как да си дам детето???

  • 6 590
  • 119
# 75
Очевидно е, че зад  " аз знам какво е най-добре за моето дете" в много случаи се крие " това дете е мое и аз ще правя каквото си искам с него, пък". За съжаление това е много често срещано поведение.
Тропкането с крак не е никаква 'борба' за интересите на детето, в случая.
Авторката е  егоистка, която се опитва  да се наложи чрез детето, не й пука изобщо дали ще има връзка м/у баща и дъщеря, да не говорим за някаква трезва преценка на плюсове и минуси от отиването на детето при баща му.
Виж целия пост
# 76
10cent's, а няколко думи за бащата ще кажеш ли  Wink

Виж целия пост
# 77
Какво да кажа за бащата?
Мисля, че по-добре е късно, отколкото никога. В крайна сметка не става в-с за тинейджърка, а за малко дете.
И ако бащата иска да има връзка с него - има право да получи шанс за това. Мисля, че е в интерес на детето.

Виж целия пост
# 78
Ами.. аз вече казах, че съм нетолерантна и незачитаща правата на такива "бащи" /както и че нямам личен опит/
Просто ми се струва, че твърде едностранчиво се тълкува ситуацията - все в посока "бащата има право", "хубаво е, че е проявил интерес", "по-добре късно, отколкото никога", авторката е егоистка, която ограничава детето и т.н. Радваме му се на този баща, че се е сетил в един момент, че има дете..
Излиза че майката, която е с детето всеки ден, месец, години наред, и самото дете, трябва във всеки един момент да са готови да го приемат с отворени обятия, да му простят всичко, и да уважат правото му да се появи от нищото, да нахлуе в живота им - заедно с новата си кариера, приятелка с друго дете и т.н. И те, всеопрощаващи и доволни, че се е сетил за тях, да играят по неговата свирка.. и така примерно докато отново му омръзне, и реши да си бие шута.. после се появи отново..  newsm78
Този, който остава при детето, явно винаги е в по-неизгодната позиция да носи цялата отговорност, и да бъде обвиняван за всяко свое действие или бездействие, и от бащата, и евентуално от детето... мъж да си на този свят, наистина  Wink
Виж целия пост
# 79
е, чак във всеки момент да е готова ... едва ли.  Rolling Eyes
напротив, най-разумно ( според много от нас) е, да позволи плавно да се случват нещата, под неин контрол и т.н. само че тя не иска. ако той ще живее в чужбина, дори тази година да не го 'пусне', догодина въпроса ще е същия.
и така, докато един ден детето я попита 'защо'.
да, радвам се, че е проявил желание да е с детето си.
това е шанс за детето.
чувствата на майката в случая са второстепенни. лично мнение.
Виж целия пост
# 80
Каквото и да е - детето повече от 2-3 дни на тази възраст да сменя режима си за мен е културно казано неприемливо! Ако беше на 14-16г. да, но чак пък 2-3 месеца? Минал съм по този път и съм от другата страна на барикадата, но не приемам тази ситуация. Освен ако авторката не я представила "предрешена".
По-скоро мен ме притеснява "престижната" му работа. Ако отиде детето в чужбина и той "забрави" да го върне? Какво правим тогава - втори Асеновград?
Виж целия пост
# 81
Престижна работа без постоянен адрес нещо не се връзва.
Виж целия пост
# 82
Не виждам какво си седнала да се тръшкаш.
1. за да се извади задграничен паспорт на малката трябва да присъстват и двамата родители. И заедно в полицията да подпишат, че са съгласни на детето да се извади задграничен паспорт.
След като си притеснена, не отиваш, няма паспорт, малката  е В България.
2. За да напусне границата с единия родител се изисква нотариално заверена декларация от другия родител, че знае и е съгласен детето му да напусне България. Това основно се прилага за децата на разведени.

Та след като ти не си съгласна, как аджеба ще напусне детето България? На летящото килимче Mr. Green


Ей това е!
Освен това ако е много бизи съпруга и случайно пропусне да дойде на делото за детето, намери си свидетел, който да каже, че е скапан баща и тогава съвсем ще го разбиеш!
Виж целия пост
# 83
според мен детето е добре да вижда баща си, но да се отделя от теб по 2-3 месеца ми се струва ненормално. И то в чужда държава. Щом е толкова мобилен да идва и да си вижда детето когато пожелае. Отрежи го и не му се вързвай на глупостите.
Виж целия пост
# 84
Е, като е толкова притеснително да пътува детето при баща си и мислим за неговото добро - да несе бяхте развеждали  Crazy
Отвратително е това да не се дава право на единия родител да вижда детето си /без разбира се да е имало екстремни ситуации, лошо отношение и насилие и тн/! Да не говорим и факта, че бащата има пари явно и може да осигури това дете, което в днешно време никак не е за пренебрегване! Но дори да не беше така - аре бе, майката го гледала до сега и бащата съответно няма право да го вижда вече...еее, не егоизъм, а злоба и инат е това!
Виж целия пост
# 85
Защо пък да не му се дава шанс да си вижда детето, айде да не прекаляваме!
Аз не видях никъде тя да го спира да идва да си вижда детето. Единствено видях, че не иска да го размята насам-натам.
Един истински добър родител би се съобразил с това и би предложил по-плавен режим. Нека поживее малко с детето в обстановка, която е позната на детето. Или да го взема за седмица-две, когато е в отпуска, а не БАМ 2-3 месеца с бавачка в чужда страна.
Виж целия пост
# 86
  Присетил се да бъде баща, чак и условия да поставя. На твое място бих я пратила за седмица, за да видя как би й понесло, но само ако го иска.
Виж целия пост
# 87
  Присетил се да бъде баща, чак и условия да поставя. На твое място бих я пратила за седмица, за да видя как би й понесло, но само ако го иска.
Не знам защо всички разглеждате случая като "присетил се да бъде баща"...еми извинявам се,ама аз пък никъде не прочетох,че той ей сега се е сетил,че има дете и че ще си играе на баща. Освен това има голяма вероятност авторката да не представя абсолютно безпристрастно ситуацията,а по-скоро така,че тя е невинна и иска всичко добро за детето си,а бащата-този никаквец гаден иска да й го вземе. Според мен колкото тя,толкова и той мисли оптимален вариант,проблема е,че не могат да си разделят детето,от което накрая точно то ще страда. И двамата мислят кой да бъде родителя,а не виждам някой да мисли какво иска детето и как то да е добре...
Виж целия пост
# 88
  Разглеждаме го на базата на това, което казва авторката, разбира се, няма как да гадаем. Един сериозен баща първо би се запитал дали
2-3 месеца не са прекалено дълго за детето. Това в комплект с детегледачка не ми мирише на загриженост, а точно на присещане.
Виж целия пост
# 89
А ако не се беше присетил, по-добре ли щеше да бъде? За авторката със сигурност, но за детето?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия