Есента си наближава на Януарска мама тежичко й става - 22

Ей, мили момичета!!Благодаря за топлото посрещане във вашата компания! Много сте мили!Благодаря и за прекрасните пожелания за щерка ми!
Виолетке!!!!Да си жива , здрава, много късмет и повечко търпение( до януари за да си получиш подаръка за РД. Весел Празник желая (въпреки компанията на свеки )[/color]
И на малкиа Били на Mirra - честит РД!!!Дано тя го прочете, че и в другата тема не влиза въобще....
Мамо Це- много болести у вас....- дано скоро гадната серия да свърши и да ти дойде настроението и хубавите мисли!И браво за добрите резултати!
Ей, момичета много от вас са провесили нос....Дано да ви мине скоро това мрачно настроение( Редче, Танчелина, Раче...) С усмивки е по- хубаво!
Ох, а по темата кога да се върнеме на работа..Много ми се искаше този път и 2 години да си остана в къщи да си се гледаме, ама май пак няма да ме огрее...Плановете ми коренно ще се променят, и това ще го разбера подробно края на месеца след едно пътуване в чужбината...
Лека нощ от мене

Мноооого обширна тема е "връщане на работа и кога.."
И аз съм от онези, които хич не се виждат в ролята на вечната домакиня, и колкото и да съм "за" градините, май толкова съм и "против" яслите
Против яслите, защото детето е прекалено малко, прекалено привързано към единствения му свят-майка му, и някакви там лелки да го строяват, заедно с още една дузина стресирани и плачещи бебета /щото те милите са още бебета /  
Разбира се, ако родителите са просто притиснати от обстоятелствата..финанси и др подобни серозни проблеми-то избора макар и ясен, пак не е "по желание"...но е разбираем /не и за малчовците обаче /

"За" градините, защото в тази възраст децата търсят съвсем съзнателно комуникацията със себеподобни, и развитието им започва, а основата е много важна В никой случай не съм за баба "гледаща" внуче..т.е. гледаща сериала, а м/у другото и внучето да не се контузи евентуално...масовката е тази /както и детегледачките/...и тук точно съм съгласна и с ra4e :"..Но ако нося заплата в къщи не мисля, че ще направя бебето си по-щастливо, ако се налага да го гледа чужд човек."- и стреса от чуждия човек, отношение, води до болести..и после кое е на сметка-и стрес за родителите+много средства..
Ако го гледа майката-лошо нема обаче все така се случва, че има какво да свърши из къщи, а после да иска да почине..та и тя е човек..

Естествено всяко правило има изключения

Лично аз виждам положителния принос от ходенето на градина на сина ни -не расте в саксия, а се интегрира и отстоява позициите си, бори се с конкуренция, има стимул да е по-добър, да запаметява, усвоява новостите за него...

Върнах се на работа когато той навърши 2г/гледа го съпруга ми, аз и тук-там свеки/, но моята работа е благоприятна-имам време за всичко..и слава Богу свестни шефове, които не ми правят проблем за болничните /не че съм ползвала много, но знете че никой шеф, не обича "болни" служители/
Това е една от причините, още при кандидатстване за работа- да нямаш дете до 6-7г
А те точно в яслите/градините започват стандартните задължителни болести, вируси и т.н.
И ако шефа ви не е човек, какво става-детето на ясла, плачещо сутринта при раздялата, на вас ви се къса сърцето и го мислите цял ден, хич не ви е до работа..началството гледа на революция, а ако и излезете в болнични още повече..
И в крайна сметка става дума за 2-3 години от вашия 40 години активен живот-нима е толкова много в името на нещо което сте създали с толкова желание и нещото което ще остане след вас?
Отделно, че работа винаги ще има, а колкото и да се блъскате ни тиквен медал, ни "мерси" ще има ..а тези 2-3годинки , повярвайте ми минават адски бързо /пу да му се не види-звуча като прабаба ми, ама е верно /

Момичета привет пиша ви из късните доби.

Честито на всички рожденици от тези дни. Бъдете здрави и усмихнати. 

Аз съм добре, но я почна Верето изкарахме три кошмарни нощи, като е едната летяхме до болницата със съмнение възпалено сляпо черво... добре, че поне не се оказа това. И тя почна като моя милост повръщане, ама моето е поне бремско, после бацна една Т от 37С до 39 С без да се повлиява от нищо... Мина през кво ли не, урина, УЗ корем и бъбречета, педиатър, хирург... и кво в крайна сметка никой не знае защо беше болно това дете. От днес е без проблеми. За три дни, с мъжо я сме спали два часа я не.
Това е ... дано не съм ви затормозила с проблеми. Ако слушам бабите, било уроки.    Е... ама не ги слушам.
Сега бягам, че ме налегнала музата... и не е за изпускане.

Лека нощ милички.

И аз мисля, живот и здраве да гледам детето до две години. После, само на една заплата, финансово няма да издържим.
С каката пак беше така. Налагаше ми се чат - пат покрай градината и яслата да отсъствам по някой ден, ама все на разбрани колеги и шефове съм попадала.
Наистина две години минават много бързо! Въобще няма да ги усетите!
И аз си мислех първото си дете да я давам по- рано на ясла, ама после, като родих нещата доста се промениха. При условие че бях дива кариеристка! До последно в родилното ми се обаждаха за разни документи 
Сега, понеже съм с фирма, си  форсирам малко осигуровките, поне първата година да не сме толкова зле с парите. Но пък от друга страна ако бебето се кърми, основния месечен разход е за памперси и мокри кърпи. Не съм фен на готовите пюрета - предпочитам да знам какво има в бебешката храна, бабите непрекъснато купуват дрешки, така че не етолкова голямо перо в семейния бюджет гледането на дете. Виж като порасне, става друго... 

 Абе то лошо няма да си гледаш детето до 2г. възраст обаче ако си с работодател в частният сектор никой няма да търпи и да ти пази мястото 2г. да не говорим ,че сега ако това ти е първо дете нали се сещате ще има и други и съответно отпуската за тях и става дълга и широка.Зависи и каква позиция заемаш във фирмата.Дори в случай,че вземат някой по заместване-докато го няма може и да го харесат повече от теб.
 За нас както споменах поне година мисля да го гледам и после ако 2-3 месеца се разбера със шефа да работя от нас докато мине зимата и после докато свикне с яслата-ще стане добре(ние сами ще си го гледаме ),а и жилище с кредит ще си купуваме и на тази криза и аз трябва да работя.Та това е моят вариант.Ако не се съгласи шефа се сещате за другата алтернатива нали-ясла,а аз на работа-ама не ми се ще посред зима(е първо ще си взема отпуската колкото дни имам.
 Приятен ден и повече усмивки.Снощи това бебе щеше да ме избочи-доста силно рита и като попадне на неудобно място-чак се оцъклих по едно време та  ставах да се раздвижвам иначе повече поспах ама при мен остава  това,че напоследък по цял ден ми се спи-явно бебка расте и си иска своето.

Здравейте момичета!Вчера бях на консултация и всичко е наред.Нашият срамежлив бебок взе,че се отсрами и видяхме,че няма пи...ка.На 9.10 съм на ФМ при Марков и ми е много напрегнато,защото до сега не съм ходила,а този час го чакам 2 месеца и кусур.Може ли някоя мама да ми каже колко парички да си приготвя за прегледа.
Аз оплаквания нямам с изключение на канските болки в таза при ставане.Чак краката ми изтръпват.Качила съм 6 кг и то само на корем.
Желая ви хубав ден изпълнен с много усмивки и положителни емоции!
Да честитя на патерици на празнуващите и добре дошли на новите попълнения.Аз не пиша често,но няма ден, в който не ви чета.

Добро утро и от мен!
Относно връщането на работа..., този път смятам максимално да си ползвам майчинството, дано не ми излязат криви сметките.
Първият път трябваше да се върна на работа след 5-я месец, защото изплащахме ново жилище, но и старата ми работата ми беше такава, че имах възможност - работех на 6 часови смени по 2-3 пъти в седмицата, а и се намираше точно на 10 мин. пеша от нас.   Разбирах се с колегите да взимам смените от 17 ч. до 22 ч. и така през деня си бях с детето, после го поемаше мъжът ми или майка ми. Често съм го водила с мен на работата, в редакцията имаше хубав двор и пролетта и лятото прекарваше там в количката по час-два докато приключи смяната на баща му. Можех спокойно да го кърмя и кърмих до 11 месеца, спрях когато започна зверски да ме хапе. За съжаление хубавите времена отминаха. Покрай кризата окастриха сериозно нашият екип и от 5 човека, остахме аз и още една колежка, съответно трябваше да ходим на работа вече всеки ден по 6 часа, а не както преди 2-3 пъти седмично и аз два месеца след това напуснах, защото едно е да имаш 2 късни смени в седмицата, едно е те да са през вечер, а и на следващия ден си пак на работа дневна смяна. Намерих си друга работа от юни и сега съм от 8 до 17ч. Но поне пък миналия ноември си изплатихме окончателно ипотечния кредит и сега мога да си позволя да си ползвам майчинството.
За втората година ще видим, мисля да водя преговори да работя на половин ден или максимум на 6 часа, но дотогава има време, може и пак да се захвана с частен бизнес.
Относно яслите, аз лично съм доволна, но синът ми първата година го водихме само до обед, и то не всеки ден. Още от малък синът ми е много контактен и общителен, дали заради това, че може да се каже, че порасна в редакцията, постоянно около много хора, които се държаха с него все едно е център на вселената или пък от ранното ходене на ясли - пуснах го от година и три месеца, сега много често се учудват като кажа, че е на три и половина, все го мислят за по-голям. На новата ми работа го взеха за пет годишно дете.  
Относно болестите, не мога да кажа, че освен хремите и варицелата е боледувал сериозно, но и както казах, при нас стерилна среда изобщо не е имало, освен първите 5 месеца, след това си го мъкнех с мен и на работата.
За градината, наблюденията ми са отрицателни, защото ми прави впечатление, че нивото там е много ниско във всяко отношение, вероятно заради претъпканите групи. Понеже синът ми много обича да си играе с по-големи деца, наскоро го бяха научили да псува, дечица от квартала, които ходят на градина.   И то само докато са си играли на детската площадка, представям си, ако почне да ходи всеки ден какви ще са резултатите.  
Надявам се да не ходи повече от 1 година на градина, сега разчитам на новата програма, според която децата от догодина ще тръгват на предучилищна от 5 години, като предучилищната ще е целодневна и вече ще е в училище, не в градините.  

Добро утро!

Почти не съм работила нормално. До сега имам някъде активни 3-4 години стаж. Другото е майчинство. Децата съм давала строго след 3г. на градина, като №1 и над 4г. Твърдо против яслите. Никакви проблеми са нямали децата ми с адаптацията в градината, нито със социалния живот. За социалния живот твърдя,че принос има и семейството. Ако семейството е от затворен тип - т.е. има малко познати, приятели, рядко ходи и приема гости - децата копират този модел. Слава на Бога, приятели имаме, къщата ни не е останала празна, самата аз съм контактна, така че проблеми с това сме нямали никога.

Твърдя и съм убедена,че всичко започва и свършва със семейството. Темата е много дълга. Но се получава за мен един омагьосан кръг. Чакаме детето с трепети, ражда се и ...в един момент се връщаме на работа. И се започва - ясла, градина, училище. Когато стане нещо - виновни винаги изкарваме другите - обществото и учителите, а забравяме за самите нас. Умората и безпаричието ни пречат да си гледаме качествено децата - често компания на децата ни правят телевизора и компютъра. А от там се научават страшни неща. И.....за съжаление лошото винаги първо се копира. Та...детето ако е нямало една здрава основа, положена от родителите, след това детето е много податливо на това, което става извън семейството. За яслите - да, съгалсна съм,че от там идват болестите. Но.....как няма да идват след като гледаме децата си в една стерилна среда - да не играе на пясъчника, да не ходи босо, да е облечено много посотянно, да спи на затворен прозорец, когато вън всичко пращи от жега и т.н. Децата се справят много по-лесно със студа, отколкотос претоплянето.......

Много неща трябва да се променят в България - законодателство, заплащане на татковците и т.н., като не на последно място да не се гледат като на прокажени жените, които гледат децата си в къщи.

За съжаление резултатите от възпитанието на мама си проличават и се берат доста по-късно. Понякога на нас, родителите, ни се струва,че тъпчем на едно място и че от усилията ни няма резултат. Но...не е така......Плодовете идват, макар и късно, но идват. Липсата на обич и на здрава семейна среда избиват и в така модерната агресия напоследък сред децата, в нихилизма на общестовто - напр.  всички гледали как едно 15г. момче убива друго 16г. във Варна, но никой не се е намесил. Това е страшно не по-малко от самото деяние на убиеца.

Слава на Бога, до сега сме успявали да се справим с децата, аз да съм в къщи, а мъж ми да работи. Но..не си мислете,че сме били цъфнали и вързали финансово. То реално погледнато - човешкото око е ненаситно. На едни не им стигат парите за хляб, на други - за самолет. Зависи от приоритетите и ценностите. В многото играчки и в количеството не винаги има щастие, да не кажа никога. С пари е много лесно. Често парите пък и служат за да се приспи гузната съвест. Като те няма до детето ти - ти компенсираш липсата ти с пари, понякога много пари. Ами.....определени типове това може да го надушат и крачката до наркотика просто я няма в един момент - детето е вече зависимо. Не напразно още от време оно - наркотиците най-много се разпространяват в т.нар. елитни гимназии, където децата са деца на родители с много престижни професии.

Според мен единственото, което истински липсва на едно дете е времето прекарано с мама и тати, а не материалните придобивки. И колкото повече стени има в една къща - толкова повече отчуждение има в нея. В един момент от прекалена заетост може да се окаже,че семейството за съжаление не се познава, познавам семейства, които никога не сядат за вечеря на една маса. Това е просто жалко. Живяхме в една стая по едно време 5 човека. Да, по-голяма бе стаята, но бе една. Сега.....така се получи,че момчетата си имат стая, момичето ми си има стая, ние - също, и имаме една обща.........Ами.....пак децата не си седят по стаите, все сме заедно, приказваме, споделяме кой как е изкарал деня, работим заедно и т.н. и...пак сме в една стая, защото просто всички ние искаме да сме заедно. Това топли много моята душа. Само един пример ще вметна. В нашето семейство не се псува. В детската обаче децата псуват и често за родителите е гордост,че дацата са им казали поредната простотия. Е...моите и трите деца слушат глупостите там...но въобще не са ги докарали в къщи. Казват ми какво са чули, казват - това са лоши думички и сме до там. Та....не е вярно много,че децата се учат на псуване в детската. Ще се научат, ако семейството го позволи и не е обяснено на детето,че така не бива. Но...с какви очи едни баща ще забрани псувните, при условие,че на него всяко пето изречение е псувня?

Да не приказваме,че една работа с шеф може да бъде много стресираща и понякога цената, която се плаща е жестока и въобще не може да се сравнява с парите, които се получават. И колкото и да си приказваме - вярвам,че всяка жена копнее да си гледа децата максимално дълго време.....Но и признавам,че за това трябва да се променят много неща. Проблема няма само една страна.....Но в крайна сметка всеки най-накрая яде това, което сам си е надробил. Живота не свършва на 40г. напр. Точно тогава - може да започне много по-зряло и много по-мъдро и разумно. А и време за кариера, стига да му се работи на човек, винаги има!

Живи и здрави с №4 не знам как ще бъде.......Плюс това майчинството е по-малко, та ще видим.....Има време до тогава...Да времето минава бързо, но и знам,че за това време се случват много неща, палачинката се върти и не се знае тогава как ще бъде. Не искам да си правя планове, но и не искам да се заричам в едно или друго нещо.

Простете отново мемоарите ми. Мъж ми пък сега дава признаци да се разболее също както децата......Само на себе си не разрешавам болест......Големият, който има бележка до утре да е в къщи, май днес ще ходи на училище. Така си реши той сам.

Хубав ден ви желая!

Иве, да се оправя бързо Верето, че е ужас детето ти като е болно!

Аз също смятам до 2 години да си гледам детето. Работя в частна фирма, но още през 2-ия месец излязох болнични / който все още продължава /. Шефът ми се обади специално да ми каже да не се притеснявам, че мястото ми ще се пази, до когато искам. Щял да вземе някой да ме замести. Естествено финансово ще е доста зор, но то кога не е Смятам ,че ще се оправим.

От две вечери ме е хванала инсомнията - 3.30-4.00 вече ми писва да се въртя и ставам. Ама така е, като го няма милото

Хайде, хубав ден от мен, по-малко / даже никакви / негативни мисли, да сте спокойни и усмихнати!

Мама Цоцоланка, напълно съм съгласна, че псувните в детската градина са резултат от чутото в семейството, оттам тръгват нещата. Но истината е, че в детската градина по-големите умишлено учат по-малките на това. Моят син повтаряше като папагал, личеше си, че това е нещо заучено наизуст, също като песничките, той не разбира смисъла на думите, но видя нашата реакция, това че ни подразни и после го правеше напук и наинат, защото му се карахме и по този начин ни дразнеше. Не можеш да ме убедиш, че не се научават простотии в градината, в тази възраст децата са като попивателни, те не осъзнават точно какво приказват, а там никой не си прави труда да им обясни кое е хубаво и кое лошо, какво не трябва да се говори. Просто учителките с по 30 хлапета на главата хич не се престарат, вярно и че и на тях не им е лесно, но това е резултатът от претъпканите групи и липсата на достътъчно детски градини.  
За момента моят син не ходи в градина, сериозно се замислям дали да го пусна и на пролет.  
Доскоро знаеше доста букви от азбуката, бяхме започнали да учим срички, но откакто съм по цял ден на работа, като се върна първо се налага да го отучвам от простотиите научени в детската градина и да му обяснявам защо и какво не трябва да говори.  

Добро утро и от мен. Днес съм особено енергична от рано да видм на къде ще избие. Днес даже за пръв път от 6 месеца имах желанието да се занимава със себе си та и маникюра си оправих  

Мамо Цоци завърна се най-накрая с пълна сила мн. е приятно да чета "мемоарите ти".  

Аз живот и здраве поне до 2 г не смятам да работя. То моята работа не е и добре платена за да драпам за там. Останах на тази работа само заради факта,че нямам проблем с болнични отпуски и всякакви отсъствия заради детето.  Такъв ми беше планът там да изкарам майчинствата си пък после да му мисля. Със баткото изкарах платеното майчинство и се върнах нямах сили занеплатено и физически и финансови. Той имаше страшно мн. проблеми и го отгледах мн. трудно и без много помощ и се бях скапала буквално.  От вечното висене по болници и напрежение ми идеше да ме няма в някои моменти.

Трябва да ходя на преглед,но май ще отложа малчо още не съм го пуснала на детска чакам хубаво да му премине настинката и тогава. От мен за сега това другото го забравих  

Добро утро и от мен.Аз смятам да гледам детето до 2 години, но ще видим как ще се нагласят нещата.Нека всички болни да оздравяват, независимо дали са бъдещи мами или дечица. Днес съм супер заспала патка, забравих да си пия магнерота, лошото е, че се прибирам в къщи чак към 19.30.Ако мъжът ми се прибере от работа в къщи, ще ми го донесе, но ако не-ще трябва да го пия чак по нощите.Хубавото е, че хапнах шоколад, а в какаото чета, че има магнезий и така съм малко по-спокойна.
Лошото е при детските градини и яслите е, че децата по-често боледуват, пък и те са като попивателна, всички простотии и псувни може там детето да ги чуе и да започне да ги употребява, но с намесата на родителите всичко може да се прекрати на доста ранен етап.
Напълно съм съгласна с мама цоци, все пак на детето трябва да се поставят граници.Лошото държание на децата е резултат от родителското възпитание, сигурно четете в подфорум "нашите деца", какви деца има-лоши, агресивни, капризни.

Айде банда тука съм ...дребното е на пушка, сега рисува слънчица, но не по тапетите.  

Снощи писах до никое време... ама резултат си заслужава.   Пак се похвалих, пу пу ...

Мамче напълно ми четеш мислите.
Аз обичах да бъда с брат ми в една стая, така си говорехме и мечтаехме заедно. Ненаситно е окото човешко,  вярно, но това е маловажно нещо, има не един абзац в Библията по този повод ама няма да цитирам... само ще кажа събирайте богатствата на сърцето.

Иначе за майчинството тука е платено три години, и е супер. Децата ги дават на детска чак след този период. Мисля, че има значение за детето, че с мама дори само от гледна точка на това какво ще научи в къщи при майка която го обича и се стреми да го обогати... За градини има време.

Еvка и твоето ли е болно   ...мале кофти сезон е есента. Дано няма вече болни.  

В детската градина рядко по-големите имат допир с по-малките. Всеки си е в групата, вкл. и когато излязат на двора - поне при нас е така....

Не те убеждавам, нямам това за цел. Но е факт,че моите деца независимо,че като всяко дете са и попивателни, не са научили нищо лошо в детската. Може да са чули, да са го повторили в къщи, но аз за какво съм в къщи- да обесня,че това не излиза нито от моята уста, нито от устата на тати. Следователно не е и за детската уста. Ние родителите все пак трябва да определяме границите, да им бъдем коректив. За това се иска време, а точно това написах - не всеки има това време за съжаление. И често....с многото приказки се постига обратен ефект. Моите поне знаят - повтарям и обеснявам до 3 пъти - след това наказвам. Това е положението. Не съм латерна и не съм развалена грамофонна плоча, аз също имам достойнство. Те трябва да се научат да уважават мнението на големите. Добра съм, но в граници. Добре е да има йерархия  наред с приятелството. Иначе се получава свободия.

И когато майка се почувства недостатъчна - на помощ идва и таткото. Децата трябва да разберат,че по важни въпроси мама и тати нямат разминаване. У нас научих таткото и той да участва във възпитанието, когато може и се налага. Не че бе готов и не че не минахме през трудности.....Но аз лично не съм слънце,че да огрея на всякъде......А родителството наред с привилегия, си е и отговорност.

Иве, много ми харесва стиха в Библията, който казва - Отделяйте скъпоценното от нищожното. Както и на друго място Соломон пише - Има време за всяко нещо под слънцето......И да, вярно е това - там където е богатството ти, там е и сърцето ти!

Дъщеря ми често също се връща от градината с по някоя научена псувня. Ама наистина, както little rabit  каза, ако има реакция, става интересно да се повтаря.
Ние с баща и сме се разбрали - ако чуем псувня - никаква реакция! Казваме че е невъзпитано да се казва това и до там. Като види че не реагираме, повтаря, повтаря и след два дни я е забравила.