Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Сещам се за един образ, с който се запознахме в интернет. Уговаряме си среща, виждаме се и Мунчо се изцепва: "Ми аз мислех да ти взема едно цвете, ама като видях цените и се отказах".
До втора среща не се стигна. То и първата не продължи дълго. Тогава въпросната реплика реших да я подмина и седнахме в едно кафе. Не спря този да ме оглежда от глава до пети. По едно време реши, че сме станали достатъчно близки и започна да пуска ръце. Бързо се ометох от заведението, а въпросният беше искрено изненадан, че няма да ходя у тях.

А когато си пишехме изглеждаше съвсем нормален и възпитан.

И аз така се видях с един Муньо точно веднъж, и по същия начин ме оглеждаше.
Освен всичко много се интересуваше родителите ми с какво се занимават и след като разбра, че са и разделени се започнаха едни въпроси кой в кой квартал е, аз при кой съм, ама къде по-точно.
После ме закара до нас и направо му се счупи врата да види в кой вход ще вляза. Разбира се, влязох в съвсем друг. Така приключи краткото ни познанство.
Друг, който се канеше да ми е гадже и се виждахме няколко пъти, последния ме помоли да му дам 10 лв. за такси да се прибере. Не съм стисната, имах и му дадох, но ми стана много смешно, че здрав, прав, млад мъж иска такова нещо от мен. Вместо той на мен да ми даде. 

И днес чух една история за Муньо, пак от същата приятелка, за която вече разказвах. Жената е в режим "активно търсене", и непрекъснато се среща с какви ли не типове.
Последният, бил много притеснителен, от този тип хора, които като са под стрес, не спират да говорят, и дрънкат какво ли не. Седнали вчера в хубавото време в приятно кафе, и младежът се отприщил да ѝ говори за... зимнината, която слагал предния ден с родителите си. В продължение на няколко часа ѝ обяснил цялата процедура - от начина на избор на зеленчуците, през техниките на печене на чушки и патладжани, през тайните на лютеницата и кьопоолуто, до тайното съотношение на подправки, които правят зимнината "пръстите да си оближеш"  По думите ѝ, разказът е бил толкова подробен, пунктуален и картинен, щото през цялото време се е чувствала не на среща, а на курс по готварство.
Разделили са се обещание да се видят отново, за да опита въпросните кулинарни шедьоври. Посъветвах я да се прежали за каузата, и да ми донесе една домашна лютеничка, че много обичам, пък не умея да правя  Но едва ли ще ме послуша.

Моят мъж е толкова мълчалив, че чак ми се прииска да изслушам този сладур един-два следобеда. 

Най-добрият ми приятел постояно ме ограмотява как се варят ракии, как се правят вина, как си купил незнамсиколко кила чушки за мезе през зимата Ама взех да му свиквам и да си мисля за някакви други неща докато ми говори

  Ох, като ви чета и се сетих за далечната си младост и за един купон, на който млад левент лекар с поне 10 години по-голям от мен си търсеше явно подходяща половинка.  Разпита ме за цялото ми здравословно състояние, настояваше и за мамологичен преглед преглед  И явно там минах теста та подпука родата. Обаче щом разбра, че баща ми е мъртъв много се задълба защо, кога и от какво се е случило.
- Беше алкохолик! - отговорих аз. - Дори и не опита да спре да пие!
- О, това е наследствено!  - отвръща той видимо разочарован, че не съм породисто говедо.
- Ама пък то аз съм осиновена - хич и не съм осиновена, но младежа пробуждаше младежкото ми бунтарство да бъда категоризирана - това наследствено ли е?
  ... Мълчание!
- А бе не, ама пък знаеш ли от каква класа са били родителите ти! - и ме заряза да си търси по расова кобилка 

Дай Боже всекиму такъв мъж! Не е Муньо според мен, а находка. Познавам доста мъже, според които това е "женска работа", но и за мъжката работа хич ги няма... Така че добре си я посъветвала, да не се отказва от втора среща. Може пък да я изненада приятно. Ако не - да го дава насам Това е в кръга на шегата

Напоследък наблюдавам мъже, които говорят не С мен, а НА мен (израза съм заимствала от Георги Марков). Не намират общи теми, а започват да ме заливат с исторически или статистически факти. И се дразнят, ако случайно имам знания (и наглост ) да поспоря с тях или да се избъзикам и да завъртя разговора към нещо по-приемливо. Това безкрайно ме дразни, доколкото аз не ги занимавам с манджи и сериали, не че не мога, но нали съм Везни - все да угодя първо на другите.
А да не отпочвам темата "Мъжки разкази за колата и нейните части и ремонти"...

И моят конкретен принос към темата - историята е дълга, вината е двустранна, подбрах най-разочароващото за мен.

Човекът каза, че пак обмисля да се съберем, но му е трудно да реши. Обмислянето продължи малко над 9 месеца, през което време не пропускаше секс, когато приятелката му липсваше или в работно време, щото в извънработно беше на къс повод. И така от декември до юни - нямах право да питам все пак какво правим, аз се ядосвах и плачех, а той ме гледаше и мълчеше като пукал.
През юни с молби и сълзи изкрънках краен срок края на септември, като предупредих, че "не съм решил" го считам за отказ. И познайте - не казвал "не", но не можел да реши, защото имам дете.
Скоро след това забременях (не от него, макар че не беше невъзможно) и чак тогава се сети, че ме е изгубил и за по-малко от месец предложи аборт, да се събираме и веднага да започваме да си правим наше дете... А аз на 38 и нещо
Да поясня - преди това правихме опит за събиране, но поради нерешителност и чуждо вмешателство и от 2-те страни - нищо не стана. Не съм крила детето си, което тогава беше на 14, но да си е решил може ли да поеме такъв товар или не, а не само да вади детето като аргумент да протака.
Човекът още няма деца, НО жена му е 11 години по-млада от нас, което не пречи да имат някакъв проблем. Май съм му трябвала само като инкубатор...

Че то това е мъж-съкровище! Изчезващ биологичен вид, на който приотирет е осигуряването на прехраната на семейството, па макар и да е под формата на лично приготвена зимнина.

Той милият е искал веднага да го поканиш у вас с предложение да ти помогне за зимнината!!! 

Това много ми хареса. Веднага се сещам за няколко такива производители на шум.

Cuckoo    Надявам се, не си му се вързала. Този приспада към гаднярите

Не съм, въпросният ембрион вече е на 5 години и нещо. 
И след раждането имаше условия и най-вече щедрото предложение - ако забременея, той ще благоволи да се събере с мен. Аз исках отсрочка 1 година, за да видим ще се погаждаме ли - отказаха ми категорично, щото вече съм била на години и нарочно съм отлагала, за да стане прекалено късно и само да използвам парите и жилището му. А когато той отлагаше с години да вземе решение - това не се брои, времето тече само за мен, но не и за него.

Преди години имаше един образ, който ме сваляше упорито. Стори ми се симпатичен и му дадох шанс.
Първа среща - мълчание, аз смуча коктейл, той - бира. По едно време изцепва: Абе, ти знаеш ли коя е столицата на Сомалия? Викам Да, Могадишу. Пак мълчание, с нож да го режеш... След малко: А столицата на Судан? Знам я и нея, викам, ама що ме изпитваш на столици - по география съм бетон. Пролича си, че му стана тъпо, ама и на мен не ми беше много "остро" от препитване на столици и мълчание. Поисках сметката с идеята да си ходя, той се хвърли като тигър пред сервитьора да не я носи, щели сме да стоим още. Е, постояхме, за да ме пита интересувам ли се от финансови пазари и като казах Не, започна да ми обяснява много обстоятелствено кое какво е и как се печелят многото пари. На урока за акциите взех да клюмам и наистина пожелах да си ходя.
Пред нас ми каза: имаш огромен потенциал, но не мога да те запозная с нашите още.
 
И наистина това беше първа и последна среща.

Какво е Муньо?