Брат ми

Ти тази, дето чакаше брат й да издържа теб и вашите, вместо себе си и жена си ли беше?

Другата съм , тази която не смята да отговаря на тъпи въпроси

Абе хора за какво въобще се изказвате , този форум е да си помагаме със съвети ако не можете  да дадете такъв  shut the fuck up

Именно, защото е форум всеки може да изкаже мнение... и не е нужно да иска твоето разрешение.  Публикувайки темата тук авторката е била наясно, че може да има мнения, които да я нападат и да не и харесват. И това shut the fuck up беше много ... ама много не на място  - особено като се опитваш да раздаваш правосъдие.


Не мисля, че това са глупости... особено ако те те нараняват. И не е нужно да плачеш на рамото му. Просто следващия път, когато се засечете и той не те поздрави ... въпреки всичко ти го направи. Направи му едно кафе и го покани да пиете заедно. Кажи му какво те мъчи - без укор , без излишни чувства и мелодрами. И не чакай веднага отговор или  развитие ...просто го остави да помисли. Това може и да има ефект  Поне при мен е действало

Моят брат е по-малък, лятото дори живеем на две преки, но въпреки това го виждам рядко. Аз имам три деца, а той не е семеен, а имаше период в който идваше всеки ден, водил е и приятелки и ни беше добре. Сега просто всеки си има собствен живот.
Но не съм съгласна, че отношенията брат-сестра са по-маловажни от мъж-жена. Днес е с една, утре може да е друга, но сестрата му е кръв и винаги ще му е сестра. И на мен ми се иска винаги да съм на първо място за съпруга ми и не се радвам особено, когато брат му, или родителите  му имат нужда от него. Но го приемам. Също ще ми е супер гадно, ако някой някой ден застане между моето момиченце и двете ми момченца и смятам, че винаги трябва да се подкрепят.

Ей сега ми домъчня за братчето, ще взема да му се обадя

Реплика на моя вуйчо към сеста му (майка ми): "Брат и сестра са хората в детските си години и когато остареят!"
No comment

Виждаш ли колко е лесно.
А аз не смея да направя това - след обичайните неща за как си, какво правиш, и т.н., се изчерпваме. Просто няма за какво да си говорим.

Ми то в повечето случаи и ние се изчерпваме, важното е, че си го чула, че е добре.    Когато имаме повече време - повече.

Моят съвет към аворката - вземете се напийте заедно ...

Не разбирам част от постовете, но то не е и задължително.
Аз брат нямам. Имам сестра и сме неразделни с нея, включая, че заедно работим, живяхме заедно допреди три- четири години, после през три етажа, сега на половин километър. Когато бяхме гаджета със сегашните ни съпрузи, те взеха че се скараха на една нова година. Е то не беше разминаване, недомлъвки, чудо! Най- накрая майка ми ни събра и ни каза, че никой няма право да застава мужду нас, никой! И ако някой има такова намерение и не му харесва, че се обичаме и подкрепяме- да го пратим да си гледа работата. Събрахме мъжете, споделихме че или ще се уважават или ще си намерят други жени и сега/ доста години след това/ нямаме никакви такива терзания и проблеми/то мъжете и преди си бяха приятели, ама пусто его/. Изводът за мен е, че всичко е във възпитанието, а то произтича от родителите.
За сравнение в родата сме седем първи братовчедки и един братовчед. Този последният хубавец, винаги е бил най- отзивчивият, внимателен и добър роднина. На мен лично ми е като брат/макар че и сестра си има-кака/. Е, преди три години се залюби с една девойка с изконно различна семейна традиция и разбирания от нашите. Цялото му семейсто се скъса да се тормози и да преживява. Всички преживявахме всъщност. И то не защото е бил отзивчив и внимателен/никого не е издържал/, а защото виждахме как няма да се получи. Ами човекът сам стигна, без грам контакти със семейството си до извода, че това момиче не е за него. И сме си говорили после, и ми е споделял, че го е мъчил факта, че е нямал връзка със сестра си.
Изобщо, за мен всеки застанал между брат и сестра, сестра и сестра, брат и брат не е за похвала. Ама аз такова съм видяла. Някой беше написал, че всичко може да е до време, но кръвта си е кръв и съм напълно съгласна.

КАТЮША ,браво!На всичко отгоре,ако някой е прочел Библията ще види ,че опита да се разделят братя или в случая брат-сестра се счита за грях.В някои от постовете ме обвиниха за ревнивка и обсебваща по повод написаното от мен.Тъй като не желая да засягам някой ,който не би могъл да се защити в момента(в случая приятелката на брат ми) ще кажа само ,че моите разговори се ограничаваха до две минути  с него,питала съм го как са и дали имат нужда от нещо.Що се отнася до това,че е споделял лични неща от съвместният им живот ,то това стана месеци по-късно,когато и самият той виждаше на къде вървят нещата.И не разбирам ,защо ние жените можем да споделяме проблемите си с когото пожелаем,а мъжете не? .Напълно съм съгласна с КАТЮША,че е въпрос на възпитание да живееш и общуваш нормално с хората около теб.Не може една кокона, която години наред е затискана от близките си,живяла без да има право на глас ,не успяла да се социализира по някакъв начин в обществото,да влезе в един дом в който я приемат като свое дете и в знак на благодарност да всява раздори.Обръщам се към авторката отново,не спирай да опитваш да се сближиш с брат си,както се казва кръвта в брат ти рано или късно ще проговори.А и нали старите хора са казали още нещо ,което аз ще перифразирам,брат брата не храни ,тежко му който го няма.

Милинка, има и такива хора, било то сестри, свекърви, зълви, етърви... Според мен всичко си е въпрос на възпитание. Мама ме е възпитала, че каквото и да случва, той винаги ще ми е брат и трябва да се подкрепяме и обичаме. Мен брат ми ме е подминавал на спирката с детенце, а той с гаджето отиваше на кафе. Криво ми е било, щото дори не му беше жена. А ние с нея се харесвахме, ако минат покрай нас съм я чувала да вика "сестра ти, сестра ти, спри". Разделиха се отдавна, а аз още съм му сестра. Прощавала съм му винаги, защото той е малкото ми братче и има собствен живот. Не съм и не бих му се бъркала никога, освен ако той не поиска да поговорим. По въпроса за споделянето - кои са хората, които винаги ще те подкрепят, които не ще поколебаят да ти покажат грешките ти и въпреки тях ще те обичат безусловно - това са само най-близките. Има и такива хора

Тъжна Тема, Vergiss mich nicht, Милинкаta, малка Звездичка - под още някое друго име ще пишете ли?