Пристрастеност

 Мисля, че всеки към нещо се пристрастява. Аз лично също отворих тема по въпроса, защото приемам пристрастяването си за проблем. По повод строгите забележки и съждения - Нека безгрешният пръв да хвърли камък.
 За нас, пристрастените смятам, че търсим нещо и го заместваме с друго, понеже другото има малко общо с това, което търсим. Аз се мъча да си изясня какво в действителност търся и искам. Мисля, че това знание ще ми помогне да се освободя. Знам също, че заместителя е задънена улица и ако не спреш да заместваш нуждата си от нещо духовно с наркотици, си пропиляваш всички шансове да откриеш каквото и да било. Имам приятели с твоята пристрастеност, които за няколко години загубиха цялата си интелигентност и духовност. После самото взимане на наркотици също им стана скучно, защото преживяването се повтаряше и все по-закратко се отнасяха и по-дълго тънеха в мизерията на завърналите се. Едната моя приятелка получи инсулт, когато беше на шестнадесет години. Сега е някъде в Америка, не знам дали още продължава. Другата спря и се оттърва с лека сърдечна недостатъчност. Третата също се надявам да е спряла, защото изкара тежка бременост и сега има детенце. Та освен, че са си прецакали здравето, нищо повече...
 Аз все още съм пристрастена към пазаруване на бижута и колкото и неравностойно да звучи на пръв поглед, аз го чувствам по същия начин. Интересното беше, че в моя случай и на моята тема отговаряха с предложения за нови бижута. Понякога хората не могат да осъзнаят колко си приличат нещата и как всички в същността си сме с еднакъв потенциал за зависимости и пристрастявания. Затова ми се иска ти да осъзнаеш, че ние дето ти изглеждаме външни и благоприлични, сме склонни към същите слабости и се борим по същия начин ежедневно

emibopo Затова казват, че няма пристрастяващи вещества, а пристрастяващи се хора. Преди години в една научна работа доказвах същата теза- мнозина имат проблеми с пристрастеността към сериали, действия, хора и наркоманите са просто по- видимата част на проблема. За склонните към пристрастяване е най- важно да се научат да не бягат и да не се наказват.

Интересно ми е защо смяташ, че хората се делят? Според мен, човек никога не може да е сигурен кое качество ще се отключи в него. Да, може да внимава и да осъзнава, но всеки човек подложен на определени обстоятелства(стрес, домашно насилие, липса на внимание и любов и др.) , горе долу отключва едно и също поведение. Пристрастяването също е вид поведение, следствие на нещо друго. Поне аз така си мисля. Не мога например за никое човешко качество или поведение да кажа убедено: Това не може да се случи с мен или аз не съм такъв човек. Та нали всеки миг правим нов и нов избор- как мога да съм сигурна за всичките си бъдещи избори. Така погледнато положението на пристрастения всъщност въобще не е толкова отчайващо, а напротив, то е просто един от възможните избори и човек винаги има свободата да избере нещо друго още в следващия миг. И като казвам, че ми е интересно различното мнение, наистина го имам предвид, (защото често хората се обиждат, като попитам така или решават, че се заяждам).

Никой не може да е сигурен в нищо, но за всеки здравословен проблем си има предпоставки. Зависимият тип личност е здравословен проблем, донякъде се унаследява, донякъде се придобива, но не всеки може да стане наркоман. Всеки може да изпадне, да полудее, но не всеки има склонност точно към зависимости. известно е, че деца на алкохолици, например не трябва да близват алкохол през живота си, те са склонни и към пристрастяване към други субстанции. Има и много други фактори, които ако са налице е нормално да направят човека по- склонен към такъв тип поведение и мислене. Темата е много обширна и не ми се ще схематично да казвам неща извън контекста, защото биха могли да се тълкуват превратно.
Факт е, че всеки би могъл да се справи с подобен проблем, но при различните хора работят различни методи. Така погледнато положението на пристрастените също не е отчайващо. Около неизлечимостта на това заболяване има много повече митове, отколкото истини и тези митове задълбочат проблема, защото тинейджърите често се опияняват мисълта за непоправимото.

От къде черпиш тази информация, по - точно това, че не всеки може да стане наркоман? Има ли уред или доктор, който да може например да определи с точност дали моето дете е от тези, които могат да станат или от тези, които не могат? Това може да ми спести трудностите да обяснявам и възпитавам. Психологическите иследвания, с които аз съм се запознала, доказват всъщност, че всеки човек живее със свой вид пристрастеност. И не само, ами аз се изумих, като прочетох, че самият вид няма особено значение, той е по-скоро произволен, т. е. ако си попаднал на приятели наркомани - ще се пристрастиш към наркотици, ако си с пиещи - алкохол, ако с геймъри - компютър и т. н. Аз имам пари и приятели дизайнери на бижута и ето ти на - не мога да си намеря място докато не си купя това, което ми влезе в главата. Повечето дори не ги нося, просто трябва да ги имам. Интересното е че ако успея да проведа задушевен разговор с някой човек, дълго след това не се сещам да ходя по ателиета и галерии. Всъщност и форума доста ми помага. В момента - ти 

Не, няма да ти спести трудностите да обясняваш и възпитаваш. Не всеки се събира с лоши приятели и не всеки събрал се с лоши приятели става като тях. Ако се отгледа здрава, свободна, независима и отговорна личност и няма наследствено предразположение е малко вероятно да получи склонност към зависимости. Не знам какви психологически изследвания си чела, но не всеки е пристрастен към нещо /изключвам пристрастеността ни към храна, вода и въздух /.  Желанието да се пристрастиш е вид бягство, самонаказание, заместване на някаква липса и ред други възможни отклонения. При пубертетите е различно, защото тази възраст не се отличава с особена психическа стабилност, но сама виждаш, че по- голямата част от пуберите не са пристрастени, което означава, че нормата е да не си пристрастен, а останалото е отклонение от нея.
Ако си склонна да се пристрастяваш потърси терапевт и с повечко работа и желание ще достигнеш до причините за подобна склонност. Разговорите с човек не специалист не са решение на проблема, а единственото решение да се научиш да се справяш сама, без външна помощ- от хора, вещи и прочее. За това може да ти помогне само специалист- психотерапевт, а аз не съм такава. А и не е задължително влечението към бижута да е пристрастеност- ако не нарушава нормалния ритъм на живот, работа и взаимоотношения, ако не си готова да лишиш себе си или да лишиш децата си от наистина важни неща, за да си купиш бижута- вероятно е просто хоби или обикновен начин да си доставиш удоволствие. Пристрастените хора не живеят нормално, а подчиняват по- голямата част от живота си на робуване на зависимостта си. Пристрастените към сериали /има такива/ не се грижат за себе си, за децата си, не ходят на работа, и през цялото време гледат сериали.

Напоследък много фриволно се употребяват термини от психологията, психиатрията и медицината и все повече хора си поставят страшни диагнози. Във форума ежедневно попадам на майки, които определят детето си като хиперактивно без дори да знаят за какво става въпрос. Затова ще повторя- всеки, който има някакви съмнения за психичното си здраве е добре да се обърне към специалист, вместо да си поставя диагнози и да се има за болен, зависим и прочее. Такъв специалист може да се потърси и по отношение на възпитанието на децата като здрави личности.

А пристрастените към форума 

Ето какво мисля, относно темата на авторката. Фактът, че тя започва излиянието си с "Аз съм наркоманка" говори страшно много. Тя е загазила, но е осъзнала проблема си и наистина ми звучи решена да промени нещата. Самата тема на мен ми е малко в стил "Мило дневниче...", но това също е плюс. Пиши, Цвете, не се притеснявай. Но моят съвет е да не очакваш само с воля да се оправят нещата или пък с някой друг съвет от тук, а да потърсиш помощ от специалист, ей така, за по-сигурно.
http://www.drugsinfo-bg.org/bg/help.html
Тук можеш да намериш полезна информация, предполагам, че ако се поровиш малко из нета ще намериш още.
Успех!

Мой познат е на анфетамини от около 4г.Не може да спре!Опитва многократно.Разказа ми как започва да мисли за самоубииство и т.н. а има страхотна жена и детенце на 2г.Жена му знае и се опитва да помогне,но тя не може да направи нищо сама.А той иска да спре...Е тука ми е питането - какво се прави при вече развила се зависимост?!

Когато зависимостта вече е факт,първото нещо,което трябва да се направи е от човека,който е пристрастен-трябва да осъзнае,че има проблем ,да поиска разрешаването му и да задържи това желание до край.Ако са налице първите две,се пристъпва към лечение,по време на което трябва да е налице третото.Много е лесно на теория,но за пристрастените не е ...
Това,което трябва да се направи от близките не е никак маловажно.Те трябва да заявяват непрекъснато своята подкрепа,без да изискват,без да укоряват,без да изнудват.Просто да са до човека през целия път -от начало до край(какъвто и да е той)- изпълнени с търпение.

Не съм сигурна, че склонността към пристрастеност е вродена.
Много спорно твърдение.

Вие наистина ли повярвахте на този разказ?  

Всъщност ви разбирам напълно, не сте се сблъсквали отблизо с проблема.
Тая тема е пързалка или опити по литература на ученичка пушила няколко пъти трева или смъркала амфети, може и хероин да е пушила веднъж-дваж..

Тя не конкретизира наркотика дори, а говори за НАРКОТИКА, божке...да не говорим, че няма такова осъзнаване в рамките на година, пък такова прозрение да получиш изведнъж и да се вкопчиш в приятеля си, пък да промениш отношенията с родителите, нещата, които са написани не са реални според мен, за да се осъзнаят тези проблеми минават няколко години, това да не ви е филм.

Пожелавам ви да не ви се случва на вас и на близки хора да минавате през това, докато си разтягате локуми тука.

цитат - Вчера пуших трева. Тревата не е силен наркотик, но винаги от там се започва. Припомних си усещането и то започна пак да ми липсва.

Първо - всеки наркоман знае, че не винаги от там се започва. Само с някои така с случва
Второ - като пушиш трева не си припомняш друго усещане освен от пушенето на трева, няма как да си "спомниш" за хероина например... тоест разказвачката или ни баламосва или само трева е пушила и това нарича "надрусах се"

Друго - приятелят и заминал да работи на морето малко след като се оправила. Божке. Ако е хероинов наркоман не би издържала без въпросната подкрепа от него при такова отсъствие..

И такива подредени, стегнати изречения, концентриран разказ, тип в осми клас съм, пиша ти писмо и си измислям - аре стига...
Човек, който е друсал година изобщо няма да седне да чете и да пише тук.

ДеЩоВиди,мисля,че ти "разтягаш локуми".Като не си минавала през нещо такова,откъде е тази сигурност,с която казваш тези неща:
Единственото преувеличено в разказа  е "Аз съм наркоманка".

какво значение има дали е вярно или не. Форумът се чете от хора, които не пишат, по много въпроси в Гугъл излизат именно мнения от тук и даването на информация, дори по измислен казус, може само да е от полза.

ДеЩоВидиДоста години съм работила по проблема с напълно реални хора, някои от тях близки. Не мисля, че подобно на твоето формализиране е адекватно. Всякакви хора стават зависими или имат проблем с наркотиците. Жаргона, изразите не са от такова значение. Моля те, да не кълнеш. дори и съдбата да ни срещне с някаква трагедия това няма да стане, защото сме разтягали локуми в някаква тема.

Мда, най-вероятно си права, това е най-преувеличеното. Пробвала е разни неща няколко пъти и си пише свободни съчинения.
За нуждата от внимание съм съгласна, ако изобщо това го е писало дете, в което също се съмнявам.

Ти пък що реши, че нямам поглед отблизо, няколко години съм била в ролята на приятелят в разказа и поведението, изказът и всичко останало на пристрастените ми е толкова до болка познато, мога да различа на улицата от един поглед кой с кво се е надрусал, мога да схвана какво се пише и как се пише...
Ако изобщо това е ученичка и е прекалявала с нещо, то вероятно е трева, а ученичката е може би и отличничка като се съди по изказа. Обаче аз не вярвам и че го е писала ученичка...

Бояна, че кой кълне бе жена... 
Няма лошо хората да се информират, имаше доста пуснати теми за това, просто твърдя, че тази е пързалка.

Да си в ролята на страничния наблюдател е нещо съвсем различно от това да си в ролята на "пристрастения".От тази камбанария нещата изглеждат съвсем,ама съвсем другояче.