Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

  Как не те е срам. Да не изпратиш човека. Те бесните кучета са много опасни. 

Shirley-Ann , така не съм се смяла досега на нечия история!  Много образно си го предстваих тоя муньо!

Очите... да му бяхте видели очите Кучето върти опашка, а онзи мята крак в неизвестна посока и вика "Циба!"

  Ох, стига моля те, че точно на тоя епизод най- съм се смяла и сега като си го представих пак ... нова вълна ме заля!

Добре, че на мен не ми се е паднал тоя муньо, че като знам и мен как ме е страх , ще уморим мирните граждани от смях. 

Вчера ми звъни телефона в 6:30 сутринта. Бившият ми мъж звъни от чужбина. "Моля те, обади се на майка ми, да се обади на летището в Сф, че съм си загубил багажа"
"Къде ти е багажа" - питам стреснато.
"Не знам - отговаря ми - не си спомням дали си го взех още като слязох от автобуса в софия...може да е останал във варна..."
Дали можете да пътувате за някъде и да забравите, че носите багаж? За осем месеца престой, при това!?

И що не го пита от него ли е кафявото миризливо петно  Така и така няма да се срещате вече .... май 

Е как няма да се срещат, нали му е братовчедка   

Исках да кажа - няма да излизат .... ей ама днеска съм ... офф !! 

Сълзи ми текат направо 

А моя веднъж също ме сложи пред куче:

Разхождаме се ние в една градинка, а той си е малко бъжлив от зли кучета  И изкча едно от храстите и почва да ръмжи, при което той ме хваща и ме слага пред него. На моя обезумял поглед , придружен с думите - К'ВО ПРАВИШ БЕЕЕЕ?!  , той отговори с "А, да бе... ", премести ме отзад и какво ми чуха ушите - "Ай бе! Айде моля ти се! Махни се, бе, чиба, моля ти се бе!" - това към кучето, което по това време беше седнало на земята и гледаше любопитно, с глава на една страна 

Искам само да кажа, че той до ден днешен отрича случката и твърди че си измислям, за да разсмивам хората.... ама бях там и не си измислям  По принцип не е страхлив, напротив, ама какво му стана тогава, не питайте 

Роднините трябва да се подкрепяме
Аз на нашите разказах случая, дори още по-живописно и баща ми вика "Що не го покани момчето, да го посрещна както аз си знам?"
А като ученичка излизах с едно момче от моя клас. Голям сладур, умен, красив... абе мечтата на всяка десетокласничка. Ходихме двамата на събиране в един друг съученик (разбира се, със знанието на нашите) и тръгваме да се прибираме, че вечерен час имам. А той се напил, ама мъжката - де е виждал толкова алкохол на едно място Той върви (тоест аз го влача) и го моля да събере сили, още малко остава "Хайде, Тоше, пресичаме и след малко сме пред нас!" Той по едно време спря, погледна ме и каза "Аз трябва да пикая!" На мен ми причерня, ама го оставих да се облекчава до едно дърво, като тактично съм се обърнала. А да дойде Тошко, ама много се забави... Обръщам се леко през рамо и гледам момчето се подпряло на дървото и спи, ама с разкопчан панталон. Събудих го някак си, закопчах го и само си мисля как не мога да го оставя толкова пиян, как ще преговарям с нашите да спи в хола, че да не го мисля. Довлачих го до нас, подпирам го на входа и след малко гледам как една по една терасите се светват. Викам си, брееееей, тези хора как ме надушиха, че идвам, а то наш Тошко да вземе да се подпре на домофона Тогава хич не ми беше смешно, де. Казах на баща ми да слезе - той идва строг, по пижама. Организирахме се да качим Тошко у нас, че и асансьор нямаме. Настанихме го в хола, а той сочи баща ми и вика "Ааааа, теб не те познавам!", а баща ми "Аз ще те направя да ме познаваш утре!" Както и да е, на другия ден се събуди момчето, много се травмира от целия случай, дори не посмя да остане за закуска. Е, разделихме се по давление на баща ми - "Ти с пияндета работа нямаш!"

Точно ! Ето още пиянски изпълнения! 

п.п. От темата с простотийките

 
Хващам се за тая фраза, която ми напомни една случка от преди десетина години. С приятел сме на заведение, той от няколко месеца се беше разделил с приятелката си, аз също с моя, но нямаме двамата с него интимни отношения. В един момент той ми вика:
- Оня ме гледа и ми се усмихва.- и върти очи по посока на оня- от Петното ме преследва...
Гледам аз - Джони- не го познавам лично, но почти всеки път като излизам съм го засичала, всеизвестен в града, карикатура, като го видя винаги ме напушва на смях...
В този миг Джони, продължавайки да се усмихва тръгва към нас
- Елена, спасявай ме!  - прегръща ме бързо моят човек и в този миг оня го обгръща през рамото с ръка и една глава се надвесва между нас с тъп пиянски поглед, втренчен в приятеля ми.
- Аз - вика- теб те познавам от Устата 
- Той там не ходи!  - опитвам се да наруша интимната атмосфера без да съм наясно дали е така
Тъпият пиянски поглед се премества върху мен, Джони вдига нравоучително показалец срещу мен и след подобаващо дълга пауза изрича уверено:
-  Аааааа.....юркал та е 
 
 

По-грозно от пиян мъж може да бъде само..пияна жена..
 Shirley-Ann ,така съм се смяла на двете ти истории, че изплюх глътка кафе на клавиатурата 

А, сега заради мен не правете муньовщини
Аз докато пишех историята, си я спомних толкова ясно, че и аз се хилих много, пишейки.
Някой друг път ще разкажа за муньо Митко, който не ми беше гадже, но и с него има истории тип "Градил Илия килия"

Точно днес от разсеяност и аз задавих фамилията от смях. Правим дружно вечеря, ама единия котак ме подлуди, взимам чиния с обелки да я хвърля в кошчето на балкона, а под мишница-котака. На балкона пускам котака в кофата, а чинията внимателно полагам на земята. Идиотщината ми беше придружена от буен смях от кухнята и възмутеното фучене на котарака, решил, че искам да се отърва от него по най-миризливия начин. 
  Иначе за петък 13-ти деня биваше