пак съм аз.героят е същият,случкате се развива в кръчма.мунчо тъкмо се е върнал от мисия в Афганистан и излиза с още двама приятели.сядат,идва серв.и нашия започва да поръчва-една салата,едно шише ракия,3 води,3 кебапчета,4 кюфтета и пърленка.серв.чинно си записва и тръгва,а мунчо викал след нея-ама чакай,те другите не са си поръчали
ако съм омръзнала-да спирам
ами сега..а знам,че има в него пистолет-хвана ме шубе да не направи някоя глупост и се върнах.този път се съгласи да се прибере,натоварихме се на такси и потеглихме,нооо таксито спря на светофар,а мунчо реши,че сме стигнали и тръгна да слиза
едва го натиках обратно.вече стигнали,тръгваме да изкачваме стълбите,но хазаина ми навъъън и странно гледа как аз тътря странен субект.метнах го на леглото,а то е до масата,а на масате имах огледало.по едно време тоя как се извъртя,падна от леглото,бутна масата и огледалото-върху него
добре че не се счупи.на всичката хубост,нашичкия си е чукнал среща 3а 7 ч.с мацка,която сваляше,та поръча да го събудя,да му звънна и заспааа.ох,викам,отървах се,тоя ще спи като пън и няма да звъня.ама не съм познала.звънна ми в 18.55-успал се бил за срещата.отиде.как успя-не знам
разсмя ме рано рано-аз сега ставам
ако съм омръзнала-да спирам...
.

Всеки път ме напушва смях
Еми, оказа се найлоново пликче, съдържащо шепа пясък и две мидени черупки Препоръчани теми