Не искам да звуча поучително, но от моя гледна точка двамата сте допуснали грешки, които ще объркат детето ти много повече, отколкото това да прекарва 3 месеца в годината с баща си.
Неговата грешка е, че сега се е сетил да поиска да прекарва това време с нея. Ако от самото начало бяхте възприели тази практика, детето щеше да го приема естествено. Няма значение, че е била на 2-3 години, ако бащата е отговорен.
Твоята грешка е, че си създала страх в детето си от смяна на средата и то се чуства комфортно само с теб и родителите ти. Дори сега ти не виждаш положителната страна на временната смяна на средата, факта че може да научи друг език, например, различните хоризонти, които може да развиеш в нея. Влагаш личностно, егоистично отношение и някой ден детето може да ти иска сметка за това. Не, то не е предмет и точно за това ти трябва да мислиш как да развиваш отношението му към света. А отношение тип "баща ти за нищо не става и гледа на теб, като на предмет" е нездравословно, според мен.
Двамата трябва да си оправите нещата, защо мислиш, че сънува кошмари, заради баща си, а не заради това, че се чуства разкъсвана между вас? Ами ако детето иска да отиде, но се страхува, че ще те нарани, чуството за вина при деца на разделени родители е основното, което изпитват. Започнете пробно - прати я за малко, виж как ще го възприеме, адаптивността ще е много важна в живота на дъщеря ти занапред, ти може да и помогнеш. Как да приеме раздялата нормално, при положение, че ти си на ръба на истерията и без да искаш я учиш, че няма по-лошо нещо от това да е с баща си? Ако той не е побойник, алкохолик, наркоман, какъв е проблема? Ти може да я научиш, че хората се срещат и се разделят, и не е задължително това да бъде драма.
Неговата грешка е, че сега се е сетил да поиска да прекарва това време с нея. Ако от самото начало бяхте възприели тази практика, детето щеше да го приема естествено. Няма значение, че е била на 2-3 години, ако бащата е отговорен.
Твоята грешка е, че си създала страх в детето си от смяна на средата и то се чуства комфортно само с теб и родителите ти. Дори сега ти не виждаш положителната страна на временната смяна на средата, факта че може да научи друг език, например, различните хоризонти, които може да развиеш в нея. Влагаш личностно, егоистично отношение и някой ден детето може да ти иска сметка за това. Не, то не е предмет и точно за това ти трябва да мислиш как да развиваш отношението му към света. А отношение тип "баща ти за нищо не става и гледа на теб, като на предмет" е нездравословно, според мен.
Двамата трябва да си оправите нещата, защо мислиш, че сънува кошмари, заради баща си, а не заради това, че се чуства разкъсвана между вас? Ами ако детето иска да отиде, но се страхува, че ще те нарани, чуството за вина при деца на разделени родители е основното, което изпитват. Започнете пробно - прати я за малко, виж как ще го възприеме, адаптивността ще е много важна в живота на дъщеря ти занапред, ти може да и помогнеш. Как да приеме раздялата нормално, при положение, че ти си на ръба на истерията и без да искаш я учиш, че няма по-лошо нещо от това да е с баща си? Ако той не е побойник, алкохолик, наркоман, какъв е проблема? Ти може да я научиш, че хората се срещат и се разделят, и не е задължително това да бъде драма.
Аз съм на същото мнение!
