Много ми се ще да разбием традициите. Но темата си върви нормално . Оплаквания от родители с ъс специални деца и уверения на нетакива колко са добри.
Вие, които не познавате от близо тези деца, знаете ли колко интуитивни са те?! Инстинктивно усещат доброжелателността, престорената такава и откритата злонамереност. Свиват се като цветчета на мимоза когато усетят лош човек. А иначе самите те са толкова добронамерени и открити, толкова прозрачни и чистосърдечни! С годините, подложени на пренебрежение, подигравки, омаловажаване и какво ли още не от този характер, може и да се превърнат в озлобени хора. Другите ще отдадат това на проблема им, но не е така. Това е плод на отношението на тези други към тях. Света около тях е негостоприемен, а в доста случаи вреден и недостъпен.
Тъй като синът ми продължава да е едно дете, да вярва в доброто и да недоумява защо хората се държат така с него, аз поех функциите на зло куче, когато някой го напада. Дори не подозирате в какво чудовище съм способна да се превърна, за да защитя детето си!... Защото сме принудени да станем такива. Не бих наранила никого физически, но с думи бих го убила. Казвала съм и пак казвам, отношението към това мое дете е единственото нещо на света, което може да ме разплаче и да ме направи да изглеждам безсилна.