Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Дядото е бил мунчото, може би?

Да споделя и аз подобен опит. Имам компания, с която сме от деца, но с течение на времето се изпожениха помежду си и станаха леко скучни  въпреки това излизам от време на време с тях. Та - сядаме на кръчма, идва сметката, всеки оставя уж повече, в един момент сметката точна, ама като говоря точна имам предвид до стотинка  Първия път си помислих, че е грешка, но това се случи няколко пъти и на мен ми стана много криво и го изкоментирах, всеки обаче мълчи, после ме светнаха, че един от нашите се правел на луд - чака всички да си дадат парите и той накрая доплащал за да натъкми сметката, т.е. си прибира бакшиша за него, като понякога дори не му се налагало да плаща  аз побеснях, от тогава когато и да изляза с тях заявявам на висок тон, че оставям еди-колко си бакшиш и държа той да остане за сервитьорката и дебна като цербер дали това се случва. Вместо обаче да го натиснат този и да влезе в правия път, какво се случи - започнаха всички да се държат като муньовци - броят стотинките и остават точна сметка  При което излизам с част от тази компания пак на кръчма, идва сметката и аз оставям нещо от порядъка на 3-4лв бакшиш при което единия от нашите ми вика - абе Самира, не ми стига 1лв, не ми се разваля, ти нали оставаш повече, ще си взема от там, пък ще ти ги върна някога. Аз  - Не ! Това е бакшиш за сервитьорката, като нямаш дребни, аз ще ти разваля и не да оставиш точно, ами остави и бакшиш, а той  как бакшиш бе, не се излагай. Спорихме сигурно 15 мин и не успях да го накарам да не си удържа от моя бакшиш за неговата сметка. Това е човек със собствен, макар и не голям бизнес, който никога не е страдал от липса на пари, но стотинката се цепи на две. Излезе в този случай, че муньовщината е заразна - за съжаление 

Покрай историята на Jojjoba се сетих за още изцепки на същия мой бивш... Та той се движеше с една компания, всичките - големи мъже около 30 и повече години, дето много се кефеха да пърдят и да се оригат на кой когато му дойде, след което се поздравяваха един друг за изпълненията... Та един ден вече ми дойде леко нанагорно, хванах го моичкия насаме и съвсем тактично го попитах необходимо ли е да се случват тия работи по тоя начин. Той ми вика, че то това били, видиш ли, естествени човешки нужди и не можело да се потискат. Аз му обяснявам: "Добре де...аз да не мислиш, че не съм човек и не получавам газове, да си ме чувал да пърдя и да се оригам?". След което ми беше разяснено, че аз явно съм си нек'ва префърцунена, щом ги потискам тия неща. Пък аз цЕл живот си живея в заблуда и си въобразявам, че е въпрос на елементарно възпитание...

LillyAnna, сори, че ти е бил приятел, но този за мен е уникален дебил... Аз такива бих търпяла само като познати, хубаво е, че не си направила компромис, а си му била дузпата навреме/предполагам/.

След гнусния мунчо,за който ви разказах,година свобода и няколко мимолетни връзки ,срещнах следващият си Мунчо,който обаче беше добре прикрит..Като начало се запознахме във фейса,след това открихме че имаме доста общи познати.След месеци чатене,решихме да се видим да пием по бира.Стори ми се доста по - симпатичен и забевен на живо.Реших да изляза с него още няколко пъти,докато един ден не се озовахме аз,той и неговия най - добър приятел в тях да гледаме филми и да пием бирички.Не бях осетила кога беше станало 23ч,вече нямаше рейсове към моя квартал,приятеля му се изпари към тях си ,а ние останахме двамата сами в тях.В неговата стая имаше само едно легло единично.Той ми каза ( с което и ме впечатли тогава,обикновенно всеки гледа да се намърда в едно легло с теб) : "Аз ще спя на фотьойла,легни ти на леглото,да не те притеснявам."Аз обаче бях толкова разгонена и толкова много му се кефех вече какъв сладур е и бях решила твърдо да го имам тази нощ,та го извиках да си легнем заедно в леглото,какво толкова ,мен не ме притеснява нищо..Та както се сещате легна си той до мен,правихме страхотен секс,близо 2часа сигурно,имаше огромен пакет,беше супер в леглото!След като свършихме с креватните занимания и лежахме прегърнати,той изрече още едно изречение,което дотогава не бях чувала от мъж след първи секс : "Аз искам сериозна връзка,ако ти не си готова за това,по-добре да забравим какво се случи тази нощ и да си останем приятели,но ако си съгласна на сериозни взаимоотношения,много бих се радвал."Бях впечатлена и естествено приех нещата между нас да минат на по-горен левел.В началото всичко беше прекасно,изобщо си нямах на идея с какъв мунчо се забърквам..Живееше с майка си(бяхме на по 23 тогава и двамата),но тя беше страшен пич(поне в началото така си мислех),говорехме си като приятелки и си пиехме кафето понякога заедно.Стаята му беше ужасно мръсна,а майка му от малък го беше оставила да си прави каквто и както иска.Може би още тогава трябваше да ми светне червената лампа ,че нещо не е наред.Но го приех като нормално,казах си мъж е ,не е от най-подредените,голяма работа.Предложих му да почистим кочинката в неговата стая и така изнесохме 12 големи черни чувала с бутилки от бира(пластмасови и стъклени),дрехи на бившата му,и какво ли още не.Приведохме стаята в доста приличен вид,сложихме тапети,супер стана...Поне за няколко дни...Този индивид имаше фотьойл до леглото специално за кучето му (улична превъзходна) точно до неговото легло.А кучето му беше ужасно...криеше кокъли и какво ли още не наяскяъде и се носеше яко смрад от всякъде...В началото докато ходех у тях само на гости ,гледах да не се дразня  и да не ми прави впечатление.Да обаче за първата ни коледа заедно Мунчо ми подари ключ от тях,което за мен си беше направо предложение "Ела да живееш в нас".И така и стана,взех си малко багаж и отидох в тях,и без това моментът беше тежък за мен - в нас майка ми само ми мърмореше че не си намирам работа,пък в същото време като и кажех ,че съм на интервю ,ми заявяваше че няма никъде да ходя,кой ще гледа малкия ми брат....И така се бяхме скарали с нея,че ми беше заявила "Тук само ще спиш,няма да ни ядеш от храната!" Мен много ме заболя и за това отидох да живея в Мунчо без да мисля много,пък и ми беше подарил ключ от тях,от къде да знам че всъщност намеренията са му били съвсем други ( Бил ми подарил ключовете ако някога закъснява за среща или нещо от сорта - да мога да вляза в тях - това ми го каза малко към края на връзката ни  ) В началото на съвместното ни съжителство всичко беше супер (уж) . Гледах да не се дразня на мърловщинята му и на това че най- добрия му приятел постоянно виси с нас където и да сме по цял ден....Мина половин година....Той почна да ми говори някакви глупости,че не му се прибирало вкъщи заради мен,писнало му всеки ден да съм там ,и аз веднага казах "Добре ,събирам си нещата,ще намеря при кой да отида,не се притеснявай!" Но не...Не даваше и дума да се чуе,ставаше само ако си отида в нас,само че аз още не бях простила на майка ми думите и нямаше как да стане това..След още половин година положението стана още по-нетърпимо - майка му постоянно ни изсмукваше парите.Той и даваше по 200 лв. от собствената му заплата и още 300лв.,които получаваше от баща му (нещо като издръжка,макар и на 23-24години вече). И на нея вссе не и стигаха.На нас ни се налагаше да пълним хладилника,а тя казваше че взима парите точно за това + сметките.На всичкото отгоре като изхарчи теи пари + 900лв. нейната заплата и останеше без пари - пак ни искаше - и много пъти се е слувачало да и дава последните ни 20 лв. - и 2мата бяхме пушачи,и 2мата пътувахме с ГТ на работа и ни трябваха билети,но НЕ важно бе да се угоди на Маминка....Пък аз как съм пътувала дреме му на него...Все пак последните няколко месеца преди края на връзката ни,го бях убедила да делим сметките с нея,и ние да пазаруваме и да пълним хладилника,а на нея да и дава 100кинта месечно.Даже и това не заслужаваше,щото апартамента беше на баща му,та и нещо като наем изобщо не тряббваше да получава...Както и да е...бях и черна на тая жена,само номера ми въртеше ...Точно тогава останах без работа и реших да направя нещо по въпроса - беше лято ,казах си ще отида на морето за лятото да изкарам някой лев,тъкмо малко да поосвежим връзката си с разстоянието,а ми и изпадна ужким сигурна оферта....С последните си 50 лв. си купих билет за Китен и ми останаха около 20лв. докато почна да взимам пари.Да обаче пристигам аз в Китен,отивам към ресторантчето да говоря с шефката вече лице в лице и да ме настани....Тя обаче супер нервна,уволнила половината персонал и на мен ми заявява ,че изобщо няма да ме наема да се махам и някви такива...Аз съм в шок,нямам пари за нощувка,нямам пари за билет за обратно....Разхождах се по улиците и срещнах един познат,та преспах в негоавта квартира,на другия ден си оставих сака там и излязох по улиците да търся от врата на врата работа каквато и да е...Но нямах късмет,.навсякъде ме отрязваха и вече се чудех какво ще правя...Звъннах му на мой Мунчо,обясних му ситуацията и го помолих (понеже беше събота,пък той имаше среща с баща си,който заминаваше на експедиция),преди да се видят да потърси някъде работеща поща в Събота и да ми прати 30лв за билет обратно...Моичкия каза да добре и затвори...Мина час,мина 2,стана 15ч,пощата в Китен работеше в събота до 16ч и почнах да се притеснявам..Звъннах му и той ми вика "Ми не намерих работеща поща,ще трябва да седиш там до понеделник!" Аз в   Как така му викам?Няма къде да спя(вече не ставеше офертата с познатия,хазяйна му направи проблем),какво ще правя до понеделник сама>!>?!? И той "Ами съжалявам ама трябжва да затварям,сега съм с баща ми,отива на експедиция,знаеш,може и да не го видя повече така че искам да си полафим с него и ми тресна в телефона.....Паникьосах се ,седях на една пейка пред пощата и сълзи се стичаха по очите ми...За първи път бях толкова далеч от София,без пари,без познати,без нищо..Сетих се за един стар познат с който всъщност се познавахме от деца,но малко преди да замина за Китен се бяхме срещнали след 10години(прехвърчаха флуиди още тогава,но нали бях обвързана...),той имаше понятие от работещи пощи в събота.Та казах му в каква ситуция се намирам,а той като чу полудя .Каза ми "Няма да те оставя да преспиш тази нощ на плажа!Ще направя всичко възможно ,но ти няма да спиш там! и каза,че ще се обади след малко.Така и стана,след 20мин ми каза,че баща му ще дойде от Бургас да ме вземе,щях да преспя там и на другия ден да ми даде пари за рейс към СФ.Бях толкова щастлива,та тези хора бяха почти не познати за мен (какво като сме си играли заедно на село като сме били 7-8-9 годишни и се харесвахме още тогава) ,а правеха толкова много за мен...Та спасиха ме да не нощувам на улицата,на другия ден баща му ме качи на рейса и вече пътувах за Сф,когато Мунчо ми каза ,че ше ме чака на гарата...Викам си ок,тамън ще приключа с него ,нямаше за къде да бава нещата след всичките му тъпотйй и мизерий,това преля чашата....Та дойе той ,посрещна ме, и вместо аз да му вдигна скандал и да го зарежа,той започна да ми прави скандали,че това пътуване до морето ми било за забвления,излъгала съм че ше ходя да работя,блябляляблябля и ме скъса   Той ме скъса   И така слязохме от градския в неговия квартал,зех си останалият багаж и го помолих поне с мен да изчака на улицата докато дойде въпросното момче,което ми помогна,да ме вземе..Поостана той с мен,поговорихме вече по -с покойно,обясни ми че съм му писнала,че никога не е искал да живеем заедно,че искал да си давал парите на майка си и да си живее в кочината,а аз го натоварвам с тая моя мания за чисто и подредено и тн....Бях в шок,но вече ми бе все тая...От както ме заряза да прекарам няколко нощи без пари на улицата и нищичко не се опита да направи,и последната искра в мен беше угаснала...С нетърпение очаквах моя спасител да дойде да ме спаси от тези последни минути с ужким голямата ми любов...Той дойде,взе ме и от там започнаха мъките....Мунчо още с качването ми в колата,разбрал каква глупост е направил и няколко часа по -късно звънеше и мрънкаше по телефона как бил сгрешил и ме умоляваше да се върна при него...На мен в началото ми беше много мъчно,съжалявах го,но нямаше как да се върна повече....Нищо нямаше да се промени...И така телефонен терор,терор по фейса,скайп,заплашваше моя "спасител" ,щял да ни открие,щял да ни пали,взривява и какво ли още не .Предложи ми брак,падна ми на колене,всичко както си трябва,но аз му отказах и той продължи да ми предлага всеки месец....Опитваше се по всякакъв начин да съсипе новата ми връзка,но дсобре че новичкият беше умен и не се хващаше на тъпите му опити, а и ми имаше доверие.Та така година ни тормози,но накрая се отказа..Сигурно си е намерил нова приятелка,която да му търпи мизерийките.Аз съм щастлива,че се отървах от този екземпляр и ме срещна с детската ми любов от село,с която още сме заедно и изживявам истинската любов!Никой мъж досега не ме е обичал така и не е имал такава нужда от мен ,да съм до него всяка секунда.Дано никога не спира нашата любов!!!

Малко дълго стана...даже много неща пропуснах,ама и цяла книга ше е малко за тоз Мунчо

Хееей, jojjoba, усмихна ми деня! Стахотен хепиенд. Свещи за здраве да палиш на Мунчо. 

Аз пък се чудя как не ви светва лампичката от рано при подобни индивиди, а не взимате инициативата да командвате парада и ако не ви харесва - да се изнасяте, а не да изпадате до положение да се молите на случайни познати и да спите по плажовете. 

Леле, jojjoba, много ме зарадва  Както се казва всяко зло за добро
За мой късмет не съм среща много мунчовци в живота си,но занапред не се знае, поне благодарение на вас по-лесно ще ги разпознавам.
Сега се сетих за един, с който се познавахме от известно време и се харесахме.Обаче, когато си разменяхме номерата, той изрично ме предупреди, че ще ми клика, а аз да не вдигам, аз да го набирам  Нямало смисъл при положение, че не сме още някакви да се набутва.
Не съм меркантилна, но просто това уби всичко в мен  Мисля си ако го бях пренебрегнала това, сега  какви ли истории щях да имам за разказване 

И аз такива муньовци-циции съм имала като ухажори, навремето като студентка. И аз не съм меркантилна и не искам някой да ми плаща баснословни суми в скъпи ресторанти, но да ми издънят телефона за среща и после да се скъпят за 5 лв сметка, ето това не толерирам!Но опитът учи и след тези години не съм имала подобни издънки, като цяло се научих да преценявам хората, с които комуникирам за да нямам такива 'приятни' първи срещи в последствие.

Сглупих и излязох една вечер с един. Не стига че платих неголямата сметка, че и розата си платих, дето ми я купи в кръчмата.

На валия ухажорът ми напомни за едно мое гадже, което не ме взимаше с него на дискотеки, щот' видиш ли все в последния момент разбирал, че ще ходят и аз вече или съм била заспала или много късно било станало.  Както и да е. Tова обаче не го спираше да ми звъни в 5 часа сутринта да излезна да му дам 10 лева да си купят цигари, защото са изпили и последната си стотинка   

Муньовците-скъперници са на челно място в моя списък с топ муньовски прояви. Трябваха ми повечко години да осъзная, че да си скъперник е почти като това да си глупав. Засяга всички аспекти от живота. Свидльото е стиснат не само по отношение на финансите, ами и емоционално.

Това ми напомни за един, който ме покани на театър. Платих си и театъра, и кафето преди това, че и неговото кафе. Не съм за парите, а за отношението. И после беше много очуден, че бързам да си ходя и не намирам време да се видим пак....

Според мен мунчовците на LillyAnna и jojjoba си делят първо място в класацията за тъпунгери 
Нищо лично, момичета   

След като изчетох старите теми сега умирам от смях с една друга, която открих.
Ето за тези, които не са попадали на нея http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=28316.750;topicrefid=20