Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

И аз като го прочетах това и се сетих - една позната ми разказва, явява се в Шотландия на интервю за гледачка. Казала - аз не мога да готвя (демек, да не очакват това от нея) и в отговор й казват боязливо - ако искате да започнете работа при нас, ще трябва да се научите да правите печени филийки, яйца на очи и омлет поне. И тя много възмутено - абе аз такива неща мога да правя - ама не мога да готвя... Сигурно е имала предвид - манджи, ама те там не ядат български манджи   

Имах преди време един левент, който като излизахме, първото най-важно нещо за него беше да иде да се наяде като свиня в близката пицария/закусвалня и подобни. Всеки път, абсолютно всеки път се цапаше я със сирене, а с руска салата, я с някаква друга съставка от въпросната закуска, и ходеше по целия град с мазните петна  А най-хубавото бе, че даже не ги и переше, дни наред си носеше мазните петна като брошка  Да ми завиди човек нали? След като се наядеше ходехме на кафе и то не в някакви лъскави заведения, а съвсем нормални такива. И двамата пиехме я кафенце, я топъл шоколад, абе евтинийка. Всеки път като идваше ред за плащане следваше диалог от рода на:

Той:Хайде аз ще платя сега, въпреки че нямам много в менееее 
Аз: Не, недей, аз ще платя
Той: Добре.

И така всеки път, ставаше ми неудобно за едното кафе да правим циркове и да се караме  И така до един ден, в който той каза "Аз ще платя", при което аз отговорих "Добре", и накрая ушите ми чуха следното: "Ама, аз очаквах ти да възразиш и платиш, сега аз трябва да плащам  "

   

Diana D, хубавичко се посмях на твоите истории )

И аз се сетих нещо
 С бившия в процеса на развода, аз съм се изнесла, отношенията са ужас - един ден примирен, че това е краят, един ден клетви в любов и молби за още един шанс, един ден скандали и обвинения и така се редуват. В един от примирените дни ми казва най-жално, че трябва да отида някой ден да му дам няколко урока как се глади. 

Хахаха, милият той - прецакала си го да плати кафенцето. В този ред на мисли аз се сетих за един случай, в който отидох да взема майка от работа и една от колежките ми като ме видя и каза, че съм била много хубава и щяла да даде телефона ми на сина си (аз 18 годишна, още невдяваща нищо) се съгласих. Тя ми обяснява "Моят син е висок, добре сложен, с тъмна коса - много ще си отивате, на 20 и няколко години (не помня колко)" - описанието добро. Споделям със сестра ми и тя заявява "Щом така го е описала майка му значи е висок с бирено шкембе и оредяваща коса и най-вероятно с акне все още", но аз - не. Отивам на срещата и се появява мъж с описанието, което сестра ми ми е дала и аз в шок. Както и да е. Сядаме в едно кафе и си поръчваме - аз кафе, той кола (никога няма да го забравя). Идва сервитьорката и ни помоли да оправим сметката, защото й свършвала смяната. В този момент той вади телефона си и започва ожесточено да цъка на него, правейки си, че не я вижда. Плащам аз сметката, която е нещо от сорта на 1.50 и му казвам да си тръгваме.Той изостава зад ме и после догонвайки ме ми казва "Чакай, чакай - ето ти 90 стотинки за колата ми" Оттогава понякога си правят майтап с мен и ми казват когато изляза на среща "Дадоха ли ти стотинките за неговото пиене?" 

Пресен Муньо- собственият ми мъж. Море. Хотел. Баня. Тоалетка в банята с разни мои козметични принадлежности. Мой Муньо не може да си намери дезодоранта. Влиза в банята и решава да се пръсне с моя дезодорант. Гледа розов флакон, грабва го и смело пръска подмишниците. Две минути по-късно- шуртене на вода, плясъци и рев. Ама реве, та се къса и врещи нещо нечленоразделно. Падали му космите на подмишниците. Ще падат като се е напръскал със спрей депилатора ми. Аз откога му говоря, че поне подмишниците трябва да си епилира.

Направил е 2 в 1! Супер!

Горкия.  Реве вика.
Моя муньо сутринта от зор да излезе така се утрепа по стълбите, че не е истина още се хиля. Милия, жал ми стана, така си натътри задника, добре че не падна напред, изцапа се целия та се наложи да гладим наново панталони, аз гладя той седи по риза и вратовръзка и дондурка бебето, надолу по бельо, не очаквахме майка да кацне толкова рано, звъни се на вратата и той тръгва да отваря, късно се сети, че няма панталони.

Аз съм разказвала за един ухажор в младите ми години, където, не само платих сметката, ами си и прибра рестото!  Сладур! После се чуди защо съм постоянно заета...

Сетих се и за друг - беше ми гадже /силно казано / в ученическите години. Излизаме компания и накрая той бил дал пари и моята кола /да не помислите, че кой знае какво/. На другия ден ми вдигна скандал как можело да не си плащам.....   М, тъй де, каква съм авантаджийка!!!!

Това за чая  май е класика в жанра... Моя мъж като пусне каната и забравя, че е сложил вода за чай. Сеща се или на другия ден, когато нещо случайно се помотка около кухнята, или ако отново му се допие чай. 

Това море не прощава! Де що акъл има се изпарява с изпичане на слънцето от заран. Раздавам указания сутринта да се слагат направо банските и отгоре дрехите, закуска и бегом към плажа. Синковецът изпълнява със завидна пъргавина всичкия инструктаж. Разпъва победоносно първи хавлията на пясъка, наплицитква се доволно в морето и на излизане какво са видя -хубаво му казах да си сложи банските, но защо пропуснах частта с "първо събувате боксерките и тогава нахлузвате банските". Навлякъл ги едно върху друго  Същото това диване си беше лепнал вендуза /от тези домашните с помпичка/ посредата на челото - правил се на еднорог. Следващите няколко дни се разнасяше с червено/лилаво кръгло петно от вакуума й.

`ТуиГ, смях се с глас на еднорог.... Но, добре го е измислило детето. Браво!

 
И аз така.

Една сутрин вече в метрото поглеждам - синът ми си обул късите панталони върху пижамата, и двете са от трико и сходен цвят, но пижамените шорти се подават 2 пръста отдолу. Така си пътувахме

"Готвенето" на чая подсети и мен за две муньовски изцепки - на брат ми и на свекър ми.
Муньо брат ми - първи стъпки в самостоятелния живот: Той е студент, който учи и работи, а има и сериозна приятелка, с която решават да се изнесат на квартира. До този момент брат ми живееше у нашите и не можеше и една вода да свари, както се казва. Но новото начало е поставено и двамата се учат в движение как се готви и как се върти къща. Брат ми, обаче, освен всичко друго, тренира усилено и по този повод трябва да яде през няколко часа, та затова си носеше храна от вкъщи на работа. Един ден бил негов ред да пазарува, накупил той каквото им трябвало и измежду продуктите някакви панирани шницели /полуготови/. Сторили му се апетитни и подходящи за носене извън дома, така че си ги взел за работа. Малко след като ги хапнал, го заболял коремът зверски и едва дочакал приятелката му да се прибере, за да й се оплаче, че явно шницелите са били развалени. Момичето със съчувствие и загриженост го попитало как ги е приготвил - печени или пържени. А брат ми:
-  Ама те да се готвят ли трябва?!  

Свекър ми е голям сладур и майтапчия, обаче вече е възрастен и недовижда. Живеят в друг град и когато ходим на гости, винаги носим подаръци и задължително чай  /най-различни видове/, защото те със свекървата не пият кафе. Явно обаче сме оставяли и разни други ежедневни консумативи и веднъж след наше гостуване, прибирайки се от работа, свекървата видяла как благоверният й внимателно разопакова пакетче мокра кърпичка /от тези единичните/ с лимонов аромат и нарисуван лимон на опаковката и пуска кърпичката /както си е сгъната на квадратче/ в чаша с гореща вода.
- Какво правиш, бе? - скочила веднага свеки. А той спокойно и с достойнство, разбърквайки кърпичката, отговорил:
- Чай си правя, не виждаш ли.