Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Ами смотльо, стисльо, тарикат и в този дух дразнител, който ни е скъсал нервите по някакъв повод (или без повод), но най-често говорим за такива, с които сме ходили на гадже-среща

Голям съм муньо. Вчера се местихме в друга къща, но организацията по преместването беше малко странна. За да е по-лесно уж, решихме да преместим основната част от багажа няколко дни по-рано. Всъщност наемодателят ни го предложи. Само че като го преместихме той замина на почивка за една седмица и планът беше ние да се преместим след като се върне на конкретна дата. Няма лошо, но аз точно преди местенето на основния багаж взех, че прочетох тук в една тема как на ССФ мъжът ѝ участва активно в опаковането на багажа. Моят никога не го беше правил, но реших да сложа край на това. Направих си ръцете на Ф, измислих болки в кръста и висока заетост с новото училище на детето, мъжът ми каза "Добре де, голям праз, ей сега ще го сгъна багажа.". Аз се отместих, защото озвучаването със специфични балкански послания към роднините на багажа бяха нетърпими. Всичко беше сгънато и изместено, останахме с няколко чанти за период от една седмица и както казах, основният багаж беше заключен на сигурно място. На другия ден се оказа, че мъжът ми е прибрал всички обувки и ги е откарал, и всички сме с домашни чехли само. Той ме пита кои обувки да остави и аз казах, като натъртих че много държа да остави поне на детето обувките за училище и маратонките за спорт. Само че той после е закарал и нея торба. Идваше ми да се застрелям. Вече никоя ССФ не може да ме накара да ѝ завидя за мъжа и да се пробвам да превъзпитавам моя. Ще си трая там, ще сгъвам и това е.

За мен няма смотани хора.Просто такива,които са по-свити или неразбрани.Стисльовци има,но ако е беден това,че не е купил нещо не го прави такъв.Тарикати има винаги.Нормално е на първа среща мъжете да са по внимателни към непозната жена.

Липсата на чувство за хумор и усет към конкретна ситуация също спадат съм муньовските прояви

Ох, след сто години четене да се запиша и аз 

Не знам къде ги намирате тия, но в някои случай направо оставах в потрес от разказите ви.
Аз не съм срещала много мунчовци или по-скоро не съм ги отчела като такива.

Решавам да опитам с един ИТ спец, симпатяга, всички ни сватосват, аз тъъъкмо съм си купила чистач бърсак лап топец . Викам си ей ся го лепнах. Излизаме ние, отиваме на вървежна тогава бар. Пия каквото мога да си позволя, разбира се. И той пие нещо. Даже не помня дали си говорихме. Стана почти 12 през нощта. Решаваме, че ще си ходим. И аз предположих, че ще предложи поне да ме закара до нас, тъй като бях бедна студентка. Ся, знам, че е жалко... Ама колко тряа си смотан, дори и да не ти е харесало някое момиче, дори да не попиташ дали да я изпратиш посред нощ?! Та, не ме попита, а аз си имам гордост, няма да се моля. Събрах си останалите стотинки, които не ми достигаха за билет на последната маршрутка, но се качих. Нямаше начин да се прибирам пеша по този маршрут. Шофьорът нищо не каза. Прибрах се, но даже и сега като се сетя, ми става едно тъпо. Мястото е Пловдив, срочна гара, а трябваше да се прибирам до Смирненски. Дали щях?...

Другият муньо ми беше колега. Голямо сваляне падаше. Изобщо не го харесвах, ама беше майтапчия. Загаджихме се ние. Всичко шест. Обаче нон стоп ме сравнява с бившата си. А тя няква мутреса с малко дупе. Тва разбрах. И така около половин година. Майка му и баща му бяха страхотни хора, обаче тоя ме докара до такава депресия, че бях станала кожа и кости и буквално се разболях. Като го зарязах ме прокълна да ми се върнело. И как можело така да му разбия сърцето! Ти да видиш...

Вероятно бих се сетила и за още ако помисля.

Попадала съм и аз на образ който не разговаряше с мен а на мен  Първа среща, сняг до пояс, до спирката едва се стига. Но не навила съм се аз след няколко месечен чат, да се видя с човека дошъл си по някакъв семеен повод (беше родом от моя град а живееше в столицата). В чата беше и духовит и интелигентно звучеше. Срещаме се и се забиваме в едно кафе да се постоплим и като взе думата онзи ти ми човек, след 30 мин почнах да се озъртам за сервитьорката а след 60 станах и си тръгнах. Сметнах че достатъчно слушах за климатичната техника, как се монтира и кое как се поправя 

И все пак да дам и положителен пример - мой колега, ако го попитам нещо за ИТ, още преди да започне да обяснява, предупреждава: Кажи ми, ако не ти е интересно. Защото се увлича в подробности, извън това което лаик като мен трябва да знае.

Check Please, преглътни още 1-2 пъти и ще се научи, щом и той е потърпевш. И тогава търпението ти ще се отплати. У нас всеки си събира багажа, без сина ми (все още), но той си има собствено куфарче на колела и поне си го вози сам.  Ама да седна да гледам кой си взел самобръсначка или гребен - забрави!

В чатовете е съвсем друго, там имаш време да обмислиш, освен това писането запълва повече време. От моя опит - в чата правех впечатление на бъбрива, докато на живо не съм чак толкова.

Понякога се замислям, дали някои мъже умишлено не се правят на муньовци.

Сетих за една стара случка, на която бях неволен свидел:
Зима, кучи студ и луд купон в дома на мое гадже. Сестра му беше довела приятелка, която много си падна по техен братовчед. Красиво и умно момиче, което се опитваше да привлече вниманието му, като поведението и беше в рамките на нормалното.
Братовчедът обаче, не можа да впечатли. Не, че я избягваше но определено изглеждаше отегчен.
Малко след полунощ, реши да си тръгва човека, а момичето /май само това и чакаше/ попита дали ще я изпрати, че и тя трябвало да се прибира. И двамата живееха на около десетина минути пеша, но в различни посоки.
На така зададен въпрос, нямаше как да откаже, предполагам, въпрос на възпитание.
По пътя, всякакви опити за разговор от нейна страна, се парирали с едносрични отговори, от негова.
По някое време тя се оплакала, че и много студено, а той вместо да и предложи една силна мъжка прегръдка ..... и казал, да потича малко, за да се стопли  

В случая защо да е муньо?! Не я харесал, държал се е нормално. Трябва ли да й дава фалшиви сигнали 

Да я прати да подтичва, за да се сгрее ... Много мъжка постъпка ще да е. Дори да не я прегръща, може поне якето си да свали, да я наметне. Тиквеник.

Според мен daniabc имаше предвид, че някои мъже може нарочно да се правят на муньовци за да отблъснат момичето, което не харесват.

Нека я остави да си страда душевно, ама да я гледа как се гърчи от студ пред него .... Мен това ме подразни в поведението му. Не й е длъжен с внимание, нито да й влиза в тона на разговора, но да я остави физически да не е добре ми се струва муньовска постъпка.

Чакайте, чакайте ... Те не са били на романтична разходка край морето и увлечени в разговори да са откарали така до късно, когато моркият вятър става по-силен, нейната ефирна плажна рокля се оказва прекалено тънка и се очаква от младежа да си свали горната дреха и да наметне крехките дамски раменца.
Било е "зима, кучи студ", жената го е играела манипулаторка-принцеса - какво да направи мъжът,  да си свали зимното яке и да тръгне по пуловер?! Най-вероятно й е предложил да побързат или да потичат, за да се сгреят. Извадено от контекста наистина звучи кофти, но в реалната обстановка може и да не е било толкова неадекватно.

Подкрепям. Да не говорим, че ако младежът е спазвал максимата „ОТ студ умри, но гъзар бъди“, то надали е носел и яке, а е бил само с по-дебел пуловер и тениска. В такъв случай – момата си е просела прегръдка, а човекът явно й е показала, че не иска да се ВЪЗПОЛЗВА от нея (!) – в обратния случай би бил муньо! А в разказания – мъж на място. А може би е муньо, че не си е взел Одеяло от вкъщи за разни лепки да го намята. Но и одеяло да бе взел – пак щеше да  е муньо, че не е прегърнал тая принцеса, видиш ли, щото всички жени са принцеси

А ако й беше дал якето си, на другата сутрин тя и нейните приятелки щяха да трепкат с очи и с кикот и пърхане на мигли да кроят планове за съвместния им живот   А след като той не се обади, защото въобще не е имал някакви намерения, щяха да го изтипосат в някоя тема и да го заклеймят като долен боклук