
Баща ми е голям муньо(направо семейна черта си ни е).През време оно,когато GSM-ите изгряваха,той имаше една Nokia-тухла.Оставяше я където свари.Една сутрин,закъсняващ за работа,трескаво търсейки си телефона забелязва негово подобие,грабва го и го поствя в джобчето на ризата си
Цяяял ден се беше перчил с дистанционното в джоба
До ден днешен се бъзикат с него.Апартамента на нашите се намира на баира в началото на града.До там с стига все по стръмно нанагорнище.Спирка на градски транспорт имаше в подножието му,а до там имаше стълби,както и пътечка надолу по баира.Та въпросната случка се случва посред зима.Беше много отдавна.Имаше много сняг,а въпросната пътечка беше преквалифицирана на писта от цялата махала(дечурлигата).Прибира се баща ми добре почерпен с автобуса и решава за по-напряко да изкачи нашата пързалка.Катерил се той катерил и със сетни сили сеизкачил.Застанал горд с гръб към пързалката и въздъхнал победоносно.В следващия момент обаче се хлъзнал и пързуллл по гръб до спирката
После се качил по стълбите
Така ще освободиш затормозеното си подсъзнание
В началото ми стана доста конфузно и гнусно и гледах почти да не му обръщам внимание, но след като видях, че потокът от глупости, които се лееха от смрадливата му уста не секват, реших да действам. Изчаках за момент да спре музиката, хванах леко едното му ухо и на висок глас го попитах: