Събуждат доста разнообразни реакции - понякога съм
, друг път
, трети
, но също така събуждат и разни позабравени спомени. 
Въпреки, че съм доста млада, случки имам доста, та да започвам. Предупреждавам, че историята ще е дълга.
Преистория:
Та Муньо беше доста популярно лице и всички го харесваха. Когато се запознахме ми се похвали, че е в "много сериозна връзка", ама пък страшно ни вървеше приказката, по цели нощи чатехме или говорехме по телефона, решихме, че идва момент да се видим. Ама аз на 15, къде ще ти ходя из България... малко преди Коледа се бяхме заговорили нещо за рода и кой от къде е и какво мислите се оказа?
[Тук е моментът да спомена, че братовчедка ми си падаше по неговия най-добър приятел по това време, та като ѝ се обадих да ѝ кажа, тя заяви, че познава и моя Муньо, ама не ми даде много подробности тогава, нещо беше объркана, чак после разбрах защо.]
Идва заветния момент, аз супер изнервена, притеснена, все пак си падах по него, и братовчедка ми заминаваме към мястото на срещата - да, организирахме си двойна среща.
Муньо явно беше доста навътре с нещата, защото този ден всъщност беше един от най-добрите ни дни заедно. Въпреки че беше кучи студ в началото на януари, цял ден бяхме навън, разкарвахме се из разни гори и вървеше приказката, четиримата си прекарахме много готино. Аз вече почвам да съжалявам, че Муньо не е сингъл. Като изключим, че от време на време флиртува леко, моят герой не си позволява явно навлизане в личното ми пространство, само от време на време подава ръка примерно да помогне на мен или братовчедката, абе, доста добре си играеше играта, на края на срещата вече бях
Братовчедката и тя във възторг, една седмица излизания с двамата муньовци, все така забавно и интересно си прекарвахме, докато не свърши ваканцията и всеки от къде е.Да, ама наш Муньо явно ме харесал донякъде, защото започна по-настоятелен флирт в чата. Решихме да се видим пак, междусрочната ваканция се прибираме, тогава Муньо беше много романтичен - обади ми се една вечер след полунощ да изляза, добре, че живеем в къща, та се измъквах от прозореца, докато нашите спяха. Той подготвен чака пред нас с якето на приятеля му - за мен. Един час гледахме как вали снегът от една пейка, накрая срещата приключи с първата ми целувка под една улична лампа,
прекрасен спомен ми беше. Аз съм вече влюбена, той ми обяснява, че изпитва нещо, ама трябвало да скъса с гаджето си първо, че да сме заедно. Тая част тогава изобщо не ме вълнуваше. Станахме близки, голямо споделяне, голямо чудо, аз съм супер влюбена (до степен, че само като си помислех за него и ми се разлетяваха пеперудите в стомаха, направо до гадене
За да съкратя историята - бях влюбена в него повече от година. За този период той два пъти къса с неговата и два пъти се събирахме, после късаше мен, под предлога, че тя му била изпратила прегръдка в скайп. Вече знаех, че сериозната им връзка е от разстояние и дефакто не са се виждали от половин година и не ги разбирах. Разби ми сърцето два пъти, накрая се събрахме за трети и последен път, до тогава все още вярвах, че той е мистър Перфектен, въпреки всичко. (голяма съм муня).
" , тормозеше ме да спя с него (не спах), спря да се поддържа на външен вид
, един ден ми се появи с галоши и настояваше да се бил запознаел с майка ми.
Това така и не се случи. Пушеше като комин и мен също ме караше да пуша, да съм му била правела компания, обожаваше да ми ближе врата (
) , върхът беше, когато съвсем сериозно ми заяви, че след като завърши (беше в 12 клас) се мести в Бургас в квартира, където трябвало и аз да живея, щели сме да се оженим след 2 години, когато аз съм пълнолетна, и да имаме три деца поне, като нямало нужда естествено аз да уча за висше. Само че аз вече си правех сметки да излизам в Германия и той беше много разстроен от този факт, постоянно ми мрънкаше да не ходя при гадните нацисти
, ама как съм щяла да го напусна, ама децата, ама ...
Запозна ме с всичките си приятели, хората почнаха да ме питат какво се занимавам с глупости,.. явно си го знаеха... В един момент ми звънеше по 4-5 пъти на ден и си пишехме все така често, та почнах да се побърквам и... го зарязах. Само че Муньо не се отказва така, та се наложи да играем огромен цирк с моята братовчедка, за да се разделим окончателно и то пак бяха преследвания, сълзи и сополи и заплашвания за самоубийство и манастири и не, не бях аз тази, която ревеше и си бършеше сополите в ръкава. Един път даже се беше самопоканил в къщата на братовчедка ми, заедно с някаква бутилка, седи и чака да ме напие и да се съберем.
Тийнейджърска драма, сигурно ще кажете, ама ние с Муньо продължихме да поддържаме приятелски отношения, след като той ме преживя, а и както казах доста хора ни познават, та все още ги върти същите номера на разни мадами, въпреки че е на 24-5, някои му се лъжат, така, както се излъгах аз, но след 2-3 месеца муньо пак си е сингъл. Все още живее с майка си, не работи особено, само от време на време, три пъти си сменя специалността в университета и отново е първа година, и най-важното - в търсене е на жената, която няма да е толкова амбициозна и ще се навие да живеят в малка панелка и да гледат поне трите им деца.
Та стана доста дълго, но считам, че трябваше да ви преставя как изглеждаше в началото на нашето познанство и до каква степен се промени. Всичко на всичко, нашата връзка в крайна сметка продължи около 4 месеца и половина, с всичките раздели и събирания. След като всичко приключи, братовчедка ми ми призна, че е знаела, че е такъв Дон Жуан, ама е решила, че няма да я слушам и ще е по-добре сама да си троша главата. Беше права.
) и у тях. човекът се преоблече и тръгна да ме води по някакви улички в едно тъмно тъмно каврталче. навсякъде по уличките араби с чаршафи от женски пол и такива без от мъжки и ни гледат меко-казано неодобрително. набута ме в някакво квартално кръчме, ядохме каквото ядохме и плати. междувременно станало 11 и половина. в 12 е последната мотриса, изпраща ме до станцията и ме прегръща и тръгва да си ходи, питам го - няма ли поне да слезнеш, платформата е голяма, минават няколко линии да ми кажеш на коя да се кача - не можел, станало било късно, трябвало да се прибира да си ляга.
та така..поне адреналина ми вдигна, не мога да се оплача
