Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Да пльосна баща ми , който преди време ме шашна.

Връща се от нейде , в локвите ли е шляпал не го знам , ама с кални крака. Минава с тия крака целия коридор в края на който е кухнята , влиза в кухнята - където съм аз и се облещвам съответно - и се засилва към кухненската мивка. Ама там пълно с чинии , и Муньото с най сериозния си тон "Махни ги тия чинии от тука че да си измия краката". Аз - . Той пак"Айде бе махни ги да си измия краката в мивката че са кaлни".  Аз - "защо ТУКА ще си миеш краката?" Той (съвсем учудено) - "Ми къде????" , Аз:"ми В БАНЯТА!"
Муньото (плясва се по челото) "Ааааа, да беее!"
(минава пак с тея крака кухнята и целия коридор за да отиде до банята до входната врата)
 

Аз да изтипосам моето момче. Имаме среща с познати на която отиваме поотделно. Човекът се прибрал, изкъпал се, облякъл се и пристига. Абе, гледам аз, че нещо не му е наред , ама 5 минути не мога да включа какво. И в един момент ми просветва , питам го :" Случайно да не си си гладил ризата?", а той ядосан: "Половин час я гладих, направо изгорях на ютията и виж я пак не е като хората"....Ами то няма проблем, ама ризата е от тези намачканите, които след пране специално се увъртат, за да не им се изправи намачканото.
Сега ще я нося на шивач да я мачка, че е станала 2 размера по- голяма.

Малко офф - няма нужда да я носиш на шивач, усукай я хубаво, вържи я на възел мокра и я остави така да съхне - възтановява се мигновено 

Благодаря! Пробвах, но вярвай, човека наистина я е гладил 30мин.

Бистра,с такива екземпляри компромиси недей да правиш,нещата ще стават по-зле,особено пък ако един ден решиш да го променяш,или ти да спреш да се съобразяваш.От собствен опит ти го казвам,добре,че си се отървала от него навреме!

Ex, колко назад е избягала хубавата тема!

Хайде и една случка от мен. Аз и нашият герой отиваме на екскурзия. С героя се познаваме от доста време и той го раздава интелектуалец, богата обща култура, енциклопедични познания в определени области на науката и т.н. Предположих, че като компания за разходка в някой град би бил ок.
Носим по един куфар, всеки от нас. Той, оказва се, е бил минималистичен в избора си на багаж за 5 дни, и вещите му се събират в едно полу-празно куфарче, в размер горе-долу колкото на ръчен багаж за самолет. Аз, съм си взела само най-необходимото и имам само 14 кг. куфар, като от него 3 кг е теглото на самия куфар. Пристигаме ние на заветното място и трябва да се придвижим от летището до гарата в центъра на града. Оказва се, че очевидно сме попаднали на едно от малкото места в Европа, където в метрото няма много-много асансьори и ескалатори. А стълбище след стълбище се редят постепено. Аз напрягам мускули и мъкна куфара, Мунчо подтичква около мене с куфарчето си, дето тежи колкото моята дамска чанта.
В тоя момент аз решавам все пак да питам, дали пък Муньо не би желал да ми помогне с багажа, защото очевидно май не се сеща сам. И тогава последва отговор, от който останах без ума и дума "Ама ти пък какво толкова носиш вътре?"   . Направо се втрещих.
На поредното стълбище, когато ръцете ми бяха абсолютно отмалели и се чудех как и дали със силата на мисълта мога да кача куфара по следващите 40 стъпала, под недоумяващия и силно учуден поглед на моя уж придружител, един абсолютно непознат младеж ми предложи любезно услигите си, качи ми с една ръка куфара по стълбите, и ми пожела приятен ден.
Имаше още куп забавни (от позицията на времето, щото тогава хич не ми се виждаха забавни) моменти в съответното пътуване - например на закуска в хотела няма чинии, а пък шведска маса без чинии, просто някак не става. Та установявам аз на глас - "няма чинии" и тъкмо когато смятам да кажа "ще ида да поискам да донесат", нашият герой забеляза една чиния, хвърли се към нея като лъв, и рече "ааа, напротив, има!"  . аз се втрещих за пореден път, и го питах, дали според него тая една чиния би решила целия проблем, при положение, че на човек са необходими поне по 2.  

Събрали сме се компания и темата е телефонни психарии, от тези дето ти се обаждат и те шашкат че някой от семейството е пострадал и трябва да дадеш пари .... всички ги знаете. Естествено всеки има по една такава история, едва ли има човек на който да не са се обадили. И естествено хората все по рядко им се връзват. Та брат ми разказва следното:
Прибрал се след кръчма и си легнал да спи. Към 2-3 ч звъни домашния телефон. Културен мъжки глас се представя че е дежурния в районното и му заявява че сина му е задържан. Брат ми не чакал повече да му се обяснява и започнал да го псува и обижда. Знаел че сина му си е в стаята с още едно момче. Човекът се опитвал да се включи в разговора, но брат ми му набирал още повече и няма да описвам какво точно му е наговорил. Завършил с "ако те намеря от къде ми звъниш само на дежурен ще ми станеш" и му затворил телефона. За всеки случай звъннал на сина си да го пита къде е! Оказало се че е в Районното.  Е, отишъл да си го прибере! 

Бива ли така от септември месец никой да не е писал в хубавата темичка..свършиха ли се муньовците? 
Аз нямам толкова интересни находки, колкото преди, но за да не е без хич,  ще ви дам тон с муньо Едгар.

Та Едгар се пише голям франкфуртски баровец.. на първата ни среща разговорите се въртяха главно около невероятния му, супер скъп пентхаус, в който наскоро се е нанесъл, около истории за неговите мама и тати(за пръв път ми се случи да чуя от мъж на 30 години да казва "Mutti" това,  "Vatti" онова  ), и около факта, че намира краката си за много кльощави и много би искал да има по-сочен задник. На втората среща имах невероятната чест да бъда поканена в прехваления пентхаус, който между впрочем се оказа средностатистическо двустайно жилище, пренадлежащо на брат му-банкер, който го оставил да живее там срещу смешен наем. Така..не помня за какво точно си говорихме, но в един момент споменах думата спирала за мигли. Брех като му светнаха очичките!    Вика ми, ама ти носиш ли я сега със себе си..викам-да. Ами аз таковата, знаеш ли от кога искам да си сложа спирала и да видя, как ще изглеждам..ще може ли да ми сложиш? И ме гледа с един такъв жален поглед на гладно сомалийче, как да му откажеш на момчето.. Сложих му спиралка, поогледа се малко на огледалото, направи си няколко автокомплимента за хубавите, дълги мигли и миряса.  На следващата сутрин (защото поради влакови причини нямаше как да се прибера), явно под влияние на факта, че му спах в леглото, но не му пуснах, по незнайни за мен причини се почувства длъжен да ми изнесе 15 минутна реч за разликата между кръвния и месестия пенис и също така да ме уведоми към коя група принадлежи и колко точно е дълъг неговият собствен...Повече не се видяхме..

 
А какво е кръвен пенис?

Точните термини на български не са ми известни, преведох ги дусловно  ..кръвният пенис в спокойно състояние е много малък, за това пък при ерекция се удвоява или утроява, а местния си е доста голям в спокойно състояние, за сметка на това при ерекция не се пораства кой знае колко повече ..

Установила съм от собствен опит, че измежду немците има мноооого странни (за да не кажа някоя друга дума). 

Хахахахааа, Флоке, пак изби рибата с екземпляр  Да позная ли, че мунчо е причислил неговия към първата категория - демек не гледай, че ми е малък, той иначе си пораства 

Здравейте, с първия ми пост в този форум искам да ви споделя за един рицар вещица - немски Муньо.

Седим си с него и си приказваме нещо. Забелязвам аз че младежът има 2 пръстена, единия от които прилича на някакъв с келтски плетки, и го питам каква е историята им. Той ми казва "Ами, това е първият сатанистки символ, който си купих. Като бях малък, това което католическия свещеник говореше в църквата нямаше никакъв смисъл. И като попорастнах се запознах с едни хора ... " Тук аз имам малко блекаут ... не се сещам какво е приказвал, защото бях в шок. Разправя нещо за слунцестоенето и за Байлтин и Сауин (Bealtaine/Samhain), които аз ги знам като келтски(ирландски) празници. После май разправя за някакви жертвоприношения и какво му разправял ментора му.

Не го видях повече.

Като студентка живеех в общежитие.В съседната стая - младежи.Запознахме се, големи приятели станахме.Един ден единия ме вика и малко притеснено ми казва - абе, тука на простира ни има едни дамски гащи, да не би сестра ти да е простирала и да си ги е забравила?

Гледам въпросните гащи, почесвам се  , сестра ми такива гащи няма, а и няма да обуе - памучни пликчета на някакви цветенца и  ожълтени на интима.

Не са наши гащите - викам - нито на съквартирантките.И ги харизахме.

А тя историята каква била - единия от съквартирантите му по грешка прибрал в сака гащите на майка си.И като свършил чистото бельо, хоп, нацедил се в тях 

Свястно беше момчето, ама случва се....

  тъкмо реших, че муньовците се свършиха .. успокоих се