Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Догади ми се от тоя Муньо. Госпожица Мърморана, много хубаво пишеш, талантлива си.

Благодаря

Страхотни са тези теми: ) Въпреки че ми става за жал за девойките, които са попадали, че и търпели няколко години доста от екземплярите описани тук.
Да се самономинирам за някои случки отпреди години, с които например моите приятели много ме бъзикат ))
Харесвам си аз една кака, това преди 5 години, бидейки още на невръстните „дваесе и …“ а тя наистина малко как - 2—3 отгоре, но страхотна (и до днес е така, жива и здрава да е!). Отиваме ние на в оскара, като знам предварително, че тя обича уски. Аз, за да се направя на мъж, поръчвам дванадесетгодишно уиски, вкл. и за себе си (по принцип обичам само бира и вино), но пия там, после второ и трето и такаа. Вечерта отиваме на бар и разни други места, аз галантно я изпращам с такси до тях призори и се разбираме на другата вечер пак да се видим.
На другата вечер-подобно изкарване, не помня вече къде ходихме и какво пихме,  обаче си изкарахме супер – лаф, смях и пак я изпращам с такси. Девойката ме пита кога пак ще излизаме и следващият уикенд програмата се повтаря, като ядем някаква много вкусна торта по нощите в барчето при археологическия на президентството.
Батко ви муньо по едно време пита мацката: „Може ли да те целуна“, при което бааааааааам, следва ужасения отговор “Ами не, то не се пита?!“. Между другото, много добър отговор, който на дваесе и неколко ме светна, че а) първо е кощунство на трета среща с жена да питаш подобни неща, б) жена се целува много, много по-рано. Както и да е доизкласихме вечерта някак, изпратих я до тях и после разбира се мацката охладня и не пита за друга среща., Аз все пак имах  план, с който мислех, че ще поправя щетата – взех й торта, от тази дето много й хареса, но цяла. Нямаше я вкъщи, но я предадох на майка й, без да оставям послание. Получих sms от сорта  „кажи баба тенкю“, но как и да е – бях омазал положението, доста тъпо от моя страна, предвид, че не ми беше първата девойка, а и аз, както споменах не бях в най-първа младост.
Обаче аз съм си много зальохан, така че такива истории при мен – бол : ))) 

ronaldd, аз муньовско не видях нищо....освен че си пръскал един куп пари и дамата изглежда и е било кеф да пие отбрани питиета и хапва торта. Но пък не е имала някакви намерения към теб.

Изложих се, разбира се, с въпроса си "мога ли да те целуна", ей така малко никак си. Парите не бяха чааак толкова фрапиращи; а незнайно как съм възпитан в този дух, включително и че целувки, камо ли нещо повече, въобще не трябва да се очакват, а и искат, от жена на първите 5-10 n  на брой срещи 

И според мен дамата не е имала никакви намерения към теб. 
Така , че и аз муньовщина не виждам.

 

Милата,  желая ѝ късмет в бъдещите срещи.  
Което ми напомня как съм на плажа с майка ми преди няколко години, а  до нас семеен клан,  чийто предводител от женски пол разпределяше времето си между овикване на децата  и мъжа си - свел уши и опашка.  Аз сигурно съм се опитала да изкоментирам нещо умно,  но майка ми стреля от воле :погледни,  маме,  и смотанките вече ги взеха.   Годините си минават,  все по-права се оказва.  

Ronaldd, не мисля, че си муньо. Ама ти сега да не вземеш да се разочароваш

Зависи от начина  , по който е казано и момента.
Имах подобен случай. Преди години се виждах с едно момче, беше ми много приятно да си говорим за история и философия (единственият, който не се оцъкляше в деколтето ми). И една вечер докато обсъждахме Хегел, той  изтърси "искаш ли да се целуваме?"    Потресе ме, изобщо не очаквах такова нещо и то поднесено по начин от сорта на 'искаш ли дъвка'.  Без емоция и романтика не искам. Повече не се видяхме.

Скоро ми разказаха за един Мунчо от компанията на мой близък. Въпросният муньо е ергенче на 30 и няколко години, преподава в университет и живее с родителите си. Вечер като излиза с приятели по някое време маминка му звъни, че вечерята е готова, Мунчо зае*ава всички и търчи вкъщи да яде. Дали после излиза отново - не знам Може привикването му да е за вечерния час.  

Скоро Мунчо си купил(или му купили?) лъскава кола, похвалил се той на компанията и заявил, че като забие някое гадже и дойде време да я заведе в хотел, той ще кара отпред, а тя ще се вози в такси отзад, за да не му нацапала колата  

А таксито кой ще го плаща?

Сигурно жертвата

Интересно дали някоя въобще ще стигне до хотела 

Момичета, темата ми харесва много! Ето защо и аз реших да споделя за муньовците, с които ми се наложи да се срещна през краткия си житейски път. Муньо Д., с който изживях най-кошмарната си и унизителна среща. Срещаме се ние в София. Муньо е софиянец. Аз съм от малък град, но уча в София. През цялото време ми се говори, че съм провинциалистка, че в моя град сме селяни, ограничени, прости, неразбиращи. Едва издържах, като през цялото време водих полемики с него и опитвах да обясня, че това, че си от малък град не те прави прост и неграмотен, но мунчо си знаеше неговата. Окей, сядаме в известно рок заведение - мунчо слуша рок. Започва да ми говори за изкуство, като продължава да натяква как аз нищо не разбирам и колко съм ограничена, не съм на неговото ниво. След което се започна да се говори за външния ми вид. Какво не ми е наред в лицето, цяла вечер натяква колко ми бил голям носа и се хили като идиот. Накрая се натряска и започна да ме прегръща и стиска. Аз идея си нямам как да се прибера вкъщи и къде се намирам и умирам от страх да изляза от заведението, защото е тъмно и не знам как да се прибера, нямам пари за такси. Накрая муньо, като един истински кавалер държеше да ме изпрати, че и си поиска втора среща. Познайте дали имаше такава, яко го насметох!

Ти много си  издържала и на първата. Аз да съм си тръгнала след първите 15 минути