори с комшийското дете не могат да си играят .

Ние с Белослава правим няколко партии шах и разсъждаваме над дълбоко философски теми като:
Вън е "кокро"  и разни в този дух. Като не пропускаме и да въздишаме горко 

  да взема и аз да отворя таблата и да науча Фил на Тапа и Гюлбара 

Ами , Нони , там е проблема ,че и ние не сме в крепко здраве и не мога да го събирам с други деца по клубове и гости. За това питам аз  иначе надух му няколко балона след като спре играта с конструктора , ама и те му омръзнаха. Сега го приспах с малко сълзи и имам два часа да измисля занимания за следобед.

Всички ли са сополоиви? Егати ...
Аз понеже съм сама, няма кой да ми гледа сополивото дИте и го водих на пазар в дъжда,после го заведох да обядваме и сега се надявам да заспи, за да отида да си извадя торбите от колата и да пооправя малко 
Предполагам, че и ние се занимаваме с типичните неща в къщи - четем книжки, рисуваме, гледаме по малко ю тюб, простираме, сгъваме пране ...

Здравейте мами на набори!! Ние в това гадно  време бяхме в МОЛ-а, голяма забава е на ескалаторите, може да седи там с часове и да се вози нагоре-надолу

И добро утро!

Миметааа, успех с яслите днес 

Добро утро и благодарим за кафетата  сядам си кротко да си цмокна моето и чакам да разказвате някви неща 

Ами, Даре, нека аз да се включа да разкажа, че днес ми е разказвателно...
Преди време реших да стана донор на яйцеклетки (незнам дали съм ви споменавала). Е, станах... Преминах през едномесечно приемане на противозачатъчни, от които получих зверски алергичен обрив, главоболие и други екстри... После 10 дни ми биха инжекции с хормони в корема, сутрин и вечер. И накрая дойде петък (2.10) - денят на пункцията. Тогава с пълна упойка изваждат яйцеклетките, които съм си отгледала. После ги оплождат с метериал от съпруга на реципиента, отглеждат ги в машинки при специални условия и на 3-тия ден (днес) ги инплантират на реципиента. До тук добре... Лошото е, че от 11 яйцеклетки са се оплодили само 2... и сега съм в ужасна депресия. Знам през какво преминах, за да дам шанс на едно симпатично семейство да има дете и сега - шанса се оказва минимален, въпреки всичко, което трябваше да преживея аз, въпреки всички надежди и пари, които похарчиха те за моята стимулация, защото лекарствата са адски скъпи. Чувството е болезнено... Постоянно се питам ЗАЩО?!
Защо аз можах да имам дете когато и от когото пожелах, а тези хора нямат?
Защо никой не вярва, че правиш нещо заради вътрешното си убеждение, а не за пари?
Защо лекарите са груби и бездушни?
Защо трябваше да стане така?
И си отговарям: НЕ Е ЧЕСТНО!
Не е честно всички онези жени и мъже, които чакат в коридорите на клиниките за инвитро да са там, те не са по-лоши хора от мен... не е честно точно те да нямат късмет...
Не е честно да се отнасят с мен като с продажница, само защото не вярват в даряването...
Не е честно 2 от 11...
Не е честно да искаш да помогнеш, а след това да се чувстваш не доволен, а омърсен...

Моля ви, момичета, стиснете малко палци тези 2 да се превърнат в сладко бебешко дупе след 9 месеца!

Дейв   .