Здравейте,
Обръщам се към вас за мнение,защото аз все повече се обърквам и затъвам,не зная какво повече да направя и как да постъпя,разкъсвам се постоянно.
Омъжена съм от 8-9 години,обичам съпруга си,но той не престава да ме обижда за всичко,имам хубава работа,поддържам дома си,грижа се за децата,но той винаги е недоволен.Много често се е случвало да си събирам багажа ,защото след поредната караница,той ме гони,но не съм си тръгвала,защото го обичам,защото той се оправдава ,че е бил много ядосан затова го е казвал.При най малкото ме нарича тъпачка,глупачка,че не мисля,че съм наивна и много други обиди.Аз от своя страна никога не съм го обиждала,винаги ми минава по бързо и гледам да си поговорим...Той има сериозен коз,аз нямам семейство,нямам роднини,на който да се опра и да ме защитят.Случвало се е и да ми посяга...Според него бутането и шамара се едно и също.Децата ми са много чувствителни и аз съм на кръстопът,не знам какво решение да взема.Застанала е една буца в гърлото ми и не мърда...
Последната случка вече доведе до много по остри отношения.Една от вечерите на гости на родителите му стана скандал,в който баща му ми посегна/той пие много/,започна да ме гони,да крещи и обижда.Половинката ми го хвана,но като си тръгнахме според него пак аз бях виновна,защото не съм могла да се контролирам и когато го видя ,че е пиян и ме ообижда трябвало да отида в другата стая и да си замълча..Не мога да го преглътна,опитах се ,но не мога.Дразгите ни са отдавна със семейството му,въпреки че не живеем заедно,аз моля да не дават някой определени неща на децата,а те зад гърбът ми го правят,в един момент аз не издържам и със по строг тон питам "защо",а те започват дразнене и сърдене.Той казва,че не ги защитава,но действията му показват друго... Много ме боли,обичам го,той казва също че ме обича,но много ме наранява.Постоянно не е доволен от мен,постоянно не казвам нищо правилно и не правя нищо правилно и аз не мисля ,че съм света вода не на пита,но гледам да му угаждам и само и само да не се сърди,това и е другият проблем,сръдните му са големи.Омръзна ми все някой да ме гони от някъде,боли много,обожавам децата си и не искам да наранявам,изглеждам много добре,тъжна съм ,че всички покрай мен го забелязват,държат се добре с мен,но не и половинката ми.Ако аз го накарам да свърши нещо вкъщи,се цупи сърди се,но помоли ли го приятел ,тръгва веднага.
Мога да остана в дома ни,но знам какво ще е държането към мен,няма да си говорим и ще се подминаваме,а това за мен не е живот.
Има и вариант да си тръгна,но на този етап ще трябва да изляза на квартира с едното дете,а другото ще мога да взем след няколко месеца,а не искам да ги деля,боли ме много...
Не знам и как ще се справя,как ще преболедувам всичко това и как ще живея сама с децата и ще се справям с живота...Боли ме ,че ще оставя всичко това тук и ще започна от нулата,не знам дали ще мога да осигуря жилище на децата си....
Tемата не е пързалка
Виж целия пост
Обръщам се към вас за мнение,защото аз все повече се обърквам и затъвам,не зная какво повече да направя и как да постъпя,разкъсвам се постоянно.
Омъжена съм от 8-9 години,обичам съпруга си,но той не престава да ме обижда за всичко,имам хубава работа,поддържам дома си,грижа се за децата,но той винаги е недоволен.Много често се е случвало да си събирам багажа ,защото след поредната караница,той ме гони,но не съм си тръгвала,защото го обичам,защото той се оправдава ,че е бил много ядосан затова го е казвал.При най малкото ме нарича тъпачка,глупачка,че не мисля,че съм наивна и много други обиди.Аз от своя страна никога не съм го обиждала,винаги ми минава по бързо и гледам да си поговорим...Той има сериозен коз,аз нямам семейство,нямам роднини,на който да се опра и да ме защитят.Случвало се е и да ми посяга...Според него бутането и шамара се едно и също.Децата ми са много чувствителни и аз съм на кръстопът,не знам какво решение да взема.Застанала е една буца в гърлото ми и не мърда...
Последната случка вече доведе до много по остри отношения.Една от вечерите на гости на родителите му стана скандал,в който баща му ми посегна/той пие много/,започна да ме гони,да крещи и обижда.Половинката ми го хвана,но като си тръгнахме според него пак аз бях виновна,защото не съм могла да се контролирам и когато го видя ,че е пиян и ме ообижда трябвало да отида в другата стая и да си замълча..Не мога да го преглътна,опитах се ,но не мога.Дразгите ни са отдавна със семейството му,въпреки че не живеем заедно,аз моля да не дават някой определени неща на децата,а те зад гърбът ми го правят,в един момент аз не издържам и със по строг тон питам "защо",а те започват дразнене и сърдене.Той казва,че не ги защитава,но действията му показват друго... Много ме боли,обичам го,той казва също че ме обича,но много ме наранява.Постоянно не е доволен от мен,постоянно не казвам нищо правилно и не правя нищо правилно и аз не мисля ,че съм света вода не на пита,но гледам да му угаждам и само и само да не се сърди,това и е другият проблем,сръдните му са големи.Омръзна ми все някой да ме гони от някъде,боли много,обожавам децата си и не искам да наранявам,изглеждам много добре,тъжна съм ,че всички покрай мен го забелязват,държат се добре с мен,но не и половинката ми.Ако аз го накарам да свърши нещо вкъщи,се цупи сърди се,но помоли ли го приятел ,тръгва веднага.
Мога да остана в дома ни,но знам какво ще е държането към мен,няма да си говорим и ще се подминаваме,а това за мен не е живот.
Има и вариант да си тръгна,но на този етап ще трябва да изляза на квартира с едното дете,а другото ще мога да взем след няколко месеца,а не искам да ги деля,боли ме много...
Не знам и как ще се справя,как ще преболедувам всичко това и как ще живея сама с децата и ще се справям с живота...Боли ме ,че ще оставя всичко това тук и ще започна от нулата,не знам дали ще мога да осигуря жилище на децата си....
Tемата не е пързалка
Свикнал е да му слугуваш и да му се подчиняваш. Пък теб щом те устройва да те обижда, посяга, та чак и родата му... - обичай го. Ко толкова. То си е за теб. 
