Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

  • 718 665
  • 3 011
# 2 040

Веднага му отговарям, че имам проблем с дясната простата и го оставям в чуденка защо той има само една?!  Laughing
[/quote]

 Peace
Не се бях сетила Simple Smile

Той сигурно е бил сериозен, не, защото мисли, че имаш простата, а понеже прекъсваш лекцията му. Надали е от неосведоменост за женската отделителна система!  Peace Mr. Green

Аз изобщо не бях на негова лекция. Даже не ми е преподавател на мен, познавахме се отвън и бяхме на една друга лекция, която не я води той и за 3 часа ходих около 4-5 пъти. След това заваля порой и се скрихме в един мол, където влязохме в един планински магазин и там питах за тоалетна Simple Smile И вечерта по скайпа ми ме пита:
Той: Нещо много често ходиш до тоалетната - мислех, че това проблем с простатата при мъжете Simple Smile
Аз: Хахаха, да не намекваш, че имам простата? Simple Smile
Той: А, тук ме хвана. Жените нямат ли?
Аз:  Ееее, ти ме уби! И аз съм седнала да се смущавам и притеснявам, че съм неграмотна и незнаеща.
Той: Видя ли сега, ще ме обучаваш - ама верно ли нямат? Че що така? Егати, мислех, че само онова си нямат ...

Виж целия пост
# 2 041
 Shocked Shocked Shocked Mr. Green Mr. Green Mr. Green

Той се е чудил как да те заговори! хахаха

Чак пък толкоз незнаещ..... newsm78
Виж целия пост
# 2 042
На мен този разговор ми звучи като подкана за нещо друго.
Виж целия пост
# 2 043
На мен този разговор ми звучи като подкана за нещо друго.
Да й провери простата Joy
Виж целия пост
# 2 044
Вече се познавахме достатъчно, при което вече бях казвала, че няма да се случи такова нещо и то доста  в прав текст Simple Smile
Той просто си плямпаше каквото му дойде, ако седна да напиша цялата история ще има да се чудите... Та в неговата област може и да е невероятен, но иначе е гола вода. Огрооооомно самочувствие и нула-нула покритие
Виж целия пост
# 2 045
Хайде, разкажи, де Simple Smile
С нула - нула покритие сигурно имаш истории.
Виж целия пост
# 2 046
Всъщност с любопитство бих попрочела "Историите на двете 00" .. И двете им простати Simple Smile
Виж целия пост
# 2 047
Не е кратко, но наистина е забавно. И предупреждавам - в 90% от случаите конкретната ситуация има неочаквано развитие. Тъй, че, ако искате да разберете, трябва да го прочетете (който иска и може, разбира се), за да стигнете до финалът на въпросното епизодче.
И пак съм сменила имената, макар че като се бях ядосала заради данъчните истории го бях пуснала във ФБ с истинските. Ама хайде, от мен да мине. Simple Smile


Скрит текст:
В началото бях сменила имената. Но след последния разговор реших да направя този разказ обществено достояние, просто за да е ясно какви хора съществуват на тези планета. Пък току-виж някой вземе, че му се хване, поне да е бил предупреден. Искам да подчертая, че всичко е съвсем достоверно, копирала съм от скайпа си, а където съм измисляла е било по спомени и съм се старала да бъде каквото се е  случило и както съм го почувствала. Написването беше по-скоро за самата мен (и терсен кръг от приятелите ми) за да си имам тази история, да си се смея и радвам, но както казах, след днешния случай вече се вбесих. Някои хора или са тотални идиоти (извинете за епитета) или се правят на такива. Все едно. Но никак не ми е приятно и аз да ставам идиот, или още повече – човек, неизпълняващ обещанията си, заради някой си. Пускам си одисеята с истинските имена на Калоян и мен (останалите са  минаващи персонажи и не са важни и затова са си със старите). До скоро си го отварях и се кикотех (и имаше само част на яд, разочарование и подобни негативни усещания), но сега те изцяло са ме завладяли. Утре ще ходя да вися с детето пред данъчното...

Зорница стана рано. Е, не чак да посреща изгрева, нищо че беше 1-ви юли. Времето беше безоблачно и горещо, тя сложи сандвича в раницата и пое към Витоша. С тичане хвана автобуса за горе и почти към края седна до една баба, която веднага я подложи на разпит – откъде е , как се казва, на колко е години, като при отговора на последния въпрос се опули – Зори, с шапка на главата, раница, провлачен панталон и тениска изглеждаше на около 22, как така 33? Спирката дойде, те слязоха и приказвайки започнаха да се изкачват към Черни връх. Баба Кина беше на 87 (осемдесет и седем!) години и всяка събота и неделя се качваше на върха. Бавно, с щека или тояга в ръка, но упорито и безотказно. Разказваше на Зори за живота си, как съпругът ѝ – турист, алпинист и скиор починал преди няколко години и тя разпръснала праха му на Черни връх. Оттогава при всяка възможност тя е горе – няма зиме, няма лете. Разказа ѝ как преди няколко месеца: зима, сняг, виелица, тя, слизайки от Черни връх паднала и си изкълчила крака. Легнала и си мислила, че краят е дошъл, но намерила сили в себе си да се изправи и да тръгне, за да не замръзне. Как да е  успяла да стигне до града, постояла малко в болница и щом се възстановила пак хукнала нагоре. Баба Кина показа на Зори къде е наболява кракът, въздъхна и продължи, подпирайки се на тояга си. Разказа й, как се запознала с мъжа си, как обикаляла половин България с колело, как влязла да следва, след безброй пречки, завършила, разпределили я в някакво безлюдно село и как чак с министъра се срещнала, за да отстоява позицията и правата си. Точно, когато излязоха на пътеката от Голи връх се срещнаха с мъж, който идваше от върха, където посрещнал изгрева. Господинът беше изключително впечатлен от външността и хъса на бабата, изуми се, когато разбра на колко е години и извади фотоапарат да я снима. Зори я прегърна и след това го помоли да ѝ изпрати снимката. Бабата също не се стърпя и възклицавайки отвърна:
-   А тя е на тридесет и три!
-   Чудесна възраст – Христова – отвърна той. - Аз миналата година направих
половин век.
-   И е разведена! - обади се баба Кина.
Зори се смути, но веднага извади стрелата си и отсече:
-   Аз приключих с мъжете! Окончателно!
-   И аз бях така - каза той. – Но сега си имам гадже – мултимилионерка, в
Германия.
-   Супер! – успокоено отговори Зори.
-   Какво си учила?
-   Екология. – отвърна Зори.
-   Яяяя, ти си почти колежка. Аз сега подготвям един проект, на 16-ти трябва да
го предадем и и като стане ще е голям хит! Аз го подготвям отдавна, главен асистент по физика съм. Това е бъдещето, в санирането може да се използват аерозолове, които излъчват топлина. Така се балансира: топлината, която отдаваш, трябва да е равна на тази, която получаваш. Това е заложено в европейската директива от 2008ма година. Като одобят проекта ще станем милионери – засмя се той.
-   Няма ли място за меееен? – с медено гласче каза Зори. Разбира се, го
каза го повече на майтап, би казала същото, на всеки.  – От четири месеца съм без работа.
-   Ами ще видим, аз имам 150 000 евро работна заплата, защо не? - Зори се
усмихна и отново напомни за снимката.
-   Ще ти я пратя. Намери ме в блога ми – „Голямото пристанище”. Там можеш да
прочетеш и за проекта.
Зори тръгна да догони баба Кина (брей, че пъргава жена, едва я стигна),
качиха се на върха и там се разделиха. Бабата ѝ даде телефона си, обещаха си пак да се качат някой път заедно.

Два дни по-късно Зори беше на интервю за работа, на което в прав текст, с доста резки и груби думи ѝ казаха, че не толерират бременни жени и веднага ги махат. Същото важеше и за майки с дечица. Зори си тръгна и по пътя се разплака. Прибра се вкъщи намери блога на Калоян и му написа едно писъмце, в което го помоли за снимката и му каза, че днес е било поредното интервю, на което са я отрязали, и че е готова да мие тоалетни, само да започне работа. На следния ден той ѝ отговори, че ще ѝ даде работа, засега на 4 часа по договор, ще работи по задачки и ще получава 150 лева чисто. Тя му благодари за предложението, но му отговори, че ѝ е нужна постоянна работа, тъй като Ели (тригодишната ѝ дъщеричка) ще трябва да посещава частна градина, ако тя тръгне на работа, защото няма кой да я гледа. А таксата е 370 лв. и при такъв вариант тя е на загуба.  След 1-2 писма се видяха и той ѝ каза, че ще му е нужна за по 2-3 часа, докато предадат проекта, а тя може да взима Ели със себе си. Ето, на следващия ден в 09:30ч ще дойдат да монтират климатиците и тя ще трябва да е там.
В уреченото време Зори с Ели бяха там, дойде и друга асистентка по физика и стояха там 4 часа, докато майсторите монтират климатиците. Накрая на Ели безумно ѝ се спеше, вече беше кисела, щъкаше напред-назад из факултета, докато все пак тръгнаха. На Зори не ѝ беше много ясно защо трябваше да е там, но...
На сутринта в събота Калоян се обади на Зори, която смяташе да се качи с Ели на някоя близка полянка на Витоша. Той ѝ предложи да ги закара до х. Планинец с колата. Първоначално Зори се сепна и отклони поканата, но впоследствие се сети, че го е предупредила да не си прави илюзии и прие. Уговориха се, към 11:00ч да бъдат пред магазин „JO”, обаче Зори, докато облече, измие и натъкми Ели, която в последния момент каза, че ѝ се ака, закъсня и в 11:00ч. се обади, че слиза от метрото ѝ ще ѝ трябват 15-20 минутки. На което Калоян отвърна:
-   О-о-о,  аз съм още вкъщи, имам още 10-тина минути работа и тръгвам.
Зори се сети, че той е зодия Близнаци, въздъхна и потегли. Калоян, разбира се, дойде 15 минути след като Зори с Ели се спираха на площадки, разглеждаха магазинчета, вървяха бавно, носиха се, похапнаха и какво ли не още.
В колата тя отново подхвана темата, че ако той чувства, че няма работа за нея, не е  длъжен да ѝ помага, и без това тя няма опит и т.н. Той ѝ отговори, че стига да иска да се учи, няма проблем.
-   Искам да съм честна – каза тя. – Нямам опит, не знам език и т.н., така че нито
ще се обидя, нито нищо. Особено, пък ако имаш човек с по-големи знания, опит, възможности и т.н. А аз съм готова и да чистя и административна работа да върша, остави го това „еколог”.
-   Ама как, ти си си еколог .
-   Да, но изобщо не съм се занимавала, така се стече животът ми. Въобще,
готова съм да подскачам на един крак, само да ми дават пари за това – засмя се Зори.
Хижата беше много уютна, обядваха и се качиха на една полянка, където Зори остана да приспива Ели, а Калоян тръгна да се катери в планината. Разбраха се към 17:30ч. да се връщат обратно. Малката се събуди, разходиха се и тръгнаха, когато Калоян дойде, около 18:30ч.

Отидоха до Кулата, понечиха да влязат, когато рецепционистката ги спря:
-  Входът е 5 лв.
-  За какво? – попитаха те.
-  За гледката.
Двамата се спогледаха, позасмяха се и Зори се обърна да си ходи. Калоян обаче се засили да влиза.
- Чакайте, не можете да влезете без да платите.
- Как не мога, знаете ли аз кой съм?
Последва скандал между него и охраната, а на Зори и стана адски неудобно и се чудеше къде да иде. Разбира се ги изгониха.

Спряха за малко на Дендрариума, където група младежи празнуваха рожден ден на един от тях. Ели се приближи и попита:
-   Може ли торта?
Зори се изчерви от срам, но младежите много се зарадваха на дребната, даже дадоха парче и на майка ѝ и на Калоян. Той ги попита:
-   Какво работите?
Младежите му отвърнаха, че се занимават с компютри.
-   А всички ли имате работа? Аз имам най-последния модел лаптоп... търся си
някои, който да ми движи фирмата. Моята фирма е най-технологичната в света и струва...
Започнаха някакви гръмки изказвания от негова страна, младежите се спогледаха, а Зори се почувства адски неловко. И без това вече бързаше, че беше закъсняла с детето и само го ръчкаше да тръгват, а сега и това. Как да е пристигнаха в лабораторията, откъдето тя щеше да си хване метрото. Ели се беше заиграла нещо, когато Калоян се върна от кабинета си, Зори го погледна и му каза:
-   Виж, имала съм доста недоразумения, затова искам от сега да се изясним.
Нали не очакваш секс?!? Защото няма да го получиш. Т.е. ако очакваш това, изобщо няма смисъл да се хващам на работа...
-   Ти какво, цял ден се притесняваше да не те опъна на полянката ли? – засмя
се той.
-   Ами.... чудех се просто как да ти кажа. Понеже съм имала срещи с мъжкия
пол, които са очаквали това от мен и са ми помагали, пък после... Един дори ми заяви, че няма как да стане без. Искам да кажа, че, ако това е цената за започна работа, няма да стане!
-   Аз имам обратния проблем – непрекъснато студентките ми се влюбват в мене.
-   Добре – въздъхна Зори. – Аз да си кажа...
-   Спокойно! Искам просто да инвестирам в теб. Ето, септември месец отиваме в
Англия да научиш малко английски. Даже ще те пратя сама.
-   Е, аз как ще се оправя там?
-   Аааа, не знам – вдигна ръце Калоян и се ухили.
-   Добре, поне се успокоих  – каза Зори. – Беше страхотен ден, пък на мен
ми беше едно чоглаво.
-   Аз нали ти казах, че си имам германка-мултимилионерка. Вярно, че не е тук,
но е страхотно гадже, не е раждала, разбираме се.
Поговориха си и тя се гушна в него. Почувства го като по-голям брат и приятел, на
когото може да се довери за всичко и беше много благодарна на Бог, че се срещна с този човек. Пък току-виж и започне хубава работа, на една крачка от метрото, с нормално работно време и работодател, който няма да ѝ прави проблеми, ако се наложи да отсъства, заради детето. Току-виж и английски научила.

Работата вървеше, даже ѝ докараха собствено бюро, където тя си избра къде ще стои. На втория ден  занесе лаптопа му на поправка, след два дни го взе, на Елица не ѝ беше много комфортно, напред-назад, но нямаше как. Само където, един ден вися цял ден, до 20:00ч. да чака, да ѝ обяснят нещо, добре, че беше топло и детето спа на полянката, разхождаха се и накрая се оказа, че няма много полза от нея. Не ѝ беше ден. Сутринта беше ходила в Бюрото по труда, откъдето ѝ отговориха, че не получава парични обещетения вече, защото са я прекратили. Оказа се, че се е получило недоразумение между нея и служителките в НОИ, но оттам казаха, че нищо не могат да направят. Зори се оплака на Калоян, който я погледна и каза:
-   Няма проблем, ще звънна един-два телефона и ще оправим работата. Не се
притеснявай....
След минута телефонът му иззвъня:
-   ... Да... разбирам, но... вижте, на мен президентът ми трябва за откриването,
не след това. Искам да си направя безплатен PR, за какво ми е после? Добре, лек ден! – Калоян затвори скушалката ядосан. – Президентът няма да дойде в петък. За какво ми е Петров после да идва? Вярно, че още няма проект, но аз искам да си направя реклама, че президентът е дошъл на откриването на лабораторията по нанотехнологии, мога във вестника да го пусна. Няма пък да го поканя после!
Зори реши да не го притеснява с проблема с обезщетенията, докато
проектът не бъде предаден. А септември като стартира...

Зори остави Ели на майка си и хукна. Добре, че откриването беше сега, а не както го бяха планували в събота, когато беше рожденият ден на Ели. Зори влезе в стаята и започна да попълва CV-та на различните членове на колектива, поне беше заета с нещо. На въпросното събитие бяха към 8-9 човека, имаше лекция за проекта, от която тя абсолютно нищо не разбра. Отиде при него и шепнешком му каза, че изобщо не се чувства на мястото си и че нищо не разбира.
-   Спокойно, ще се научиш.

Рожденият ден на дъщеря ѝ мина прекрасно, само че малката се разболя и вдигна 40 градуса температура. Добре, че баба ѝ остана и в понеделник и си тръгна за село на следващия ден, което ѝ даде възможност цял следобед да пише CV-та за проекта. Крайният срок за предаването на проектите беше 17:00ч. Тя погледна Skype-a си и видя, че Калоян още е на линия:
Зори: Хайде бе, да не си тръгнал?
Калоян: Не ме занимавай, че току що затрих нещо.
Ти отивай там да пазиш ред.

Тя отиде 10 минути преди 17:00ч.,  добре, че служителките бяха сговорчиви и казаха, че ще чакат, докато се предаде и последният проект. Калоян естествено закъсня и се появи в 18:00ч. и най-накрая проектът беше предаден!
Излизайки от сградата той я попита:
-   Как е малката?
-   Болна е. Тази нощ пак вдигна 39 градуса, викахме бърза помощ, сутринта я
заведох на педиатърката и тя изпиза антибиотик. Това ни е първият антибиотик – каза тя мрачно.
-   Жалко. Ще ти дам да пиеш алое, много е полезно. А пък ти като видиш ефекта
ще станеш една доволна майка и успешен дистрибутор и ще ми избиеш парите от инвестицията Simple Smile Имаме ли сделка? Като няма да те карам нищо нито да купуваш, още по-малко прък да продаваш. Много хора не го разбират този бизнес - но не и Габриел.
-   Ще се оправим. Знаех си, че и през това ще минем, просто голям кошмар
изживях тези няколко нощи. Тази нощ съм спала 3 часа.
-   Форевър имат един ФАБ, който е много добър. При мен всичко е въпрос на
мотивация. Като трябва  - работя 72 часа нон-стоп. Ти как мислиш се катери Еверест? Да не мислиш, че ти там тези 3-4 дена на атаката можеш да спиш.
-   Ама ти и Еверест ли си катерил? – опули се Зори.
-   Еее, не още. Ама приятелите ми се качиха. Аз нямам техните пари - все още.
-   Еххх... – замечтано промълви тя.
-   Какво стана с парите ти за обезщетенията?
-   Засега нищо.
-   Казах ти, дай да ми телефон, ще звънна 1-2 пъти и всичко ще се нареди.
-   Сега им пиша мило писмо, да видим какво ще отговорят.
На следващия ден Калоян дойде с една мениджър-дистибуторка на фирмата за хранителните добавки и ѝ доставиха няколко вида.

В края на седмицата Зори си подписа трудовия договор – вярно, че беше за 200 лева, но по 2 часа седмично, пък и това беше временно – докато септември месец стартира проектът. В събота, Ели тъкмо заспа след поредното изтощение от високата температура, когато  Skype-ът на Зори мигна:
Калоян: Понед, 14:45 на обучение в ИЕЕС-БАН, бл. 10, 4км. Точно отсреща, където бяхме в НАП-а вчера. Почва курс по електрохимична импедансна спектроскопия. И аз ще ходя. А това е основния ни уред, има го в лаба и заради него основно фирмата ми струва 1,5 млн евро - може би. Така че много е важно. Цялата седмица ще бъде май така че организирай се. Още седмица - и те пускам във ваканция, но трябва да се стегнем тези 2 седмици. Ако искаш да те назнача на 4 часа например от октомври. Или пък направо на 1000 лв. заплата, ако дойдат парите от проекта и докажеш, че можеш да правиш нещо за тези пари. Щото аз мога и сам да си пиша на компа, както си забелязала. А пък и ти имаш много по-голям потенциал от това да търсиш кабели - искам да ти помогна да го развиеш.
Зори: Олееее, по това време ми е много трудно, Елица спи. Дано майка ми да е свободна.
Калоян: Ми ще се освободи. Този курс е веднъж на 2-3 години.
Зори: Цялата седмица ли?
Калоян: Ми не знам точно, ама май да.
Зори: Въпросът е, че я оперираха. И тя ходи по доктори, онзи ден  ѝ махаха
конците. А това за начинаещи ли е?
Калоян: Има много практически занимания дето и аз не ги знам нещата - тези са едни от най-добрите в света - без майтап. А професорА дето вчера се видях беше и 12 г. шеф на БАН, и ще мерим заедно, и се съгласи да е в надзорния съвет и на Центъра и на Фирмата ми - та са много важни.
Зори: Да не започнат да ми дават някакви формули и чудеса, дето изобщо няма да мога да вдена.
Калоян: Ееeе, аз ще съм до теб, а пък ти ще водиш записки като отсъствам, щото ще има търчане по други професори тази седмица.
Зори: Ама чакай, колко време е този курс? И колко време ще съм заета?
Калоян: Не знам - колкото трябва.
Зори: Ама аз не мога така. Трябва да планирам времето  и ангажимента си към малката. Не мога да я оставя целодневно на майка ми.
Калоян: Планира бабата - или я дай за седмица на детска градина - сега лятото сигурно може. Ще поема разноските.
Зори: Мога да отсъствам 2-3 часа, но по цял ден не мога. Както е болна няма да искат.
Калоян: Нищо няма да вденеш за 2-3 часа. Ако има материали - презентации на български, а то вероятно ще има, ще можеш да си ги четеш на компа в къщи и да идваш само за практическите занятия,  дето точно този професор ще води. Че тя до понеделник ще е здрава - няма начин да не е.
Зори: Възможно е, ще я оставя в понеделник на майка ми.
Калоян: Абе ще се навият и на седмица или 2 - нали им плащаш. А сега много деца са на море и градината е празна. В понеделник аз сутринта съм на Боровец и ще дойда направо за лекцията.
Зори: Ако е за една седмица, ще ми излезе към 119лв.
Калоян: Това към 119 звучи добре - не е ли 119,35 например?
Зори: Заяждай се ти, ама на мен всяко левче ми е ценно.
Калоян: Защо мислиш, че на мен не ми е? Вече съм -1700 лв и плащам 15% лихва на тези пари. Ама не мрънкам, а те назначавам. Отделно покрай проекта ми дойде сметка за GSM-а от 113 лв.
Зори: Ужас.
Калоян: Не е ужас, а инвестиция. В проект, в теб, ... Няма да те оставя на някой кучкарник я? Ти имаш огромен потенциал и е грехота да не го развиеш. Не само заради теб, но и заради детето ти. Не че имам нещо против кучетата или другите ти работи - но те са ти дали всичко или почти всичко, което можеш а да вземеш. А като моята фирма и моята лаборатория в БГ друга няма, а и по света не са много. Така че използвай ме, научи се, пък после иди някъде другаде за 2000 лв. заплата. Щото, например,  софтуеристите ми работят за 3500 лв. чисто и като не им ги платя аз ги плаща някой друг. Това е проблемът на фирмата ми - трябват ми пари да ги назнача тези хора, включително онзи професор в понеделник на по 4000 лв. заплата за поне 18 месеца. Плюс малко пари за части и още не толкова малко за маркетинг. Та затова ми трябват онези 150 000 евро - не за да замина на Карибите. А онзи наглец ме съветваше да ги взема от Габриел.
Между другото направих много як постинг в сайта на Форевър - мога да ти ог пратя като Уорд файл да си го превеждаш с Гугъл транслатор? Искаш ли?
Зори: Дай. Тамaн ще се уча, макар, че издивявам като изпусна нишката.

Вечерта тя публикува снимки на Ели в интернет и той веднага ги коментира:
Калоян: „Страхотно детенце имаш. Радвай му се всеотдайно. Моята
дъщеря като беше на тези години аз денонощно правех апаратури, ходех по специализации и малко това мина покрай мен. Сега усещам, че ми липсват тези изживявания, но времената 91-92г. бяха много по-трудни – беше въпрос на оцеляване или на емигриране.
Зори: Благодаря! И добре, че си останал.
Калоян: Добре съм останал, защото те назначих при
мен на работа, макар и на 10 ч. седмично или защото е добре повече хора като мен да останат тук? Мен мечтата ми, когато почнах да градя подобна на тази сега нанотех лаборатория в УАСГ през 2000 г. в БАН беше да помогна да се върне поне един от този супер отбор професионалсити, които се изредиха през лабораторията на най-младия Академик в БГ. Не съм чул някой да се е върнал, но пък и лабораторията е на път да стане чак сега - 12 г. по-късно. Та кой знае, ще доизградим лаба, ще почнем да си сътрудничим, ще тръгнат може би пари и към фирмата ми - и току виж на някой му просветнало, че и тук може да се работи и живее. Аз никога не се предавам за важните неща, а това е такова. Дано и с твоя помощ нещата потръгнат.”

Звучеше ѝ като самоизтъкване от негова страна: да обявява в публичното пространство, че я е назначил. Но както и да е.

Лекцията беше в 14:45ч. Зори се обади на Калоян да го
пита в кой блок на БАН ще бъде събитието, а той „изненадващо” се беше забавил и тъкмо тръгваше от Боровец. Зори намери аудиторията и седна на първия чин. Професорката започна с „Добър ден”, след което час и половина води лекцията на английски, защото имаше една докторантка от Румъния. За това време Зори разбра около 7 думи, една от които беше „о.к.”. Разбира се, Калоян не дойде. След като лекцията приключи тя му се обади и му каза, че е напълно безполезно да ходи на този курс, едно че нищо не разбира от материята, второ, че е на английски. Той се съгласи. На следващия ден ѝ писа:
Калоян: Днес упражненията, които ще води проф. Стоянов ще са на
български. Ще почнат към 15:10. Ела, важно е да те запозная с човека - това е основния ми партньор както за бизнеса ми, така и за науката ми. Пък и ще съм до теб да ти обяснявам. СъщиЯ уред на фирмата ми стои и единствения напълно действащ в нашата лаборатория. Така че от там ще почнем с превъплащението ти в супер специалист. Аз ще отида още за лекцията в 14:00ч.
Зори: О, не мога, вече се разбрах с майка ми и няма кой да гледа Ели.
Калоян: Сега е моментА да се разберете отново.
Зори: Съжалявам, тя отиде на доктор, вчера я "пуснах" Simple Smile

Вечерта той ѝ писа, че упражненията ще са на български и тя трябва да отиде. И макар, че според него те бяха много елементарни, всичките останали дни тя ходи и гледа в една точка, тъй като не разбираше абсолютно нищо. Все пак курсът беше за докторанти, дори не за първокурсници. Чак ѝ беше неловко, хората там пресмятаха, изчисляваха, рисуваха разни графики, а тя стоеше и гледаше. Даже последната лекция в петък беше на български, тъй като румънката си беше заминала, но това не ѝ помогна изобщо да разбере нещо. Чудеше се само на какъв изпит ще се явява накрая, като нищо не знае и не разбира. Добре, че вечерта малко се поразвесели:
Калоян: Нещо много често ходиш до тоалетната - мислех, че това проблем с простатата при мъжете Simple Smile
Зори: Хахаха, да не намекваш, че имам простата? Simple Smile
Калоян: А, тук ме хвана. Жените нямат ли?
Зори:  Ееее, ти ме уби! И аз съм седнала да се смущавам и притеснявам, че съм неграмотна и незнаеща.
Калоян: Видя ли сега, ще ме обучаваш - ама верно ли нямат? Че що така? Егати, мислех, че само онова си нямат ...
Зори:  Простата е част от мъжката полова система!

Малко по-късно:
Калоян: Ще ти препратя един мейл на счетоводителката ми - ще ми се ти сама да се оправиш със своята си заплата и документите. Че тука изникна непредвиден разход за мен.
Зори прочете писмото – счетоводителката искаше 40/50 лева месечно,
затова, че ще води счетоводството по заплатата на Зори. Стори ѝ се много, после видя добавеното от Калоян – той искаше Зори сама да си води счетоводството. Тя се учуди – как ще изпълнява нещо, за което хората учат 5 години висше, но на следващия ден се обади на счетоводителката от старата си работа и я попита какво се прави за заплатата на един служител. Разбира се, счетоводителката не можа да ѝ помогне, каза, че не са едно-две неща, имаше и работа, и общо взето Зори, както и предполагаше разбра, че това няма как да стане.
Зори: Сега прочетох мейла ти - какво искаш да проверя точно?
Калоян: Ми какви документи и къде трябва да се подават, къде и колко да се плаща. Ако имаш готовност преди 13:30ч. - прати ми инфото. Да ида при счетоводителката да говоря.
Зори: Ама аз с това никога не съм се занимавала, при нас, в старата ми работа бяхме бюджетно финансирани и счетоводството си вършеше всичко. Ходиха в банката, правеха някакви заплати.
Калоян: Че то няма разлика - плащат се същите данъци към същите
институции и се подава същата инфо към НОИ и НАП. Ако имаш познат - питай. После ще се опитам да уговоря счетоводителката ми да те обучи, но е хубаво да имаш предварителна подготовка. Щото не ми се дават 40 - 50 лв. на месец само за бумащина. И искам ти да поемеш тази работа

Последният ден на курса мина по-бързо и накрая ѝ връчиха:

„CERTIFICATE
THIS IS TO CERTIFY THAT Зори Рускова
HAS SUCCESFULLY COMPLETED
ТHE EDUCATIONAL COURSE FOR PH. D. STUDENTS
ELECTROCHEMICAL IMPEDANCE SPECTROSCOPY –
THEORETICAL BASIS AND ADVANCED DATA ANALYSIS METHODS

ACADEMICIAN EVGENI BUDEVSKI INSTITUTE OF ELECTROCHEMISTRY AND ENERGY SYSTEMS BULGARIAN ACADEMY OF SCIENS”

Зори го взе подскачайки, докторантите щяха да държат изпит, пък тя просто така го получи. Беше ѝ доста некомфортно, но пък за всички беше ясно, че тя няма да трупа кредити в науката, явно просто на Калоян му трябваше това, за да може да оправдае назначението й. Навън изведнъж се смрачи и се изсипа дълъг юлски порой.
-   В понеделник ще говоря със счетоводителката – каза ѝ Калоян, докато
стояха на сухо в един магазин – да видим дали ще се съгласи да те обучава. - Доста разходи ми излязоха непредвидени. Оказа се, че аз трябва да плащам и осигуровки за заплатата ти.
-   „Ами ти не знаеш ли?” – понечи да попита Зори, когато Калоян
продължи. – Аз не знаех.
Зори не отвърна нищо.
-   Ами аз попитах един приятел, той каза, че е плащал половин работна заплата
на счетоводството и те са му вършили работата – независимо дали има един служител или двадесет.
-   Да, но аз ѝ давам 80 – 100 лева на края на годината, за да ми отчете
фактурите само и това е. Довечера ще се поровя из мрежата да видя дали мога да измисля нещо.


Калоян: Здравей! Провери ли за счетоводен софтуер?
Зори: Да. Излязоха някакви неща, но нищо не разбрах. Някакви базови
възнаграждения, удръжки да напиша колко и т.н. Защо не я попиташ просто какво трябва да се прави? Т.е. нямам нищо против да го правя аз, но някой все пак трябва да ми покаже.
Калоян: Някакъв софтуер свали ли?
Зори: Не, не зная какво. А и ме е страх да свалям неща, които не ги знам
какви са.
Калоян: Ок, аз ще се боря.
Зори: : Според мен говори с нея. Пък в крайна сметка си си в правото. Ако
трябва и аз ще дойда. Ще говоря и с моята счетоводителка, но онзи ден беше петък, имаше работа и нямаше как.
Калоян: Да, ще видя за някакъв софтур за заплати без пари и след това
ще говоря с нея.


Навън се беше разразила типична августовска буря, явно сутрешната разходка на Ели щеше да отпадне. Skype-ът мигна:
Калоян: Здравей! Как е Елица?
Зори: Утайката ѝ нещо не била в нормата, утре пак ще я види.
Калоян: Попрочете ли книжката с продуктите на Форевър?
Зори: Само малко.
Калоян: Ще ми се да ми помогнеш в този бизнес сега, докато няма други
неща.
Зори: Как?
Калоян: Ми като се обучаваш помалко ти и си говорим на тази тема.
Следиш за резултати при Елица може би. Изобщо - погледни го като бизнес възможност и при теб, не мисли негативно, дай му шанс. Биолог си, имаш отношение към здравословното хранене и живот....
Какво мислиш?
Зори: Досега обядвах. Ами аз  преди няколко месеца шях да ставам
Дистрибутор точно на тях, но после започнах в приюта и т.н. и се размина.
Мога да раздавам брошурки, но не ме бива да обяснявам ентусиазирано колко са
необходими тези добавки за организма.
Калоян: Защото не мислиш, че трябват ли? То ентусиазмA идва с личния опит.
Зори: Ами да.
Калоян: Имаш ли слизания към центъра тези дни да ти дам пробиотика за Ели - 5 дена, 5?
Зори: Ами нямам, честно казано, пък и тя нали свърши с АБ. Карай
Калоян: Ми то точно след антибиотика да ѝ възстановиш флората
Ходих при счетоводителката днес.
Зори: И какво стана?
Калоян: Ми не е склонна да ни обучава.
„Някак-си не съм изненадана” – помисли си Зори.
Калоян: И вероятно ще трябва да сключа договор за 40 лв/мес - сами трудно ще се оправим май. Дръпнах някакъв безплатен софтуер - но вътре ги няма числата, сега ще го гледам.
Зори: Абе, и аз като ги гледах е малко смахнато. А и не знам дали не се променят.
Калоян: Отделно има към още 40 лв. разходи над заплатата ти - осигуровки 35 лв и 5 лв. за банковите преводи по електронен път. Така че разходът нарастна от 200 на 280 лв за мен.

(В последствие Зори изчисли, че около 80 лв. осигуровки и заплата на счетоводителката, плюс чистите ѝ около 150 лв, правят 230 лв.)

Зори: Ако искаш да не ми ги превеждаш.
Калоян: Кое да не превеждам?
Зори: Заплатата, можеш и на ръка да ми я даваш.
Калоян: Да, ама осигуровките и т.н.Нали това беше смисълът да те назначавам.
Зори: Не, имах предвид за картата. Аз знам, че аз давам около 23% на държавата. А за останалото не знам колко.
Калоян: И работодателЯ додава - в случая 35 лв. Та моите са някъде към 48. Трябва да си намерим някаква работа, че така не е добре.

На следващия ден Зори получи писмо от НОИ, в което ѝ обясняваха, както и
тези от Бюрото по труда, че е прекратена и няма право на обезщетения. Само дето тя не ги питаше защо е прекратена, типично измиване на ръце. Тя се ядоса и реши да се възползва от начина на Калоян:
-   Жоро, сега вече имам нужда от теб.
-   Да, кажи.
-   От НОИ ми отговориха с писмо, че няма да ми изплатят обезщетенията за
миналия период. И ти нали каза, че можеш да се обадиш...?
-   О-о-о, ами аз нищо не мога да направя, аз не познавам никого там.
Зори се почувства така, сякаш я бяха ударили с мокър парцал.
-   Ама, нали... ти... каза... – даже не разбра изрече ли нещо?
-   Щом са ти отговорили официално. Дай, ще се обадя на централата,
виж в интернет за някакъв телефон и ще се обадим да видим.
-   Ей сега. Аз реших да действам мило, писах им, така и така, подведоха ме,
разбирам и своята грешка, но аз съм била безработна в този период, това е само подпис и т.н. И затова сега реших да прибегна до теб.
Накрая Калоян звънна в централата, откъдето го посъветваха да се обади в съответната служба. Нещо, което Зори можеше да направи и сама.

Зори: Дай ми телефона, моля те, на този човек, с когото си говорил вчера.
Калоян: Мен ме свързаха през централата на НОИ: 02 926 10 10. Казваш, че какъв ти е въпросът и те прехвърлят към съответния експерт. Не му запомних фамилията.
Тя се обади и  отново бе написано писмо до съответната инстанция.


Беше разгарът на лятото.  Зори се канеше да ходи на село с Елица, да постои 4-5 дни и после да я остави на баба ѝ и дядо ѝ за седмица, през което време тя да се качи на Рила. Предложи на Лили и Мишо да ги вземе в понеделник сутринта, но тъй като те щяха да имат много багаж, а колата беше малка, Лили се отказа. После се разбра с Ани и Стоян, но и те не бяха съвсем сигурни, понеже не знаеха кога ще тръгнат. Предният ден преди тръгването за село Калоян ѝ се обади:
-   Ти кога мислиш да се качваш?
-   Най-вероятно следващия понеделник.
-   Може ли и аз да дойда?
Нещо никак не ѝ се искаше, но пък не вървеше да го отреже.
-   Ами... ако искаш. То горе е отворено за всеки.
-   Аз може да дойда с моите студенти. Ще се натоварим на колите и ще
пътуваме заедно.
-   Чудесно. Само, че да ги предупредиш, че това е духовен събор. Няма лагерен
огън, пиене, крещене и не се яде месо. Да не очакват да си отворят вечерта бирата, да си правят кебапчета и  останат шашнати, както и ти.
-   Спокойно. Майка ми е чела една-две книги, запознат съм. Добре, ще се
доразберем.

Зори беше на село с малката, когато Калоян звънна:
-   Моите студенти се отказаха  - били някъде на море. Само аз ще идвам.
„Само дано някой не си помисли какъв е тоя, дето го мъкна, ама... – помисли си
тя. - В крайна сметка горе може да се качи всеки, който поиска. Той ще си спи в неговата си палатка, само дано не е постоянно около мен. Като се сетя за младежите с рождения ден на Витоша...”
Тя  си спомни и за снимките на Елица, които беше качила в интернет и неговият коментар. Явно, ако се качи с нея, ще трябва да изтърпи как я е назначил, колко велика е фирмата и идеите му и т.н.
-   Добре – отвърна тя. – Аз още не знам със сигурност колко човека ще
пътуваме. И да ти припомня за правилата.
-   Еххх, друг път си нося по някое суджуче за подкрепление.
-   Е, сега няма да имаш  такова подкрепление! – натърти тя. - Все пак не мога да
ти обещая със стопроцентова увереност, защото не знам Ани и Стоян с колко багаж ще се качват, плюс моят, знаеш, че колата ми е  мъничка.
-   Ако искаш, може да вземем и моята кола. Така ще има място и за други, а и за
багаж.
Зори много се зарадва на това предложение. Така можеше да се обади на
Лили и двамата с Мишо да пътуват с тях.

В събота тя се прибра в София и започна да си стяга раницата. Вечерта си
писаха:
Зори: Въпросът е, дали остава варианта да сме две коли? Ако Анчето и
Стоян пътуват с мен, да кажа и на още хора. Ако не - идваш с мен, няма проблем Simple Smile
Калоян: Не знам кога се връщам. И не искам да търкалям колата.
Зори: Ако искаш по-нататък да се доуточним, то така или иначе още нищо не
е ясно.


В неделя се оказа, че Ани и Стоян няма да успеят да хванат влака до София и ще
останат да пътуват през нощта и после с бусчето от гарата до хижата. Зори вече се чудеше дали изобщо да тръгва с колата, защото сама щеше да ѝ е доста нерентабилно. Въпросът се реши от само себе си, защото колата се развали. Не можеше да тръгне на път с нея по никакъв начин, затова взе решение да пътува с бусчето. Помисли си за Калоян, ако той предложи неговата кола, но като знаеше, че кара малко бясно, не и се щеше много. Макар, че беше много по-удобно, пък и магистралата минава покрай нея, което означава, че ще мине да я вземе, няма да се разнася из целия град рано сутринта с 16-килограмова раница. За всеки случай се обади и разбра, че бусчетата тръгват в 07:45 сутринта. Седна и му написа:
Зори: Моята кола се развали и не мога да пътувам с нея. Има ли как да сме с твоята или да ходя на автобусите?
Калоян: Ми може с моята на отиване, но аз мога да остана само 1-2 дена
Зори: Няма проблем. После ще му мисля за връщането, може и с автобусите.
Калоян: Може и повече, ама не знам.
Зори: Въпросът е в отиването. А към колко можем да тръгнем?
Калоян: Ти кога искаш?
Зори: Принципно сутринта, за да пестим деня. Някъде към 09:00 – 09:30ч.
Калоян: Колко души сме?
Зори: Двама. Ти и аз. Ани и Стоян не знаят кога ще успеят и ще са с автобусите, пък Нина се качва във вторник.
Калоян: Аха. Къде ще паркираме там?
Зори: Ами аз миналата година паркирах на станцията на лифта. Но ако е през деня може да има пропуски и искали по 5 лв на ден, иначе преди това сме паркирали в гората. Но ако се притесняваш, на паркинга на х. Пионерска бил по 2 лв. на ден.
Калоян: Не искат ли пари? Безопасно ли е за колата?
Зори: Ами аз моята щях да я оставя на неохраняеото паркингче. Според мен може и там. Никога нищо не  е ставало.
Калоян: Искаш ли вторник?
Зори: О, не. Не се притеснявай, ти ако искаш се качи във вторник. А ще се оправя с автобусите – в 07:45ч. тръгва бусче от Интерпред – с метрото ще стигна дотам.
Калоян: Не, да сме повече хора.
Зори: Разбирам, но то е само Нина, а не ми се ще да изпускам цял ден. Качвай се, когато искаш и ще се видим горе.
Калоян: Дай да помисля малко и по-късно пак, че и аз имам проблем - лошо спя и не съм много във форма.
Зори: Ами тогава недей. Пък и да шофираш...
Калоян: Ще се оправя със шофирането - бавничко.

Баща ѝ изгаси тока, че трябваше да оправи един развален контакт. Вечерта пак се чуха:
Зори: До обяд лифтът е в профилактика. Значи можем да тръгнем към
10:00ч. Настоявам да си разделим бензина!
Калоян: Дадено! Ще дойда и заплатата ще ти дам.
Зори: Ехааааааааааа,  супер.
Калоян: Е, то е за 5 дена.
Зори: Кое?
Калоян: Заплатата ти за юли.
Зори: Как 5 дена, бре, нещо не разбрах? Нали се водя 5 дни по 2 ч.
Калоян: Ми от кога те назначихме?
Зори: от 23.07.
Калоян: Ми 51 лева видях.
Компютътът зацикли, но Зори се досети каква е работата – това са парите за периода, в който тя работеше на договор. А онези всички часове, в които висеше с детето да го чака, да търси кабели, да го кара до президенството, да му носи лаптопа на поправка, или да попълва CV-та за проекта? Реши да изчака, да си изчисли отработените часове, да си сметне парите, които трябва да получи и да настоява за това.
Зори: Добре, преди да се изключи окончателно, утре към 10:00ч. ще дойдеш, нали?
Калоян: Да. Лека нощ, да спиш в кош.
Зори се зарадва – поне няма да става в 06:00ч. да гони автобус, а ще си поспи. Даже ще успее и да закуси.Че я чака тежък ден.
Сутринта тя се събуди в 08:00ч. - малко преди да звънне алармата. Щеше спокойно да изчака Калоян, е, той каквато е мотка нищо чудно да дойде в 11:00ч., но все ще се качат. Зори погледна часовника – беше 08:15ч, когато телефонът ѝ звънна. Видя на екрана – Жоро. Изтръпна.
-   Здрасти. Абе, не мога да дойда. Спал съм само един час.
-   Лошо – промърмори тя. – Добре, да карам аз?
-   Амииии, не, не. То нещо и кракът ми е разтегнат.
„Едва ли се е саморазтегнал през нощта” – помисли си Зори. - Помълча две
секунди.
-   Извинявай. Какво ще правиш?
-   Не, знам, ще се оправя.
Телефонът прекъсна.
Искаше ѝ се да се разкрещи, но беше безполезно. Звънна веднага на жената с
автобусите, тя я навика и ѝ каза, че в 07:45 те са тръгнали. След това се обади на бусчето от гарата. За щастие човекът беше разбран, каза ѝ веднага да отиде на безнзиностанцията извън града  и там ще я чака бусчето.
Зори грабна раницата си, нито яде, само отиде до тоалетната и хукна. В
суматохата забрави всичката си храна за планината в хладилника. За щастие колата ѝ запали като по чудо, даже и мигачите, които не работеха, проработиха. На Околовръстното имаше задръстване, но как да е стигна. Бусчето я чакаше вече 40 минути, в него естествено бяха Ани и Стоян:
-   Като казаха за една закъсала девойка от Люлин изначално си знаех, че си ти.
Зори почти ревна от нерви.
-   Добре де, каква зодия е този? – попита Ани.
-   Близнаци...
Ани я погледна ухилено:
-   Ти нещо, като обица на ухото?...
-   Ама аз нямам любовни взаимоотношения с него!
-   Няма значение! – възкликна Ани. – Не разбра ли? Вземане-даване с
представители на тази зодия да нямаш!
Едва сега Зори се отпусна и избухна в смях.

По пътя се обади на баща си, който следобяд отиде пеша до тях, взе големия
талон на колата, тъй като документите бяха останали у Зори, отиде до бензиностанцията, взе колата и я прибра пред блока. Изобщо, беше голям екшън, но крайният резултат беше прекрасен – Зори беше на Рилските езера.

В един от дните тя си изчисли отработените часове – 164,70 лв. На втория ден от завръщането ѝ в София Калоян ѝ писа:
Калоян: Здравей! Прибра ли се? Как беше?
Зори: Вселенско!
Калоян: Още веднъж съжалявам, че те подведох с тръгването.
Зори: Има защо.
Калоян: Как се оправи?
Зори: С мерак и желание.
Калоян: Ако нямаш слизане към центъра да се разходя с метрото до Люлин да ти дам заплатата?
Зори: Добре.
Калоян: Утре към 11:00 – 12:00ч?
Зори: Аз вероятно ще съм на разходка с малката.
Калоян: Аз в 10:00ч. имам ангажимент. Теб удобно ли ще ти е да минете покрай метрото? Аз като тръгна от Орлов мост мога да ти звънна.
Зори: Нямаме кола и не можем да стигнем до метрото. Тия дни съм
"вързана" наоколо.
Калоян: Става ли пред вас към 11:30? Ще ти звънна от Орлов мост.
Зори: Да.
Калоян: Чете ли ти се нещо по нашите работи? Можеш да направиш търсене – нанотехнологии в строителството.

Той дойде в градинката пред блока. Извади няколко бележки, даде ѝ ги, тя се
подписа ѝ той ѝ връчи 51 лева.
-   А другите? – попита тя.
-   Кои други?
-   Ами от началото на месеца, когато идвах в лабораторията, ходих за
компютъра  и т.н.
-   Ама ти тогава не беше на договор.
-   И какво от това? – тя повиши тон. - Аз съм си работила. Един ден стоях осем
часа с детето да те чакам.
-   Кога пък си стояла осем часа?
-   Ами когато Елица спа на поляната, после те чаках да ми обясните как да
попълвам. Преброила съм си всички часове. – Зори извади тефтерчето. – Трябва да получа 164,70 лева.
Калоян мълчеше смутен.
-   Да не те почвам и за Рила! Как можа да ми скроиш такъв номер?!? Бях
готова да си пътувам с бусчето, казах ти, то тръгва в 07:45ч. „Не, с колата”. Като е станало така и не можеш, добре, случва се на всеки. Ама се обади навреме, в 06:00ч. Да мога да стигна. Знаеш ли какво изживях!?! Предложих ти аз да шофирам! „Ами не, не”. Хубаво, тогава се поинтересувай малко! Каза „не мога” и приключи! Да беше попитал, можеше до центъра да сляза, оттам да ме закараш до бензиностанцията и да се върнеш. Аз карам с развалена кола, после баща ми прави луди премеждия и пътешествия, за да прибере колата оттам.
Калоян не отговори нищо.
-   Какво ще правим сега с парите? Аз съм си ги изработила.
-   Добре, но август нищо не си работила, пък ще получиш цяла заплата. Ще
оставим и септември половин месец и ще ти приключим договора. Съгласна ли си така?
Зори се замисли, че не е нейн проблем, че не е работила през август, но
премълча и се съгласи.
-   А какво става с проекта?
-   А, нищо. Там има 2-3% шанс да стане.
Зори зяпна. Пак удар с мокър парцал. Че нали през цялото време се
парадираше, че познава рецензентката, този и онзи, преди 2 години не е станал, ама сега няма начин да не стане...
-   Е, нали уж познаваше рецензентката...?
-   Е, да, ама ние нали сменихме концепцията малко, аз станах ръководител и
така...

Зори за пръв път истински се зарадва, че ще приключи с този човек, макар да
й беше чоглаво заради проекта.
-   Много се надявах да се осъществи.
-   Е, какво да се прави. Аз много исках да работиш по специалността, да се
учиш, ама ти явно не си от този тип хора...
Зори се подразни от този опит да прехвърли вината върху нея и пак се заяде:
-   Не е вярно, аз искам да се уча. Вярно, че съм много неопитна и нямам
познания в науката, но ако нещо ми е интересно с удоволствие ще уча. Ето, на Рила една вечер едно момиче – физик, два часа ни обясняваше за облаците – как се формират, какво се случва и т.н. Два часа съм стояла с отворена уста. А и както ти казах в началото – аз бях готова на всякаква работа, дори и да чистя, ако трябва.
   Последва кратко мълчание.
-   Добре, разбираме се до 15-ти септември и ти прекратяваме договора –
наруши го той.
-   Съгласна съм.

(След 2 месеца, Зори, прати одисеята си на един нейн приятел той започна да ѝ се хили:
   - Не мога да повярвам, че си се вързала на най-големия смешник. Той, тоя проект го таралячка от 4 години!
   Оказа се, че той познава Калоян отдавна, когато веднъж при шефа на Боби дошъл някакъв, за да кандидатстват по един проект...)


На 11.09. Зори писа на Калоян:
Зори: Здравей! Аз нещо се обезпаричих. Кога ще си получа финансовите
облаги?
Калоян: Ми чакам счетоводителката да сметне нещата. По принцип на 20-
ти. Ама, ако е готова по-рано, ше ти ги дам, ако искаш.
Зори: Е, 11-ти е. Какво смята? Не може на 20-ти следващия месец да си
получавам заплатата за предния.
Калоян: Беше отпуска.
Зори: В Макдоналдс, дето е огромна фирма с безброй служители и
отработени часове ми ги даваха на 8-ми.
Калоян: По закон е между 15-ти и 25-ти. И всички го правят на 25-ти.
Зори: Добре, ама ми е странно, на 25 ти септември да ми дават заплатата за
август. В театъра към края на месеца ми даваха заплатата за текущия.
Добре, просто не знаех и попитах, ръководена от досегашните ми плащания.

След няколко дни реши да му припомни, че ще трябва да ѝ оформи трудовата
книжка, защото има само 7 дни за регистриране в Бюрото по труда. В понеделник се видяха, за да ѝ даде заплатите, документите, а тя да му върне ключовете. Уговорката беше за 10:30ч. В 11:00ч. той се обади, че сега тръгва и пристигна в 11:20ч.
-   Все пак съжалявам. – каза Зори. - Наистина много се надявах да се
получи. Някакви новини за проекта?
-   Ами тия дни разбрах, че резултатите ще са готови ноември-декември.
-   Е, как така? Нали септември щеше да стартира – учуди се тя.
-   Е, щеше... Ама то така или иначе едва ли ще стане.
-   Нищо де, успех ти желая. А и не съм се отказала, ще ти дойда на
упражненията. Искам да ме хване ток! – тя си спомни как лятото се разбираха как тя ще отиде, докато той води упражнения за тока.
Той се усмихна.
-   Разбира се.

Няколко дни по-късно на гости ѝ дойде Искра – нейна колежка, която също
участваше с разни проекти в същия фонд. Зори ѝ разказа цялата история:
-   И най-накрая ми сервира, че резултатите от проекта щели да бъдат готови чак
към края на годината – ноември-декември.
-   Е, че то се знае. Ако в началото на годината ги обяват, пак добре.
Зори се опули.
-   Е, той през цялото време ми казваше, че септември ще стартира, аз за това
все пак изчаквах  за работа, надявах се, че от септември ще си имам постоянна... Дали не е знаел?
-   Ами по принцип се знае, че тогава е срокът – отвърна Искра.
-   Хмм. Малко съжалявам. Беше ми е на перфектно място – метрото спира на 5
минути оттам.. Пък и той изглеждаше разбран, ако малката се разболее, ще съм осигурена. Ама... поне си имам курс за завършена Импедансна спектроскопия. Не ме питай какво е.
Зори отиде да ѝ донесе сертификата.
Искра го погледна и се разсмя:
-   Нали знаеш, че това е  невалидно.
-   Как така? – облещи поглед Зори. – Не, че ми трябва, даже ми е малко
неудобно, ако някой ме попита, нищо не мога да му отговоря. Ама, как така невалидно?
-   Ами няма подпис и печат. Това и аз мога да ти го направя на компютъра.
Просто хартийка. По-скоро картонче. Даже се продават такива – украсени с тази вълнообразна линийка.
Зори избухна в смях. Това беше върхът. Обади се на Надето:
-   Знаеш ли, току-що Искра ми беше на гости. Понеже ѝ разказах одисеята си с
Калоян и ѝ показах сертификата. И тя ми каза, че той не става за нищо, понеже е невалиден.
-   А? Как така?
Зори ѝ разказа.
-   Този документ изобщо не ми е нужен, нали знаеш, ама просто ми е едно
такова – хем смешно, хем трагично, хем ми е жал – за какво си губих времето? И на всичкото отгоре онзи ден, като ми донесе документите ми каза, че е разбрал, че едва в края на годината ще се разбере дали проектът е одобрен. А през цялото време ми говореше за септември. Пък сега Исето ми каза, че се знае, че тогава е срокът. Или ме е лъгал, или просто си е плямпал, каквото му скимне.
-   По-скоро второто – отговори Надето. – Но това с дипломата е много смешно –
хем онзи ден на рождения ти ден всички я гледахме и никой не забеляза.
-   Да, на мен и през ум не би ми хрумнало. Но Искра като научен работник
веднага го видя.
-   Ами Зори, липсваше точка на цялата тази история. Ето това е точката.


Така си мислеха всички, особено Зорница, докато в началото на октомври не приеха Елица на държавна детска градина съвсем случайно. Имаше един проблем – жената, която ѝ направи регистрацията ѝ каза да пише, че работи, пък междувременно са я съкратили. След като разбра, че Ели е класирана, Зори се обади на Калоян:
-   Ехо, здравей! Приеха Еличка в държавна градина. Това е нещо невероятно,
особено, както тя влиза сега, две години и половина след като е минал приемът за нейния набор и то за едно-едничко отпуснато място.
-   Да, те казваха, че 13 000 деца са извън системата.
-   Именно. Положението е много тежко с детските градини и това е невероятен
късмет. Обаче жената, която ме регистрира написа, че работя в „ТА” и като представям документите да кажа, че междувременно са ме съкратили. Мисля, че ще мине, но все пак, може ли да ми направиш граждански договор, уж че сме се разбрали докато стартира проектът да съм така, тях това не ги интересува. Важното е да я запиша, че имам една седмица.
-   Ама нали те прекратихме.
-   Да, но сега става дума да направим граждански договор, за 50 лв, примерно.
Аз ще си платя осигуровките. Колкото да мине номерът пред директорката.
-   Е, тогава, що ти не си направиш граждански договор?
На Зори ѝ прилоша за миг, не можеше да повярва какво чува. „Защо ти
не си направиш граждански договор”? И това го казва човек с претенции, който явно не знае, че за да назначиш някого трябва да имаш фирма. Тя побесня, каза „Добре, ще се оправя сама” и затвори. Той ѝ написа:
Калоян: Аз ти казах какъв ми е проблемА с назначаването на други хора - първо би трябвало себе си да назнача - това ми казаха в НАП покрай твоето назначение. И в момента съм в нарушение. Не се сърди.
Зори: Ама говоря за граждански договор! Малко се поинтересувай какво е
това! Няма значение!
Калоян: Същото е - щом имам пари да плащам на хора трябва да имам
пари да плащам и на себе си.

След време Зори попита нейна приятелка – счетоводителка, която заяви, че при граждански договор не е необходимо да се плащат и осигуровки

Но дори да беше така, при 50 лева нейната вноска за осигуровка ще е 7-8 лева.
Едва ли някой ще тръгне да го търси за тези пари. А и винаги можеше да каже, че ѝ е дал някакъв превод например, за съвсем малка сума. Тя се сети, че веднъж и обясняваше, как може да я назначи oт октомври на 1000 лева примерно. След време се, чу с Искра, разказа ѝ последния щрих в картинката и тя ѝ каза, че е говорила с хора от нейния факултет, които са имали малък досег с него по работа. Всички до един са изявили мнение, че е голям грандоман и не си заслужава изобщо човек да се занимава с него. В понеделник отиде при директорката на градината, оказа се, че не отговаря по съвършено друг параграф, отделен беше въпросът дали беше правилно или не и всичко приключи. Даже нямаше и нужда от съботния разговор, но той наистина сложи ТОЧКАТА. Жалко само за упраженията за тока.

Дотук със смешното. И сега добавям причината, поради което поствам това:


В края на април Зори трябваше да подаде годишна данъчна декларация,
като обади на счетоводителката му и я помоли за служебна бележка, тъй като единствената, която ѝ бяха дали, тя беше оставила (тъй като навсякъде искат оригинал) за детските добавки. Счетоводителката ѝ отвърна, че не може, понеже Калоян трябва да ѝ занесе някакви ведомости и тогава. След няколко дни тя му  писа:

Зори: Здравей!
Извинявай, но понеже подавам данъчна декларация ще ми е нужна служебна бележка от счетоводството ти за трудовите правоотношения. В понеделник говорих със счетоводителката ти и тя каза, че всички неща са при теб и ѝ трябват ведомости и т.н., за да може да направи нова. Тази, която ми беше дала тя я взеха преди няколко месеца за детските добавки, а сега пак ми е нужен оригинал
 Калоян: В момента съм в Чехия. Неделя се връщам. Ще поровя документите.
Зори:  Добре, благодаря ти

   

   Тъй като това беше предпоследния ден, Зори придвидливо отиде до социалната служба и помоли да направи ксерокопие на служебната бележка и да я върне. Прикачи копието към данъчната декларация и ръчно написа, че в момента няма възможност да предостави оригинал, затова прилага копие, а малко по-късно ще добави и оригинала.

След няколко дни той пак писа:
Калоян: Здр. Нямам при мен документ за общата ти заплата. Трябва ли ти - трудов договор е и аз например нищо не подавам. Срокът вторник ли е?
Зори: Няма проблем, аз засега я подадох с копие, като обещах, че оригиналът ще им го дам по-късно. Иначе е вторник, да, но аз не исках да чакам последния момент и затова така направих
Калоян: трябва ли да кажа на счетоводителката да ти подготви документ през май?
Зори: Ами тя каза, че документите са при теб (някакви ведомости, не разбирам) и да ѝ ги дадеш и тя ще изготви служебна бележка. Не е задължително да е утре, нека минат празниците и тогава.
Да, обещах да предоставя оригиналът на служебната бележка.
Калоян: ОК
   Зори: Благодаря
Калоян: Оня проект не мина.
   Зори: Еее, жалко

След 2 седмици Зори му напомни:
Зори: Извинявай, какво стана със служебната ми бележка?
Калоян: utre shte nosja na schetovoditelkata mi.
Зори: ок

Минаха се 3 седмици:
   Зори: Здрасти
Какво стана със служебната бележка?

Никакъв ответ.

И след 22 дни, на 24.06.2013г., разговорът бе проведен по същество:

Зори: Жоро, какво се случи със служебната ми бележка?
Калоян: Ми нещо счетоводителката ми се запъна - заета била. Не можеш ли да направиш копие на старата?
Зори: Аз така и направих, но обещах да добавя новата
Калоян: Че новата е същата!
Зори: Да,  но не е оригинал!
Калоян: Ми подпиши го, че е вярно с оригинала.

Тук Зори си спомни за ударите с мокър парцал, но някак-си беше свикнала и не се ядоса, само белите ѝ дробове започнаха да я заболяват от смях

Зори:  Аааа, да вляза и в затвора, че съм подписала теб.
За подаване на данъчна декларация се искат оригиналите.
Калоян: Не, от твое име - ти я подаваш
Зори: Ама служебната бележка е от теб и твоята счетоводителка.
Калоян: Да де, ама нали ти я подаваш.
Зори преглътна и реши да обясни по друг начин:

Зори: Ти като отидеш да кандидатстваш за работа с копие от диплома, на
която пише така, кой подпис ще е валиден - твоя или на декана?
Калоян: Аз като кандидатствам по проект - аз подписвам вярно с оригинала.

Зори се чудеше как да му обясни и вече леко се поизнерви. Добре, че Надето беше на линия и смешните иконки, които пускаше я поуспокоиха

Зори: Ами не знам, може защото ти си си титуляр. Ти мислиш ли, че някъде ще ме назначат без оригинал на дипломата?
    Калоян: Не знам. мен не са ми искали оригинал.

   Зори пое въздух и започна отначало.

Зори: Ама за данъчната декларация искат оригинал!
Калоян: Ми да ти се подпиша аз с печат?
Зори: Ами добре, ела до Люлин в данъчното и ще я изискаме
 Калоян: Е ти нямаш ли друго копие?
Зори: Не, нямам.
   Калоян: Ми направи

   Сега вече ядът напираше много силно. Почака 2 минути и накрая не издържа:

Зори: Абе ти добре ли си?!?
Направи ми служебна бележка, това ти е задължение като работодател! Изчаках, подадох копие, като обещах, че ще предоставя оригинал
Калоян: Ами направил съм ти едно
Зори: Дадох го за детските. Ако толкова ти се разкарва ела до Люлин, да изчакаме пред Данъчното да ти дадат копието и го подпечатай
    Калоян: Направи копие и ще ти го подпиша. ми направи пак от детската копие. Ако и платя на счетовод пак да смята може да не излезе същото до стотинка.
Зори: Добре, просто ще отида данъчното и ще кажа, че отказваш да ми дадеш оригинала. Ако ги устройва копието, ок
Да се оправят
Калоян: ок. обясни им къде е оригиналът и им предложи да го подпишеш с вярно с оригинала. би трябвало да стане.

А сега, де? Тя си припомни как щеше да става счетоводител и да извършва счетоводните услуги по заплатата си. Дааа, може би и служебна бележка щеше да може да си направи сама. И на договор да се самоназначи. Вероятно би могла и... ама моля ви се, говори ви един притежател на сертификат по импедансна спектроскопия. Нищо, че е невалиден. Обаче, ако звънна един-два телефона и веднага ще оправя работата! Е, не познавам никого там, ама... Оххх, простатата ми...

Виж целия пост
# 2 048
Сори,не можах да го изчета,толкова много подробности,кой кога пръцнал и се изчервил,че съвсем се агуби историята(ако има такава,а не просто изброяване на събития и състояния без връзка) Thinking
Виж целия пост
# 2 049
И аз не го прочетох до края Rolling Eyes Може и да е добро като новела или много дълъг разказ, но някак не виждам защо е в тази тема. Или в края се разбира кой е муньото?  newsm78
Виж целия пост
# 2 050
Светулчице, мила, ти си за другата тема  Crazy
Толкова много глупости не бях чела скоро.
Виж целия пост
# 2 051
По средата някъде е историята с простатата. Изчетох историята-Асистент грандоман от ФзФ лъже Светулчица,че ще я назначи с добра заплата по някакъв проект.На момичето и трябват пари, живее сама и има малко дете и му се връзва. Накрая има драма по подаване на документи за данъчната и декларация.
Виж целия пост
# 2 052
Аз го прочетох,ама не разбрах смисъла  hahaha
Виж целия пост
# 2 053
Не бе хора, аз го пуснах, защото искаха да видят какви още муньовщини е сътворил въпросният и понеже неми се вадеха от контекста и пишеха наново го постнах така. Който иска да го чете, изобщо не е кой знае какво, но 2 пъти да ми кажеш, че "ще се обадим там и ще оправим работата" и накрая да кажеш: "Оооо, ами аз нищо не мога да направя, не познавам никого там" си е муньовщина до немай къде. Плюс простата и куп още дивотии, на които както йказаха приятели, ако ми беше светнала лампичката още в началото...
Няма значение, то изказването с простата си е достатъчно Simple Smile


По средата някъде е историята с простатата. Изчетох историята-Асистент грандоман от ФзФ лъже Светулчица,че ще я назначи с добра заплата по някакъв проект.На момичето и трябват пари, живее сама и има малко дете и му се връзва. Накрая има драма по подаване на документи за данъчната и декларация.

Той не е е от ФзФ Simple Smile
Виж целия пост
# 2 054
Ъъъ... нищо не разбрах от разказа. Прекалено много незначителни подробности в които се губи основната идея.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия