Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

 Оставих бележка с молба да пусне сушилнята и сутринта си намерих дънките мокри, но затов а пък миялната машина изкарала една програма без препарат с вече измити съдове .    Настояваше че съм писала да пусне миялната , та се наложи да изровя бележката от кофата да проверим кой от двама ни е кукуто.

Дааа, не е гаранция дори и да е със списък. Изпратих го  за 2 бр. малки прозрачни вакуумчета, кръгло кепче и бял грунд ( за аквариума). Върна са със 2 бр. черни големи вакуума, правоъгълно кепче и розовеещ грунд.  Ииии до последно спори, че не съм написала какъв цвят да бъдат вауумчетата, докато не отвори списъка и о, чудо - пишело прозрачни. 

Ех, как си мечтая да го мога това - да направя обратното на това, което ми е заръчано и да изглежда че е без да искам/ не съм разбрала/ не са ми обяснили точно... Успее ли да го докара човек до три пъти, отсрещната страна се обезсърчава и почва да си върши работата сама.
Ама пусто не мога.
Май е мъжки патент.

Това ми напомни за разказ по преживяно от баща ми. Той - дребен мун дете към онзи момент, бил пратен до магазина да купи кимион. Е, да, ама забравил за какво е отишъл ... за автомобил ли било ... за кАмион ли .... Върнал се с празни ръце.

Бих казала нищо ново под слънцето, аз такъв набор от муньовщини съм набрала с моя като пазаруването е най-малкия проблем   Мой мунчо пише списъка в телефона си, ама никога не го чете а кара по памет и винаги нещо се обърква. Единствения ни напредък е като събере всичко в кошницата, въпреки наличния му списък (който дори не е погледнал) да ми се обади и изреди всичко взето, за потвърждение изтърва ли аз нещо познайте чия е вината  

Хайде и аз да си изтипосам един муньо, бивше "гадже" 
Предистория:
Запознаваме се ние, момчето готино, аз 10 клас, той 12, харесахме се решихме да ставаме гаджета. Няколко дни всичко ок, той идваше, взимаше ме с колата, ходехме по кафета, но след втората седмица нашия много взе да се ентусиазира, че ще идва в моя град да ме вижда, че  много съм щяла да му липсвам през ваканцията и лека полека започва да си пуска ръцете уж случайно, а аз още девствена  Уплаших се от настоятелното му отношение да ми отнеме най-скъпото и да ми идва на посещения през лятото и реших да късам с него. През деня му бях казала, че искам да говоря с него и вечерта се виждаме, наш Муньо доста притеснен, очаква да чуе присъдата си. Казах му аз, че не го обичам, че съм влюбена в друг (това си беше истина) и че не мога повече да бъда с него. Наш Муньо мига на парцали, аз не смея да го погледна, че ми е жал и изведнъж нашия започна да плаче, аз така  Извиних му се, пожелах му всичко хубаво и си тръгнах.
След 7 години...
Със същия Муньо се срещаме 7 години след като сме се разделили първия път. Видимо добре изглежда, понапълнял, с косми (много косми, черни и гъсти) по гърдите, но мил и внимателен. Покани ме на кафе и аз си казах, че няма проблем да излезем като през цялото време се чудех защо съм се разделила с него предишния път. Излизахме няколко пъти, той се държи прекрасно. Реших да го водя на разходка в парка, нашият облякъл потник с японски  ръкав и едни гащета, а по ръцете, гърба и гърдите му се подават онези гадни неща, наречени косми. Реших аз да му направя намек, че би ми харесал и без косми като обяснявам как мои приятели мъже доста се обезкосмяват и той ме застреля - Ами нека си го правят, на мен ми харесват моите косми, така се чувствам истински мъж! и ме гледа леко обидено, а аз нищо не посмях да кажа. Да, той се чувства мъж, ама не отчита факта, че е лято, 40 градуса на сянка и че като се изпоти, мирише  Излизаме вече седмица, аз още не съм го целунала. Някакси не мога и само се оправдавам, че ми трябва малко време да свикна с него, че още преодолявам предишната си връзка и всякакви щуротии.
В единия от дните наш Муньо ми се обажда през два часа и със супер мазен и шептящ глас ми говори:
- Мило, знаеш ли колко е часа?
- Да, знам, часът е 4. Защо?
- Мило, а знаеш ли какво ще се случи в 8 часа?
- Не, нямам представа.
- Ами ще се видим мило!
При което изтръпвах на всеки два часа при неговото позвъняване. Такова лепкаво поведение, направо беше ужасяващо досаден и задушаващ.
Идва часът на срещата, той подранява и виси пред нас в белия си Голф 2-ка, чака търпеливо, а аз се мотая в нас, не ми се излиза. Излизам все пак, ходим на кафе, а той през цялото време повтаря колко съм прекрасна, перфектна и всякакви глупости от този род. Аз вече видимо побесняла от някои здравословни проблеми, и знаейки, че не съм перфектна, взе да ми прелива канчето и оттам като се развиках, започнах да му се карам да спре да ми говори така, че не съм перфектна и какво ли още не, а той само стои, изслуша ме и се разплака с глас! Ама рев! Сълзи, сополи, чак вие  Аз стоя до него в колата, мълча, не знам какво да кажа, шокирах се! Опитах се да се извиня, че не е трябвало да му се карам, а той започна да се вайка, че на най-добрите хора все им се случвали лоши неща (визира мен и моите проблеми). Доста се зачудих какво да направя, той реве, скимти, сопори капят, той подсмърча звучно. Питам го дали има нужда от салфетка, а той отговаря: Не, благодаря! Шмрък  Няколко пъти го питам отново, той не ще. Не спира да плаче и аз реших, че ще му донеса вода от вкъщи, обух се, излязох от колата, качих се до нас и доста се чудех дали да се върна обратно  Е, върнах се, стана ми жал, а той вече се беше успокоил.
На следващия ден се видяхме отново, за последно, защото аз си заминавах и щях да се връщам след 2 месеца. Пак на разходка в парка, но дойде време да се прибирам и решихме да си извикам такси от неговия адрес. Минавайки покрай едни къщи, в тиха улица, беше доста тъмно и едно куче скочи на оградата и започна зверски да лае. Наш Муньо спря на секундата, подпря се с ръка на стената, а аз си изкарах акъла, че е получил някой инфаркт. Аз го питам добре ли е, той мълчи. Така няколко пъти, Муньо никаква реакция. Накрая вдигна глава, погледна ме и със зловещ  поглед ми каза: Това куче утре няма да е живо!
Да не ви казвам какви тръпки ме побиха, докато стигнем до въпросния адрес и не си извиках такси. След всички тези неща вече си припомних защо съм го зарязала преди 7 години. За 2 седмици изживях толкова стрес, смръдня и драма, колкото за години напред  Малко след това Муньо си намери ново гадже, още са заедно, вече 3-та година, още си е безобразно космат и смръдлив, но явно на момичето не й пречи.
Моите приятелки още се гъбаркат с мен заради него 

Подсети ме за подобна история от детството на баща ми. Негов връстник на бил пратен до пазара да купи разни продукти. В списъка бил и четвърт килограм мас. Момчето обаче забравило колко точно трябва и решило да се застрахова. Та като приключило с изреждането на останалите продукти, казало на продавачката "И кило мас, друго няма."

Един бивш,докато правим секс,ми изтърси : "Искам да те напълня като кифличка!"
Бях в  ,едвам сдържах смеха си 

  

Един въпрос от любопитство: Изгуби ли апетит към кифли с мармалад ( шоколад ) ?   

Чера стари теми и се забавлявам искрено та покрай тях се сетих за следната история:

По едно врем живях с двама съквартиранти: Муньо и един свестен Когато идваха сметки за плащане, аз ги събирах прилежно и изчислявах по колко парички трябва да остави всеки от нас за наема + консумативите. Но май така и не се случи да разполагаме с цялата необходима сума, защото на Муньото все не му достигаха. А тъй като Свестния плащаше сметките онлайн, бях ги оставила да се дооправят помежду си. Твърде късно разбрах, че дооправяне все не е последвало. Все е забравял... и излиза, че свестния ми съквартирант му е (до)плащал месеци наред сметките, докато Муньото се е правил на залюхан. Толкова тъпо ми стана Като се замисля и на мен ми дължи за някакъв депозит, но.. и ние сме за номинация, задето го толерирахме

Същият този Муньо никога не купуваше нищо за квартирата, разбира се. А най-ужасното е, че се е случвало да вляза след него в тоалетната и да установя, че не знае за съществуването на четката. Е, поне знаеше как се пуска водата, но и така беше гнусно... Значи да обобщим: вървяли сме му след задника, буквално.

И преди да помислите, че може да е бил в затруднено финансово положение: за цигарки пари имаше. По-късно заживя с приятелката си -- надявам се тя да го е постегнала

Не знам дали е за тук ,но да кажа .Млади и пресни тъкмо пренесла съм се при моя и хапваме .Почвам да разтребвам масата и слагам посудата една във друга и мойчкия със един ужасен вид защо така  съм ги слагала нали съм щяла да ги  изцапам тези чиний. Защо съм щяла да се мъча да ги мия и от долната страна  Клепах на парцали точно 5 мин докато се опитвах да си представя как се мият чиний само от горната страна

Ааа, не е само твоя муньо. Много са дето си мият чиниите само отгоре. Свекърва ми и тя беше така. В вачалото се  чудих защо всичките им чинии са засечени отдолу.

Аз пък си мислех, че това е типично мъжко разсъждение. Понеже съм го чувала навремето от приятел. И сега мъжът ми продължава да поддържа тази теория. Имам голяма лята мивка в която той реди чиниите една до друга. Значи храним се 3-ма души, а мивката изглежда препълнена. На съвсем логичния ми въпрос „от долната страна не се ли мият чиниите“ ми беше обяснено, че да, миели се, ама отивало по-малко препарат.
Та така - и той при мунчовците - пести препарат.
Другата му типично мъжка муньовщина беше, като го пратих до пазара за връзка пресен лук, че да го пържа с яйца. Той ми донесе връзка пресен чесън.

М,да чиниите ги мие само отдолу,защото отгоре пак ще се изцапат,пък и миялният препарат не се отмива добре
Редовно хапваме праз вместо чесън и чесън вместо лук

Моя приятелка обяснява по следния начин: " Кръглото листенце е лук, лентичката е чесън." Въпреки нагледното обяснение, пак й донесоха грешното.