Децата и опазване на околната среда

Чудесна тема, поздравления за авторката!
Моето дете е на година и три месеца почти, но семейството ми живее зелено, доколкото ни е възможно, та разчитам много на личния пример. Много малко съм ползвала еднократни пелени с него, от 3ия месец е на ЕБХ и многократни пелени. От 9ия месец е изцяло без пелени, с обикновени памучни гащички. Пие вода в стъклена чаша, храни се със стъклени прибори, почти пълни вегетарианци сме.
Рециклирам найлоновите торбички чрез многократно използване  Носим дрехи втора употреба, абсолютно анти прекаленото консуматорство съм и вкъщи рядко купуваме нови неща за себе си или детето. Имаме си всичко и го ползваме разумно. Много неща за бебето бях взела от приятелки, включително количката му е втора употреба. Носих го много в слинг също така.
Малък е още, но вече му (по)казвам, че боклуците се изхвърлят само в кошчетата за боклук. Случва се да разчистваме мястото, където сме избрали да играем, защото не всички родители и деца са достатъчно съвестни (меко казано) и Никола също ми помага да изхвърляме чуждите боклуци в кошчето
Опитвам се да му правя играчки от еко материали, есента е много благодатна за такива занимания - пълно е с кестени, жълъди, листа и какво ли не.

Ние още не сме обсъждали темата с детето, но тя прави това, което и ние - дели боклука и изхвърля отпадъците само в кошчетата.
Когато се налага ползването на найлонови торби и пликчета, те се изхвърлят в съответния контейнер.

Гледам само да не цапаме - нито ние с баща им, нито те. Боклуците стриктно се хвърлят в кофите, а не по земята. Също така не разрешавам да унищожават младите насаждения в парковете и по улиците. Мисля, че с това се изчерпва нашата семейна грижа за опазване на околната среда.

Възпитавам строго да се хвърлят отпадъците в кошче.
За разделното събиране - ако наистина започне да се събира разделно боклука, а не да сложим кофи според европейските изисквания и да няма завод за рециклиране, тогава ще има ефект и върху възпитанието на децата...в сегашният случай е наливане от пусто в празно

Много болна тема ми е, преди  време бях писала на какво заприлича нашият Екопарк във Варна след празнуването на детски рождени дни там.Найлонови покривчици, забучени по дървените масички, разхвърляни спукани балони по тревата, забодени пласмасови "саби" от сандвичи по дърветата ,  капачки от минерална вода по тревата и бутилки от минерална  вода в езерцето.гадост!

Уча сина си да  изхвърля боклуците в  кошчета.Не събирам разделно боклук, защото до нас няма кофи за разделно събиране, но винаги оставям отделно вестници и списания, за да си ги намери някой възрастен, който събира хартия.Или директно ги давам на такива хора.Когато правя основно почистване, слагам в отделни торбички метални  предмети, стъклени предмети, стари обувки, стари играчки и т.н.Не че има особена полза, защото клошарите изсипват всичко на земята ,ровят и след като си изберат каквото им трябва,  не си правят труда да върнат обратно в кофата другите предмети.Правила съм забележки и пак същото.Но това е друга тема.

Това лято учих сина си да събира билки, като се отрязва стъбълцето, за да остане коренчето в земята и да  поникнат пак.Не знам какво разбра, малък е още.

На всички приятелки/ тук  малко излизам от темата/им казах най-сериозно, когато ми подаряват поодаръци, да ги опаковат във вече използвани хартиени подаръчни торбички, независимо дали по цвят и вид са съответни на подаръка и случая.хилят се и   смятат, че преигравам.

Най-омразното ми нещо са найлоновите торбички и за съжаление-  най- използваното.Не мога да мина без  тях, но ги изхвърлям старателно в контейнерите.Ужасявам се, когато ги видя да хвърчат по клоните на дърветата или да  се плискат в реките.

Тези, които казват, че рециклират, това как се получава в домашни условия?

Много е важен личният пример, който даваме на детето. Каквото й да го учим, то копира нашите действия.
Скоро казахме на дъщеря ни да гаси осветлението в стаята си, когато не е там, за да има то и за други деца. Също така, като си мие ръцете, да спира водата веднага, като приключи. Тя прие, че трябва да има и за други теца ток и вода, и се старае да ги пести.
За хвърлянето на отпадъците е ясно, винаги ползва кош. Възмущава се, когато види боклуци извън кошчетата.

Blagodarq на всички ви!Идея добра е "капитан планета",не сме го гледали досега.
Има доста проекти из нета по темата,ние наскоро правихме град от рециклирани материали,голяма забава е защото хем учи на умения като рязане и лепене,хем и повод да си поговорим по темата.За рд на близко хлапе правихме нещо подобно преди месец,не само риби
http://www.allfreecrafts.com/kids/papier-mache-fish.shtml
голям успех има и маса изрисувани хартии употребихме
За мен лично тази тема е много по-обширна от "боклука отива в кошчето",уважението към природата е част от уважението към света наоколо като цяло и осъзнаването че вселената не се върти около мен само,полезно житейско разбиране в по-обширем мащаб....мерси отново!

За момента не правя нищо, освен да водя детето колко се може по-често на планина, също и да вижда животни наживо.
Събирам боклука разделно, ползвам само платнени или биоразградими торбички (и памперси) и съм много против прекомерното консуматорстване, но не съм занимавала детето с нито едно от тези неща. На тази възраст мисля, че най-важното е да обича природата. Ако това е налице, ще имам добра основа, на която да изградя останалото.

Хвърлянето на боклуци в кошчетата няма никаква връзка с идеята за опазване на околната среда. Поне така, както аз я разбирам.

Тук просто ме изуми. А ако не го бях научила на това дали щеше да е по-опазена околната среда?

Не казвам, че да се хвърля боклука на определените за това места не е важно, но то е просто част от възпитанието и културата, също както да не се вдига шум през нощта и т.н. Няма общо с опазването на околната среда, защото от чисто екологична гледна точка, няма голяма разлика дали найлоновата торбичка е на земята или опакована, пресована и складирана.

Изначало си права, но все пак говорим именно за поставяне на основите. Сина ми не е достигнал до момента на проумяване какво е то екология, рециклиране и ползване само на боиразградими продукти.

А моят  син първокласник , след обясненията ми за рециклиране на боклук,  описанията  ми  на замърсителите на природата, вече е силно притеснен , че озоновата дупка  става  все по-голяма 
Любопитен  е за тези неща и  на мен ми  е интересно да  му разказвам , но не мога да  му разкажа много какво се прави за опазването  на природата за жалост ..... 

Аз уча най-вече с пример, защото дъщеря ми е на такава възраст, на която децата копират изцяло семейния модел.

Не се престаравам, но всъщност хвърляме боклука разделно. децата си отглеждам с многократни пелени; мия, а не ползвам мокри кърпички. Иначе найлоновите торбички са част от ежедневието (доколкото може по-икономично).
Уча ги да обичат природата. Грижи за растенията полагаме заедно. Минава по-скоро през призмата за ботаниката - кое от какво се нуждане, как растенията ни помагат: говорим за кислород, за храната и за естетиката (по-скоро аз говоря, но всеки въпрос ме радва  )
За идеи може да видите тук http://www.plantscafe.net/bg/home.htm
При ентусиазъм може много интересни групови неща да се направят!