Практикува ли се вагинално раждане след секцио? Толкова ли е опасно?

Криси, кофти е това с приятелките.. Имам една, дето всеки момент я чакаме да роди (падна й тапата преди няколко дни), та тя много се страхуваше от вагиналното раждане и беше казала, че иска секцио.. Разказах й как аз съм се чувствала след секциото (чисто физически, психическата страна не стига до всеки..), как не можех да се обръщам, как не можех да се смея, как едва кихах и после почти ревях от болка, как ходех като инвалид, въобще всичко доста образно й описах. Описах й също как вероятно се е чувствал Калоян - гушнат кротко, на топло и тъмно, и изведнъж студени ръце го вадят на светло и студено място.. И така.. Чухме се преди няколко дни, тя каза, че ще си опитат по вагинален начин. Само че сега док й е казал, че тазът й бил "на границата" - демек тесен.. Пак тази причина изтъкват.. И й е казал, че в понеделник щяло да се роди бебето, по единия или другия начин  А нямат предпоставки за секцио... Ще видим, сега стискам палците тук да тръгне раждането преди понеделник, че поне беб да е готов... Простете лиричното отклонение 

А за мейла - твоят мейл наистина не се вижда. Аз имах предвид мейла, който е на сайта - дали да не пращаме направо на сайта по техния мейл разказите.. Или трябва ти да ги пратиш - това не ми стана ясно 

Мари, здравей!  За Токуда знам, че д-р Лазарова е много ЗА естественото раждане, но дали би правила VBAC, не мога да кажа. Зозима със сигурност ще има по-акуратна информация . Честита и лека бременност! 

Жабата, честитооооооооо!!!!!!!!!!
Да сте живи, здрави и много щастливи!!!!!!!!





Естествено, че има и прекрасни секции. Само като си представя какво щеше да е, ако с 40° температура, в делир, с никакво разкритие или изглед за такова трябваше да раждам предизвикано  . Моето момченце, което се роди малко над кило с мека главичка като портокал никога нямаше да преживее силните контракции на едно предизвикано раждане. А аз умирах. Да живеят антибиотиците и секциото!!!!!!!!!!!!!!!!! Никога няма да мога да се отблагодаря на персонала за това, което направиха за мене. Посред нощ викаха гинеколози, анестезиолог, неонатолози и всичките професори и ме чакаха час да се начудя искам ли или не секцио, защото много ме беше страх. Гинеколожката даже говори с майка ми по телефона, защото майка ми я беше страх инфекцията да не лумне в коремната кухина и питаше дали не може да ме индуцират. Аз никога, ама наистина никога не съм съжалила и за секунда направеното секцио. Вторият път родих нормално и естествено беше различно. Съгласна съм, че секциото е по-малкото зло, но пък без него много от нас сега нямаше да пишем тук. Да не забравяме, че спасява живот.

Така е, не отричам! Но тъжното е, че и много животи е съсипало! Не смятам, че едното оправдава другото превид, че "съсипването" може да се избегне. При това лесно...

Е анджак, нали всички тук това казваме, секциото трябва да спасява животи! Тогава наистина и белегът ще е с друга символика.

Жабче, честито бебче! Да сте здрави, усмихнати и мноооого щастливи!   

Много се радвам, че продължавам да чета новини за VBAC тук! 

А за убеждаването - отказала съм се отдавна по други поводи. Хората чуват това, което им се иска и колкото и разумни доводи да им се изтъкват, не достигат до тях!   

Уф, мина толкова време, почти две години, а аз още не мога да го преглътна този кошмар, който се разиграва непрекъснато и непрекъснато има нови и нови жертви. Все едно отново на мен се случва... Непрекъснато си повтарям едва ли не като мантра "Секциото спасява живот, секциото спасява живот...." и в същото време всеки ден благодаря на всички богове, че със сина ми сме се измъкнали толкова леко. Поне физически. Защото тая история открадна почти две години от живота ми... Слава Богу, поне депресията е в миналото вече и не започвам да плача истерично, когато се сетя... Не все така се сещам и все така усещам празнината в себе си... Е, Зози, май отговорих на въпроса ти... Така ме кара да се чувствам белега, който физически вече нямам, но винаги ще го нося в душата си...

Усмихнатото, много ти благодаря за отовора
Ако ударя на камък, май ще се наложи да се връщам тук за раждането , живот и здраве.Не се знае нищо все още, но поне искам да опитам.

Мари, попитай в темата за Токуда. Има вече няколко успешни вагинални раждания след секцио, но сега не се сещам кои доктори са ги подкрепили. Само мога да ти кажа да не се спираш на Герганова. Сладкишчето беше при нея и уж щеше да е нормално раждането й, пък накрая планово секцио с единствена причина миналото секцио. 

Нощни очи , много благодаря за инфото

Мари, за Кирякова и Лазарова съм чувала добри отзиви, но бедата е, че явно лекарите са адски непоследователни в действията си. Или може би майките са настоятелни в различна степен.

Фрости, секциото спасява живот, но и отнема живот. За жалост за това не се говори достатъчно. Иначе и аз се чувствам като теб - всеки случай на ненужно секцио кара кръвта ми да кипи, иде ми да крещя, че така не бива, че това е лудост. 71% секцио в Щерев! Дори при арт това е твърде много!

Нев, наскоро мислех по въпроса какво прави едно секцио "прекрасно" и стигнах до извода, че основателната причина е задължително условие, но далеч не е единствено. Има много жени, които скърбят заради операцията, въпреки че е била наложителна и е спасила техния живот или този на децата им. Чувството на благодарност не изключва непременно другите емоции, свързани с операцията.

Мисля, че по-скоро усещането за контрол е важно. Вие как мислите?
Усещането за конрол може да се получи по различен начин. Например това да уважат желанието на родилката бебето да е поставено кожа до кожа веднага след появата му. Или кърменето в операционната. Или даването на бебето на майката веднага след операцията. Дори в Австралия предлагат на майката при желание сама да извади бебето, напътствана от лекаря. Това, разбира се, не е за хора със слаби сърца, но за някои жени може да е разумна опция.

Абсолютно! Аз съм от тези жени, които, макар че ни спаси живота, доста дълго след това си мислех.....ами ако, а като, но когато итн. Мисля, че е много важно жената да е подготвена. За мене беше гръм от ясно небе. Когато гинеколожката дойде, ми каза, че ме свалят в родилна зала, антибиотикът не действа и няма смисъл да чакаме, но не спомена секцио. Бях достатъчно притеснена, че раждам на 28гс. Предишните дни ми бяха казвали да викам незабавно акушерката ако имам контракции и ако имам позиви като за ходене по нужда, защото недоносените бебета се изтърсват за секунди. Въобще не ми мина през главата, че може да се наложи секцио. Знаех, че по спешност със секцио вадят недоносени при прееклампсия. И изведнъж в родилна - ще е секцио  . Питах не може ли нормално. Обясни ми, че силните контракции ще смажат меката му глава, не е сигурно, че ще издържи. Казаха ми, че не може спинална заради инфекцията.

Мисля, че е много важно как човек е настроен към секциото. В моето семейство преди мене никой не е раждал със секцио или упойка, майка ми е родена в къщи, родила ме е нормално без упойка, въпреки че съм била седалищно. Майка ми е доста зле настроена към секциото по принцип (била е хирург и се пенсионира като анестезиолог в родилна зала) и от нея зная, че е по-добре да се избегне. Наистина ми дойде нанагорно в него момент. Мъжът ми ме забута да се съгласявам. Мене ме беше страх. Обадихме се на майка. Тя настояваше да пробвам "нормално", а аз едвам дишах с повишена кръвна захар от стероидните инжекции за дробовете на бебето, 40° температура. Питах ги какъв е риска от увреждане на бебето - казаха ми, че да, има го, не е нисък и секциото само го намалява. Накрая подписах набързо. Бях чела в дир.бг, че правят клизма и си поисках. Те ме гледаха като извънземно. Казах им, че ме е страх да не ми прережат червата и да се олея в лайна. Смяха се. Обясниха ми, че черво няма как да се пререже, под мускула е матката. Сложиха ми катетер за пикочния мехур, да не го прережат и така. Страх от неизвестното. Аз съм оперирана от апендицит и помня, че сложиха маска и заспах. Като ми сложиха маската не заспивах и се развиках . Обясниха ми, че това е кислород за да се насити фетуса и да не го извадят заспал и че упойката е в инжекцията ииииии усеееетих инжекцията и край. Дотам.

Има истории за прекрасни секции. Някои жени изпитват страх от естествено раждане и това за тях е облекчение. Ако жената е от самото начало позитивно настроена към секцио, желае го и го предпочита, няма проблем. Имам приятелка, която си отиде да ражда в Бразилия защото в Англия и отказаха секцио по желание. Повечето Бразилки го предпочитат като по-цивилизован метод, това сериозно. Там процента секции в частните клиники е около 90-95.


Аз съжалявам, че не пуснаха мъжа ми в операционната. Ако бях със спинална щяха да го пуснат, но понеже не бях в съзнание, законът не позволява. Екстрите да го слагат на корема, на гърда, да го дундуркат нямаше как да ги има. Него трябваше да го интубират и съживяват (не се наложи, слава Богу!), да му слагат катетри в пъпната връв (нарочно я оставят дълга за да може по-дълго от там да подават лекарства вместо да хващат вена). Може би е по-добре, че мъжът ми не влезе да види, защото............ вторият път, уж нормално, преряза пъпната връв, изкъпа бебето и........припадна. Абе..
Аз очаквах той да присъства, защото в Англия такава е нормата, във Франция също, неговият баща е присъствал когато са се раждали и така. Ако беше по времето на баба ми и майка ми, сигурно щях да го изгоня от къщи . В семейството на мъжа ми разказват подробно ражданията, за мене това е маловажно. Аз не исках да казвам, че съм бременна а много познати разпращат фотоси на феталните ехографии. Който както. Аз не бих искала да извадя сама бебето от утробата си, къси са ми ръцете  , а и от уплаха ще го изпусна . И да го извадя сама, няма да е като да го родя.

И да, права си, дали едно раждане е прекрасно или не зависи от очакванията и дали са оправдани.

Аз ли не знам... Още не мога да преглътна един случай при който се прави необходимо секцио за да спасят бебенцето и 36 часа след раждането майката умира от белодробна емболия. 

Все още не вярвам съвсем на всичките жени, които твъртя, че уж имали прекрасни цезарови сечения... Не за друго, но в думите им се прокрадва нещо... Нещо неудволетворено. Напълно е възможно да не го съзнават или да не си го признават. Но някак си не виждам нищо прекрасно в подобна операция, пък било тя и наистина необходима. Надявам се не съм засегнала някого, сигурна съм, че има жени, които имат само приятни и положителни спомени.

И аз си мисля, че е важно да си подготвен. Не само теоретично, но и психически. Отдавна твърдя, че част от женската консултация трябва да е и консултация с психолог. Масово майките не са подготвени - нито за бременността, нито за майчинството, нито за самото раждане... Толкова ми е тъжно.

При мен силно повлия и това, че майка ми ни е раждала със секцио (а аз по никакъв начин, не искам да се отъждествявам с нея), а баща ми винаги е бил силно отрицателно настроен към това. Никога няма да забравя едно негово обръщение към майка ми в изблик на някаква караница... Че все едно не ни е раждала тя и не ни е майка, а е била оперирана от бебе... Сега съм изумена кък нещо така безобидно на пръв поглед е помогнало да се срина толкова жестоко...

И на мен това ми тежи много, че мъжа ми не беше с мен по време на операция. На него също. Но такава беше политиката на болницата, макар че ако бяхме си поискали, можеше и да го пуснат, но кой ти мисли за това в такъв момент... Глътваш си граматиката и не работиш, само правиш каквото ти казват... Ужасно е, че в такива моменти се възползват от състоянието ти по толкова грозен начин. А белезите остават за цял живот...

Не знам... Сложно е, повече отколкото акъла ми го побира!  Толкова много фактори са намесени...

Нев, в случай че секциото е желано, няма какво да говорим, ясно е, че жената е повече от хепи. По-интересен е случаят, когато е необходимо, но нежелано и въпреки това прекрасно. Вярвам, че има такъв вариант и пътят до него е различен за всяка жена.
За мен най-големият ужас беше разделянето от детето. Просто това ме убиваше! Може би ако не го бяха взели, нещата щяха да са по-приемливи. Другото беше анонимността. Говореха за мен в трето лице, сякаш не бях там. И наистина така се чувствах. Нещата ми се случваха, а аз бях просто контейнер, съдържащ бебе, кото трябва да се извади.
Ако сега попадна в същата ситуация бих искала някой близък до себе си по време на процедурата, някаква моя музика и бебето да е непрекъснато до мен. Ако по някаква причина не мога да го гушна, да знам, че баща му го прегръща. Бих искала да се изчака пъпната връв да спре да пулсира. Сигурно и други неща, но трябва да помисля още малко.  
Така че отново стигам до идеята за контрол и за избор.

Фрости, виждам, че си писала. След като прочета, ще редактирам.

Здравейте, момичета!
Чела съм темата, но преди няколко месеца, затова сега, след като се запиша, ще я прочета пак
Родих сина си преди година и месец - секцио, разбира се! Не беше слязъл в таза, не че не можеха да ме изчакат, но явно не им се занимаваше. Бях 3 часа на предизвикани контракции, много слаби, след което...
Такааааа... И сега съм полудяла! Искам и ЩЕ родя естествено, само не знам кога и къде Хубавата новина е, че преди 2 дни бях при АГ-то, което ми следеше предишната бременност и той ми каза, че изобщо не се вижда разреза на матката и съм готова да забременявам отново и да родя, ако всичко е нормално, естествено! Също ми каза нещо, което не съм чувала досега български лекар да казва (а аз вярвам, че е така), че едно секцио не е показател за ре-секцио!!! Че няма такова нещо, като 2 години, които трябва да минат, за да забременееш пак, а всичко е строго индивидуално - как ти зараства разреза, как се чувстваш и т.н.
За съжаление обаче този ми лекар не издражда вече, има си само кабинет, прави изключения, но каза, че има време, ще говорим пак.
И така, скоро мисля да се заемам с правенето на второто, но искам да минат 3-4 месеца, за да не вземе да се роди на същата дата като голямото ми дете 
Ще ви следя... успех на всички!

Ади, хващай го тоя лекар и го дръж здраво! Наистина са малко лекарите, които ще кажат подобно нещо. Пък току-виж се навил да те изроди вагинално. Желая ти успех и с бебеправенето и с раждането! 

Абе то и аз така си мислех и съм почти сигурна, че мога да го "навия", но една позната ме накара да се замисля, че, след като той последните години има по 2-3 израждания на година, дали бих могла да му се доверя и да съм спокойна? Предполагам, че тези неща не се забравят, но все пак... ако успея да намеря друг доктор, на който да мога да вярвам, може би няма да настоявам. Иначе той каза, че мястото в Пловдив, където държат най-много на естественото раждане и чакат до последно е ВМИ