Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Тази тема е златна мина! Мале какви бисери се търкалят из нея 

О, аз с муньовските изцепки на моя мога да напълня още толкова страници, колкото е темата досега.
На един 8-ми март се прибирам след лекции, 7-8 часа вечерта беше. Бившият вече вкъщи, прибрал се преди мен, ми вика: "Исках да ти взема цвете, ама като свърших работа, вече всичко беше затворено"... Така...държа да отбележа, че тоя празник не го тача кой знае колко, пък и точно тоя човек вече си го знаех много добре какъв е и така или иначе не съм очаквала от него да се сети да направи нещо. Само дето докато се прибирах, видях поне три цветарки да работят много близо до блока ни, а кой знае колко е имало покрай работното му място, което беше през един подлез разстояние от едно пазарче. Обидно ми стана не от факта, че не ми подари едно кирливо цвете, а че си намери такова плоско оправдание да не го направи.
Така и не разбрах кое беше по-големият проблем: че са му се свидели да даде 5 лева за роза, или че го е мързяло да направи пет крачки, за да иде до цветарката.

Парите са му досвидели, много ясно. Ти почерпи ли го с празнична вечеря?

Е ми...щях да го почерпя, ама кухнята беше затворена...

Лелеле каква хубава тема,как досега не съм я зачела Прочетох всичко и вътрешно си се успокоих,че не само аз съм попадала на муньовци И да не е само запис да ви разкажа за моичкия,който още на първа среща се измуни Значи разхождаме се ние цяла вечер,вече става късно,не ни се сяда пак на заведение,рано е още да се каним и на гости,пък не искаме и да се разделяме и обикаляме като гламави с колата.Накрая паркира моя мунчо на една поляна в най-крайния квартал на града.Както и да е следват няколко часа приказки,ласки,романтика-ясно ви е....Става вече време да тръгваме,а да запали колата ,а да тръгнем ,ама не..моя да вземе да остави колата на контакт и акумулатора паднал Аз умирам от смях на някаква поляна съм посред нощ,той милия сменя боите и се чуди какво да прави.Събира си той най-накрая акъла,звъни на един негов колега,събужда го и обяснява как се е озовал на поляната ,която е на 100 км от тях без акумулатор,както и да е човека обещава да дойде.След което моя ми поръчва такси като чете номера на близкия блок и го заявява за там.Чакаме половин час,няма кола.След малко минава случайно такси,хващам го аз и се оказва,че предното  го е  поръчал за съседния квартал,където има същия номер блок,ама за това го разбирам,защото и на мен този район ми е тъмна Индия Е познайте дали и до днес не го бъзикам за първата ни среща и колегата му също

Аз не се ли червих и аз така.
Дойде в моя град с мъжа на сестра си въпросния, когото мъж не познавах, отиде мъжът при негови роднини да се видят, а ние с гаджето, да не харчим пари, мноУ ясно, се забихме накрая на града до една изоставена кравеферма, зимата. Правихме, каквото правихме, ще тръгваме- цък, забуксува тая ми ти волга, няма излизане. И телефони нямаше още, моя човек газ до хората, дойдоха, извадиха колата, аз потънах в земята от срам- всеки знаеше за какво се ходи баш там.

Дари и ние така се червихме пред познатите и колегата с разликата,че дори не бяхме стигнали до...ама иди обяснявай,че цяла вечер си гледал звездите и си разпъвал локуми  насред поляна накрай града

Хаха. Май объркахме темите, трябваше в Муните да пишем.

Ооо и за двете теми имам много да пиша ,ама сега открих,че има тема и за бивши муньовци и чета и там сега

 Е вие пък сега, на всеки се случва да закъса с колата. Това ако са им най-големите муньовщини на вашите, с мед да ги намажеш.

Ето още двама кандидати (то е ясно, че в челната тройка няма да се класираме, но все пак да документираме муньовщината ширяща се!)

Муньо "скръндзата":
аз в последните класове на гимназията, Муньо третокурсник в Химико-технологическия, и двамата от София (т.е. той живее при мама и не плаща поне квартира). Чист, приятничък, но скръндза: ходеше пеша, за да не плаща за градски транспорт, на срещи ме канеше само в Парка на Свободата (днешна Борисова градина май -?), като отдалеч заобикаляше всяко заведенийце - зер трябва да се плаща! (то колко ли е струвал един чай по Татово време?!) - а на мен ми обясняваше, че там само боклуци сервирали. Не държах да ме черпи, все пак бедни студентски години за него. Както и да е, ето хитовата ситуация: Муньо решава да ме съблазнява: откъсва листенце от дърво и ми го подава с жест и тон, достойни за поднасяне на кралски диамант: "Това е за теб! Подарявам ти го!" и се нахвърля да ме целуне за пръв път, вярвайки, че аз съм вече съвсем омаломощена от неговия крупен жест. Как не се разсмях, и до днес не знам. Знам само, че си обрах крушите и повече не ходих да се срещаме...

Муньо "мамино злато":
Муньо е асистент във виден софийски университет, но живее при Мама и естествено, единствено и само с мисълта "какво ще каже Мама". Излизахме няколко пъти, като за всяко нещо подробно ми бе обяснявано какво би си помислила/казала Мама за това. Издържах 3 седмици... за повече нямах сили!

П.С. Интересното е, че и двамата се ожениха и им се роди по момиченце. На Муньо "мамино злато" момиченцето, разбира се, бе наречено на Мама. Днес и двамата са разведени и се чудят защо светът е толкова лош към тях...

П.П.С. слава Богу, Съдбата ме одари с невероятно чудесен съпруг!

муньо Димитър от Банкя: жандармерист и живееше с майка си в малка фамилна къща. отиваме да го вземем от тях и да ходим на кафе, а той много се криеше от майка си, че пуши, че ще му се кара. пича гонеше 30ка. всеки път се разиграваше следната сценка -стоим и си лафим на двора докато го чакаме и изведнъж прозорецът на неговата стая се отваря с трясък и през градината прелетяват кутия цигари - право в моята глава. аз се ползвах с лоша слава пред мамичките тогава и, видиш ли, като му намирала цигарите кавал, че са мои. беше братовчед на мойто гадже тогава, мойте цигари в неговата спалня - логика  ма му вярваше жената де. а също по едно време издирваше бинокли, за да си ги взел докато бил на смяна пред еди-кое-си посолство в центъра, защото в кооперацията отсреща имало готина събличаща се мадама всяка вечр. и такива работи

муньо Ивайло от Суходол: тоя пич ми е личният фаворит във всяко едно отношение. по него с години съм гледала и учела 'как не трябва да бъде един мъж'. оставяше бременната си жена да мъкне торби 8ми месец по етажите нагоре. беше сляп с едното око, но си купи книжка и всеки път като се налагаше да се качаваме при него в колата почвах да се моля на Тангра, Ра и който друг ми дойде на ум  откъм невиждащата си страна улучваше всички дупки. ние живеехме под тях в една фамилна къща и и постоянно пращаше жена си да търашува на нашата трапеза/хладилник и тъща му да му готви, но когато жена му направеше десерт - например крем карамел и дъщеря му ни свалеше 2 кремчета -да се почерпим - после я спукваше от бой за това. абе олигофрен отвсякъде, но със самочувствие на ракетен инженер

муньо Светльо от София: заграждахме се на фейса няколко месеца; адски начетено и готино момче. русоляв с очила - ще се срещаме пред Съдебната палата и после на бар. намираме се и тръгваме. държа се хипер неадекватно и до ден днешен мисля, че беше надрусан. още с влизането в бара почна да ми обяснява как ще си присади кости от титан или някакво желязо друго в ръцете и щял да стане като Wolverine от X-men. постоянно се оглеждаше все едно ни следят и ми шушнеше как не бил човек, а само обитавал човешко тяло. сега ми е смешно ,но тогава много се уплаших. пихме квото пихме, той черпи и аз викам - мерси и айде, а той ще ме изпраща до такситата на Славейков наредени отстрани. тъкмо да си взема едно и го гледам кака гледа към магазина за сандвичи там  с един тъжен поглед. прежалих се и го питам иска ли да хапнем набързо, а той ми казва, че няма пари, а е много гладен. и аз гузна, че ги похарчил по мен влизам с него и ни купувам по един сандвич. седнахме на високите столове до прозореца дето гледат навън и тоя като почна да се храни като животно - майонезата от сандвича се стичаше по брадата, шлифера и панталоните му, но той изобщо не забелязваше. аз в потрес, а всички останали посетители ни гледаха с ужас. срам, срам. едвам го изчаках да се наяде и бегом в таксито.

За това в червеното съм в шок все още 
Колкото до "купената книжка" - не е първият, нито последният, който въпреки недъга си, си позволява да застава зад волана.
За жалост 




Nalia, ти не си се разсмяла тогава, ама аз сега се превивам от смях 
Човекът, един щедър такъв, пък ти не оценяш "скъпия" подарък 
 Представям си как си разбила сърцето му 
 

и с право си шок. ма като казвам торби имам предвид баш  торби. примерно 3,4 големи и претъпкани с продукти от Фантастико/Билла. а нашият си играе с ключовете от колата в ръка

той направи  и една друга гадост, но за нея всеки път ми се насълзяват очите, така че четете на своя отговорност - .