Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Вчера имаме съвещание,  точи се и свършва чак към 16:10, аз гладна като куче, не яла нищо до момента,  решавам да отида на пица с колежка. Отиваме. Поръчваме си и на нея и звъни телефона, трябва да тръгваме, тя има спешен ангажимент.Опаковат ни пиците( топли, вкусни), и ставаме.
Решавам да се обадя на Мунчо да се чуем, а той: "Ела".
Купувам и кисело мляко, вземам такси и отивам в дома му.
Той сварил кафе и се праска как чака доставка на нов мобилен телефон, показва ми го от сайта.
Пия аз кафе, а Мунчо изяжда пицата. После снесе: " Да ти направя едно айранче"
Ей, много тъпо ми стана. Поисках да си ходя - гладна съм дотам, че черни кръгове виждам пред очите си. Мунчо обаче решен да ме образова и да ми води семинар относно новата си придобивка, който продължи около час. Аз - схваната, гладна и мръсна.
Подхвърля нещо за друг път,  да направя домашни пици и да му занеса да яде
Да не ви казвам, колко ме изтормози веднъж, като се изпър** точно когато се гушкаме.  Ама едно такова - мазно и звучно
Нямал бил работеща програма за романтика
Романтизмът му е на върха на копието Стига дотам да ме покани да се къпем заедно с недвусмисленото: "е** ми се"

Сменяй го!!!Аз не бих го изтърпяла и ден!!!

не е съвсем шега  класната на брат ми винаги пробвала боите първо на мъжа си (също учител). ако и хареса разцветката добре, ако ли не, пробва друга  горкия мъж! ходил е на работа и зелен, и син, че даже и оранжев като морков 

Ей туй не ми е ясно как точно се получава. Ако съм гладна, та две не виждам, няма да пия кафе, ами ще ям пица. И ти не го ли видя че я яде, та си траеш?!

И на мен ми се видя странно това с пицата. Понякога сами сме си виновни. Защо някой на мен не ми направи така! Защото не бих позволила - ще го изям с парцалките 

 

Да, аз си бях виновна.

Бързо да се номинираш при Муните 
Аз често оставам гладна, но защото не се броя като правя ядене на мъжа, но ако нещо съм направила лично за себе си, никой не е в състояние да ми го отмъкне, пък било то и детето 

И такааааааааааааа..За раздвижване на темата - малко Муньовци от професионалния живот  ..
Присъствам на съвещание на голям строителен обект и представлявам една от фирмите подизпълнители..Обекта е с размера на малък град и договорите са в няколко папки..В един момент от страна на инвеститора задават въпрос към мен в какъв срок ще бъде изпълнена работата на нашата фирма за една административна сграда..Отговарям,че ще стане 3 седмици,след като получат разрешение за строеж на тази сграда и инвеститорите си подпишат  договор със строителите ...Представителя на инвеститорите се обръща към един мъж с много папки:"Абе Иванов!Ние нямаме ли сключен договор със строителя за тази сграда?А разрешително за строеж???"Въпросният Иванов почва да рови в папките и докато дава отрицателен отговор,представителя на строителя смънква на висок глас:"Бе де да знам имаме ли нямаме ли...Ама ние копаем ..Пък...ЗАЩО КОПАЕМ???И кой ще плаща?  "

От много време чета форума, но се регистрирах специално за да пиша по темата - Муньовците заслужават техните подвизи да се разказват и съхраняват за поколенията! Ето и моята история:

Аз - млада и невинна тийнейджърка, той - наближаващ 30-те...По акъла му не си личеше, ама хич... Запознахме се случайно и започна да ме преследва - звъни постоянно по телефона, иска да излизаме... Държа да поясня, че никога не сме имали връзка, нито каквото и да било между нас, но това не му пречеше периодично да ми звъни у нас и да ме осведомява как току-що "си праснал една бърза" докато си мислел за мен, или как възнамерява да ме "изсмуче като ягодка"    аз му обяснявах в прав текст, че не искам да го виждам, а той ме слуша, все едно му се обяснявам във вечна любов и тотално игнорира грубостите ми... Така че аз със всичката си глупост се съгласявах да излизам с него 2-3 пъти годишно, само и само да си осигуря кратък период на покой без телефонни обаждания... А съм можела така лесно да се отърва, но го разбрах доооста по-късно 

Как протичаха нашите срещи? Еми сядахме някъде, аз съвестна, никога не поръчвах нещо повече от едно голо кафе, Муньо настояваше да плаща винаги, то когато сметката е 2.40 и аз мога да се изпъча, че ще плащам Червила съм се от срам, докато изчакаме рестото му от 20-30 ст... Той нали привикнал, че винаги на всичко казвам НЕ, през цялото време говори, как щял да ме води в Италия, по екскурзии, по ресторанти, по магазини...Винаги беше пълен с идеи и предложения не можехме да подминем някой лъскав магазин за козметика, без Муньо да се изпъчи, как "ей сега ще влезе и ще ми купи парфюм"... Всеки път ме канеше на ресторант, нали знаеше че ще откажа, та ме засипваше с предложения... Аз обаче започнах да пораствам и взеха да ми омръзват неговите простотии, знаех че Муньо е стиснат като гъз и более за всяка стотинка, затова реших да го раня в сърцето... като започна да приемам неговите предложения   
Поредна среща - Муньо пак ме е поканил на ресторант, аз пристигам, питам го къде ще обядваме, а той прави рязък завой: "Аааа, какъв ресторант, ще ходим на кафе"  Измъкна се с този финт два пъти, докато на един 1-ви януари не ми се обади с гореща молба да излезем... Викам си аз, нова година, нов късмет, сега е момента  Той пак ме посреща с намерение да мине с кафе, но аз заявявам, че умирам от глад  сядаме в една непретенциозна пицария, поръчвам си малка пица за 4 лева и 250 мл наливно вино, което го пием двамата с Муньо...Той разбира се нищо не си поръчва Седим си в заведението, аз търпеливо отбивам поканите му за секс, червя се от фамилиарното му отношение към персонала и изчаквам Започвам да преглеждам менюто, а Муньо нервно се оглежда и пита: "Да искам ли сметката?" Тогава аз невъзмутимо заявявам, че мисля да си поръчам и салата, защото още съм гладна, а той ме застрелва с репликата: "Притеснявам се да не ти стане много" 

В крайна сметка ми поиска 2 лева и повече не ме потърси 

Ей,Поля от слънчогледи,жалко че по-рано не си му хванала
цаката на тоя Муньо...

НЕБЕ, не може да си представиш какво съм изтърпяла с този и колко съм си била главата, когато осъзнах колко лесно е можело да се отърва от него...

Искам да номинирам един мой колега.
Та въпросния Муньо, подлъган от богати приятели решава да инвестира на фондовата борса в рискови акции.
Обаче няма пари тегли се кредит от банка(малка сума) и парите се влагат в ценни книжа.
Не минава и месец и борсата се срива .
От тогава го бъзикаме:
- Ей Муньо, ти с твойте инвестиции успя да сринеш пазара

Това с изяждането на пицата ме подсети за Муньото на една приятелка от студентските години:

Запознава се моята дружка в Интернет с някакъв тип от Велико Търново, чатят известно време и той я кани на среща в неговия град. Решава тя да отиде, но взима и мен от съображения за сигурност - да не би все пак Муньо да се окаже психопат и т.н. Пристигаме в Търново, посреща ни той и тук идва първия шок - Мунчо има много малко общо с визуалната представа, която е създал за себе си при разговорите в нета. В лице малко приличаше на снимката, която беше пратил на приятелката ми, но на нея беше далеч по-симпатичен. Тъй като по професия беше графичен дизайнер, подозирам, че е пообработил някоя своя реална снимка и така я е пратил. На ръст беше около 1.65, а й беше казал, че е 1.85 (приятелката ми е 1.82).

Както и да е - тя реши да даде шанс на момчето. Отиваме в някаква пицария, като още по пътя на мен ми стана ясно, че не желая да обядвам с този тип и поисках да ги оставя насаме, но приятелката ми твърдо се възпротиви, явно осъзнала, че и за нея срещата с Мунчо няма да е много приятна. Сядаме, той си поръчва голяма пица, ние - пилешки хапки в някакъв си сос. Първо носят Мунчовата пица, при което той се нахвърля върху нея, без дори да се замисли да изчака и ние да получим храната си. И тук започва най-безобразното хранене, на което някога съм ставала свидетел - Муньо мляска, сумти, говори с пълна уста, от която хвърчи храна навсякъде - абе, гнусна история.

Носят нашите порции, когато той вече почти е изял пицата си, при което нашичкият автоматично, без да попита дори, се нахвърля на порцията на приятелката ми. Поглъща хапка след хапка, обяснявайки колко е вкусно. Тя се опитва да вметне, че все пак е добре да й остави една-две хапки, за да се убеди сама във вкусовите качества, но той я срязва с изказването, че дружката ми трябва да се ограничава откъм храна, защото каквато е висока, ако и надебелее, ще изглежда много грозно. Тук аз не издържам и саркастично отбелязвам, че съчетанието висок и дебел човек е също толкова естетически издържано колкото и комбинацията нисък и дебел (както казах, Муньо беше миньонче). Младежът, обаче, пренебрегва забележката ми и сякаш, за да докаже обратното, се нахвърля и върху моята порция. Аз, като по-голям темерут директно му казах, че се гнуся чужди хора да ми бъркат в чинията, при което смъртно го обидих и бях обвинена в скъперничество.

След като задоволи хранителния си нагон, Муньо реши да се погрижи и за сексуалния си такъв. Започна директно да разпитва приятелката ми за сексуалните й навици, наблягайки на на своя силно подчертан интерес към аналния секс. Тя каза, че не практикува такъв, при което младежът обяви, че: "Ти сега, ако искаш между нас нещо да се получи, трябва да се научиш да правиш анален секс". Приятелката ми контрира, че не желае да се учи на подобно нещо и очевидно нищо няма да се получи, пожелахме му приятен ден, платихме си сметката и по най-бързия начин се метнахме в колата и отпрашихме обратно. 

  Изгладнял човека докът ви чака