Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Здравейте,
Както написах и в другата тема за мунята, историите са ви много разтоварващи, та ме зарибихте и аз се присетих за някои случки...Една от тях е следната:
Отиваме с приятелки в пиано бар. Настанили сме се на едно сепаре, но бяхме само четири. Заведението се пръскаше, нямаше къде да се стъпи, а ние си се ширехме. Дойдоха някакви, помолиха ни да си оставят питиетата, естествено нямахме нищо против. Направихме им малко място на хората, нито съм видяла какви са, нито колко са -няколко момчета и момичета. След известно време дойде единият младеж от охраната (беше ми приятелче) и ме помоли да настани  ако е удобно няколко негови приятели при нас, защото нямаше никакви места. Казах ок, никакви проблеми, направихме им място и те се настаниха. Единственото, което помня е, че бяха 3-4 -ма огромни младежа и до там...А пък предните изчезнаха, така и не разбрах къде ....Та ние си се забавлявахме, купонът беше на макс, танцувахме до 5 сутринта. Заведението започна да се поизпразва, младежите от нашата маса си бяха тръгнали и по някое време и ние решихме да си тръгнем. Събираме си нещата-палта и чанти. Е да, ама моето палто го нямаше, а навън-студ...Беше някъде по това време ноември, декември. Почваме усилено да търсим дрехата, дойдоха момчетата от охраната-вдигнаха сепарето, нищо. Казвам неее, това не е истина, не може да изчезне току така и абсурд някой да го открадне тук. Няма начин! Ама пък знае ли човек, може някоя от мацките дето бяха на нашата маса да го е взела погрешка.  А палтенцето-тип туника до под кръста, с прехлупване, ръкавите в основата си набрани- много красиво и любимо. . Както и да е, след дълго търсене, не открихме нищо, дори вече започнах да се чудя дали изобщо съм излезнала с яке, ама нямаше как-беше си студено. А аз с една рокличка с презрамчици, само за  нея си беше времето....Разбрахме се с приятелчето от охраната, ако случайно ми намери якето, да ми звънне или пише. Хванах едно такси и се прибрах. На следващия ден се събуждам и гледам младежът ми писал: "Намерих ти якето". Звъннах му веднага и го попитах къде го е намерил. И той смеейки се, ми каза:
- Снощи нали едни приятели седнаха при вас!
- Да...и...?
- Еми единият от тях си е облякъл твоето якенце и си е тръгнал! 
Аз в шок...
– Ама как така?
- Еми понапил се беше и явно не е направил разлика между твоето и неговото...
Казвам му:
- Да беее, не е направил, та той е огромен, как изобщо е успял да го облече??? - и си помислих - тоя сто процента го е разпрал, ама се надявах да не го е...все пак той над 100 кг,  а аз на половина. 
Приятелчето продължава: Еми не знам и аз как е успял да го облече, честно! Звъни ми към 6 сутринта и ми вика: "Абе брат, знаеш ли кво? Прибирам се, светкам лампата и се гледам.. ужас!!! Прибрал съм се с женско яке"  ......
Моят приятел започнал да се смее и му казал: "Брат, знаеш ли к'во...даже знам на кой е това палто...един час сме го търсили в заведението....можеше по друг начин да действаш, като ти харесва толкова, не да си тръгваш с него....
Та голям смях падна...Отидох, взех си палтото. Нищо му нямаше, младежът беше професионалист- успял да го облече, успял да го съблече...но остана загадка за всички, как е успял...
То добре, че не го е видяло гаджето на вратата с женско яке, чеее после ходи обяснявай, че погрешка си го облякъл и е на някаква мацка, която не познаваш и при която си седнал, щото е нямало места в заведението...абе изобщо че нямаш сестра... 

Хахахахх 
Не е истина просто  Готина история   

Темата е страхотна!     Реших и аз да ви разкажа за един муньо, първи братовчед на ММ. Муньо ще ни идва на гости за благодарност, че ММ му свърши една услуга въпреки, че не са се виждали повече от 10 години и също така да се запознае с мен. Въпросният муньо работеше тогава, като международен тираджия и си взимаше от нещата, които превозва най-редовно. Ние с ММ прясна двойка живеем от няколко месеца заедно, идва муньо на гости и носи подаръци за стопанката и стопанина. Донесе ракия, орехи и дрехи за мен въпреки, че никога не ме е виждал даже и на снимка. Каквото превозвал това и взел, 2-3 панталона XS р-р а аз носех L, две три блузи също този р-р. и за капак 2 нощници тип "ей мръсницо шЪ тЪ скъсам от..." е това вече тотално ме застреля... Накрая муньо, предложи понеже видял, че няма да ми станат да съм ги била продала напред назад и да си взема парите или да съм ги подарила,  еее подарих ги.   

ПП. Същия тоя муньо сега е шеф, и понеже шефовете карат джип и муньо трябва да кара джип, ала муньо няма толкова пари и за това си купува половин джип. Заедно с главния шеф си поделят парите, като реално джипа се води на главния шеф а муньо го ползва само, когато е удобно.

Половин джип,

Половин, половин ама джип 

Мерси, сещам се още една, но не мога да преценя за коя от двете теми е, тъй като муньовците са няколко...

Shakri, пускай тук вместо да се чудиш. Това ми е любимата тема 

Добре, нави ме...
Отивам с една приятелка в едно рок заведение. Нямаше места, но сестра й, която беше управител там, веднага ни настани на някаква маса с някакви момчета и момичета, които нито тя, нито ние познавахме. Докато си стояхме си с приятелката и си слушахме музика, дойде някакъв, който започна да ме сваля и аз му казах, че си имам приятел, с което приключих разговора, без да бъда груба. Той каза ок и след известно време идва неговият приятел и почна да ми обяснява как първият много ме харесвал и т.н. Аз му отговорих, че си имам приятел и няма как да се случат нещата...При което той изцепва:
-Ама моят приятел е с най-големият член от компанията....
Обаче беше толкова шумно, че аз чувам, че приятелят му бил член на някаква много голяма компания...и му казвам:
- Изобщо не ме интересуват други мъже, пък било и то с пари в големи компании...
Тоя ми вика:
- Не, нее моя приятел....- и пак повтори това, което каза...
При което, аз го изгледах втрещено, що за човек може да използва такива способи за привличането на вниманието на някоя жена, после ме хвана срам от това, което чух и още повече от отговора, който дадох....
Още не се бях опомнила от глупостта и се втрещих за втори път...Тези, при които ни бяха настанили, си ивадиха или донесоха отнякъде (не помня точно)....една пластмасова кутия с баница  и почнаха да ядат...   Бях в пълен потрес.... е, дойде ми в повече....

 
Явно, го е виждал и му прави реклама 

В светлината на последните събития...
В първи курс един муньо - професор - организираше студенти да ги води в Банско за 8ми декември.
И аз мунята, барабар Петко с мъжете, записвам се и аз. Сборния пункт беше у професора, той щеше да ни кара. Цъфвам аз в уречения час - няма никой. (Освен професора.)
Оказало се, че изведнъж, на всички останали им изникнали неотложни ангажименти и нямало да идват. Щели сме да сме си само двамцата...
Та първия 8ми декември си го искарах сама в София, на хотел... (Смея ли да се прибера в къщи и да обясня каква е работата, та баща ми да се вдигне, да му строши тиквата на професора...)

Ох, Флипи, милата  Но си постъпила много умно, браво 

 

хахахахаха   

shakri , това направо като виц звучи.....
Ако си се сетила на момента да поискаш доказателство, представям се какви очи щеше да опули приятелят 

 

Syn, не знам дали го е виждал, ама определено не става за PR, не успя да ме зариби:35:. Може, обаче, следващия път да се пробва при някоя друга с думите, че приятелят му е член на голяма компания, знае ли човек, може пък да му провърви...
Natali, толкова бях шокирана от думите на този и баницата,която си похапнаха до нас, че изобщно не ми е минало през главата тази мисъл...   

Да, да, то на момента си толкова шокиран при подобно изявление, че оставаш безмълвен....

Е може това да му е била целта де