Наистина за мен е важно.

От любопитство ??/ Възрастен да пита от любопитство  ,.... това не го разбирам Ако е дете и му  е направило впечатление да попита - иди дойди  ама възрастен да пита,  особено  в случаи когато проблема е виден .....трябва да  е малоумник 
Въпроса е да проявяваме разбиране  и ние да  се нагодим към такива хора а не те към нас! 

Лошото в цялата работа е,че можем да създадем множество закони бранещи правата на различните(права които има всеки един човек независимо какъв е),но не можем да издадем закон за добро желание и отношение.
Пример(от цитат в началото) относно паркинга-всички сме равни,но инвалидите ползват места за паркиране-да,ползват когато не са заети от някой здрав,и да ТРЯБВА да ги има,защото за мен като здрава едва ли ще е проблем да се придвижа независими колко далече ще паркирам,но за един инвалид това не е така,тоест привилегията на инвалида не е привилегия всъщност ,а закон бранещ правото му да е равен със здравия,независимо,че е различен(инвалид).

Категорично смятам, че е необходима сериозна промяна.
Отвсякъде. В институциите, в образованието, в обществото, изобщо отвсякъде.
Казвала съм и друг път, че аз, самата съм била възпитавана в толерантност от ранна детска възраст и възприемам различните като нещо нормално и обичайно, но за съжаление съм съвсем наясно, че съм изключение.
От друга страна съм била в един период от живота си в лагера на "различните" и знам от собствен опит за какво става въпрос.
От трета страна съм прекарала достатъчно време в чужбина, за да знам и колко дълъг е пътят, който трябва да изминем, за да социализираме тези деца по начин, по който да се чувстват пълноценни и равни, да работят, да бъдат добре облечени, да посещават ресторанти, хотели и плажове, да летят със самолети, да шофират, да имат среда, приятели, близки и любими, изобщо - да имат живот.
И никой да не реагира с онези безумни реакции- от шушукане и пулене, до жалостиви погледи и жестове.

Именно , но ето една случка , която ми се случи преди около година. Синът ми обожава пица и съответно го водя  в една пицария. сядаме и след малко идва сервитьорка да ни обслужи: "Вие от групата ли сте?" пита тя След като казах , че не сме част от група и попитах да не би  заведението да е ангажирано за частна сбирка тя отговаря: " Ами ...то цялото не е ама ще идват деца  с увреждания и гледката няма да  е приятна "  Попитах само в кой край на заведението не са ангажирани маси за да седнем там и тя опули очи  " Ама вие наистина ли искате да останете? 
Отговорих и че ако нея я притеснява да обслужва такива  хора да ми даде таблата на мен и да изчезва от заведението ...а тя  махна  с ръка и се отдалечи ..... 
Трябва да  ви кажа , че за детето ми никак не бе трудно да приеме тези деца - бяха около 15, с колички ,  с патерици , СД.... Детето ми  отиде  да играе  с тях още преди да  му донесът пицата , а проклетата сервитьорка беше ужасена.....за жалост и много  хора  като нея. все пак се зарадвах от  факта  че освен нас имаше други хора , на които не им правеше впечатление какви хора сме по масите 

Stels-bels ,ко знаеш само колко са любопитни вьзрастните даже повече от децата.И то не само бабички ами млади хора.Питат ,зяпат ,пулят се ,но както и да е .А две учителки направо ме разбиха един пьт.Валеше дьжд и с детето сме се скрили на една спирка и чакаме да спре.То естественно не седи на едно място.Тича ,хвьрля си една празна бутилка от вода и крещи ,но не много силно.Аз от неудобство правя забележка вьпреки ,че знам ,че изобщо не ме разбира.Тези двете усещам че ме гледат и се притесних много.След като няколко пьти му направиха забележка ,че е невьзпитан трябваше да кажа ,че не е добре детето и обяснявам с няколко думи.Едната ми каза ,че не е дльжна да го слуша, защото и е надул главата и като не е добре кьде сьм го помькнала навьн.Как трябва да постьпвам не знам .Тогава се разревах и едни други хора ги направиха на нищо вместо мен.После разбрах ,че били учителки.Аз знам ,че никой не е дльжен да ме тьрпи и да се сьобразява с мен и детето .Сьщо така знам ,че и аз не сьм дльжна.Но защо винаги става така ,че аз се сьобразявам а с мен никой . Има много добри хора ,но те са единици.

О, ужас. Не знам какво да кажа, защото тук тези хора сред нас. Има любопитни погледи, но изказвания от рода, че нямат право това или онова.  Специализирани къщи има във всяко село, дето се казва. И най-вече обучен персонал.
Нямаше ли специалности в университета, където да учат това? Ама не от дебели книги, а от практиката?

Много ми се ще да разбием традициите. Но темата си върви  нормално . Оплаквания от родители с ъс специални деца и уверения на нетакива колко са добри.   

Нетолерантност - това е една от причините поради която искам да се махна от страната ни.Не мога да проумея стремежа да не се делиш от стадото,а още по-трудно ми е да разбера хората които гледат не по далеч от носа си.
Ей,прост народ сме и това си е!
Няма да коментирам,защото много се ядосвам на овчизма.
Бижу   и всички майки на дечица с някаква различност ,аз съм с вас.

какво значи да разбием традициите - кои традициите - че тези хора са скрити от обществото, че ги заглеждаме по улиците, че цъкаме след тях с език и се кръстим "трай бабо да те не стига ли"......всичко това си е до човек, ако вътре в себе си го носи, кой ще му го изкорени, кой ще промени традицията - ако не я промениш сам в себе си, нищо няма да стане, ако сам не приемеш, че едни хора са бели, други черни, трети с видима болест, четвърти с невидима и тн и тн, и  не човешкото същество е това, което да решава кой е и кой не е годен за член на изкуственото създадено общество, със порядки морал, които не се знае правилни ли са или не са, нищо няма да се промени.
Докато не си изчистим възприятията за правилно и неправилно, добро и зло, хубаво и грозно, здраво и болно, хората с увреждания ще имат още дълги години борба с нас

Например, да спрем с високсопарните приказки и да се замислим.

Ред е права. Хората с увреждания просто не са в ежедневието на другите, в България. Когато отидох за пръв път в чужбина, в Париж, бях ужасена колко много инвалиди има по улиците. Ужасена не от гледката на хора в колички, а от мисълта, която ме преряза - че у нас процентът е вероятно същият, но са единици тези, които виждаме на улицата.
Мъжът на майка ми е с МС, в количка е и слава Богу, не живее в България. Малката няма проблеми с него, свикнала е и дори не пита защо той се "вози". Свикнала е и с другите негови особености - например, че не може да се оръща  назад и ъгълът на периферното му зрение е силно ограничен, т.е. му е невъзможно да я забележи, ако му се мота около задните колела на количката и може да я сгази. Хората в магазина, обаче, не го знаят и му се "пречкат", като естествено не го правят от лошотия или някаква особена несъобразителност. Просто не са се сблъсквали с такъв проблем и представа си нямат какви трудности го съпътстват.

Родителите може да са прекалено наплашени от недоброжелатели и затова да пазят детето си.
Може да се чувстват самите те неудобно, защото детенцето им е със заболяване. Хората са различни, на някои много дълго им е втълпявано, че е срамно да имаш такова дете. Наистина не всички хора приемат лесно контакта.
Питай конкретните родители, това е най-универсалното.
Аз питам редовно може ли да яде това или онова, сега доста деца са алергични, ами ако дам нещо, което не е редно?
Моето дете е с аутистично поведение. То надали ще се зарадва, ако непознато детенце го докосне или посегне да го гушне.
И ако прекалено много му влязат в личното пространство, може да оскубе - правил го е, но с възрастни, някои го грабват на ръце да го мачкат и той се защитава. На площадката избягва близък контакт, децата са му интересни, доколкото правят нещо забавно - каране на колело, люлеене, пързаляне. Предпочита да седи и да ги гледа, но не и да се включи в играта.
Ако някое дете посяга към него, той се пази - напр. през пролетта едно детенце искаше да му пипа мартениците - и той просто я избягваше.
Много е трудно да се опише какво и как е добре да се прави, обаче децата, оставени сами на себе си, някак се справят. Напоследък излизаме заедно с една прятелка и гледам, че има нещо като заиграване, макар и не в истинския смисъл.
При най-малката несигурност иска да седи при мен на пейката.
И не се шашкай, че може да сбъркаш. Всеки може да сбърка.
Но ако имаш добро отношение, хората ще го разберрат рано или късно и ще го оценят.
 

В никакъв случай не трябва да караме и без това различните деца, да се чувстват различни...
Ако ние не покажем по някакъв начин на децата си, че болните и увредени деца са различни, нашите деца няма да ги приемат, като такива. За тях ще са просто деца. Не е трудно, не е невъзможно!

И аз много пъти съм писала мнение в подобни теми и ефекта е нулев.
По повод децата - децата не са различни по своята същност те са абсолютно еднакви - с еднакви изисквания, нужди, емоции....и т.н.т. всъщност ние родителите ги моделираме, възпитаваме, пренасяме нашите разбирания върху тях. Ние родителите ги учим първоначално да се хранят сами, да четат, пишат, как да общуват....общо взето ние има даваме насоката, а те натрупват опит.
Няма различни деца, както няма хора с по-равни права от другите.
Физическо или друго увреждане не прави детето различно, просто самото увреждане изисква допълнителна грижа.


По темата : ти сама нищо не можеш да направиш.  Процеса е двустранен и докато обществото не осъзнае горното винаги ще има такива теми, дискусии и реакции.
И ДА наистина сме много назад ..... соц. ни политика върви назад с поне 20 години.

трещерица, деня, в който започнах да работя с тези деца беше и деня, в който се бях замислила, думите ми не са високопарни а са част от живота ми и освен да пиша тук мнението си, по този начин и живея, за това и си позволявам да използвам "високопарни" думи