Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Извинявай, но си голяма Муня. 
Трябваше веднага да реагираш и да му пуснеш една искрена изненада от рода на:
- Така ли-и-и-и? Хм, странно. Предишните ѝ гаджета все се кефеха колко е тясна и стегната и какво удоволствие е да се прави секс с нея... Ти що така?
И да хвърлиш един сканиращ и разочарован поглед към скута му... 

Лекарски муньо.. не са изключение за жалост.

Това мн ме изкефи.

  Ще идвам на уроци при теб "Как да поставим идиота на място !"

Grach i Daniabc, разбрали сте правилно.
А тези с бурканите и "остроумните коментари" не мисля да ги коментирам...

Ох, като говорим за лекарски изцепки се сетих за гинеколога на една приятелка. Тя е бременна и отидохме наскоро на видеозон, за да видим бебока. Показва ни той ръчички, крачета, сърчице. По едно време възкликва възхитено, че вижда ,,орехчетата на бебето". Пет минути разговора се въртя около ,,орехчетата''. Накрая аз не издържах и избухнах в смях..... при което той се обърна и ме пита дали съм женена. Аз му отговарям, че не съм, а той... ,, а ти пипала ли си някога ръбчетата на орехчетата на мъж?"

Що не рече" Не,на мъж още не съм,само на жена..."

  Изобщо не знаех какво да отговоря тогава, не очаквах подобен въпрос и доста се смутих.
Иначе.... да ви разкажа и аз за едно мое разочарование наскоро. Не знам дали да го категоризирам господина като муньо, но държанието му беше меко казано странно. Прибира се един ден майка ми у дома и възхитена ми разказва как нейна приятелка имала чудесен племенник, живеещ в София. Според нея бил прекрасен, възпитан, образован с добра професия и искала да се запознаем. Аз бях доста скептична, но накрая склоних. Разменихме си профилите във фейсбук и започнахме да си пишем. След време обаче ми направи впечатление на много внимателен и мил човек. Постоянно ми пишеше и се интересуваше как съм, ако сметнеше, че ме е нагрубил за нещо се извиняваше. За рождения ми ден ми направи изненада и ми изпрати много красив букет с цветя по куриер от София. Останах наистина много приятно впечатлена от този галантен мъж. Дойдоха празниците и той се прибра в нашия град, бяхме си говорили, че ще излезем, за да се запознаем. С него сме от един град, но в момента той живее в София. Не ми писа, за да ми каже, че вече е в града. Реших да го поздравя за Коледа и му писах, а той ме попита кога ще се видим за  кафе и къде ще го заведа. Предложих му на следващия ден да се видим и той прие. Аз вече толкова развълнувана и притеснена стоя и чакам срещата ни, а той два часа преди нея ми казва, че няма да може и ще се реваншира. Тъпо ми стана много, но реших, че няма да го режа още и че явно има причина, за да постъпи така несериозно. Два дни не даде никакъв сигнал на живот. След тях ми писа, че бил постъпил несериозно и ме пита кога ще се видим. Аз му обяснявам, че сега  наистина трябва да се реваншира. Прочете си съобщението и пак два дни ни вест, ни кост. Ден преди 31-ви ми звъни по телефона, а аз бясна, че цяла седмица не ми отдели време да се видим не му вдигнах изобщо. На 1-ви в 4-ри сутринта реши да ме попита дали искам да дойде при мен в заведението. Аз му отговорих, че тъкмо ще се пибирам. Очаквах като кавалер  да предложи поне да ме изпрати до нас.  Неговата реплика беше ,, явно се притесняваш от мен, добре тогава, забрави  ме" Последваха още няколко реплики как трябва да го забравя и така ни приключи краткото виртуално приятелство.   Така и не разбрах какво беше това разиграване от мъж, преминал 30-те. Смятах, че на тази възраст са малко по-зрели и сериозни. Нито веднъж не го поканих да се видим, той настояваше, а подходи по доста странен начин. Разговорът ни завърши с реплика от негова страна, че не обича жени, които го лъжат и че трябва да го забравя завинаги. Така и не разбрах с  какво съм го измамила толкова.  

Хубавото е ,че си се отървала навреме. 
Явно си има някакъв психически проблем.
Той си го е казал да не  се занимаваш с него. 

Луди дебнат отвсякъде 

И аз имам случка с луд мъж - бивш колега. Работата ни бе свързана, но бяхме в различни стаи. Налагаше се да работим по няколко часа седмично заедно и предимно аз ходех в неговия кабинет, където той не е сам! На втория месец колегата издебва когато другите излизат да пушат и ми казва с прискърбен тон:
- Дорис, това между нас не може да продължава! И двамата сме женени - трябва да спрем навреме! 
Аз бях в такава почуда, че само изтърсих:
- Ми да! - /имах предвид, че сме женени/ - Обаче и хабер си нямах, че нещо сме почнали, че да го спираме  Той дори визуално не ми допадаше.
Повече не работехме седейки един до друг, а си прехвърляхме документите по мейла, което усложни нещата, ама нейсе!

Та тоя дето ме отряза без да знам че имам връзка с него  напусна половин година по-късно. Де да го знам, може да си е мислил, че ходя до кафе автомата само и само да го срещна по коридорите 

Кошмар!  После ходи доказвай, че нямаш сестра!!!

О, Дорис искрено ме разсмя!

Аааа, за да няма разочарования, на мъж се говори конкретно, малка е вероятността да се сети какво очакваш да ти каже (аз тази реплика бих я разбрала като "Няма смисъл да идваш, изморена съм и планирам да се прибирам.).

Според мен, ако имаше желание много по-рано щеше да ме покани да се видим. Явно така е трябвало да стане.

Явно го е хванало страх нещо да не вземете да се харесате и в повече да прерастне. Знам ли, сещам се просто за такива образи, които са го правили. Зор за среща и после си траят и странят.