Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Светулчица, имам чувството, че по-хард лъжец не си срещала (а то има много) и затова така си се впечатлила от този. Което не е лошо, по-добре да не срещаш кофти хора.

Абсолютно!

Този не е муньо, а измекяр. Ти си мунята...
Напомни ми за моя приятелка, която работи известно време за един професор. Уж преводачка щеше да е, а стана и секретарем и какво ли не. За около 160 лева, висеше до нощите...Муня...

Светулчица, не се обиждай, обаче си прекалено доверчива. Прочетох всичко, и ужасно много ме беше яд, първо, че има подобни индивиди, и второ, че има кой да им се връзва. Когато човек е уязвим, трябва да е най-нащрек.

Факт! Ама и през ум не можеше да ми мине, че  може толкова тъпизъм да се събере в един човек. Страшни бисери ръсеше
А аз, че съм муня дане се усетя, муня съм

Чета ви, чета ви, момичета, смея се, ама реших, че не е честно, та нека се посмеете и вие на мен (понеже на мен вече ми е смешно).
Смея да твърдя, че истински съм опознала само един мунчо, ама пък той стига за 200. Та моя мунчо (вече бивш) единствено дете, отгледан от мама - детска учителка и баба - направо си представете каква картинка.
Мунчо се има за голяма работа - има добра професия и няколко висши образования, супер високо самочувствие, ама до там. Ще ви разкажа няколко истории, които се сещам на прима виста.
Майката на Муни заминала за чужбина и той говори с нея по скайп. Един ден жената иска да ме види и ми казва "Моят син те хвали, че много хубаво готвиш. Ама ми се оплака от нещо - искам да ти кажа като правиш супа да не правиш застройката с кисело мляко, защото ДИДИ НЕ ОБИЧА КИСЕЛО МЛЯКО!". Свършва разговора и му казвам "Диди, иска ли да яде отново чак когато майка му се върне?", а той започва "Не бе, аз нищо не съм казал, харесвам как готвиш..."
Един ден същият персонаж ми казва, че събота и неделя бил много зает (имал лекции цял ден) и било най-добре да не ходя при него, защото нямало да може да ми обърне внимание. Съгласявам се аз, оставам си у дома. В събота сутринта ми звъни щастлив и:
- Познай къде отивам?
- Къде отиваш?
- Отиваме на плаааж!
- С кого отиваш на плаж? Нали каза, че си на лекции? Пак ли с Иво?
- Добре, айде, затварям, че тръгваме.
Аз съответно бясна и само го чакам да се обади, за да му кажа някои неща. Звъни ми и го почвам:
- Мен никъде не ме водиш, а с Иво на плаж може...
- Е, айде сега, нали знаеш, че не стигат парите. Пък аз днес пари не съм харчил.
- Добре с Иво защо можеш да излизаш?
- Ама аз не съм бил с Иво...
И така, оказва се, че разбрал, че няма да има лекции още във вторник, но ме излъгал и излязъл сам с "приятелка", при което почват едни скандали, аз ще го оставям. Едни моления, ама той не я приемал като жена даже, той имал нужда да излиза с жени понякога, писнало му да говори за коли и за масла, имал нужда да говори за червила и лакове за нокти  И не стига това, а я и завел на Фичоза. Минал 50 километра, а за мен го мързеше 2 да мине, ама....
Викам си "Айде, от мен да мине ама да не се повтаря"
И най-култова беше раздялата ни. Прословутата мамичка се връща от чужбина и идва на гости с мъжа си. Никакъв проблем, докато той не си замина. Аз тръгнах на работа и мама и Диди останаха сами. Работя в съседен град затова ми се налага да ставам рано за работа, а милите те им се стои до след 1. Прибирам се единия ден и двамата правят размествания в апартамента - шкафове били купили да съм имала къде да си държа багажа. Казвам "Преобличам се и идвам да чистя", а мамичка заявява "Не, не - аз ще си изчистя". Премълчавам си аз, после стоим на терасата и казвам "Моля те да легнем по-рано днес" и мамичка казва "Не, че ми е работа, ама на мен някой ако ми казва в колко да си лягам на момента ще му бия шута" - пак мълча и броя дните, в които ще остане.
След това го помолих да ме изчака, за да пушим заедно, а тя заявява "Диди, аз ти предлагам да купиш още една тоалетна чиния, че да може и на онова място да ходите заедно" и двамата избухват в смях. Нацупих се аз и не му говоря. На следващата сутрин му казвам "Намери начин и намекни на майка си да си легнем по-рано поне една вечер" (в своя защита да кажа, че не си лягах сама защото като говорят го правят толкова силно, та все едно са седнали на леглото до мен - пробвах една вечер - не става!) и той ми заявява "Айде да си останеш при вашите тази вечер, за да можем аз и мама да си лягаме когато си поискаме".
Направо побеснях. Питам го дали не иска да отида да си взема багажа и той ми мълчи. Хващам си автобуса и отивам. Той предвидливо изпратил майка си нанякъде и по-добре. Като го почнах тоя стои и мълчи. По едно време ме плашеше, че щял да ме пребие... ах, защо не пробва майка му нямаше да го познае после какъвто е нежен  и така. Събрах си багажа и след няколко дни той ми звъни отново. Казва "Виж какво, ти ме злепоставяш така. Майка ми искала да чисти банята, а ти си й казала, че си я изчистила, а тя милата ми сподели, че като влязла да я чисти изхабила 3 литра кислол и я чистила 3 часа"  И така... от голямо чудо се отървах благодарение на мамичка и вече ми е обеца на ухото. Всъщност имам още много истории с този образ, но надали има смисъл да обяснявам още 

За друга тема си.

О и там сме ги чели!

Ужас този с майката

Докато бях още в гимназията, имах една съученичка, която още ми се водеше приятелка тогава, която много обичаше да изнамира от някъде някакви индивиди, зарибявки, голямо чудо и после като и омръзнат ги разкарваше. Всичко в рамките на няколко седмици.  
Бяхме 12ти клас, точно след Коледа, разбрали сме се с компанията да ходим на кафе и после на дискотека, вървим двете в центъра, когато зад нас се провиква някой на английски да спрем. Ако бях сама, щях да продължа, но моята дружка се завъртя на пети и се ухили, което ми подсказа, че явно зад нас се движат някакви симпатяги.
Та, настигнаха ни момчетата, питаха къде се намира едно заведение, заговориха се с нас след това. Единият бил датчанин, вторият се представи за германец. Започнахме и двете да му говорим на немски, тоя заби тотално и в крайна сметка си призна, че е българин и дори не знае немски.   Питаха къде отиваме и ние, аз седя и мълча, моята приятелка се обяснява надълго и нашироко и накрая си размени телефоните с единия, като ги уведоми къде ще ходим след кафето, да дойдели и те. Аз бях против, ама с нея на глава никога не се е излизало, та думите ми не бяха взети под внимание.
Та дойдоха и от там се започна едно излизане, всяка седмица на различен бар или дискотека. Тя, защото не си пада по българи, автоматично си заплю датчанина и въпреки че на мен не ми се занимаваше, ме молеше да излизам с тях, да имало компания и за другото момче. Ок, нали съм добра душа.
И докато тя се занимаваше с муньо 1, на мен ми се налагаше да търпя муньо 2, поне първите няколко пъти. Муньо 2 много обичаше да се хвали с високите си оценки, тъкмо завършил магистър, щял да става шеф не знам си къде. Е, живееше с техните все още, караше колата на майка си и те го издържаха, нищо, че беше на 27 по онова време, но пък имаше самочувствие на голяма работа.   Хвалеше се колко много приятелки имал и как добре можел да ги задоволява ( явно бяха опити да ме накара да изпитам интерес, ама не го огря). Нещата с него приключиха внезапно, в момента в който на "датчанина" му звънна телефона по време на една разходка и той отговори на собствената си майка на български и се оказа, че всъщност е българин, който е лъгал през цялото време главно моята позната и си е измислял какви ли не истории. Та, след този ден, муньовците се покриха и спряха да отговарят на всякакви обаждания и съобщения.
Нова Година мина и замина, свърши учебната година, мина и лятото, и ние заминахме да учим в чужбина. Прибрах се отново за Коледа и през януари, на същата дата, само че година по-късно, на която разкрихме голямата схема на муньовците, моят муньо ми звъни.
- Ало, позна ли ме? - бях му изтрила телефона и при вдигането се стреснах, че ми звъни вуйчо ми. Гласовете им са почти едно към едно. Отговарям отрицателно и отсреща се почва:
- Ее, аз съм Д., викам да се обличаш и да те водя на бар, че си търся компания.
И от там като го почнах - съвсем спокойно му заявих, че е много нагло от негова страна да ми звъни 1 година след като сме се видели за последно, при това да се е покрил през това време, за какъв се мисли, този път за какви ще се представят с приятеля му и разни други неща. Муньо мълча, мълча, после каза, че ще ми се обади в петък да види дали съм била размислела и затвори.  

Извинете, стана дълго. 

Хич даже не са муньовци. И ти като Светулка си за другата тема, за муните.

Че защо? Аз на тях не им съм се връзвала, вярно, наслушах се на глупости, ама стоях там само заради приятелката ми. Не съм имала никаква връзка с нито единия от двамата, аз още в началото си написах, че не бих се занимавала, ако не беше тя. 

Егати банята!Тя ще да е към 30-40 квадрата и с орнаменти и релефи на всяка плочка!За муня-муня-си-как си изпуснала такива съкровища(2в 1=Диди+мама)

я да се включа с някои муньовци, макар и не много хард
номер 1- Муньо тати- той си е класика в жанра...Когато се роди сестра ми, отиваме в родилното и майка ни показва бебето на прозореца. Бебето- дълга черна коса, която му почва от носа, големи уши и голяма уста, тъмночервено от рев /много проклета беше, но израстна хубавица/ та тати, безумно разочарован, мрънка: Какво е туй бебе- не стига, че пак момиче, ами и грозно, аз съм хубав-отде довлече туй грозното- и само пухти и ядосва майка ми. В този момент долита баба ми /неговата майка/ и процедурата с показване на бебето се повтаря. Баба, изпаднала в умиление се изцепва: Аууу, В.! То досущ на тебе прилича туй бебе, кожата ти е одрало- ти като бебе същия беше! Цял месец не й говори - тъй се обиди
По-късен период- мама вече умно се е изнизала от семейния живот и тати Муньо има втора жена /горката/ Та тя влиза в болница и Муньо няма кой да го нахрани, ни да му умие главата, ни нищо. Тя му нагласила комплекти с дрехи за всеки ден / не се смейте/, но се получи забавяне и о, ужас- ко ша прайм ся? Обажда ми се той по телефона- аз съм в друг град, и пита: Къде ми стоят чорапите? Че откъде да знам, да не съм у вас? Ама вие, жените къде по принцип ги слагате? В хладилника ги слагаме- сигурно в гардероб, чекмедже. И още един въпрос "Как се ГОТВИ чай да ми кажеш?"
номер 2- Муньо братовчед на братовчед ми, попадаме в една компания на морето и се запознаваме. Оня ми се лепва като косъм на сапун и голяма свалка. Аз не го харесвам, че беше много глупав, ама то не се отказва. Муньо беше много космат, ама навсякъде и братовчед ми шматката му пуска фитила, че ако се обезкосми със сигурност ще го харесам. На следващия ден наблюдавам покъртителна гледка- Муньо се обезкосмил /разбирай обръснал/ навсякъде, където се стигнал, т. е- гърдите, ръцете , краката до коленете и бедрата отпред. Бедрата отзад, гърба и задника- орангутан. Бях зашеметена. Освен всичко друго, някой го научил, че ако се маже с масло ще почернее по-добре и той си купил един масажен крем /чисто какаово масло/ и се намазал с него като мръвка за скара. Пустото масло мирише на храна и Муньо беше следван от рояк мухи и оси цял ден. Явно бяха убедени, че Муньо е голям апетитен сладкиш. Неописуемо
Муньо номер 3, който не е Муньо по принцип, ама е заплес. Той шофьор и има дълъг път. Помоли ме да му дам електронна си цигара, че иначе много пуши- поне като кара да не пуши толкова. Връща се той и ми казва: ама не мога да ти върна цигарата, щото в Германия някъде я изпуших! Не ми е изтрябвала, но все пак как я изпуши електронната цигара? Ами пуша си аз, дърпам си, дърпам си и като мина малко време- по навик хвърлих фаса през прозореца и тва беше....

като го прочетах това и се сетих:

отиваме с мъжа ми да посетим една пещера.
заставаме на касата да си купим билет и пред мен двойка, средата на 20те, той с 3/4 балтонче и някакви бизнес обувки, т.е. облекло напълно неподходящо за пещера.
чакаме да ни дойде реда и чувам разговора между него и касиерката -  тя дава билетите и той: имате ли упътване за ползване на пещерата? 

ние отзад с мъжа ми хапим бузи, за да не почнем да цвилим...