"Kойто трупа познание, трупа тъга" са казали мъдрите. Та, чудя се, кое е по-добро - да живееш щастлив в посредствеността си или да тръгнеш по тъжните пътища към мъдростта?
Виж целия пост
За умните и глупавите
- Публикувана: 27 септ. 2009, 16:14 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2009, 17:05 ч.
# 2
27 септ. 2009, 16:21 ч.
Никога не съм завиждала на хората, които блажено си живуркат в невежество...Нека ми е тъжно, нека ме боли.
Виж целия пост
# 3
27 септ. 2009, 16:21 ч.
Понякога ми се ще да е първото, щеше да е толкова лесно... но определено е второто.
Виж целия пост
# 5
27 септ. 2009, 16:23 ч.
Споделям напълно! 
Виж целия пост
Никога не съм завиждала на хората, които блажено си живуркат в невежество...Нека ми е тъжно, нека ме боли.
# 6
27 септ. 2009, 16:30 ч.
Тук всички сме умници, то е ясно. И всички сме си задавали този въпрос. Отговорът е, че не зависи изцяло от нашите предпочитания. А иначе, че мъдрите са прави, съм го установила с опит.
Виж целия пост
# 7
27 септ. 2009, 16:35 ч.
Смятам, че и най-големия мъдрец може да спретне някоя глупост! Няма съвършени хора, няма и съвършени мъдреци!
Виж целия пост
# 9
27 септ. 2009, 16:39 ч.
Наскоро попаднах на прозрението, че хората се делят на две - едните са весели, позитивни и човечни, другите са (т.е. сме) чели Набоков. Така че, Флор, наблюденията Ви са верни.
Мен Набоков не ме натъжава, нито Кафка, натъжава ме Ремарк, който пък казва "Знанието те прави свободен, но нещастен".
Не мисля, че е въпрос на избор изобщо.
Виж целия пост
Мен Набоков не ме натъжава, нито Кафка, натъжава ме Ремарк, който пък казва "Знанието те прави свободен, но нещастен".
Не мисля, че е въпрос на избор изобщо.
# 10
27 септ. 2009, 16:45 ч.
Дона, моля, не подценявайте "веселите и позитивните".
И те знаят кой е Кафка, да речем, и дали е ходил на плажа.
По темата - мисля, че понятието "мъдрост" е мноооого по-дълбоко от "познание".
Аз мога да имам познания, но това прави ли ме непременно мъдра?
Мъдрият е този, който УМЕЕ да предава ПОЗНАНИЕТО си. А като го трупаш само-тогава какво?
Това за "трупа познание, трупа тъга" е май от Стария завет? Или греша?
Виж целия пост
Наскоро попаднах на прозрението, че хората се делят на две - едните са весели, позитивни и човечни, другите са (т.е. сме) чели Набоков. Така че, Флор, наблюденията Ви са верни.
И те знаят кой е Кафка, да речем, и дали е ходил на плажа.
По темата - мисля, че понятието "мъдрост" е мноооого по-дълбоко от "познание".
Аз мога да имам познания, но това прави ли ме непременно мъдра?
Мъдрият е този, който УМЕЕ да предава ПОЗНАНИЕТО си. А като го трупаш само-тогава какво?
Това за "трупа познание, трупа тъга" е май от Стария завет? Или греша?
# 11
27 септ. 2009, 16:48 ч.
Прозрението не е мое, Жози 
Виж целия пост
Дона, моля, не подценявайте "веселите и позитивните".
И те знаят кой е Кафка, да речем, и дали е ходил на плажа.
И те знаят кой е Кафка, да речем, и дали е ходил на плажа.
# 12
27 септ. 2009, 16:50 ч.
Ох, Дона, простете, нуждая се от второ кафе.
Да, недопрочетох.
Виж целия пост
Да, недопрочетох.
# 13
27 септ. 2009, 16:54 ч.
Пак в тази мъдра книга обаче е казано и :"Блажени са нищите духом и тяхно е царството небесно.."
Знам само едно. Истински мъдрите хора са позитивни,не съдят другите и не се мислят за нещо повече от останалите.
А за тъгата от познанието...пак много зависи. Ако непрекъснато си повтаряш,че си тъжен,защото много знаеш,значи нищо не знаеш.
За себе си предпочитам да остана невежа за някои неща,ако това би гарантирало усмивката ми,да речем.
Виж целия пост
Знам само едно. Истински мъдрите хора са позитивни,не съдят другите и не се мислят за нещо повече от останалите.
А за тъгата от познанието...пак много зависи. Ако непрекъснато си повтаряш,че си тъжен,защото много знаеш,значи нищо не знаеш.
За себе си предпочитам да остана невежа за някои неща,ако това би гарантирало усмивката ми,да речем.
# 14
27 септ. 2009, 17:33 ч.
Да, вярно е. Бих избрала щастието пред мъдростта, особено когато са ти се изяснили някои неща от собствен, най често горчив опит.
Като по млада държах непременно да се гмурна по надълбоко в познанието и истините за нещата, които смятах за важни. Сега много често си задавам въпроса "искам ли наистина да науча това?" и много често отговорът ми е не.
Авторът на тези думи Соломон, в крайна сметка след всичката мърдост последните му изводи са, че всичко е суета.
Виж целия пост
Като по млада държах непременно да се гмурна по надълбоко в познанието и истините за нещата, които смятах за важни. Сега много често си задавам въпроса "искам ли наистина да науча това?" и много често отговорът ми е не.
Авторът на тези думи Соломон, в крайна сметка след всичката мърдост последните му изводи са, че всичко е суета.
Препоръчани теми